РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. Велико Търново , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
Секретар:ПАВЛИНА Х. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102659 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Депозирана е молба по чл.8 ал.1 от ЗЗДН, подадена от И. И. К. от гр.****, чрез
пълномощник адв. И Д, в която се излагат твърдения, че соченият за нарушител М. И. А., с
когото молителката живее във фактическо съпружеско съжителство и от когото има син Я
на 9г., в последните години започнал да упражнява системно ежедневно емоционално и
психическо насилие спрямо молителката, без провокация от нейна страна. Отправял към нея
закани с думите „ще те убия, ще ти стъжня живота”, както и отправял спрямо нея обидни и
цинични думи, чупел вещи в жилището й. Молителката сочи, че многократно сезирала
органите на МВР. Молителката излага твърдения, че на 30.10.2020г. сутринта ответникът М
А започнал да я обижда, заканва и заплашва, който тормоз се пренесъл на работното й място
на Пазара в гр.*****, където работи като продавачка и свидетели станали много хора. След
като приключила работа молителката си тръгнала с такси, а ответникът започнал да я
преследва пред дома й и след като тя отказала да го пусне в дома си, той вдигнал скандал и
отправил към молителката цинични думи, както й казал ”ще ти извадя сърцето и ще го
опека на скарата”. В молбата се твърди, че на 02.11.2020г., около 03.00ч молителката се
прибрала в дома си и ответника А отново започнал да я обижда и заканва с думите „ще те
заколя”, „мърша” и др. Молителката заявява, че А й нанесъл много силен удар с юмрук в
носа, вследствие на който залитнала и получила много силно кръвотечение. Изпитала силна
болка от удара. Синът на молителката се събудил разплакан. Молителката заявява, че М А
системно употребява алкохол и е в нетрезво състояние, провокира караници на работното й
1
място, вдига скандали, разхвърля нейната стока на пазара и последно счупил електронния й
кантар. Молителката заявява, че живее в постоянен страх и стрес, че се страхува за живота
си и емоционалното състояние на детето си. Молителката заявява, че изблиците на
ответника стават все по-агресивни и тя се страхува да не изпълни някоя от заканите си. С
оглед изложеното отправя искане към съда да издаде заповед за защита с посочени в
молбата мерки за закрила по ЗЗДН. Към молбата е представена декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗСДН от молителя. В молбата е направено и искане за издаване на заповед за незабавна
защита по реда на чл.18 от ЗЗДН.
С определение от 04.11.2020г. съдът е разпоредил издаване на заповед за незабавна
защита, като е определена мярка за закрила срещу домашно насилие спрямо молителката,
чрез задължаване на сочения за извършител да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката, която мярка за закрила е със срок до издаването на
заповед за защита или отказа на съда да издаде заповед за защита по гр.дело 2659/2020г. по
описа на ВТРС.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с адв. И.Д-упълномощен. Заявява, че
поддържа молбата по чл.8 ал.1 от ЗЗСДН и изложените в нея обстоятелства.
Соченият за извършител на домашното насилие – М. И. А., редовно призован, не се
явява, не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Не е представил
становище по делото.
За да постанови своя акт, съдът взе предвид следното:
Предмет на разглеждане по делото е подадена молба по чл. 8 ал.1 от ЗЗСДН от И. И.
К. срещу М. И. А. за извършен спрямо молителката от страна на ответника акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от закона.
Молбата е подадена във ВТРС на 04.11.2020г.
Съдът намира, че образуваното производство по ЗЗДН е допустимо, тъй като молбата
е подадена срещу лице, посочено в чл.3 т.2 от ЗЗДН- в конкретния случай срещу лице, с
което молителката е във фактическо съпружеско съжителство. Сочените от молителката
актове на домашно насилие с дати 30.10.2020г., 02.11.2020г. попадат в изискуемия от
закона едномесечен срок след упражненото насилие за подаване на молба за защита по
ЗЗДН. Освен това, съдът намира, че доколкото в молбата се излагат твърдения за
упражняване на системен психически тормоз, същата следва да се приеме за подадена в
срока по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, тъй като в съдебната практика се приема, че в случаите, когато
в молбата са изнесени данни за постоянен, ежедневен физически и психически тормоз, респ.
постоянно, повтарящо се ограничаване на личните права на лице, намиращо се в родствена
връзка с извършителя, молбата за защита е в срок дори и да не са посочени конкретните
дати, на които са извършени неправомерните действия.
Молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, в която е описала
твърденията си за упражнено спрямо нея насилие от страна на М. И. А..
2
От изисканата от ОД на МВР В.Търново справка се установява, че през месец юли
2020г. в полицията е постъпил сигнал относно възникнал на Кооперативен пазар- *****
скандал между И. И. К. и М. И. А., при който органите на реда са съставили протокол за
предупреждение на М. И. А..
От изисканата от „Бюро съдимост” при ВТРС справка за съдимост се установява, че
ответникът М. И. А. е осъждан за престъпления, посочени в справката.
От изисканата от ЦПЗ-В.Търново справка се установява, че лицето М. И. А. не се
води на диспансерен учет в ЦПЗ-****.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С И С-
дъщеря на молителката, която разпитана каза, че между майка й и ответника М, с когото
майка й живее на съпружески начала, често възниквали скандали, които не са провокирани
по никакъв начин от майка й. Свидетелката заяви, че ответника М А след употреба на
алкохол заплашва и посяга към майка й. Под въздействие на алкохола ставал агресивен. За
случая от 02.11.2020г. свидетелката каза, че видяла след това майка си, която имала лека
синина и цепнатина по носа, като й споделила, че М я ударил.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните изводи:
Съдът, като съобрази изложеното в молбата и декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира молбата за налагане на мярка за
защита по отношение на молителката за основателна, което обуславя нейното уважаване.
Домашно насилие съгл. легалното определение на чл.2 от ЗЗСДН е всеки акт на физическо,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица,
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство или които обитават едно жилище. Следва да се отбележи, че в случай на
упражняване на домашно насилие, законът в разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН позволява
при липсата на други доказателства, съдът да постанови своя акт дори само въз основа на
декларацията на молителя по чл.9 ал.З ЗЗДН. Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е частен
свидетелстващ документ, но има обвързваща за съда сила за твърдяните в нея факти и
обстоятелства, с оглед специалната разпоредба на чл.13 ал.3 от ЗЗДН. Тази обвързваща
доказателствена сила може да бъде оборена с допустими по реда на ГПК доказателствени
средства, като тежестта на доказване се носи от сочения за извършител на домашно насилие.
Съдът приема, че в случая става въпрос за акт на физическо, психическо и
емоционално насилие спрямо молителката, изразяващо се в нанесен удар с юмрук по носа,
отправени обидни думи, заплахи, в ситуация, при която ответникът е употребил алкохол,
което се установява от изложеното в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. С определението за
насрочване на делото съдът е указал на ответника задължението по чл.12 ал.1 от ЗЗДН, но
ответникът не проведе обратно доказване, с което да обори твърденията, посочени в
декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства
срещу твърдението на молителката за осъществен акт на домашно насилие. Нещо повече,
ответникът дори не изложи становище по делото. От страна на молителката бяха
ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката С С, чийто показания
кореспондират с изложеното от молителката в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Съдът
кредитира показанията на свидетелката С, която има преки впечатления от живота на
страните по делото и е ставала свидетел на упражнено спрямо майка й насилие от страна на
ответника, както и на системните скандали, възникнали след употреба на алкохол от страна
на ответника. Тези показания относно системния характер на домашно насилие
3
кореспондират и с изисканата от ОД на МВР справка, към която са приложени преписи от
документи по преписка за случай от лятото на 2020г., при който полицаите са били извикани
след възникнал скандал между молителката и нейния съжител и при който случай на
ответника е съставен протокол за предупреждение.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема, че спрямо молителката на 30.10.2020г. и на 02.11.2020г. са осъществени
актове на домашно насилие от страна на ответника, представляващо физическо, психическо
и емоционално насилие, чрез отправяне на обидни думи, заплахи, поведение при употреба
на алкохол, като на 02.11.2020г. на молителката е нанесен и удар в лицето. Тези актове на
домашно насилие са предизвикали в молителката притеснение за здравето й.
С оглед фактическите обстоятелства по делото и наличието на осъществени от
ответника актове на физическо и психическо насилие срещу молителката, съдът счита, че
следва да наложи мярка за защита по ЗЗДН. Съдът, като съобрази характера на упражненото
насилие и направеното от молителката искане, намира, че в настоящия случай подходяща се
явява мярката по чл.5 т.1 от ЗЗДН, а именно да бъде задължен М. И. А. да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо молителката.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.5 ал.З ЗЗДН да внесе по сметка на ВТРС
глоба в размер на 200 лв., която е в минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.5 ал.З
ЗЗДН, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.11 ал.2 от ЗЗСДН държавна
такса в размер на 25 лв., които да бъдат внесени по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Молителката не е направила искане за присъждане на разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мярка за защита срещу домашно насилие по отношение на И. И. К. с ЕГН
**********, с адрес ****** чрез задължаване на М. И. А., ЕГН **********, с адрес***** да
се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо И. И. К. с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, с адрес гр****** на основание чл. 5 ал.3 от
ЗЗСДН да заплати по сметка на ВТРС глоба в размер на 200 /двеста/ лв., както и сумата 5лв.
за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
4
ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, с адрес ****** на основание чл. 11 ал.2 от
ЗЗСДН да заплати по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 25 лв./двадесет и пет
лева/, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист
Препис от настоящото решение и от заповедта да се връчи на страните и на РУ гр.
****.
Решението може да се обжалва пред Великотърновски окръжен съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5