№ 2145
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.а
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110117497 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ИЛ. ХР. ИЛ.,
ЕГН **********, адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.***, чрез адв. И.В. от ВАК
срещу „Т." АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1
КТ и чл.224, ал.1 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца следните
суми: 2072.58 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие
при прекратяване на трудовия договор със Заповед № 009/28.10.2021г. и
1865.32 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 18 дни, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Полагал е труд по трудов договор, сключен на 10.08.2017г. с
ответника на длъжност „Инженер телекомуникация, регион Източна
България“, с място на работа гр. Варна. Договореното възнаграждение
възлизало на 2072.58 лева, дължимо до 10-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи. Считано от 28.10.2021г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено със Заповед №
009/28.10.2021г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. През релевирания
период, ищецът е полагал труд в ответното дружество, което от своя страна
не му е заплатило дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Ответникът прекратил правоотношението без да е спазил
договореното предизвестие от 1 месец, поради което дължи обезщетение за
неспазено предизвестие в исковия размер. В тази връзка обективира искане за
осъждане на ответника - работодател да престира посочените суми.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
1
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото,
че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на
цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител поддържа предявените искове и моли за
постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По отношение на разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата в общ размер на 157.52
лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважените искове, на
основание чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение относно присъдените суми за обезщетения, ведно с дължимите
лихви.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т." АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. ХР. ИЛ., ЕГН **********, адрес: гр.***
следните суми: 2072.58 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор със Заповед №
009/28.10.2021г. и 1865.32 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 18 дни, ведно със законната лихва върху
2
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 220, ал. 1 КТ и
чл.224, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Т." АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. ХР. ИЛ., ЕГН **********, адрес: гр.*** сумата
от 320 лева (триста и двадесет лева), представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора,
изразяващи се в заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т." АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 157.52 лева /сто петдесет и седем лева и 0.52 ст./ лева ,
представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, в частта относно присъдените суми за обезщетения, ведно с
дължимите лихви.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3