Решение по дело №100/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 110
Дата: 26 юни 2023 г. (в сила от 26 юни 2023 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20233300600100
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Разград, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20233300600100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда №260004/21.12.2022 г., постановена по НЧХД № 143/2020 г. по описа на
Районен съд – Исперих, подсъдимата А. К. Х. от гр. Разград е призната за виновна в това, че
на 17.06.2020 г. чрез публикация във Фейсбук - страницата на *** публично и чрез
разпространение по друг начин - чрез интернет-мрежата, е написала за тъжителката П. С. Г.
- К. по повод изпълнение на службата й и функциите й нещо унизително за честта и
достойнството й, че като *** е проявила „нечовешко, арогантно поведение" спрямо бащата
на подсъдимата, че не вярва ръководството да не знае „за нейното грубо отношение към
пациентите" и „че тя от край време си е така" - престъпление обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.
2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал. 1 и ал. 5 от НК съдът я е
освободил от наказателна отговорност,като й е наложил административно наказание глоба в
размер на 2000 лева.
С присъдата подсъдимата А. К. Х. е осъдена да заплати на тъжителката П. С. Г. - К.
сумата 4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2020 г.
до окончателното й изплащане, като предявения граждански иск е отхвърлен до пълния му
размер от 6000 лева като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата А. К. Х. е осъдена също и да заплати на П. С. Г. - К. сумата 161.40 лева
1
– деловодни разноски, на адв. Е.К. - упълномощен повереник на тъжител ката – сумата от 1
300.00 лева, от които 600.00 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 700.00 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл. 13, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а по сметка на Районен съд – Исперих сумата 160.00 лева –
държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
Против присъдата е постъпила жалба от адв. М. Х., упълномощен защитник на
подсъдимата А. К. Х.. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати в хода на
първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с правото на защита, включително и от упълномощен от подсъдимия адвокат. В
тази връзка се изтъква, че делото е разгледано в отсъствието на упълномощения от
подсъдимата защитник при наличие на основателни причини за неявяването му, изложени в
писмена молба до съда. Освен това се твърдят допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с анализа и оценката на доказателствата, като според
защитника по делото липсват доказателства за авторството на деянието.
На следващо място се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния
закон. Подчертава се, че от съдържанието на инкриминираната статия във фейсбук не се
съдържат категорични данни за това, за коя *** се отнася публикацията, нито дали е
стигнала до знанието на частната тъжителка. Естеството на инкриминираните изрази пък не
позволявало дефинирането им като негативна оценка за личността на частната тъжителка,
засягаща честта и достойнството й, и в този смисъл не изпълвало състава на престъплението
обида по смисъла на чл. 146 от НК.
Искането в жалбата е въззивния съд да отмени първоинстанционната присъдата както
в наказателната, така и в гражданската и част, като признае подсъдимата за невиновна и
отхвърли предявения граждански иск. Алтернативно се предлага отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с правото на защита.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Допълнителни писмени съображения към жалбата не са депозирани.
Препис от жалбата е връчен на частния тъжител и граждански ищец П. С. Г. - К., чрез
адв. Е.К. - упълномощен повереник. Преди открито съдебно заседание от повереника са
постъпили писмени възражения срещу жалбата. Според повереника в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на подсъдимата, тъй като
последната е имала упълномощени двама защитници, не е оттеглила пълномощията си от
нито един от тях, и дори единият да е имал обективни причини за неявяването си, то другия
защитник не е депозирал доказателства за причините за неявяването си.
В съдебно заседание въззивницата А. К. Х., редовно призована, не се явява,
2
представлява се от редовно упълнтомощения защитник адв. М. Х.. Защитникът подържа
въззивната жалба на основанията, изложени в нея. Отново изтъква като съществено
нарушение на процесуалните правила нарушаване правото на защита на подсъдимата чрез
защитник в проведеното открито съдебно заседание от 21.12.2022 г., като подчертава, че той
е единствения упълномощен защитник на подсъдимата, който е бил призоваван за съдебни
заседания и се е явявал при разглеждане на делото. Счита това нарушение за абсолютно
такова, тъй като подсъдимита е била лишена от правото да направи доказателствени искания
и делото е приключило без подсъдимата да е била защитавана адекватно чрез лично участие
или такова на упълномощен защитник. Подчертава, че за насроченото на 21.12.2022 г.
съдебно заседание е имал уважителни причини за неявяването си, които е удостоверил по
надлежния ред пред въззивния съд. Отделно от това навежда доводи за недоказаност
авторството на деянието от заключението на назначената по делото компютърно –
техническа експертиза. Отново застъпва тезата, че инкриминираните изрази не
осъществяват от обективна страна състава на престъплението обида по смисъла на чл. 146
от НК, а представляват правото на свободно изразяване на мнение. Предвид изложеното
отново прави алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд или за отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимата за невиновна с произтичащите от това граждански последици.
В съдебно заседание въззиваемата П. С. Г. – К. не се явява, представлява се от
повереника адв. Е.К.. Последната счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли
въззивния съд да я остави в сила. Изразява становище, че при първоинстанционното
разглеждане на делото няма допуснати процесуални нарушения, тъй като подсъдимата през
цялото производство е имала упълномощени двама защитници.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда установи, че при постановяването на същата е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нейното
отменяване.
В открито съдебно заседание на 21.12.2022 г. съдът е дал ход на делото в отсъствие
на подсъдимата А. К. Х. и упълномощените й защитници адв. М.Х. и адв. М. Х., приключил
е съдебното следствие и след съдебни прения е постановил обжалваната присъда. За това
съдебно заседание подсъдимата е била редовно призована, както редовно призован е бил и
защитника адв. М. Х.. От същият е била постъпила молба вх. № 260648/21.12.2022 г., с която
моли съда да не дава ход на делото поради служебна ангажираност на същата дата и час
пред Софийски градски съд като защитник в производство по чл. 65 от НПК. В молбата адв.
Х. изрично е посочил, че подсъдимата държи да бъде защитавана от него в производството
по делото. Към молбата не са били представени надлежни писмени доказателства за
изтъкнатата служебна ангажираност, но такива са представени пред настоящата инстанция –
заверен препис от протокол от съдебно заседание от 21.12.2022 г. по ЧНД № 5585/2022 г. по
описа на СГС, 18 – състав, с предмет производство по чл. 65 от НПК.
3
В конкретния случай е видно, че адв. М. Х. не се е явил в съдебното заседание на
21.12.2022 г. по заявена уважителна причина, макар представената в тази връзка молба да не
е била достатъчно убедителна за съда. Това обстоятелство обаче е било от значение
единствено за преценката на съда дали да санкционира неявилия се защитник (чрез налагане
на глоба) за неявяването му и свързаното със същото отлагане на делото. Неявяването на
защитника наред с вписаното в молбата изрично изявление от подзащитната да бъде
защитавана от него е представлявало абсолютна процесуална пречка за приключване на
делото в отсъствието на адв. М. Х.. В конкретния случай, дори и при съмнение за
недобросъвестно упражнено право на защита (многократни отлагание по причина служебна
ангажираност на защитника), съдът във всички случаи е следвало да отложи делото, като
изследва причините за отсъствието на адв. М. Х., и при констатация за проявена от
последния недисциплинираност, да вземе съответните мерки по чл. 271, ал. 11 от НПК.
Като не е направил това, а е дал ход на делото по същество в отсъствието на защитника на
подсъдимата А. К. Х., съдът не само е нарушил правото на защита на подсъдимата, но е
накърнил и процесуалното право на защитника като самостоятелна страна да участва в
производството.
Неоснователно се явява възражението на повереника на частния тъжител, че
подсъдимата е участвала в производството с двама упълномощени защитници, които са
били редовно призовани за съдебно заседание. Действително по делото е налице и
пълномощно на адв. М.Х., като няма данни това пълномощно да е оттеглено от
подсъдимата. Видно е обаче, че адв. М.Х. не се е явявал в нито едно открито съдебно
заседание, а след 15.06.2020 г. и не е бил призоваван от съда за такива, с изключение за
открито съдебно заседание за 21.12.2022 г. По - важното в случая обаче е, че в призовката за
открито съдебно заседание за 21.12.2022 г. (л. 176 от делото) адв. М.Х. изрично е вписал
„Отказвам да получа призовката поради прекратяване на пълномощното“. Следователно не
може да се приеме, че поради наличието на двама упълномощени защитници, единият от
които не е представил молба и доказателства за невъзможността си да се яви при
разглеждане на делото, не е налице ограничаване правото на защита на подсъдимата.
В обобщение, се налага извод, че първостепенният съд е допуснал нарушение на чл.
348, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК, тъй като, лишавайки подсъдимата И А. К. Х. от
адвокатска защита в едно от най - важните съдебни заседания, в което всяка от страните е
следвало да анализира доказателствата и да изложи своята теза, съществено е ограничила
правата на подсъдимата и на защитника й адв. М. Х.. Това нарушение не може да бъде
отстранено от настоящата инстанция и делото следва да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Извън изложеното е налице и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в липса на местоизвършване в диспозитива на атакуваната първоинстанционна присъда,
което е също основание за отмяната й.
При новото разглеждане на делото съдия – докладчик в съответствие с правомощията
си по чл. 252, ал. 4 от НПК (изм. ДВ бр. 48 от 2023 г.), в разпореждането си за насрочване на
4
делото следва да определи правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата. При
това следва внимателно да анализира съдържанието на инкриминираните изрази в контекста
на цялостното изложение в публикацията, като има предвид разликата, която съдебната
практика прави между обидата и клеветата. В първия случай деецът дава своя негативна
оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и
пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на
пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински
или му се преписва престъпление, което не е извършил.
С оглед на отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане
безпредметно се явява обсъждането на доводите на защитата по същество. Същите следва да
бъдат съобразени от решаващия съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горното съдът и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № №260004/21.12.2022 г., постановена по НЧХД №
143/2020 г. по описа на Районен съд – Исперих, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5