№ 154
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502423 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 263942/15.06.2021 г. по гр.д. № 502/2018 г. на СГС, I-19 състав, са
отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 42, буква „б“
ЗН, по чл. 43, ал. 1, буква „а“ ЗН и по чл. 43, ал. 1, буква „б“, предл.второ ЗН, предявени от
К. Г. Д. против А. И. Д., съответно за прогласяване нищожността на ¼ от завещателно
разпореждане от 19.08.2013 г. на Й. Б. Д. в полза на А. И. Д., за унищожаване на ¼ от
завещателно разпореждане от 19.08.2013 г. на Й. Б. Д. в полза на А. И. Д. като
неоснователен и за унищожаване на ¼ от завещателно разпореждане от 19.08.2013 г. на Й.
Б. Д. в полза на А. И. Д.. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата е осъдена да
заплати 2 075 лв. съдебни разноски, сторени от ответницата.
Решението на СГС е атакувано с въззивна жалба от процесуалния
представител на К. Г. Д. с доводи за неговата неправилност. Сочи се, че били налице
юридическите основания за уважаване на предявените искове, но същите били неправилно
отхвърлени от първостепенния съд поради неправилно прилагане на материалния закон,
процесуални нарушения и превратна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК. Счита, че обжалваното решение било правилно и настоява за
потвърждаването му. Претендира разноски.
Със свое определение от 01.11.2021 г., Софийски апелативен съд частично е
1
уважил доказателствените искания на въззивницата, като е допуснал тройна съдебно-
графологична експертиза /СГФЕ/ пред въззивния съд.
САС установи следното от материалите по делото, след като се запозна със същите:
Предявен e в първата инстанция иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 42,
б. „б“ ЗН, съединен при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 43, ал.1
б. „а“ и б. „б“ ЗН.
Ищцата К. Г. Д. излага в исковата си молба, че е наследник по закон на Й. Б. Д., починал на
*** г. в гр. ***, като негова племеница. Твърди се, че квотата й в наследството съставлява
1/4. Изложени са твърдения, че сочената ответница А. И. Д. е бивша съпруга на И. Г. Д.,
също сънаследник по закон, брат на ищцата, заявила, че в нейна полза е налице саморъчно
завещание на наследодателя, съгласно което била негов универсален правоприемник. В
исковата молба се твърди, че наследодателят й бил в сравнително добро здравословно
състояние, като имал проява на характерните за възрастта му старческа склероза и
неадекватност. Твърди се, че ищцата полагала грижи за чичо си като за свой баща. Нещата
се променили след като наследодателят се запознал с ответницата и бил обсебен от нея до
степен, че се опитвал да ограничава контактите си. Споделял приживе, че ответницата
постоянно му говорила лоши неща по адрес на ищцата и се опитвала да го настройва против
нея. Споделял, че бил воден от ответницата няколко пъти на баня в Панчарево и бил
принуждаван да поема разходите за това. Изразявал недоволство, че ответницата не се
грижила подобаващо за него и само три пъти изпрала дрехите му. Ищцата твърди, че видяла
чичо си за последен път на 10.08.2013 г., когато същият бил във влошено физическо
състояние, трудно се ориентирал за време и пространство, а на моменти бил неадекватен.
През същия месец, при справка в Банка „ДСК“ АД установила, че били извършени две
тегления на суми, съответно от 100 лв. и 400 лв. Впоследствие установила и трето теглене
на сумата от 650 лв. като по сведения на очевидци изглеждал крайно неадекватен и
неориентиран. Ищцата твърди, че от разкази на съседи научила, че на адреса на
наследодателя й имало трикратни сигнали до Спешна медицинска помощ. Изложени са
твърдения, че на 28.09.2013 г. той бил в прединсултно състояние, но ответницата подписала
отказ за постъпване в болница като твърдяла пред съседи, че е в добро здравословно
състояние. Твърди се, че на 29.09.2013 г., въпреки влошеното му здравословно състояние,
бил откаран от ответницата в с. *** като в същото време търсела помощ от адвокат, с цел да
направи справка за притежаваните от чичо й имоти. Изложени са твърдения, че по сведения
на очевидци, наследодателят на ищцата бил неадекватен, изпитвал неимоверни затруднения
да се движи, влачил краката си. Изложени са твърдения, че в нощта на 09.10.2013 г. срещу
10.10.2013 г., по данни на съседи, той агонизирал от болка и отправял призиви за помощ
като едва на следващия ден, привечер, ответницата подала сигнал към Спешна медицинска
помощ. Пред лекарите обяснила, че го е намерила паднал до леглото и се представила за
негова дъщеря. Бил закаран в спешното отделение на Първа градска болница. Твърди се, че
при посещение в болничното заведение, ищцата го открила в реанимацията на
неврологичното отделение, а дежурната сестра я упрекнала, че това е най-необгрижвания и
2
изоставен човек, който е виждала. При поредно посещение в болницата, ищцата била
уведомена, че „руса жена“ против волята на чичо й го е извела от болницата и го закарала в
клиника „Пирогов“. При посещение в Пирогов, ищцата видяла ответницата с двете й деца,
които влезли в открита конфронтация с нея и съпруга й, а след продължително търсене
открили чичо й в безсъзнание в шокова зала. От персонала ги уведомили, че го подготвят за
операция с оглед масивен мозъчен кръвоизлив. Твърди се, че ответницата отказала да
подпише съгласие за операцията. Операцията била извършена, но след нея чичото на
ищцата останал в кома 66 дни до *** г., когато починал. След смъртта му, ответницата взела
решение тялото му да бъде кремирано, без да има законно право на това. С оглед тези
твърдения, ищцата заявява, че съставеното в полза на ответницата завещание е нищожно,
тъй като не е написано и подписано от завещателя. Изложени са и твърдения, че същото е и
унищожаемо, тъй като при съставянето му завещателят не е могъл да разбира и ръководи
действията и постъпките си, съставено е чрез упражнено насилие, в състояние на зависимост
от волята на други лица под физически и психически натиск. При тези фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и иска от съда да признае за установено,
че процесното завещание е нищожно до размера на нейната наследствена квота, а при
условията на евентуалност същото да бъде унищожено до сочената наследствена квота, на
посочените по-горе основания. Претендират се разноски.
Ответницата А. И. Д., редовно уведомена, е депозирала отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в
който са наведени подробни съображения, относно неоснователността на предявените
претенции. Претендират се и сторените разноски в производството.
Софийският градски съд е постановил решението си след изслушване на вещи лица /по
единична и тройна СГФЕ, както и съдебно-психиатрична експертиза/, както и приемане на
писмени и гласни доказателства.
Съгласно чл. 269 ГПК за валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният
съд следи служебно, а относно останалото е обвързан от оплакванията в жалбата.
В този контекст, съдът счита, че обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението и съобразно оплакванията във въззивната жалба (чл.
269, изр.второ ГПК).
Съгласно чл.260, т.3 ГПК, чрез своя процесуален представител К. Д. - А. е посочила
като "указание в какво се състои порочността на решението" неговата неправилност.
Заявила е оплаквания за невъзможност да се споделят мотивите на съдебния акт, но без да се
конкретизират определени нарушения във връзка с два от обективно съединените искове,
съответно за установяване нищожността на извършеното завещание на 19.08.2013 г. от Й. Б.
Д., с правно основание чл.42, б."б" във вр. с чл.25, ал.1 ЗН и за унищожаване на същия
завещателен акт , с правно основание чл.43, ал.1."б" ЗН.
В жалбата не се съдържат конкретни правни доводи за неправилност на
обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен третия обективно съединен иск за
унищожаване на завещанието поради насилие, с правна квалификация чл.43, ал.1 , б."а" ЗН,
3
което прави жалбата, в тази й част, бланкетна.
Относно развитите доводите за неправилност на съдебния акт по предявения
отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на саморъчното завещание,
съставено от Й. Б. Д. на 19.08.2013г., с правно основание чл.42, б."б" във връзка с чл.25, ал.1
ЗН.
Въззивницата счита за неправилно възприемането на заключението на тройната
съдебно- графическа експертиза от първоинстанционния съд. Не споделя изводите
на вещите лица като твърди, че и от "неспециалист" могат да се констатират различията при
изписването на буквата "т", наличието на зачерквания и неизяснена поправка в датата на
съставяне на завещателния акт от 19.08.2012 г. Позовава се на липсата на отговор на
въпроса кога е изписано изречението "в дена на моята смърт".
Апелативният съд е допуснал допълнителна тройна СГФЕ, въпреки наличието
на единична и тройна експертиза в първата инстанция. Вещите лица Д., И. и Г. са посочили
следното по поставените им от съда задачи:
1. Представеното за изследване Саморъчно завещание от 19.08.2013г. със завещател Й.
Б. Д. ЕГН: ********** и заветник А. И. Д. ЕГН: ********** е написано и подписано от Й.
Б. Д. ЕГН: **********.
2. В текста на процесното завещание след думата „имущество” е поставен
препинателен знак запетая. Този знак не е бил точка и след това да е поправен в запетая.
3. След думата „Банки” има поставена също запетая.
4. Заключителната фраза „които притежавам към дена на моята смърт” е написана от
лицето, което е написало и основният текст на завещанието, и това е завещателя.
5. Поради причини изложени в изследователската част на протокола на въпроса „По
едно и също време с основният текст ли е написано изречението „които притежавам към
дена на моята смърт” експертизата не може да отговори. Тази заключителна фраза е
изписана от завещателя, не се установиха признаци за дописване от друго лице.
6. Изписването на буквата „т” в основния текст и заключителната фраза „които
притежавам към дена на моята смърт” не се различават. Такова изписване е характерно за
почерка на завещателя.
7. При корекцията на датата на съставяне на завещанието първо е изписана цифрата
„1“, а след това върху нея цифрата „0“, за да се чете „2013“.
8. Завещателят сам е изписал процесното завещание и няма данни за оказано
механично съдействие – като например придържане на ръка или друго при изписване текста
на завещанието.
Заключенията на тройната СГФЕ, приета в САС съответства и на заключенията
от експертизите в първата инстанция.
Заключението на тройната съдебно-графологическа експертиза обаче косвено се
подкрепя, както от свидетелските показания, така и от представените писмени
4
доказателства. Индиция в тази насока са събраните данни от разпитаните свидетели, че
между въззиваемата А.Д., нейното семейство и завещателя са съществували много добри
отношения като между роднини. Доверителката ни е била съпричастна към затрудненията,
които е срещал в ежедневието си Й. Д. с оглед напредналата възраст и здравословно
състояние. Оказвала му е морална и материална подкрепа съобразно възможностите си и в
зависимост от неговото желание. В този смисъл са показанията на свидетелките М. Г., М. В.
и Р. Х., разпитани пред градския съд.
Същевременно, видно от приложените документи към отговора по чл.131 ГПК,
приложени в първоинстанционното дело, завещателят е водил съдебни и изпълнителни дела
с въззивницата К. Д. - А.. Непосредствено преди съставяне на завещанието е имал
имуществени спорове за достъпа до свой имот в гр.*** с нейния син от първия брак. По
делото е представено и извлечение от дневника на покойната Б. Й. Д., удостоверяващи
огорчението й от безсърдечния и обиден начин, по който се е отнасяла с нея дъщерята на
въззивницата. Като се отчита обстоятелството, че децата на страните по делото са в еднаква
степен на родство със завещателя и при установените прояви на съпричастност към
проблемите на завещателя от страна на доверителката ни, атакуваният завещателен акт не
може да се схваща като необичаен или неприемлив според настоящата инстанция. Те може
да се възприемат като достатъчни, за да мотивират Й. Д. да предпочете едни роднини пред
други при съставянето на разпоредителния акт от 19.08.2013 г.
Изводът е, че се явява доказано главно и пълно, че саморъчното завещание е
изцяло написано ръкописно от Й. Д..
Относно развитите оплаквания за неправилност на съдебния акт по
конститутивния иск, с правно основание чл.43, ал.1, б."а" ЗН, предявен като евентуален.
Съдът не споделя твърдението в жалбата, че от "разпита на свидетелите и
приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно медицинската експертиза се
установява по категоричен начин , че наследодателят Й. Д. не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на действията и постъпките си".
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел за недоказано
към 19.08.2013 година завещателят да е бил неспособен да разбира свойството и значението
на постъпките си и да действа разумно по смисъла на чл.13 ЗН.
В настоящото производство, не са събрани никакви данни, че Й. Б. Д. е бил
поставян под запрещение и това не се явява доказано. Не се твърди, а и не е установено
диагностицирано при завещателя психично заболяване, както и провеждано лечение в
психиатрично заведение.
От приложената по делото медицинска документация и издадени рецепти на Й. Д.,
може се констатира, че въпреки напредналата си възраст, той е страдал само от артериална
хипертония и аденом на простата. Допълнително му е поставяна диагноза "съмнение за
Бехтерев, с гонартроза" и "съмнения за карцином на простата". След проведени изследвания
с туморни маркери , диагнозата за карцином е отречена. Липсват данни Й. Д. да е боледувал
5
от мозъчна атеросклероза или дементен синдром. Няма записвания от посещението му при
личния лекар, на изследвания и при постъпване в болнично заведение да е бил сенилен или
да е имал епизоди на обърканост.
Напротив, в амбулаторен лист на завещателя е направено отбелязване от
общопрактикуващия лекар, че той е "с ясно съзнание, ориентиран". В приложената
медицинска документация не са отразени също така диспансеризация, проведени
консултации или лечение в психиатрично заведение, включително и амбулаторно.
На следващо място следва да се посочи, че вещото лице - психиатър д-р М. К. е дала
заключение пред СГС, че "Й. Д. вероятно е бил с налични възможности да разбира смисъла
и значението на постъпките си към датата на направеното завещание". Обосновала е този
извод с невъзможността "да се направи категорична оценка на психичното състояние и
когнитивните му функции към този период". Потвърдила е , че в медицинската
документация няма информация за употреба на психотропни вещества от Й. Д. и няма
отразено заболяване, което да е налагало употреба на такива.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил евентуалния
иск по чл.43, ал.1 ,б."а" ЗН. Съгласно посочената правна норма завещателното разпореждане
е унищожаемо, когато е направено от лице, което по времето на съставянето му не е било
способно да завещава. Неспособни да действат разумно са лицата, които макар да не са
поставени под запрещение, поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в
състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да
ръководят постъпките си. От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал не е установено, че при съставяне на завещанието на 19.08.2013 г. Й. Б. Д. да не е
бил със запазена годност да действа разумно, да разбира и ръководи постъпките си и да се
грижи за работите си, от което следва, че не е налице твърдения порок - завещателна
недееспособност като основание чл.43, ал.1 , б."а" във вр. с чл.13 ЗН за унищожаване на
завещанието.
Относно направения довод за неправилност на съдебния акт в частта, с която е
отхвърлен предявения като евентуален конститутивен иск , с правно основание чл.43, ал.1,
б."б" ЗН.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като е възприел тезата, че
за да бъде унищожено завещателното разпореждане съгласно чл.43,ал.1, б."б" ЗН е
необходимо да се докаже, че върху психиката на завещателя е оказан натиск по времето,
когато е формирана волята му за извършване на завещанието и такива данни по делото не се
съдържат. В допълнение е обсъдено, че дори да са относими към разглеждания спор, те не са
доказани в производството по делото и се опровергават изцяло от показанията на
посочените от въззивницата свидетели А. А. и М. М.. САС напълно споделя тези изводи на
градския съд и се присъединява към тях.
В обобщение, въззивната жалба е неоснователна. Поради това, исковите претенции
правилно са били отхвърлени изцяло. Ето защо, решението на СГС следва да се потвърди.
6
Разноски:
Въззивникът дължи на въззиваемия разноските, които му е причинил в настоящето
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Те възлизат на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на
въззивницата възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е
неоснователно. Касае се за три съединени иска, като следва да се вземе предвид не само
тяхната цена и съответните минимални стойности на адвокатските възнаграждения по чл. 7,
ал. 1 и 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но и фактическата и права сложност на случая. Ето защо, въззивният съд
счита, че разноската следва да се възложи в цялост на предизвикалата неоснователно
правния спор във втората инстанция страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 263942/15.06.2021 г. по гр.д. № 502/2018 г.
на СГС, I-19 състав.
ОСЪЖДА К. Г. Д. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на А. И. Д. сумата от
1 800 /хиляда и осемстотин/ лв. представляваща съдебно-деловодни разноски, направени
пред втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7