РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Харманли, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Е.Д.Г.
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20255630100185 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл.415 от Граждански процесуален кодекс вр. чл. 229 Закон за електронните
съобщения вр. чл.79 ал.1 от Закон за задълженията и договорите, чл. 92 от ЗЗД и чл. 345
от Търговски закон вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответницата Д. С. П. ЕГН ********** от
с.Болярски извор сключила с ищеца „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД) Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г. и договор за лизинг от 15.ІІ.2022 г. за Accessories
Huawei Band 6 Black.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в
следствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) на 04.ХІ.2022г. (за договора за лизинг - чл.11 ал. 1
от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите
условия).
Сочи се, че към 15.ХІ.2022г., длъжникът имал задължения за преходни периоди
в размер на 188.76лв., както и дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период
15.Х.2022г.-14.ХІ.2022г., в размер на 55.84лв. дължими по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за
Accessories Huawei Band 6 Black.
Твърди се, че като последица от неизпълнението отстрана на ответницата, били
начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на
167.93лв. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер **** от 15.ІІ.2022г., представляващи три стандартни месечни такси.
Процесуалния представител на ищеца сочи, че клаузи, в които е заложено
правото на кредитора на неустойка, било обективирани в т.11 от договора за мобилни
услуги, сключен с длъжника. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
1
като максималният размер на неустойката, не можел да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят
дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без
абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Сочи се, че претендираните от ищеца суми за неустойка, били формирани чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на
кредитора: по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор
за мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или е
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Пълномощника счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат
на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са
действителни, породили са действие и обвързват страните.
В исковата молба са твърди, че ответницата има задължения за предходен
период в общ размер на 188.76лв., които били обединени във фактура № **********/
15.У1.2022г.; № **********/ 15.УП.2022г.; № **********/ 15.УШ.2022г. и № **********/
15.Х.2022г., като във всяка от тях било посочено подробно как е формирано вземането.
Сочи се, че задължението за предходен период в размер на 188.76лв., било
формирано както следва:
1. 69.06лв. - дължими за период 15.V.2022г. - 14.VІ.2022г., от които:
- 65.57лв. - представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.
- 3.49лв. вноска по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6
Black;
2. 63.42 лв., дължими за период 15.VІ.2022г.- 14.VIІ.2022г., от които:
- 59.93 лв. представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022 г.
- 3.49лв. вноска по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6
Black
3. 43.47лв. - дължими за период 15.VІІ.2022г.- 14.VІІІ.2022г., от които:
- 39.98лв. представляващи абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.
- 3.49лв. вноска по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6
Black
4. 12.81лв., дължими за период 15.ІХ.2022г.- 14.Х.2022г. , от които:
- 9.32 лв. представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
**** от 15.ІІ.2022г.
- 3.49лв. вноска по договор за лизинг от 15.ІІ.2022 г. за Accessories Huawei Band
6 Black.
В исковата молба се сочи , че следвало да се има предвид, че при сключването
на договор с „Йеттел България“ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски
номера, под които дружеството обединява всички сключени и действащи към момента
договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под
един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те
получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения
2
клиентски номер. Във всяка издадена от ищцовото дружество фактура има подробно
описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по
вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени
задължения от предходен период, тази сума се включвали в стойността на новоиздадената
фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски
номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а
непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като
дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните
неустойки.
Твърди се, че в системата на ищцовото дружество, ответницата Д. С. П., била с
клиентски номер *********.
Всички непогасени и изискуеми задължения на ответницата П. били в размер на
412.53лв. било обединени във Фактура № **********/15.ХІ.2022г. за клиентски номер
*********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и.
В исковата молба се сочи, че поради неизпълнение от страна на ответницата на
паричните задължения, ищеца „Йеттел България“ ЕАД депозирал заявление по чл. 410 от
ГПК до Районен съд Харманли, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 1104 по описа
на съда за 2024г. Издадената по делото Заповед за изпълнение, била връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал. 5 от ГПК и съдът указал на заявителя възможността да предяви
иск за установяване на вземането. Това обосновало правния интерес у ищеца от предявяване
на настоящата искова претенция
Моли съда да постанови решение с което да приемете за установено, че Д. С. П.
ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ****,
представлявано от М.С. и Д.К.К.: сумата от 412.53лв. формирана, както следва:
- 174.80лв. - задължение за предходен период 15.V.2022г. -14.Х.2022г.,
представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.
- 69.80лв. - дължими лизингови вноски за период 15.V.2022г.- 14.ХІ.2022г. по
договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black, от които:
13.96лв., задължение за предходен период 15.V.2022г.- 14.Х.2022г.,
представляващи непогасено задължение за дължими лизингови вноски по договор за лизинг
от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black;
и
55.84лв., представляващи дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за
период 15.Х.2022г.-14.ХІ.2022г. по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei
Band 6 Black.
- 167.93лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.
представляващи три стандартни месечни такси,
ведно с дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на разноски както по заповедното, така и по
исковото производство.
Ответницата Д. С. П., не е открита на установените по делото адреси и не и е
връчено надлежно съобщение за отговор по чл.131 от ГПК. Изпълнени са визираните в
разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 362/ 22.V.2025г. за особен
представител на ответника е назначен адв. Ю. С. при АК Хасково.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е
допустим- доколкото е предявен от активно легитимирана страна, за която е налице правен
интерес.
С отговора на исковата молба се оспорват изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
3
Особения представител на ответника заявява, че към настоящия момент, не би
могла да взема становище относно посочените в исковата молба обстоятелства, на които
ищеца основава иска си. От друга страна само изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения - че ответницата не е заплатила, претендираните суми така както
са посочена в исковата молба, сами по себе си не доказвали, неизпълнението от страна на
длъжника.
С отговора се възразява относно твърдението на ищеца, че процесния договор за
мобилни услуги, въз основа на които се претендират сумите, предмет на обективно
съединените искове бил прекратен, с оглед на това. че доказателства в тази насока не били
представени от ищеца. Във връзка с това се възразява и срещу твърдението, че по
отношение на ответницата възникнало задължение за заплащане на неустойка.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените
обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
Между страните не се спори, че между ищцовото дружество - с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД и ответника Д. С., са сключени договори за
предоставяне на услуги: Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г. и Договор за лизинг от 15.ІІ.2022 г. за Accessories
Huawei Band 6 Black.
Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото
дружеството е предоставило съответните мобилни услуги.
Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление: 15.V.2022г.
- 14.Х.2022г., са издадени фактури : № **********/ 15.VІ.2022г.; № **********/
15.VІІ.2022г.; № **********/ 15.VІІІ.2022г. и № **********/ 15.Х.2022г. - (приобщени като
доказателства по ч.гр.д.№ 1104 по описа на Районен съд Харманли за 2024г. - ксерокопия), в
които са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и потребителя. Не се оспорва че задълженията по тези фактура не са
изплатени от абоната.
Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество предсрочно
прекратило процесните договор за мобилни услуги - по негова вина, като издало и крайна
фактура и № **********/15.ХІ.2022г. за клиентски номер *********, със срок на плащане 15
дни от дата на издаването и, в която наред със задължения от отминал период, начислило и
неустойка.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено ч.гр.д. №
1104 по описа на Районен съд Харманли за 2024г. От него се установява, че е издадена
Заповед за изпълнение № 759/04.ХІ.2024г. срещу длъжника Д. П. за сумата в общ размер от
412.53лв., от които:
- 174.80лв. - задължение за предходен период 15.V.2022г. -14.Х.2022г.,
представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.
- 69.80лв. - дължими лизингови вноски за период 15.V.2022г.- 14.ХІ.2022г. по
договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black, от които:
13.96лв., задължение за предходен период 15.V.2022г.- 14.Х.2022г.,
представляващи непогасено задължение за дължими лизингови вноски по договор за лизинг
от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black;
и
55.84лв., представляващи дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за
период 15.Х.2022г.-14.ХІ.2022г. по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei
Band 6 Black.
- 167.93лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.
представляващи три стандартни месечни такси,
ведно с дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 14.Х.2024г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
4
размер на 25.00лв.- заплатена държавна такса и 480.00лв. адвокатско възнаграждение.
Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда
указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило
установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по
заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване
на парично вземания е допустим, като е налице правен интерес от предявяването им, което
се доказва и от приложеното ч.гр.д. № 1104 по описа на Районен съд Харманли за 2024г., по
което има издадена срещу ответника Заповед № 759/04.ХІ.2024г., за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за посочените по-горе суми.
Цитираната Заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от
ГПК, поради което на Заявителя е предоставена възможност да предяви установите иск.
Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в рамките на преклузивния едномесечен
срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира суми
представляващи неплатени месечни абонаментни такси и лизингови вноски дължими по:
Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
15.ІІ.2022г. и Договор за лизинг от 15.ІІ.2022 г. за Accessories Huawei Band 6 Black.
Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че между страните са съществували валидни облигационни
правоотношения по силата на сключени: Допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г. и Договор за лизинг от 15.ІІ.2022
г. за Accessories Huawei Band 6 Black.
Съдържанието на договорите им е подробно регламентирано, както в тях , така
и в Общите условия към тях. Тези съглашения са подписани и от ответника, който не е
възразил срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно
автентичността им или пък от гледна точка верността на съдържанието им, въпреки че е
разполагал с възможност за това. Няма спор, че ищцовото дружество е изпълнила точно
основното си задължение, като е предоставило на потребителя ползването на мобилни
услуги и като му е предоставила Accessories Huawei Band 6 Black.
При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало
насрещното задължение да заплаща дължимите месечни абонаменти и потребени услуги. По
делото не се спори, че ответника не е изпълнил задължението като са налице незаплатени
както месечни абонаменти, така и потребени услуги. По делото нито се твърди, нито са
ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на
ответника.
По тези съображения съдът счита, че предявения иск за сумите както следва:
174.80лв. - задължение за предходен период 15.V.2022г. -14.Х.2022г., представляващи
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
15.ІІ.2022г. и 69.80лв. - дължими лизингови вноски за период 15.V.2022г.- 14.ХІ.2022г. по
договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black, включващи: 13.96лв.,
задължение за предходен период 15.V.2022г.- 14.Х.2022г., представляващи непогасено
задължение за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories
Huawei Band 6 Black и 55.84лв., представляващи дължими предсрочно изискуеми лизингови
вноски за период 15.Х.2022г.-14.ХІ.2022г. по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories
Huawei Band 6 Black - намиращи правно основание в чл. 422 вр. чл.415 от Граждански
процесуален кодекс вр. чл. 229 Закон за електронните съобщения вр. чл.79 ал.1 от Закон за
задълженията и договорите е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска с които се претендират неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти настоящия съдебен състав намира:
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
5
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е
доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало
в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били
прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
право пораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не
се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за
едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без насрещната
страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника
В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружества не се твърди, а и не се
доказва да е отправяно до абоната - ответник по делото писмено предизвестие. Видно от
съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени
отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора
е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и
исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като
препис от нея не е получен от ответника, а от назначен особен представител и то след като е
бил изтекъл срока по договора - до 15.ІІ.2024г. Самото Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило в Районен съд Харманли чрез ССЕВ на
24.Х.2024г..
Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не може да замести
отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като то представлява
акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено,
съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което
липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
По изложените съображения, че ищцовото дружество не е упражнило надлежно
правото си да прекрати договорите за мобилни услуги преди да изтече срокът им, съдът
намира, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената
неустойка, тъй като безспорно в случая става въпрос за неустойка, дължима при разваляне
на договори поради виновно неизпълнение от страна на длъжника .
Предвид всичко изложено съдът счита, че установителния иск за дължимостта
на неустойка в размер на 167.93лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от
15.ІІ.2022г. представляващи три стандартни месечни такси, намиращ правно основание в чл.
422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
6
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ
размер на 505.00лв., предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съобразно уважената част от предявените искове, предвид обстоятелството,
че с поведението си ответника е дал повод за тяхното реализиране. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 905.00лв., от
които: 25.00лв. внесена държавна такса, 480.00лв. адвокатско възнаграждение и 400.00лв.
възнаграждение за особен представител. Съобразно уважената част от исковата претенция,
на ищцовото дружество, следва да се присъди сумата от 536.60лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. С. П. ЕГН ********** от
с.Болярски извор общ.Харманли, че вземането на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София ***, за сумите както следва:
174.80лв. - задължение за предходен период 15.V.2022г. -14.Х.2022г.,
представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г.
и
69.80лв. - дължими лизингови вноски за период 15.V.2022г.- 14.ХІ.2022г. по
договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories Huawei Band 6 Black, включващи: 13.96лв.,
задължение за предходен период 15.V.2022г.- 14.Х.2022г., представляващи непогасено
задължение за дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories
Huawei Band 6 Black и 55.84лв., представляващи дължими предсрочно изискуеми лизингови
вноски за период 15.Х.2022г.-14.ХІ.2022г. по договор за лизинг от 15.ІІ.2022г. за Accessories
Huawei Band 6 Black,
за отчетен период на потребление от 15.V.2022г. до 14.Х.20221г., начислени с
фактура №**********/ 15.ХІ.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК - 14.Х.2024г. до окончателното плащане
на сумата, която сума е включена в издадената Заповед № 759/ 04.ХІ.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1104 по описа на Районен съд Харманли
за 2024г. - СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД гр. София, ЕИК ****,
против Д. С. П. ЕГН ********** от с.Болярски извор общ.Харманли, иск по чл.422 от ГПК
вр. чл.92 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 167.93лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 15.ІІ.2022г. представляващи три
стандартни месечни такси, която сума е включена в издадена Заповед № 759/ 04.ХІ.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1104 по описа на Районен
съд Харманли за 2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. С. П. ЕГН ********** от с.Болярски извор, да заплати на
„Йеттел България” ЕАД гр. София, ЕИК ****, сумата от 505.00лв.- направени деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1104 по описа на Районен съд Харманли
за 2024г., която сума е включена в издадената от съда Заповед № 759/ 04.ХІ.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
7
ОСЪЖДА Д. С. П. ЕГН ********** от с.Болярски извор,, да заплати на Йеттел
България” ЕАД гр. София, ЕИК ****, деловодни разноски за исковото производство в общ
размер на 536.60лв. - съобразно уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8