№ 22785
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110107015 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против ответника Н. Н. Н., в
качеството му на единствен законен наследник на К. Г. С. , собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, СО, район „Надежда“, ж. к. „Надежда 3“, бл. 302, вх. К, ет. 3,
ап. 213, аб. № 153697, съгласно уточнителна молба вх. № 281645/10.10.2023 г., за следните
суми: сумата от 1945 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлина
енергия за периода от 01. 05.2019 год. до 31.07.2021 год.,ведно със законната лихва от
09.02.2023 год. до окончателното заплащане на вземането, сумата от 338,56 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 25.01.2023 год.,
сумата от 37,52 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за
периода от м.01.2020 год. до м.07.2021 год., ведно със законната лихва, считано от
09.02.2023 год. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата от 8,69 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
05.03.2020 год. до 25.01.2023 год.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на наследник на К. Г. С., респективно собственик на процесния имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
„При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на
партидата.“. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, СО, район „Надежда“, ж. к. „Надежда 3“, бл. 302, вх. К, ет. 3, ап.
213, аб. № 153697, топлинна енергия като ответникът е използвал същата за процесния
период, но не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в тази
връзка твърди, че ответникът е изпаднал в забава.
Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Н. Н. Н., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. С. С. от САК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции по основание и размер. Оспорва пасивната материално-правна
легитимация на ответника, с аргумент, че липсвали доказателства, че последният е приел
наследството на своите наследодатели, както и че не било доказано титулярството на
правото на собственост на процесния имот през процесния период на наследодателя К. С.. В
тази връзка ответникът оспорва качеството си на собственик/ползвател на процесния имот и
в този смисъл възразява, че през процесния период е бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Евентуално, прави възражение за изтекла погасителна давност
на всички вземания, изискуеми преди 10.10.2020 г. Претендира съдебни разноски. Подробни
съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото ,че на 13.08.2021год. К. Г. С. се е разпоредил със собствения
си недвижим имот ,апартамент № 213,с адрес в гр.София,ж.к.“Надежда“ ,бл.302,вх.К,ет.3.
Същевременно се установява ,че процесния имот е бил топлоснабден.
С Договор от 18.10.20212год. ,сключен между етажните собственици ,в сграда ЕС с
адрес в гр.София ,ж.к.“Надежда“ ,бл.302,вх.К и „Топлофикация София“ЕАД ,въз основа на
Решение на ОС на ЕС по Протокол от 12.10.2012год. ,на ищеца е възложено да извършва
услугата дялово разпределение срещу заплащане.
Ето защо се налага извод, че се установява принципното съществуване на
облигационно правоотношение между него и „Топлофикация София“ЕАД за периода
01.05.2019год. – 31.07.2021год., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, а потребителя дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия
по реда на чл. 150 от ЗЕ, по който потребителят, като собственик на топлоснабден имот в
сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе
законова разпоредба. Правоотношението между страните е възникнало по силата на
презюмиран договор за продажба на топлинна енергия при условията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че К. С. се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на
битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани,
като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно Удостоверение за наследници от 02.03.2023год. ,К. Г. С. е починал на
24.11.2022год. ,негови наследници по закон са С. К. С. ,брат на починалия Георги К. С. ,К.
Б. В., сестра на починалата майка Евияна Б. Н.а и Н. Благоев Н.,еднокръвен брат на
починалата майка Евияна Б. Н.а . Същите са наследници от четвърти ред, съгласно чл. 8, ал.
2
4 от ЗН и от четвърта степен по съребрена линия и като такива изключват по-далечните по
степен в реда.
От своя страна Н. Благоев Н. е починал на 11.01.2023год. като негов единствен
наследник по закон е Н. Н. Н..
Видно от Съдебно удостоверение по гр. д. № 9828/2023 год. ,С. К. С. е подала
заявление ,вх.№52076/24.02.2023год. . за отказ от наследството на наследодателя К. Г.
С.,което е вписано в особената книга на съда под № 446/27.02.2023 г. Видно от Съдебно
удостоверение от 21.04.2023год. ,К. Б. В. е подала молба ,с вх. № 107141 от 19.04.023год. ,за
отказ от наследството на К. Г. С., който отказ е вписан в особената книга на съда под №
875/20.04.2023год.
В случая след отказите от наследство се е уголемил дела на останалия наследник от
четвърта степен по съребрена линия ,т.е. Н. Благоев Н. е бил единствен наследник на К. Г.
С..
След неговата смърт, съгласно чл.5 от ЗН негов единствен наследник е ответника Н.
Н. Н..
Съгласно Справка ,изх.№100043/15.10.2024год. ,в особената книга за приемане и
отказ от наследство по чл.49 от ЗН,водена при СРС ,за периода 24.11.2022год. до
15.10.2024год. не са намерени данни за вписан отказ от наследството на К. Г. С. от страна
на Н. Благоев Н. и Н. Н. Н. ,както и данни за вписан отказ от наследството на Н. Благоев
Н. от наследника му Н. Н. Н..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Н. Н. Н., заявено чрез
особения му представител , за липсата на представени доказателства за приемане на
наследството на своя наследодател Н. Благоев Н. ,респ. оставеното от К. С. наследство.
По делото няма ангажирани доказателства от ответника за отказ от наследството на
наследодателя му ,напротив ,от справка от 15.10.2024год. става ясно ,че към тази дата в
особената книга по чл.49 от ЗН ,водена при СРС ,такъв отказ не е вписван по молба на Н. Н.
Н..
С оглед нормата на чл. 60, ал.1 от ЗН, ответника отговаря за задълженията, който са
част от наследството на баща му Н. Благоев Н., включително и за задължението му за
доставена и незаплатена топлинна енергия , като наследен дълг от наследството на К. С. .
Следователно същият е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
срещу него искове.
Когато се оспори приемането на наследството в тежест на кредитора е да докаже
факта на приемането, респективно да поиска приложението на чл. 51 от ЗН. В случая обаче
не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими
фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца
установяване на това обстоятелство, а само общо е заявено, че по делото липсват
доказателства, че ответникът е приел наследството. С оглед на това и доколкото не са
въведени от ответника твърдения за вписан отказ от наследство /чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН/
или пък за приемането му по опис, нито пък са представили доказателства за това, следва
извода, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на
наследството, е неоснователно.
За пълнота следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 49 от ЗН и чл.
51 от ЗН съдът приема, че възражението, че наследството не е прието, е от категорията на
личните възражения и следва да се релевира лично от страната или от изрично упълномощен
3
пълномощник. Доколкото същото се поддържа от назначения по делото особен
представител, то не може да бъде взето предвид от съда.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция.
За периода от 01.05.2019год. до 30.07.2021год. не е осигурен достъп за отчет на
водомер в имота ,като по време на отчетите са попълвани протоколи за неосигурен
достъп.В имота са монтирани три отоплителни тела и 3 топлоразпределителя с
дистанционен отчет.В банята има щранг лиза за отопление ,за която се изчислява служебна
ТЕ отдадена от щранга ,съгласно НТ.
В имота се ползва топла вода ,но поради липса на водомер за топла вода ,разходът
се изчислява на един брой потребител при норма от 140 литра за едно денонощие.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 150м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба /Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването до
24.03.2020год. и Наредба Е-РД-04.01/2020год. за топлоснабдяването/.
В тази връзка съдът съобрази представените от ищеца Протокол за неосигурен
достъп от 07.06.2022год., в който е посочен и процесния ап.213,подписан от представител на
ЕС , документи за отчет за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. и за периода 01.05.2020г.
– 30.04.2021год.
Съгласно чл.139 от ЗЕ , разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение като съгласно ал.153,ал.1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия , присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си .За неизпълнение на задължението
по чл.153,ал.1 от ЗЕ,съгласно чл.61,ал.2,т.4 от Наредба Е-РД-04.01/2020год. за
топлоснабдяването при отоплително тяло без уред за дялово разпределение инсталираната
мощност се определя по изчислителен път като прилага екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата. В този случай, дължимата сума не се определя на база
реално потребление, като се извършва въз основа на утвърдената методика за определяне на
стойността.
Съответно съгласно чл.69,ал.2 от Наредба Е-РД-04.01/2020год. за
топлоснабдяването,когато не е монтиран индивидуален водомер за топла вода ,
количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване се определя при норма за
4
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия
през исковия период възлиза на 2072,51лв. ,от които 187,25лв. – ТЕ за сградна инсталация ,
490,80лв. ,ТЕ за отопление на имота, 1394,46лв. , ТЕ за подгряване на топла вода,което
надхвърля претенцията на ищеца в общ размер от 1945лв.
Тук следва да се упомене ,че съгласно справка за издадени фактури /стр.24/ ,ищецът
е издал обща фактура през м.07.2020год. за сумата от 635,41лв. и още три коригиращи
известия от м.08..2020год. ,съответно е издал обща фактура през м.06.2021год. за 1060,68лв.
и коригираща от м.08.2021год. за 58,10лв. и от м.7 .2022год. за 138,20лв.. или общо за
1945лв.
Не са представени доказателства ,че така дължимите суми са платени.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване
от негова страна на фактите по главния иск по чл.149, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия - чл.36, ал.1
и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с
търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно ищецът следва
да събере възнаграждението за тази услуга. Установява се и от изравнителните сметки, че
услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от издадените от ищеца фактури ,които възлизат на сумата от 37,52лв.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците,своевременно заявено с писмения отговор ,че то е
погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 09.02.2023год.
,поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 09.02.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала
да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид
и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното
положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона
за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2
5
месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2019год. – 30.07.2021год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени
по давност задълженията за периода 01.05.2019год. – 31.10.2019год. в размер на 121,72лв.
/съобразно справка за издадени фактури на стр.27/ , тъй като падежа на
задължението за м. октомври 2019год. е настъпил на 15.12.2019год. като към датата на
предявяване на иска 09.02.2023год. ,и при съобразяване периода, в който давността е била
спряла / 2 м. и 7 дни/ , е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Задълженията за периода 01.11.2029год. до 31.07.2021год. възлизат на 1823,28 лв.
Ето защо претенцията срещу ответника следва да се уважи до размера от
1823,28лв.,за периода 01.11.2019год. до 31.07.2021год. като до пълния предявен размер от
1945лв. и за периода 01.05.2019год. до 31.10.2019год. претенцията срещу него следва да се
отхвърли като погасена по давност.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
6
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2019 г. - м. 04. 2020 г. е издадена на 31.07.2020год.., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2020год.
Или забава е от 15.09.2020год. Съответно фактурата обективираща задължението за периода
01.05.2020год. – 30.04.2021год. е издадена на 30.06.2021год. и 45 дневния срок е изтекъл на
14.08.2021год. ,поради което ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази
фактура от 15.09.2021год.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 1823,28лв. за
периода от 15.09.2020год. до 25.01.2023год. ,изчислена от съда с електронен калкулатор ,
възлиза на 311,28лв. като до пълния предявен размер от 338,56лв. същия подлежи на
отхвърляне.
По отношение за лихвата за забава на платена главница в размер на 8,69лв. за такса
дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 8,69лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни ,като ищеца
своевременно е заявил такова искане.
Ищецът е доказал такива в общ размер от 935лв. ,от които :130лв. – д.т. ,400лв. –
депозит за особен представител , 300лв. – депозит за вещо лице , 5лв. – такса СУ и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр.
чл.ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в размер на
871,71лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски ,но не е
доказал и съответно не направил искане за присъждане на такива ,поради което не му се
дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. Н. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Люлин“
7
бл.411,вх.А,ет.5,ап.15 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.86
от ЗЗД , в качеството му на наследник по закон на К. Г. С. , починал на 24.11.2022год.
,сумата в размер на 1823,28лева , представляваща стойността на незаплатена топлина
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, СО, район „Надежда“, ж. к.
„Надежда 3“, бл. 302, вх. К, ет. 3, ап. 213, аб. № 153697 , за периода от 31.11.2019 год. до
31.07.2021 год.,ведно със законната лихва от 09.02.2023 год. до окончателното заплащане на
вземането, сумата от 311,28 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2020 год. до 25.01.2023 год., сумата от 37,52 лева, представляваща стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 год. до м.07.2021 год., ведно със
законната лихва от 09.02.2023 год. до окончателното заплащане на вземането,както и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 871,71лв. ,представляваща деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Н. Н. Н. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“ бл.411,вх.А,ет.5,ап.15 ,осъдителни искове ,с основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата от уважения размер от 1823,28лева до пълния
предявен размер от 1945 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия,както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва от
09.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като погасен по давност ; с правно
основание чл.86 от ЗЗД в частта за разликата от уважения размер от 311,28лева до пълния
предявен размер от 338,56 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г.;както и с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 8,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 05.03.2020 год. до 25.01.2023 год.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8