Решение по дело №620/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 243
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 17 юли 2019 г.)
Съдия: Веселин Стефанов Монов
Дело: 20193230200620
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Д О Б Р И Ч К И     Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д      

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр.Добрич, 26.06.2019 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                   Съдия -Веселин Стефанов Монов 

                    при участието на  съдебен  секретар Мария Атанасова,

 разгледа  А.Н.Д.№ 620 по описа на ДРС за 2019 г.

 

          Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на М. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № ПИОС - 94 от 24.04.2019 година на Зам.кмет на Община - гр.Добрич.

           С наказателното постановление за извършено адм. нарушение на чл.48, ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда /НООРПООСОС/ на Община - град Добрич на основание чл.48, ал.1 във вр. с чл.48, ал.3 от НООРПООСОС на жалбоподателката е наложено наказание „глоба” в размер на 3000  /три хиляди/ лева.

 С депозираната пред съда жалба се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложеното наказание „глоба”, по отношение на който се приема, че е несъразмерно висок и несъобразен с тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и че не съответства на посочени цели в чл.12 от ЗАНН. Счита, че наказанието следва да се определи в законовия минимум.

 В съдебно заседание процесуалният представител - адв.Д.А. *** поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата правни основания. Алтернативно пледира за намаляване размера на наказанието, което да се сведе  в законовия минимум.

           Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – ст.юрисконсулт Янка Димитрова, която пледира жалбата да се остави без уважение, а НП да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Застъпва становище, че описаното в НП административно нарушение се явява безспорно доказано от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Отхвърля изцяло становището на защитника в насока, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са довели до ограничаване на правото на защита.Приема действията на наказващия орган по ангажиране отговорността на жалбоподателката за правилни и законосъобразни.

            Съдът, след като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на предоставените му правомощия на въззивна инстанция, посочени в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

На 23.03.2019 година в Община - гр.Добрич постъпил сигнал от гражданин с вх. №94Г-00-182, в който се сочело, че на ул. „Васил Левски” в града има извършени прокопавания на уличното платно и тротоарната настилка, които към момента не са били възстановени от собствениците на имотите в указания срок и същите създават проблеми на преминаващите автомобили по пътя. В тази връзка от страна на компетентните длъжностни лица на Общината са предприети действия по извършване на проверка на място. На 28.04.2019 г., около 14.00 часа въз основа на издадена Заповед №311/23.03.2015 год. на Кмета на Община - гр.Добрич  свидетелите Г. Н. М. и А.Г.И. – двете са назначени на длъжността ”инспектор” в отдел „Опазване на околната среда” в Общината извършили на място проверка за установяване истинността на сочените в сигнала факти. При извършване на проверката дл.лица установили, че жалбоподателката М. П.П. не е възстановила извършено от нея прокопаване на терен общинска собственост  - улична настилка и тротоарна настилка по ул.”Васил Левски” №11, в указания срок краен срок до 15.01.2019 год., съгласно потвърдително писмо на Кмета на Община - гр.Добрич, издадено във връзка с подадено уведомление за сградно канализационно отклонение РПОС-24/09.10.2019 год. за УПИ ІХ-4408, кв.101,гр.Добрич. При проверката са съобразени и други писмени документи, представени от жалбоподателката в Община-гр.Добрич, във връзка с извършвания основен ремонт на жилищната сграда, а именно: „Разрешение за строеж №102/21.06.2018 г. за основен ремонт на съществуваща сграда ЗП-67-00 м2, с което се разрешава прокопаване на терени общинска собственост, разположен на ул.”В.Левски” №11, както и подадено „уведомление-декларация” с вх.№ РПОС-24/20.09.2018 год. до Кмета на Община гр.Добрич, в което жалбоподателката е декларирала, че във връзка с одобрен технически проект за основен ремонт на съществуваща жилищна сграда в УПИ-ІХ4408, кв.101 на гр.Добрич, прокоповането на сградно канализационното отклонение ще започне на 01.11.2018 год. и ще завърши на 15.01.2019 година.

Мотивирана от изложените фактически констатации на проверката св.Г.М. приела, че в конкретния случай жалбоподателката М. П. П.е осъществила състава на адм.нарушение по текста на чл.48,ал.1 от НООРПООСОС, след като с бездействието си не е възстановила извършеното от нея прокопаване на терен общинска собственост - улична и тротоарна настилка по ул.”В.Левски” №11 в срок до 15.01.2019 година. На 29.03.2019 год. св.М. в съответствие с предоставените й властнически правомощия на „гл.инспектор” ООС в дирекция ИОС при Община гр.Добрич съставила против жалбоподателката Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с №4/29.03.2018 година , с който привлякла отговорността й за извършено нарушение на чл.48, ал.1 от  НООРПООСОС. Към момента на съставяне на акта и предявяването му жалбоподателката не вписала конкретни обяснения или възражения във връзка с вмененото й във вина нарушение. Такива са изложени по-късно в законоустановения тридневен срок пред наказващия орган.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на актосъставителката Г.Н.М. и св. А.Г.И. /очевидец при установяване на нарушението и съставянето на акта/, както и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.

          Въз основа на АУАН и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното НП №ПИОС-94/24.04.2019, с което е ангажирал отговорността на жалбоподателката за извършено нарушение на чл.48,ал.1 от НООРПООСОС.

          В преклузивния срок на чл.59,ал.2 от ЗАНН жалбоподателката като легитимирана страна с правен интерес оспорва наказателното постановление, при което жалбата й се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна единствено в частта, отнасяща се за размера на наложеното адм.наказание „глоба“.

/ По отношение на приложимия административно-наказателен закон /

С разпоредбата на чл.48,ал.1 от НООРПООСОС на Община-гр. Добрич е установено задължение за лицето, подало уведомлението за извършване на разкопаване на терени общинска собственост – улични и тротоарни настилки, вътрешно – квартални пространства, площади, зелени площи и други по чл. 46, ал. 1 да възстанови за своя сметка разкопаните или повредени по друг начин улични и тротоарни настилки, вътрешно – квартални пространства, площади, зелени площи и други, съгласно приложения в проектната документация детайл за възстановяване, в упоменатите в уведомлението срокове, както и да почисти района на строителните или ремонтни работи. Така очертан фактическия състав на нарушението налага да се приеме, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие от страна на субекта на нарушението, който в указания в уведомлението срок не изпълнява задължението, да възстанови за своя сметка разкопаните или повредени по друг начин улични и тротоарни настилки, вътрешно–квартални пространства, площади, зелени площи и други терени общинска собственост. В разглеждания случай, жалбоподателката не е изпълнила задължението си да възстанови извършено от нея прокопаване на терен общинска собственост – улична и тротоарна настилка по ул. ”В.Левски” №11 в указания срок до 15.01.2019 година, посочен в подаденото от нея до Община-гр.Добрич уведомление, във връзка с предстоящо извършване на сградно канализационно отклонение РПОС-24/20.09.2018 год. за УПИ ІХ-4408, кв.101 гр.Добрич. С това уведомление към Общината е подадена информация, че прокопаването на терените общинска собственост /респ. улични и тротоарни настилки/ ще започне на дата 01.11.20018 г. и ще завърши на 15.01.2019 година.

Изложената фактическа обстановка и развита обвинителна теза от наказващия орган се явяват доказани по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. По отношение на доказатлествения факт, че жалбоподателката не е възстановила за своя сметка извършеното прокопаване на терени общинска собственост, които са подробно описани в постановлението не се води спор. От страна на защитата се сочи като оневиняващ аргумент в подкрепа на лансираната защитна теза за незаконосъобразно привличане отговорността на жалбоподателката по този текст от Закона, че невъзстановяването е с оглед неспазване на срока за извършване на съответната услуга от „В и К” АД. Твърди се, че в случая жалбоподателката не е могла да се обърне към други фирми за извършване на услугата, тъй като такива в гр.Добрич е нямало. Съдът не споделя и отхвърля като несъстоятелни изложените доводи, при условие, че още с подаване на уведомлението към Община гр.Добрич, във връзка с предстоящо извършване на сградно канализационното отклонение на жилищната сграда, което е налагало да се прокопаят терени общинска собственост, жалбоподателката е била наясно, че поема задължението да започне ремонта на 01.11.2018 г. и да го завърши на дата 15.01.2019 г. При това декларирания в уведомлението краен срок на ремонта 15.01.2019 год. е съобразен изцяло от Кмета на Община –гр. Добрич при издаване на потвърдителното писмо с рег.№ РПОС-24/09.10.2018 година, в което е указан същия краен срок, посочен от жалбоподателката. Изложените фактически обстоятелства налагат извода, че  жалбоподателката е била длъжна и е могла своевременно да предприеме необходимите действия по ангажиране на фирма, която да възстанови извършеното прокопаване на общинските терени в крайния срок, указан в потвърдителното писмо на Кмета и по този начин да се избегнат всякакви предпоставки за възникване на ПТП по пътния участък.

В заключение следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират обвинителната теза и да налагат друг извод, различен от този, до който е достигнал  наказващия орган при ангажиране вината на нарушителя. Изложените фактически обстоятелства в АУАН и НП съотвестват  изцяло на приобщените по делото гласни доказателства. Изцяло в подкрепа на развитата обвинителна теза се  явяват и непротиворечивите показания на актосъставителката Г.М. и св.А.И., които пред заявиха недвусмислено пред съда, че дори към момента жалбоподателката не е извършила възстановяване на прокопаната улична и тротоарна настилка. Посочиха още, че е налице единствено запълване и чакълиране на прокопаните терени, без да е положен асфалт. Изложеното формира еднозначен извод у съда, че с виновното си поведение жалбоподателката е осъществила вменения й във вина административен състав на нарушение по чл.48,ал.1 от НООРПООСОС на Община – гр.Добрич, при което правилно е ангажирана отговорността й с наказателното постановление. Действията на АНО при произнасяне по преписката и издаване на НП са в съответствие с нормативните изисквания на чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото се основават на законосъобразността на АУАН и на безспорно установени факти в хода на административнонаказателното производство.

При извършената служебна проверка на законосъобразността и обосноваността на АУАН и НП съдът констатира, че и двата акта са съставени от длъжностни лица, в кръга на предоставените им властнически правомощия и при спазване на всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Липсват съществени пороци в НП, които да рефлектират върху неговата законосъобразност и да обуславят отмяната му. Направеното ясно и точно описание на нарушението кореспондира изцяло с фактическите обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на АУАН. Административното нарушение е индивидуализирано в степен привлечения към отговорност субект да разбере за какво трябва да отговаря и срещу какво следва да се брани. Конкретно са посочени нарушената материално-правна норма, датата, часа и мястото, където е установено нарушението както и други обстоятелства от значение за предмета на административнонаказателния спор. Съдът счита, че правото на защита на нарушителя не е било ограничено в степен, че той да не може да се защити и изгради защитната си теза в пълен обем, както е сторил с настоящата жалба.

 В контекста на гореизложените съображения съдът намира за несъстоятелни и правно неиздържани претенциите на защитата, че при съставяне на АУАН е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което е довело до ограничаване на правото на защита. В частност се сочи, че АУАН е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.40,ал.3 на ЗАНН, тъй като в него имало вписан само един свидетел, на който не е посочен ЕГН. Обстоятелство, че АУАН е бил съставен в присъствието на един свидетел не е  съществено процесуално нарушение и това не го дисквалифицира като годно доказателствено средство, послужило за издаване на НП от наказващия орган. Соченият порок не може да бъде отнесен към категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита, тъй като в разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН изрично е указано изрично, че АУАН следва да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно основание за неговата валидност. В случая в АУАН са посочени трите имена и адреса на свидетеля, което не води до невъзможност да установи неговата самоличност, както и това, че се касае за длъжностно лице от Община –гр.Добрич, което бе призовано надлежно за съдебното заседание. Ето защо, приложима в конкретния случай се явява разпоредбата на 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП  се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е и настоящият казус /изцяло в тази насока  Постановление №5/1968 г. на Пленума на ВС на ВС на РБ/.

А колкото до изложените в жалбата претенции, че неправилно е приложен материалния закон от наказващия орган, който не е съобразил, че се касае за „маловажен случай” на адм.нарушение, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът не споделя и намира за неправилни и правно неиздържани. Настоящият съдебен състав споделя изцяло преценката на наказващия орган, че разглежданото нарушение не може да се подведе под хипотезиса на правната норма на чл.28 от ЗАНН, очертаваща тъй нар. „маловажен случай” на адм. нарушение, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните  административни нарушения от този род. Още повече, че и до момента жалбоподателката не е възстановила прокопаните терени общинска собственост /улична и тротоарна настилка/, което без съмнение обуславя и по-високата степен на обществена опасност на нарушението. Не е аргумент в полза на изложените доводи за „маловажност” на нарушението и факта, че от извършване на нарушението няма настъпили общественоопасни последици.И това е така, тъй като нарушение е „формално” по своята правна природа и за осъществяването му съдим не от настъпване на конкретен вредоносен резултат, а от това дали са осъществени всички въздигнати елементи на фактическия състав от обективна и от суб.страна. От друга страна, макар и да няма изложени подробни мотиви и съображения от наказващия орган защо не приема, че нарушението съставлява „маловажен случай”, а само е изложено бланкетно становище, това обстоятелство само по себе си не съставлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на НП, тъй като не води до ограничаване на правото на защита.

/ По отношение размера на адм.наказание/

От легалния прочит на разпоредбата на чл.48,ал.3 от НООРПООСОС на Община – гр.Добрич е видно, че при нарушаване на разпоредбите на ал.1,  подлежат на санкциониране както физическите лица, които се наказват с глоби от 1000 до 3000 лева, така също ЮЛ и ЕТ, на които се налагат имуществена санкция в размер от 3000лв. до 5000 лв. С настоящото НП за извършеното от  жалбоподателката нарушение на чл.48,ал.1 от НООРПООСОС на Община – гр.Добрич на основание чл.48,ал.1 във вр. с чл.48, ал.3 от НООРПООСОС на Община – гр.Добрич й е наложено наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Така определено в самия максимум на закона адм.наказание се явява прекомерно завишено и несъответно на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и наличните многобройни смекчаващи обстоятелства. Липсата на предходни нарушения за нарушителя и неизлагането на мотиви, защо се определя максималния размер на административната санкция, предвиден в закона, налагат за съда да приеме, че при издаване на НП наказващият орган не е съобразил задължителните указания, посочени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, от  които наказващите органи следва да се ръководят при определяне на размера на административните наказания. В този ред на мисли, претенциите на защитата, че определенето на максималния размер на предвиденото в наредбата наказание се явява прекомерно завишен и несъответен на тежестта на нарушението, съдът намира за правилни и уместни. При наличните многобройни смекчаващи  обстоятелства и тежестта на нарушението, което е първо по рода си за жалбоподателката  /по арг. на противното от НП/ съдът приема, че наказанието „глоба“ следва да се намали и да се определи в самия законов минимум, а именно  - 1000 / хиляда/ лева. Съдът приема, че макар и в този минимален размер наказанието „глоба“ би могло способства за реализиране на визираните от законодателя цели в новелата на чл.12 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :  

 

          И З М Е Н Я  наказателно постановление № ПИОС- 94 от 24.04.2019 година на Зам.кмет на Община - гр.Добрич, с което на М. ***, с ЕГН: ********** за извършено адм.нарушение на чл.48, ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда на Община - град Добрич на основание чл.48,ал.1 във вр.с чл.48,ал.3 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда на Община - град Добрич е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като н а м а л я в а размера на наказанието „глоба” на 1000 /хиляда/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Добрич, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния  кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на страните .

 

                                                                                                 Съдия :