Решение по дело №38/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260048
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20213000500038
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

260048

 

29.03.2021 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                   Мария Маринова

 

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 38 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 38/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против решение № 260005 от 18.08.2020 г., поправено с решение № 260028 от 23.11.2020 г., постановено по т.д. № 76/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати: - на Н.К.Г. обезщетение за неимуществени вреди за горницата НАД сумата от 10 000 лв. до присъдените 40 000 лв.; - на Н.К.Г. сумата от 202 лева - разноски по делото; - по сметка на Силистренски  окръжен съд държавна такса по уважените претенции в размер на 1600,80 лева; - на адвокат Д.К. сумата от 1430 лв., на осн.38, ал.2, т.2 ЗА -  адвокатско възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство на ищцата по делото.

Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно - постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната част с отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 10 000 лв., евентуално за намаляване на обезщетението, а с оглед резултата и редуциране на съответните размери на разноските и за присъждане на разноски за първоинстанционното производство и за въззивното такова. Изложил е, че съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля Г. с оглед качеството му на съпруг на ищцата и несъобразяване в тази връзка на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Обезщетението било завишено - определено от окръжния съд в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и принципа за справедливост, при неотчитане на релевантните обстоятелства като характера и степента на търпените болки, без зачитане на изложеното в заключението на вещото лице по СМЕ и в противовес на трайната съдебна практика. Посочил е, че заплатил сумите, които не са обжалвани по решението на окръжния съд, за което прилага платежен документ.

Насрещната страна Н.Г. е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за правилността на решението в обжалваната му част, е молила за потвърждаването му.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната част до размер на 10 000 лв. – по иска за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите за забава от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане и по иска за имуществените вреди  - изцяло.

Пред настоящата инстанция въззивникът, чрез юрисконсулт Сачанска, с писмена молба е заявил, че поддържа въззивната жалба и е претендирал разноски по списък, като е възразил срещу разноските на насрещната страна. Въззиваемата в съдебно заседание, чрез адв. Д.К., е поддържала отговора на въззивната жалба и е претендирала разноски, като е депозирала и писмено становище по съществото на спора.

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от Н.К.Г. против „Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание по чл.432 от КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в размер на 297,43 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, изразяващи се в счупване на медиален малеол на дясна подбедрица, удар в главата с краткотрайна загуба на съзнание, мозъчен инфаркт причинен от тромбоза на церебрални артерии и органично тревожно разстройство, всички вследствие на ПТП от 04.02.2019 год., причинено от Михаил Стоянов Михайлов - водач на л.а. „Мерцедес R350", с рег.№СС 6907 АН", застрахован по застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответната компания с полица №30/118001239008, валидна до 23.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - 26.07.2019год. до окончателното им изплащане.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е оспорил исковете, като е молил за отхвърлянето им. Релевантно към настоящото производство е оспорването  на твърдените с исковата молба травми на ищцата от процесното ПТП като вид, характер, интензитет и продължителност на лечението и отражението им върху психиката й, както и това за прекомерност на претендираното обезщетение и като несъответстващо на действително претърпените вреди с оглед принципа за справедливост.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязлата в сила част от решението на окръжния съд досежно обезщетението за неимуществените вреди /до размер на 10 000 лв./ са установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по договора за застраховка за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания претърпени от ищцата от травмите при ПТП на 04.02.2019г. Установено е от доказателствата по делото /НП №19 – 1099-00051 от 14.02.2019г, издадено от ОДМВР- Силистра; показанията на деликвента Михайлов/ а и не е било спорно между страните, че на 04.02.2019г. в 11.38 ч. в гр.Силистра, на ул.Добрич, Михаил Стоянов Михайлов като водач на лек автомобил „Мерцедес Р350“ с рег.№СС 6907 АН, при маневра завиване на ляво на кръстовището с бул.Македония, регулирано със светофарна уредба, навлязъл в пешеходна пътека, не пропуснал преминаващата по нея от дясно на ляво пешеходка Н.Г. /въззрастна жена на 70 години към датата на произшествието/ и я ударил, с което  виновно е нарушил чл.119 ЗдвП. Жената паднала на земята и ударила главата си, след което е откарана в болница. За лекия автомобил е била сключена при ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на събитието. Ответникът е отказал заплащане на обезщетение по заявената от ищцата претенция за обезщетение. Установено, с приетата по делото САТЕ, а и с показанията на св. М. е, че жената се е движила на пешеходна пътека при зелен сигнал на светофарната уредба и не е съпричинила резултата, като причина за процесното произшествие е единствено незаконосъобразното поведение на водача Михаил Михайлов. Т.е. установено е по делото основание за ангажиране отговорността на ответника - застраховател.

По вида на вредите:

Видно от приложената епикриза, след инцидента възрастната жена е приета в „МБАЛ –Силистра“ АД с контузна рана на главата от 30-35 мм. и оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и повръщане и имала краткотрайна загуба на съзнание. Лекувана е в отделението само медикаментозно от 04.02.2019 г. до 15.02.2019 г., т.е. 11 дни. При прегледите и след проведено изследване на главата /КТ/ е установено, че пострадалата има подкожен хематом в ляво парието-окципиално без данни за фрактура на черепните кости или постконтузионни лезии в мозъчните структури. В история на заболяването й са отразени периодични оплаквания от световъртеж и главоболие, а на 11.02.2019 г. - и оплаквания от болки в глезенната става. Извършеното рентгеново изследване не е показало фрактура, но пациентката е консултирана с ортопед по повод обсъждане на счупване на медиален малеол на дясна подбедрица /глезенната става/ с препоръчана гипсова имобилизация. Според заключенито на вещото лице – ортопед по КСМЕ /д-р П. Д./, налице е травма в дясната глезенната става, но счупване не е установено, като ищцата е отказала имобилизация /така поясненията в о.с.з./. Окончателната диагноза в епикризата е само контузия на главата - „комоцио церебри“. Според вещото лице - ортопед налице е била травма в глезена /без счупване/, лечението на която е с обичайна продължителност 2-3 месеца. Към датата на прегледа 15.06.2020 г.  жената е била с пълен обем на движения в дясната глезенна става. Травмата в глезенната става и наложилите се ограничения от това със съпътстващите негативни преживявания и неудобства във възстановителния период от 2-3 месеца подлежат на обезщетяване като пряко свързани с произшествието. Според вещото лице – невролог д-р Павлин Павлов по СМЕ, безспорен е фактът на подкожен хематом в ляво париетоокципитално, визуализиращ се на компютърната томография на глава, което говори за нанесен удар в тази част на главата и корелира с оплакванията на пациентката при пролежаването й в хирургичното отделение /главоболие, световъртеж, гадене, повръщане и краткотрайна загуба на съзнание/, които симптоми категорично потвърждават диагнозата „комоцио церебри“. Затова, съдът намира, че претърпените болки и страдания от това увреждане /„комоцио церебри“/ са в причинна връзка с произшествието и също подлежат на обезщетяване. Така по време на болничкния престой, пострадалата била обездвижена, на легло, очите й били широко отворени и пълни със сълзи, оплаквала се от болки в главата, говорела несвързано, бавно, замисляла се преди да каже нещо /така св. Б. С. и св. В. Г. –двете приятелки на пострадалата и св. С. Г.- съпруг на пострадалата/. След изписването й от болницата жената не можела да върви самостоятелно и да се грижи за себе си, поради което и около месец била обслужвана от близките си /съпруг и син/. Според свидетелите, преди катастрофата Н. била енергична и жизнена, весела и контактна, а след катастрофата станала раздразнителна, затворена, не искала да я посещават, стояла свита и не обичала да контактува /св. С. и Г./, не можела да спи, станала раздразнителна, викала и била кисела непрекъснато /св. Г./. Свидетелят Г. е съпруг на пострадалата, живее с нея и поради това има преки и непосредствени впечатления за състоянието й след инцидента, които той е изнесъл последователно и ясно и същите кореспондират с показанията на останалите две свиделтелки /без близка връзка с ищцата/, поради което съдът няма основание да се съмнява в достоверността им и ги кредитира.

Според вещите лица по КСМЕ, на 23.10.019 г. възрастната жена е постъпила в Отделението по нервни болести на болницата с оплаквания от главоболие, световъртеж, залитане, паметови нарушения и нестабилна походка, датиращи от периода на произшествието 04.02.2019 г. След направен КТ на главен мозък и установена находка е лекувана до 27.10.2019 г. с диагноза „мозъчен инфаркт причинен от тромбоза на церебрални артерии“. По време на престоя в болницата е консултирана с психиатър, който е установил ситуативна тревожност и потиснатост, лека емоционална и мисловна застойност и памет и интелект в норма. Поставена е диагноза „органично тревожно разстройство“. От заключението по назначената и изслушана съдебнопсихологическа експетиза на вещото лице Е. Й. става ясно, че жената страда от „посттравматично стресово разстройство“ като преживяванията й разкриват типичните симптоми като: повтарящи се тревожни спомени от травматичното събитие; преодоляването на травмиращото събитие сякаш се случва отново и отново /ретроспекции/; разтъсващи сънища или кошмари за травматичното събитие; тежки емоционални страдания или физически реакции към нещо, което й напомня за травматичното събитие; както и симптоми на тревожност и реактивност: лесно стряскане; чувство на напрежение или усещане „на ръба“; проблеми със съня; гневни изблици. Симптомите при Н.Г. са почти постоянни, с хроничен характер, без значение от конкретната ситуация. Тези симптоми я карат да се чувства стресирана и раздразнителна. Споделила е, че тези симптоми се отразяват на съня, храненето, концентрацията, енергията и настроението й като цяло. Често осъзнава, че я владеят негативни промени в мисленето и настроението: проблем при запомнянето на основните характеристики на травматичното събитие; отрицателни мисли за себе си или за света; изкривени чевства като вина или срам;  загуба на интерес към забавни дейности; чувство на безпомощност за бъдещето; трудности при поддържането на близки взаимоотношения; чувство на емоционално вцепенение. В заключение относно естеството на емоционално-стресовото преживяване от претърпяната катастрофа, вещото лице е посочило, че се регистрират преживяване на депресивни симптоми и вътрешни конфликти в този период, които извели личността на Н.К.Г. от нейното познато и обичайно равновесие, направили са я тревожна и притеснена, страхуваща се от новото състояние. На клинично ниво при психологичното изследване се представят повишени нива на тревожност, безпокойство и страхова зареденост по отношение на минали и бъдещи събития. Регистрирани са нарушения в социалното функциониране на личността в минал период, съвпадащ изцяло с инцидента. Негативните преживявания и емоционалните страдания са довели до ограничаване на нормалните й ежедневни личностови дейности. Налични са симптоми на посттравматично стресово разстройство. Регистрирано е силно преживяване на чувство за страх, съчетано с усещане за несправяне, което е довело до емоционално и психично страдание на личността. Поради влошено здравословно състояние и множество последици след инцидента Н.Г. не е във възможност да общува активно с близки и трети лица. Възпрепятстването се явява, както от нарушеното зрение /пълна слепота с дясното око/, невъзможност да се ориентира сама, невъзможност да се придвижва сама, така и от емоционалното й състояние. По отношение на изгледите за връщане към предишното й емоционално състояние, експретът е посочил, че дискомфорт внася връщането към стресогенното събитие, тъй като се налага повтарящо се емоционално изживяване на травмата под формата на оживяване на минали сцени. Негативно емоционално и психическо отражение е дало освен всички гореизброени негативни чувства и емоции и дългосрочното преживяване. Вещото лице е посочило, че на база собствени ресурси и положителен развой на негативното събитие, лицето умее и търси собствени ресурси и начини за справяне и вентилиране на негативни преживявания, чувства и емоции. Според експерта, вероятно Н.Г. дълго време ще се опитва да преодолява последиците от личните си преживявания. В обясненията пред съда специалистът е посочил, че допуска възможни прояви на асоциално поведение, отключване на афектно състояние и фрустрации. Изложеното води до извода за изключително тежко психическо преживяване на събитието от възрастната жена с дълбоко засягане на емоционалната й сфера, което както бе посочено значително е променило в негативен аспект качеството й на живот и не се очаква скорошно преодоляване. Това състояние преимуществено е пряко следствие от травмата при произшествието /частични негативни преживявания се дължат и на слепотата на едното й око/ и подлежи на обезщетяване.

Според заключението на вещите лица по КСМЕ, на 15.03.2019 г. Н.Г. е прегледана от офталмолог с констатирано заболяване от старческа катаракта с последвала  на 29.05.2020 г. операция на дясно око с поставяне на изкуствена леща. Според вещото лице – офталмолог /д-р В. К./ по КСМЕ, вероятно жената е имала очното заболяване преди датата на произшествието и в заключение – че катарактата не е в причинна връзка с деликта. Сочи, че не е възможно след удара в главата да бъде повлияно това заболяване катаракта. Затова и заболяването на очите не е причинено от произшествието, не стои в причинно - следствена връзка с процесното ПТП и не подлежи на обезщетяване. Не е опора за друг извод и посоченото от вещото лице – невролог по СМЕ д-р П. П., че нарушеното зрение при пациентката след ПТП може да се дължи както на проблем с очите, така и вследствие на поражение в зрителната кора в главния мозък, както и че давността на мозъчната увреда не може да се определи, доколкото със същото не се дава категорично заключение за наличие на връзка между двете.

Заболяването „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ е диагностицирано и лекувано при пролежаването на ищцата в отделението по нервни болести на МБАЛ - Силистра в периода 23.10 - 27.10.2019 год. /в хода на производството/ и следва повече от 8   месеца произшествието, като при направената компютърна томография /КТ/ на глава след травмата на главата, данни за мозъчна увреда не са били установени. Според вещото лице по СМЕ д-р П. – невролог, характерът на заболяването е съдов, т.е. стеснение или запушване на кръвоносен съд, кръвоснабдяващ определена зона в главния мозък, водещо до инфарктно огнище в тази зона, визуализиращо се при КТ като хиподензензно огнище. Според експерта стенозата на кръвоносен съд може да се дължи на хемодинамични промени в кръвния поток, както вследствие на вариации в стойностите на кръвното налягане, така и при психоемоционален стрес. Заради липсата в случая на данни за високо или ниско кръвно налягане извън границите на нормата, вещото лице е направило предположение, че като косвена връзка за мозъчното заболяване може да се посочи психоемоционалния стрес, който пациентката е преживяла и персистиращите „повишени нива на тревожност, безпокойство и страхова зареденост по отношение на минали и бъдещи събития „ / цитат от съдебно-психолотическата експертиза /. Експертът е посочил също така, че не е изключено мозъчната увреда да е настъпила и при ПТП или определено време след това, както и че мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии има, ако не пряка, то със сигурност косвена причинна връзка с причинената ЧМТ. Доколкото, обаче не е категорично доказана пряка следствена връзка между произшествието и мозъчния инфаркт на ищцата, настъпил повече от осем месеца по-късно и при липса на данни за обусловеността му от инцидента и предвид, че подлежат на обезщетяване само вредите, които са пряка и непосредствена последица от деликта, съдът намира, че това заболяване не е следствие на деликта и то не подлежи на обезщетяване от застрахователя.

Предявеният иск е по чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В случая са доказани както застрахователното правоотношение на застрахования, виновен за произшествието водач с ответника, причиненото от застрахования ПТП и получените, вследствие на същото и стоящи в причинна връзка вреди за ищцата, а именно: травмата в глезена /без счупване/, травмата на главата - „комоцио церебри“ /съпроводено от главоболие, световъртеж, гадене, повръщане и краткотрайна загуба на съзнание“/, „органично тревожно разстройство“ и „посттравматично стресово разстройство“. Така търпените от Н.К.Г. вреди са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние и за тях тя има право на обезщетение.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.

Съобразявайки: броя и вида на травматичните увреждания – травмата в глезена /която е била без счупване/ и травмата на главата - „комоцио церебри“, съпроводено от главоболие, световъртеж, гадене, повръщане и краткотрайна загуба на съзнание“; периодът на интензивно лечение на травмата на крака и на главата в болница за около 11 дни и общата продължителност за лечението им от около 2-3 месеца и при отчитане, че няма усложнения от двете травми и че лечението е било консервативно - само с лекарства и обездвижване /без имобилизация/; отчитайки, че към момента на прегледа от вещото лице, жената няма ограничение на движението в глезена и той е напълно излекуван; неудобствата при обслужването с ангажиране на близките, поради обездвижването след инцидента и невъзможността за самостоятелно придвижване на жената за около месец; стресът от произшествието съобразено с обстоятелството, че пострадалата е възрастна жена,  на 70 години, и в случая е пострадала при пресичане на пешеходна пътека на разрешен, зелен сигнал на светофара; както и отчитайки развилите се от произшествието тежки последици в психологически и емоционален план за жената във вид на „органично тревожно разстройство“ и „посттравматично стресово разстройство“, които са променили изцяло по негативен начин живота й; дългата продължителност на това състояние, съществуващо с всички негативни преживявания на възрастната жена и към момента и липсата на перспектива за преодолялването му и за възстановяване на предишния й начин на живот, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът намира, че обезщетение в размер на 30 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от нея неимуществени вреди. В този смисъл, с оглед изложените съображения, частично основателни са оплакванията във въззивната жалба за завишен размер на обезщетението, като решението на окръжния съд постановяващо отчасти различен резултат следва да бъде отменено за горницата над присъдените 30 000 лв. до 40 000 лв. и искът в тази част – отхвърлен.

При този изход от делото, подлежи на промяна съразмерно с резултата и отговорността за разноските за първоинстанционното производство, като решението следва да бъде отменено в частта на осъждането на ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати по сметка на Силистренски  окръжен съд държавна такса по уважените претенции за горницата над 1208,25 лв. до 1600,80 лева, както и в частта с която е осъден да заплати на Н.К.Г. разноски за горницата над 151,30 лв. до  202 лева, както и в частта, с която е осъден да заплати на адвокат Д.К. на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство за горницата над 1323,65 лв. до 1430 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. и сумата от 943,80 лв., представляваща съразмерна част от адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, изчислено в минималния размер съгл. чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника съразмерна част от сторените от него разноски за първоинстанционното производство в размер на 120 лв. за съдебни експертизи и сумата от 50 лв. – съразмерна с резултата част от юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. за първоинстанционното производство, както и сумата от 198 лв., представляваща съразмерна с резултата част от сторените разноски за държавна такса за въззивното производство и сумата от 66 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, изчислена съразмерно с резултата част от 200 лв. по чл.25 от НЗПП.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 260005 от 18.08.2020 г., поправено с решение № 260028 от 23.11.2020 г., постановено по т.д. № 76/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд В ЧАСТТА, с която „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати:  на Н.К.Г. обезщетение за неимуществени вреди за горницата НАД сумата от 30 000 лв. до присъдените 40 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от 31.07.2019год. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото за горниците над 151,30 лв. до  202 лева; по сметка на Силистренски  окръжен съд държавна такса по уважените претенции за горницата над 1208,25 лв. до 1600,80 лева; и на адвокат Д.К. адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 1323,65 лв. до 1430 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Г. против Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 30 000 лв. до претендираните 40 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005 от 18.08.2020 г., поправено с решение № 260028 от 23.11.2020 г., постановено по т.д. № 76/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд В ЧАСТТА, с която „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати: - на Н.К.Г. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП от 04.02.2019 год., причинено от М. С. М. - водач на л.а. „Мерцедес R350", с рег.№СС 6907 АН", застрахован по застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответната компания с полица №30/118001239008, валидна до 23.04.2019 год. за горницата над сумата от 10 000 лв. до присъдените 30 000 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане; - на Н.К.Г. сумата от 151,30 лв. - разноски по делото; - по сметка на Силистренски  окръжен съд държавна такса по уважените претенции в размер на 1208,25 лв.; - на адвокат Д.К. сумата от 1323,65 лв. -  адвокатско възнаграждение на осн.38, ал.2, т.2 ЗА.

ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********   да заплати на адвокат Д.С.К. *** сумата от 943,80 лв. - адвокатско възнаграждение на осн.38, ал.2, т.2 ЗА  за осъщественото от него процесуално представителство на ищцата във въззивното производство. 

ОСЪЖДА Н.К.Г. с ЕГН********** *** да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 120 лв. представляваща съразмерна част от сторените от ответника разноски за първоинстанционното производство; сумата от 198 лв., представляваща съразмерна част от сторените разноски за доържавна такса за въззивното производство;  сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за производството пред окръжния съд, както и сумата от  66 лв. за юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: