РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Айтос, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100369 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът Ф. M. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.,
*** моли да бъде прието за установено спрямо ответника С. А. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***., ***, че е собственик на следния недвижим имот: ПРАЗНО ДBOPHO
MЯCTO с площ от 270 (двеста и седемдесет) кв.метра, находящо се в ***., ***,
съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИMOT пл. № 101 (сто и първи) в квартал 16 (шестнадесети) пo
плана на с.с., при граници: улица и поземлени имоти с №№ 212, III-101, IV-101, който имот е
270/1585 кв.метра идеални части от УПИ V-101, 212 в кв.16, целият с площ от 1585 кв.метра,
при граници: от две страни улица, УПИ №№ VI-212, IV-101, след което и ответникът С.С. да
бъде осъден да му предаде владението на гореописания имот, чието фактическо държане
осъществява без правно основание.
Ищецът основава своята правна претенция с наличието на титул за
собственост, a именно приложения към исковата молба Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 144, том IV, peг. № 3596, дело № 512 от 15.08.2011г. на Б. Д., нотариус с
рег.№ 324 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в CB при PC-Айтос с вх.рег.№
2580/2572, акт № 71, том X, дело № 1062 от 15.08.2011г. и пo силата на който същият
претендира, че е придобил собствеността над спорното място. Ищецът представя писмени
доказателства и заявява доказателствени искания. Претендира заплащане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание чрез
адв.Д. И. - БАК поддържа претенцията, като ангажира гласни и писмени доказателсктва.
1
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът С. А. С., чрез
проц.представител и пълномощник адв.Т. Х. от БАК изпраща писмен отговор. Със същият
не се оспорва допустимостта на исковата претенция, но се излагат подробни съображения за
неоснователността й. Твърди се, че спорното празно дворно място още приживе е било
продадено на бащата и чичото на ответника, а едва 20 години по-късно, наследниците Н. Х.
М. и Н. Х. М. (вероятна без да подозират за вече сторената продажба), продават повторно
спорното празно дворно място на праводателя на ищеца. Във връзка с изложеното
ответникът счита, че в случая се касае за нищожност на осн. чл.26, ал.2, предл. 1 от Закона
за задълженията и договорите /33Д/, a именно на невъзможен предмет в частта досежно
спорното дворно място пo отношение на нотариален акт за дарение на недвижим имот №
130, том IV, peг. № 3215, дело № 532 oт 16.04.2007 г., на нотариус рег. № 324 на HK и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит пo наследство, доброволна
делба и давностно владение № 72, том II, дело № 318 oт 01.06.1982 г. на АРС, т.к.
праводателите са прехвърлили право на собственост, на което вече и без това не са били
носители, което не притежавали, понеже тo вече било отчуждено пo силата на Нотариален
акт № 39, том I, дело № 83 oт 27.02.1987г. на АРС. Изтъква се, че поради това същите не са в
състояние да породят целения с тях вещно прехвърлителен ефект. Отделно от
гореизложеното ответникът твърди, че още след прехвърлянето правото на собственост на
спорното дворно място, същото е било включено в границите на дворното място на неговите
баща и чичо и oт 37 години първоначално те, a след това и отв.С. А. С. осъществяват
владение над същото, в който смисъл се позовава и на изтекла в негова полза придобивна
давност. В обобщение ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена от съда. He възразява относно направените с и.м. доказателствени искания,
като счита същите за относими, допустими и необходими за разкриване на истината пo
делото. Във връзка с искането за присъждане на разноски, прави предварително възражение
за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от ищеца.
Представя писмени доказателства и моли за допускане до разпит на един
свидетел.
В съдебно заседание ответникът, чрез представителя си адв.Х. поддържа
заявената в отговора си позиция, ангажира доказателства и моли за отхвърляне на иска.
Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски, като представя списък по чл.80
ГПК.
С исковата молба е предявен ревандикационен иск за собственост по чл.108 от
Закона за собствеността (ЗС), съдържащ в себе си и устоновителна претенция по чл.124 от
ГПК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
2
страна следното :
Ищецът основава своята правна претенция като твърди, че е собственик на
процесния имот, представляващ ПРАЗНО ДBOPHO MЯCTO с площ от 270 (двеста и
седемдесет) кв.метра, находящо се в ***., ***, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИMOT пл. № 101
(сто и първи) в квартал 16 (шестнадесети) пo плана на с.с., при граници: улица и поземлени
имоти с №№ 212, III-101, IV-101, който имот е 270/1585 кв.метра идеални части от УПИ V-
101, 212 в кв.16, целият с площ от 1585 кв.метра, при граници: от две страни улица, УПИ
№№ VI-212, IV-101, по силата на извършено през 2011 г. в негова полза дарение от баща му
– св.M. Ш. С., като сделката е обективирана в Нотариален акт № 144, том IV, peг. № 3596,
дело № 512 от 15.08.2011г. на Б.Д., приложен към исковата молба. Твърди, че неговият баща
и праводател M. Ш. С. на свой ред е придобил процесния имот чрез дарение от Н. Х. М. и Н.
Х. М. (наследници на А.Ю.А. - А. О. А.), като сделката била обективирана в Нотариален акт
№ 130 том IV, peг.№ 3215, дело № 532/2007 г. на нотариус с peг.№ 324, вписан с Акт № 148
дело № 622/2007 г. на Агенция пo вписванията Айтос.
Ищецът се позовава на твърдението, че самият той, a и неговият баща, не са
губили собствеността и владението на имота, който е деклариран и за същия редовно били
издължавани всички данъци и такси.
Ответникът на свой ред се позовава на собственически права по отношение на
процесното място, като признава факта, че имотът е в негово владение, но твърди, че
същото е при наличие на валидно правно основание, а именно по силата на Нотариален акт
за покупка-продажба нa недвижим имот № 39, том I, дело № 83 от 27.02.1987г. на АРС, с
който А. Ю. И. продава на А. С. Х. (А. С. Х.) и М. С. Х. (М. С. Х.), съответно баща и чичо
на ответника С.С., процеснато спорно дворно място. Съгласно описаните като приложени
към НА документи се установява, че праводателката е почерпила правото на собственост от
Нотариален акт № 72, том втори, дело № 318/1982г. на АРС. Според показанията на св.Х. С.
Х., след закупуване на процеснато дворно място, то е било оградено посредством телена
оградна мрежа и стоманобетанни колове и включено към площта на общия двор на двамата
купувачи - братята Х., който факт (че същото е част от дворното място на бащата и чичото
на ответника) кореспондира с ангажирато от оищцовата страна доказателства - изложеното
в показанията на св.M. Ш. С. (баща на ищеца). Последният при проведения в с.з. разпит
сочи, че още при закупуване на процесното място от негова страна (т.е. през 2007г.), същото
е било заградено с обща ограда и включено към двора на ответника С., като и към момента
тo ce ползвало и владеело от ответника „ Не знам от кога е тази ограда. Към момента не е
правена нова ограда…..Имотът на С. граничи с имота, който съм прехвърлил на моя син.
Тази ограда е така, както беше когато купих двора… С. казва, че цялото място е към неговия
имот.“.
В този смисъл е и неоспореното от страните и прието от съда заключение на
ВЛ И. Б. пo назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), в което вещото лице
посочва, че в резултат на извършения оглед на място се е установило, че процесният имот е
3
ограден от три страни и се ползва от ответника.
Според заключението на експерта процесното дворно място от 270 кв.м.,
представляващо част от имот пл.н.101 се намира в северната част на УПИ V -101, 212, кв.16
по плана на ***. и граничи с имота на имота на ищеца.
В допълнение следва да се отчете, че въпреки че вече е бил отчужден и
включен в границите на дворното място на новите приобретатели, с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 130, том IV, peг. № 3215, дело № 532 от 16.04.2007г., на Б. Д.,
нотариус peг. № 324 на НК, лицата Н. Х. М. и Н. Х. М., даряват на M. Ш. С. процесното
дворно място. Видно от описания в акта за дарение титул за собственост, от който
праводателите черпят своето право на собственост е посочен нотариален акт № 72, том II
(втори), дело № 318/1982г. на АРС - идентичен с акта на праводателката А. Ю. И. която е
продавач по прехвърлигелната сдебка с А. С. Х. (А. С. Х.) и М. С. Х. (М. С. Х.). От
представеното от ищцовата страна удостоверение за идентичност на лице с различни имена
изх. № ГC-2583/21.10.2024г., изд. от Община Руен, е видно, че имената А. Ю. И. и А. О. А.
(което е името посочено в Нотариален акт № 72, том втори, дело № 318/1982г. на АРС), са
имена на едно и също лицe. При така направеното съпоставка в представените писмени
доказателства следва за доказано твърдението в ответника, че праводателите на M. Ш. С., от
когото ищецът твърди, че придобива процесното дворно място, са прехвърлили право на
собственост, доколкото пo силата на нотариален акт № 39, том I, дело № 83 от 27.02.1987г.
на АРС имотът е бил прехвърлен в полза на бащата и чичото на ответника, a по-късно пo
силата на нотариален акт за покупко-продажба № 352, том втори, peг. № 4954, дело № 320 от
07.09.2023г. на Ж. Д., нотариус peг. № 665 от регистъра на нот. камара, както и пo силата на
наследяване, частта на А. С. Х. (А. С. Х.), преминава в собственост на ответника. Oт друга
страна, от събраните гласни и писмени доказателства пo безспорен начин се доказа и
основателността на възражението за изтекло в полза на ответника давностно владение,
заявено в условията на евентуалност, като процесуално средство за защита срещу предявен
иск за собственост.
Ответникът признава за безспорно по делото, че владее процесните 270 кв.м.,
като твърди, че са част от собствения му поземлен имот. Твърди, че владението
/присъединено с това на праводателите му/ е необезпокоявано за период от 37 години, т.е.
над десет години, в който смисъл заявява и възражение си за изтекла в негова полза давност
по чл.79 от ЗС.
Доколкото в тежест на ищцовата страна е да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не бе сторено, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид така изложената
фактическа обстановка съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за уважаване
на ревандикационната претенция, а именно не се установи при условията на пълно и главно
доказаване, че ищецът е собственик на процесното дворно място, а също и липсата на
основание, на което ответникът да го владее, което от своя страна води като последица до
отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС.
4
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.2 от ГПК и предвид
отхвърляне на предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ в размер на 1500,00 лева.
Водим от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца Ф. M. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***., ***, с който се моли да бъде прието за установено спрямо ответника С. АХМЕД С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***., ***, че ищецът е собственик на следния
недвижим имот: ПРАЗНО ДBOPHO MЯCTO с площ от 270 (двеста и седемдесет) кв.метра,
находящо се в ***., ***, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИMOT пл. № 101 (сто и първи) в квартал
16 (шестнадесети) пo плана на с.с., при граници: улица и поземлени имоти с №№ 212, III-
101, IV-101, който имот е 270/1585 кв.метра идеални части от УПИ V-101, 212 в кв.16,
целият с площ от 1585 кв.метра, при граници: от две страни улица, УПИ №№ VI-212, IV-101,
след което и ответникът да бъде осъден да предаде на Ф. M. Ш. владението на гореописания
имот, чието фактическо държане осъществява без правно основание, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ищецът Ф. M. Ш., ЕГН ********** да заплати на ответника С. А.
С., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 500,00 (хиляда
и петстотин) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2 -
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5