Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Велики Преслав, 30.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 30 по описа за 2021
година на Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана
Савова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с
чл.79, ал. 1 от ЗЗД от „Б.Д.“ АД,
представлявано от В.М.С.– Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен
директор срещу С.Д.И. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 13891,47 лв. - главница; 2241,14 лв.
възнаградителна лихва за периода от 25.12.2017 год. до 14.03.2019 год.;
121.17 лева – лихвена надбавка за забава за периода 26.01.2018 год. до
14.03.2019 год.; 120 лв. – такса изискуемост, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.03.2019г.
до окончателното погасяване на дълга, както и сторените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 327,47 лева – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2016 год. бил сключен договор за
кредит за текущо потребление между ищцовото дружество, в качеството на
кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател. Изложено е, че с
договора е отпуснат кредит в размер на 15000 лева за срок от 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. Отразено е, че падежната дата за всяка
една вноска била 5-то число на месеца. Посочено е, че длъжникът дължи заплащане
на възнаградителна лихва, формирана от стойността на 6-месечен SOFIBOR
0,331%, който при отрицателна стойност се приема със стойност
нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,119 % или общо лихвения
процент по кредита възлиза на 13,45 %. Ищецът акцентира, че за обезпечаване на
вземането е сключен договор за поръчителство от 20.10.2016 год. между Банка ДСК
и трето лице – А.С.А., в качеството й на поръчител. Сочи, че по кредита са
заплатени само 15 от общо договорените 120 месечни погасителни вноски. С оглед
преустановяване изпълнението на задълженията по договора, ищецът изпратил
нотариална покана до ответницата, с която обявява кредита за предсрочно изискуем,
като поканата й е връчена на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК. Навежда твърдение, че
на 20.09.2018 год. кредитът е превърнат счетоводно в предсрочно изискуем.
Излага, че в тази връзка е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, образувано е
ч.гр.д. № 217/2019 год. по описа на РС – Велики Преслав и е издаден
изпълнителен лист. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ищецът предявява и евентуално съединени, спрямо
установителните, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
горепосочените суми, при условие, че съдът счете главните искове за
неоснователни, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски. В съдебно заседание поддържа претенциите си.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който
ответницата чрез назначения й особен представител заявява, че намира исковата
претенция за допустима, но за частично неоснователна. Не отрича наличието на
договорни отношения между страните по повод представения договор за кредит за
текущо потребление. Оспорва твърдението на ищеца, че е настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, обявена надлежно на ответницата, преди
получаване на препис от исковата молба. Навежда твърдение, че ответникът дължи
законна лихва върху непогасената главница от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, която в конкретния случай е датата на получаване на
препис от исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Излага, че се
дължи възнаградителна лихва върху месечните вноски, чиято изискуемост е
настъпила преди депозиране на исковата молба.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично
и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото ч.
гр. д. № 217/2019 год. по описа на РС – Велики Преслав в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 97/ 19.03.2019 год.
срещу ответника и А.С.А. солидарно за следните суми: 13891,47 лв. -
главница; 2241,14 лв. възнаградителна лихва за периода от 25.12.2017
год. до 14.03.2019 год.; 121.17 лева – лихвена надбавка за забава за периода
26.01.2018 год. до 14.03.2019 год.; 120 лв. – такса изискуемост, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 14.03.2019г. до окончателното погасяване на дълга, като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Въз основа на издадената заповед за изпълнение е
издаден изпълнителен лист № 96/ 19.03.2019 год.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. Съобщение
с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за
изпълнение на дата 30.12.2020
год., а исковата молба е подадена на 18.01.2021
год., поради което исковата претенция се явява процесуално
допустима.
От
представения договор за кредит за текущо потребление, сключен на 20.10.2016
г. между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът
е предоставил на ответника сумата от 15000 лева. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 120
месеца (падеж на последната вноска 20.10.2026 год.), при
размер на вноските от 229,61 лева. ГПР възлиза на 14,83%. Уговорено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора възлизал на 13.45% годишно, формиран е от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,331%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,119 %.
Видно от представения договор за поръчителство от същата дата лицето А.С.А.
се е съгласила да бъде поръчител на ответницата за обезпечаване на задълженията
й по договора.
По делото е представено извлечение от Таксите по кредити за текущо
потребление на банката, от което е видно по какъв начин и в какъв размер се
таксуват предоставяните от ищцовото дружество услуги.
От приложената нотариална покана от 03.08.2018 год., рег. № 3497, том 2,
акт 58 на Нотариус Светлозар Николов, вписан под № 592 на НК, с район на
действие – РС – Велики Преслав, е видно, че ищцовото дружество е изпратило
уведомление на ответницата, с което я известява, че от датата на получаване на
поканата обявява кредита за предсрочно изискуем. Представен е констативен
протокол от 20.09.2018 год., в който е отразено, че поканата и връчена на
ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представените извлечения по разплащателната сметка на ответницата и по
кредитната й сметка за периода 20.10.2016 год. – 18.01.2021 год. се установяват
извършваните плащания по процесния кредит.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че на 21.10.2016 год.
ищцовото дружество е превело сумата в размер на 15000 лева от кредитната сметка
по разплащателната сметка на ответницата, като основание за извършената операция
е посочено „усвояване на КТП“. Вещото лице е посочило, че по кредита са платени
общо 3406,60 лева, от които 1108,53 лева са разнесени за главница, 2292,51 – за
договорна лихва и 5,56 лева – за санкционна лихва. Експертът е констатирал, че
банката е погасила 15 месечни погасителни вноски до 25.12.2017 год. (първото
плащане по кредита е извършено на 25.10.2016 год.) и частично лихва от 9,59
лева от вноската с падеж от 25.01.2018 год. Вещото лице е изчислило, че към
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 14.03.2019 год. са
падежирали месечните вноски с № от 2 до №15 по таблицата на вещото лице към
въпрос № 3 от експертизата с падежни дати от 25.01.2018 год. до 25.02.2019 год.
или са били дължими 1062,87 лева – главница и 2070,32 лева – за договорна
лихва. Посочено е, че към датата на заявлението дължимите суми по пера
съответстват на посочените в исковата молба, с изключение на санкциониращата
надбавка за периода от 25.01.2018 год. – 14.03.2019 год., която според
изчисленията на вещото лице възлиза на 144.32 лева, а е претендирана от
ищцовото дружество в по-малък размер – 121.17 лева. Вещото лице е изчислило
размера на цялото задължение по пера при настъпила предсрочна изискуемост на
вземането на 20.09.2018 год., както и към датата на връчване на препис от
исковата молба на особения представител на ответника – 25.08.2021 год. Вещото
лице е съобразило извършени по изпълнителния лист плащания в общ размер на 20
лева, с които е погасена само главница и е посочило, че остават да се дължат
13871,47 лева за главница, 5888,88 лева – договорна лихва, 1532,49 лева –
санкционираща надбавка.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна д.о следните правни
изводи:
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установи, че ищцовото
дружество и ответницата са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за кредит за текущо потребление.
Досежно твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането:
В исковата молба се сочи, че тъй като ответницата преустановила редовното
обслужване по кредита, ищецът й изпратил нотариална покана, с която обявява
кредита за предсрочно изискуем, като поканата й била връчена на осн. чл. 47,
ал. 5 от ГПК. От
назначената по делото ССчЕ безспорно се установи, че кредитът в размер на 15000
лева е бил усвоен от ответника. Не бяха ангажирани надлежни доказателства от
ответната страна досежно изгодния за нея факт, че е погасила изцяло дължимите
главница и лихви, респ., че не са били налице основания за превръщане на кредита
в предсрочно изискуем. Напротив, установи се, че
ответницата е погасила 15 месечни вноски по кредита (до 25.12.2017 год.)
като плащанията не са извършвани в уговорените срокове и размери и съгласно
изготвения погасителен план. На 29.01.2018 год. е било последното плащане по
договора.
Съгласно
чл. 18.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. В клаузата е уговорено още, че последиците настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
Безспорно
с оглед събраните по делото доказателства за ищеца е възникнало право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
По делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на
цялото вземане на твърдяната ог ищеца дата, предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В тази
връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем (в този смисъл са разясненията, дадени в т. 18
от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По своята
същност обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изрично изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Обявяването на предсрочната изискуемост следва да предхожда датата,
на която е подадено заявлението по чл. 410, респ. чл. 417 от ГПК. Вярно е, че няма строги изисквания към това изявление,
но съдебната практика категорично приема, че същото следва да бъде обективирано
в нарочен писмен документ, който трябва да е достигнал до знанието на длъжника
(в този смисъл Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС,.
І т. о. и др.). Постигнатата в чл. 18.2 от ОУ предварителна
уговорка, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, не настъпва
автоматично. Тя не поражда действие за длъжника ако кредиторът не е отправил до
него изрично волеизявление в този смисъл. Следва да се отбележи още, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, но само ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение № 139/05.11.2014 г. по т.
д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.). Както по-горе беше
посочено, банката ищец твърди, че волеизявлението й, че обявява кредита за
предсрочно изискуем, е било връчено на ответницата чрез нотариална покана при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на волеизявлението си на
длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1-5
ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери
от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство (в този смисъл Решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015
г. на ВКС, I
т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по
гр. д. № 60208/2016 г. На ВКС, II г. о., Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС
по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК и др.).
В случая, обаче, нотариусът не е извършил процедурата по
чл. 47, ал. 1-5 от ГПК надлежно. В констативния протокол, съставен на
20.09.2018 год., нотариусът е отразил, че служителят от кантората му, натоварен
с връчването на документите, е посетил адреса на ответницата на 07.08.2018
год., на 23.08.2018 год. и на 05.09.2018 год., като при посещенията не е бил
открит нито адресата, нито друго лице от домашните/живущо на адреса, съгласно
да получи уведомлението. При последното посещение на
адреса – на 05.09.2018 г. било залепено
уведомление на входната врата, в което е посочено, че нотариалната покана се
намира в кантората на Нотариуса. Действащата норма
на чл. 47, ал. 1 от ГПК, приложима и през 2018 год., изисква ответникът да бъде търсен на посочения по делото
адрес в продължение на един месец, като невъзможността да бъде намерен на него се констатира най-малко с
три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Нотариусът не е спазил това изискване – на първо място,
ответникът не е бил търсен в. продължение на един месец на адреса, на второ
място, нито едно от посещенията не е било осъществено в неприсъствен ден –
07.08.2018 год. е вторник, 23.08.2018
год. е четвъртък, а 05.09.2018 год. е
сряда.
Предвид изложеното, съдът намира, че волеизявлението за
обявяване кредита за предсрочно изискуем не е било връчено редовно на
ответницата на 20.09.2018 год., съгласно отразеното в констативния протокол, тъй
като процедурата по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1-5
ГПК не е проведена надлежно. Независимо от
горното, неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
ищцовото дружество не било положило усилия да потърси друг адрес за връчване на
длъжника, различен от посочения в договора за кредит. Видно от служебно
изготвената справка в НБД „Население“ постоянният и настоящият адрес на
ответницата е един и същ и съответства на посочения в договора за кредит,
съотв. на адреса, на който е било изпратено съобщението за предсрочната
изискуемост, а именно: гр. Велики Преслав, ул. „Неофит Рилски“ № 15, вх. Б, ет.
2, ап. 25.
Въпреки обстоятелството, че длъжникът не е бил уведомен от
ищцовото дружество за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит,
поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж. В този
смисъл са и задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК. В
цитираното ТР се приема, че при вземане, произтичащо от договор
за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, какъвто е настоящият случай, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните -
кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в
договора. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът -
ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство, продължение на което е
производството по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението
на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск
за вземането си по общия ред. В мотивите на цитираното тълкувателно решение върховните съдии акцентират,
че присъждането на вноските с настъпил
падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на
иска, съответно произнасяне по непредявен иск. В случая основанието на иска е договорът за кредит. Предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й,
но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит.
Изводът е, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която
имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено
вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава
възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.
Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Искът следва
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция.
С връчването на препис от исковата молба на
назначения особен представител на ответника на 25.08.2021 г. длъжникът е
уведомен, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва от
този момент (съгласно
трайно установената съдебна
практика връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник – в този см. решение от 27.10.2020 г., по т. д. №
2118/2019 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. І т. о.
на ВСК). Това
обстоятелство, обаче, не
променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за
незабавно изпълнение на парично задължение. С
оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на
ищеца, с което упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и
връчването на исковата молба представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник, следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила с връчването на исковата молба – на 25.08.2021 г.
От заключението по назначената по делото ССчЕ се
установи, че към датата, на която е връчен препис от исковата молба на особения
представител на ответника – 25.08.2021 год. са падежирали вноски от № 2 до № 45
(съгласно изготвената таблица към въпрос 6) или са били дължими 3977,21 лева за
главница и 5888,88 лева за лихва. Вещото лице е съобразило
извършени по изпълнителния лист плащания в общ размер на 20 лева, с които е
погасена само главница и е посочило, че при обявена предсрочна изискуемост към
датата на депозиране на исковата молба остават да се дължат 13871,47 лева за
главница, 5888,88 лева – договорна лихва, начислена за периода 25.01.2018 год.
– 25.08.2021 год., 1532,49 лева – санкционираща надбавка, начислена за периода
25.01.2018 год. – 25.08.2021 год.
Съдът, съобразявайки извършените на 07.08.2019 год. и 25.09.2019 год. плащания
по изпълнителния лист в размер на 20 лева (арг. чл. 235, ал. 3 от ГПК), следва да признае за установено съществуване на вземането на ищеца срещу
ответницата за главница в размер на 13871,47 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от настъпването на
предсрочната изискуемост – 25.08.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Съгласно заключението на вещото лице претендираната с исковата молба възнаградителна
лихва в размер на 2241,14 лв., начислена за периода от 25.12.2017 год. до
14.03.2019 год., за която са издадени заповед за изпълнение въз основа на
документи и изпълнителен лист, изчислена към датата на депозиране на
заявлението, е правилно изчислена.
Съобразно
Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при надлежно обявена предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане
на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния
план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски (какъвто е и настоящият случай). Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция
съгласно чл. 71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок,
поради съществуващия за него риск,
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради
което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Доколкото настоящият съдебен състав приема, че предсрочната изискуемост е
надлежно обявена на ответника с връчване на препис от исковатата молба на
особения му представител, а именно на 25.08.2021 год., то до тази дата
безспорно ответникът дължи възнаградителна лихва на ищцовото дружество. Ето
защо претенцията за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 2241,14 лв. възнаградителна лихва за периода от
25.12.2017 год. до 14.03.2019 год. е изцяло основателна и следва да се уважи.
Касателно сумата от 121.17 лева – лихвена надбавка за
забава за периода 26.01.2018 год. до 14.03.2019 год., вещото лице е изчислило,
че същата възлиза на по-висок размер от претендирания – 144,32 лева.
Претенцията също е основателна до претендирания размер.
Претендираната сума в размер на 120 лева
е описана в
исковата молба като дължим разход по изискуем кредит. Същата
е предвидена в т.6 от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б.Д. АД прилага за извършвани услуги на клиенти,
която от своя страна е доведена до знаението на ответницата. Видно от
приложеното по делото извлечение от тарифата, същото е подписано от
кредитополучателя. Съгласно чл. 8 от ОУ кредитополучателят заплаща на кредитора
такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното
плащане Тарифа, като в случай, че кредитополучателят не внесе дължимите суми, с
размера на таксите и комисионните се увеличава дългът. Тази сума би била
дължима, ако кредитът бе станал предсрочно изискуем на претендираната от ищцовото
дружество дата. В случай, обаче, претенцията следва да се отхвърли, тъй като се установи, че банката не е упражнила надлежно правото да
обяви предсрочната изискуемост на кредита преди
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Тъй като главният установителен иск е
частично уважен, съдът счита, че не дължи произнасяне
по евентуално предявения осъдителен иск за същите суми. Освен това съгласно трайно установената съдебна практика при частично уважаване на главен иск, какъвто е настоящият случай, е недопустимо разглеждането на евентуален такъв (Решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. ІV г.
о. на ВКС, Определение № 310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I
т. о. и др). Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че с цитираното по-горе ТР е
изоставена практиката за допустимо съединяване
на установителната претенция с осъдителна такава в условията на евентуалност,
предвид абсолютната идентичност на основание и петитум по двата иска (Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о.
на ВКС и др.).
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 374,24 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 2021,62 лева и включващи заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице,
юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от претенцията.
Така
мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.И., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: ***,
че същата ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от В.М.С.– Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор следните суми: 13871,47
лв. - главница; 2241,14 лв. възнаградителна лихва за
периода от 25.12.2017 год. до 14.03.2019 год.; 121.17 лева – лихвена надбавка
за забава за периода 26.01.2018 год. до 14.03.2019 год., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 25.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, дължими по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 20.10.2016 г. между „Б.Д.“
АД, в качеството на кредитодател и С.Д.И., в качеството на кредитополучател, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 97/ 19.03.2019 год. и
изпълнителен лист № 96/ 19.03.2019 год. по ч. гр. д. № 217/2019 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430
от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“ АД срещу С.Д.И., иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430
от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване
за установено, че
ответникът
дължи на ищеца главница за размера над 13871,47 лева до пълния
претендиран размер от 13891,47 лева (за сумата от 20 лева), както и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението - 14.03.2019 год. до датата, предхождаща
настъпването на предсрочната изискуемост – 25.08.2021 г., както и сумата от 120 лева, представляваща разходи по изискуем кредит,
дължими по договор
за кредит за текущо потребление, сключен на 20.10.2016 г. между „Б.Д.“
АД, в качеството на кредитодател и С.Д.И., в качеството на кредитополучател, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 97/ 19.03.2019 год. и
изпълнителен лист № 96/ 19.03.2019 год. по ч. гр. д. № 217/2019 год. по описа на РС – Велики Преслав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Д.И. ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.Д.“ АД сумата от 2021,62 лева представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 30/2021
год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща
заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и
за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 374,24 лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 217/2019
год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от
претенцията, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: