Р Е Ш Е Н И
Е № 260392
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 06.10.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 294 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - връщане на платени по
нищожно правоотношение суми и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца ОЕМП – 2002 ООД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив ж.к. Тракия, Индустриална зона, че между него и
ответника Електроразпределение Юг ЕАД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Хр. Г. Данов" № 37,
е сключен договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа от 01.10.2012 г., който обаче е нищожен, поради липса на основание,
респективно невъзможен предмет.
Причините за това са, че „поради липса на качество, собственик и
оператор на електроразпределителната мрежа“ ответникът не е предоставил и не е
бил в състояние да предостави право на ползване на мрежата с цел снабдяване на
негови обекти с ел.енергия нито в минало време, нито понастоящем. Твърди се, че реално ответникът не е
предоставил и не е осъществил мрежова услуга – достъп до електроразпределителната
мрежа в полза на ищеца. Фактически доставката – подаването на ел. енергия, за
ищеца се осъществява чрез директно включена – собствена електроразпределителна
мрежа, състояща се от кабелни линии КЛ 20КВ Ксерокс и КЛ 20КВ Флопи в килии №№
14 и 35 – изход, находящи се в Подстанция „Пълдин“ – ЖК „Тракия“, което е точка
на присъединяване към електропреносната мрежа ВН – собственост на трето лице:
Електроенергиен системен оператор ЕАД. Тоест, точката на присъединяване към
електропреносната мрежа ВН е килии №№ 14 и 35, на границата на собственост на
съоръжението, поради което е налице съвпадение между точката на присъединяване
и границата на собственост между субектите Електроенергиен системен оператор
ЕАД и ищеца. Следователно, ответникът не е доставчик на мрежови услуги – СН, в
т.ч. и на услуга – достъп до електроразпределителната мрежа – СН. Въпреки това
– без да има реална насрещна престация, ответникът фактурирал предоставени
услуги - достъп до електроразпределителната мрежа – СН, които ищецът платил без
основание, а ответникът се обогатил без основание. Поради всичко това се
твърди, че от момента на сключването му договорът е нищожен, а платените по
него суми – подлежащи на връщане като недължими. Изрично е становището на ищеца
в уточнителните му молби, че искът е един, а всички останали обстоятелства са
наведени за правилно изясняване на фактическата обстановка /л. 159 и л. 160/,
като в тази връзка изрично заявява, че „договорът не е развален по реда,
установен със закона“. Тоест, предмет на делото не е връщане на сумите и на
отпаднало основание /разваляне на действителен договор/ - при условията на
евентуалност. Претендира се връщане на сумата от общо 57 333.12 лева –
главница и обезщетение за забава общо в размер на 1 014.90 лева, съобразно
уточнителна молба на л. 168, с която мораторното обезщетение е прецизирано по
период и размер, като не се поддържа първоначалният размер до 5 160.70 лв /или
за сумата от 4 145.80 лв./ В първо с.з.
се уточнява, че акцесорното вземане е формирано на база крайна дата
12.03.2020 г.
Допълнителни съображения се излагат
в съдебно заседание и писмени бележки. Претендират се разноски.
Ответникът изцяло оспорва иска по
основание и размер по подробно изложени от него съображения в депозирания в срок
отговор, свързани преди всичко със съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните, по което е изправна страна. Тоест, сумите са
платени на валидно правно основание и не е налице неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца.
Допълнителни съображения се излагат в съдебно заседание и писмени бележки.
Акцентира се върху приложимостта на нормата на чл. 26, т. 1 от
Наредба РД – 16 – 57 от 28.01.2008 г. за дейността на операторите на
енергийната система и разпределителните мрежи /ДВ бр. 17/19.02.2008 г./, както
и върху обстоятелството, че ищецът не е имал сключен договор с ЕСО ЕАД за
достъп до електропреносната мрежа и доколкото не съществува възможност
разпределението и преноса на ел. енергия да се осъществява безжично, то очевидно
обектът му не е отприсъединен от мрежата на ответното дружество, което при липсата на друг мрежови
оператор и при безспорното снабдяване на обекта с ел. енергия през процесния
период, води до единствения възможен извод, че именно ответникът е мрежови
оператор на ищеца. Претендират
се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
С доклада на делото
доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин: всяка
страна трябва да установи твърдените изгодни за нея позитивни факти. Конкретно,
ищецът - възражението си за нищожност на
договора на наведеното основание и твърденията си за положителни факти, които
според него обосновават тази нищожност, както и размера на претенциите си –
главни и акцесорни; ответникът – правоизключващите си възражения, които са за
положителни факти, в т.ч., че договорът е породил надлежно правното си действие
и обвързва страните с поетите задължения /т.е., че платеното е с основание/.
Спор по фактите няма. Въпросът е
правен.
Изрично за
безспорни и ненуждаещи се от доказване са
признати фактите относно сключването и съдържанието на договора, издаването на
фактурите и плащането им от ищеца, както и фактът на осчетоводяването им от страните.
Установените
от тройната СТЕ факти също не се оспорват от страните и са в следния смисъл:
Ищецът е собственик на въпросния трафопост ведно със съоръженията, монтирани в него и на кабелни
линии 20KV - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“.
Кабелни линии 20KV - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“ са
присъединени към електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД към килия № 35 и килия № 14 от подстанция Пълдин. Границата на собственост между
енергийните съоръжения на електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД и енергийните съоръжения, собственост на „ОЕМП - 2002“ ООД
е точката на присъединяване на кабелните накрайници на КЛ 20KV - „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“ в
килия № 35 и килия № 14 на подстанция „Пълдин“. Точката на присъединяване на въпросните кабели към електропреносната
мрежа и кабели 20KV - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи" не са част от електроразпределителната
мрежа на ,.ЕР ЮГ“ ЕАД. Електрозахранването на трафопоста, собственост на „ОЕМП - 2002” ООД, се осъществява от КЛ 20KV - „Ксерокс” и КЛ 20 КВ „Флопи”, собственост на „ОЕМП - 2002” ООД. Няма други кабелни линии, по които да се подава електрическа енергия за захранване на
трафопоста, собственост на „ОЕМП - 2002“ ООД. „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД не се явява оператор в точката на присъединяване на КЛ 20KV - „Ксерокс“ и КЛ 20 КВ „Флопи“ и
на кабелни линии 20 KV
- „Ксерокс“ и 20 КВ
„Флопи“, които не са част от електроразпределителната мрежа.
Съгласно лицензия № Л-140-07/13.08.2004г. т. 3.1.3 елементите на мрежата, чрез които лицензиантът осъществява дейността по
лицензията, са негова собственост или лицензиантът има вещно право на ползване
върху тях. „Електроразпределение ЮГ" ЕАД не е собственик на въпросния
трафопост и на кабелни линии 20 KV
“Ксерокс“ и 20 КВ
„Флопи“,
нито има
учредено вещно право на ползване
върху тях. По цялата
схема на свързване за осигуряване на електрозахранване на клиент „ОЕМП - 2002“
ООД няма елементи и съоръжения, които да са част от електроразпределителната
мрежа или наети по договор за предоставяне на вещно право на ползване. По тази
причина на „ОЕМП - 2002“ ООД по никакъв начин не е осигурен достъп до
електроразпределителната мрежа за периода м. март 2015г. до днешна дата. Ищецът за
процесния период е потребявал електрическа енергия. „ОЕМП -
2002“ ООД е присъединено за захранване с електрическа енергия на ниво средно
напрежение - 20 KV посредством
собствени кабелни линии 20 KV -
„Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи",
присъединени към електропреносната мрежа в килия № 35 и килия № 14 на
подстанция „Пълдин“. Електроразпределителното
дружество е монтирало в РУ20 KV на трафопоста, собственост на „ОЕМП
- 2002“ ООД, средства за търговско измерване на електроенергията, потребена
по кабелни линии 20 KV -
„Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“ - напреженови трансформатори, измервателни токови
трансформатори.“ЕР Юг“ ЕАД е поставило 2 броя електромери в електромерно табло, монтирано на външната фасада на трафопоста. На база
показанията на тези електромери от „Електроразпределение Юг” ЕАД са начислявани
ежемесечно за заплащане от „ОЕМП - 2002“ ООД на цена достъп до електроразпределителната
мрежа. Няма данни обектите на ищеца да
са свързани към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“
ЕАД. В схемата на свързване за електрозахранване обектите на „ОЕМП - 2002“
ООД няма елементи и съоръжения, които да са част от електроразпределителната
мрежа. Съгласно решението на Европейския съд от
17.10.2019г. потребител, присъединен към
електрическата мрежа на ниво средно
напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на
електроразпределителната мрежа. Този потребител може да се счита за клиент на
електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение,
която е част от подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото
напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение,
попада в обхвата на дейността на тази мрежа. Килия № 14 и килия № 35 са части
(прилежащи) от подстанция „Пълдин“ която е собственост на „ЕСО“ ЕАД и
представлява част от електропреносната мрежа. Килия № 14 и килия №35 от подстанция „Пълдин“ не са
собственост на електроразпределителното
дружество, не са част от електроразпределителната мрежа и „ЕР Юг“ ЕАД не можа
да оперира върху тях. Точките на присъединяване на кабел 20 KV - „Ксерокс“ и 20 КВ „Флопи“ се
явяват граници на собственост между енергийните съоръжения, собственост на „ЕСО“ ЕАД и
енергийните съоръжения,
собственост на клиента, потребител на електрическа енергия „ОЕМП - 2002“ ООД и
не са част от електроразпределителната мрежа. Килия № 14 и килия № 35 са част от подстанция „Пълдин“, чиято дейност е
трансформиране на напрежението от високо към средно и която дейност попада в
обхвата на дейността на електропреносната мрежа. Килия № 14 и килия № 35 са част от подстанция
„Пълдин“, собственост
на „ЕСО“ ЕАД, част от електропреносната мрежа, и не са част от
електроразпределителната мрежа. Не са собственост на друго трето лице и „ЕР ЮГ“
ЕАД не се явява техен
мрежов оператор. Няма доказателства за някакви фактически действия на
ответника за предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа на клиента.
От заключението на ССчЕ, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните,
се потвърждават фактите относно осчетоводяването на фактурите в съответствие
със счетоводните изисквания, правилното изчисляване на цената за достъп, както
и размера на лихвите за забава.
В
ТР № 3/14 на ВКС са дадени следните разяснения относно това кога може
да се приеме, че е налице невъзможен предмет на една сделка. Предметът на сделката се свързва с
обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по
сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални
правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице
сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието,
предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради
невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той
не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да
възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.
Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета
означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или
ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на сделката стане
невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката
подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява
задължението (чл. 89 ЗЗД). За да не се стигне до невъзможност на предмета, той
трябва да е определен или поне определяем.
В
светлината на дадените разяснения следва да се приеме, че договорът е нищожен
на наведеното основание. Съгласно § 1, т. 22 ДР ЗЕ "Електроразпределителна мрежа" е
съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. Съгласно чл. 88 ЗЕ
разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи – собственици
на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение
на електрическа енергия за съответната територия. Следователно, услугите,
свързани с електроразпределителната мрежа, се извършват от собствениците на същата мрежа, или правното основание за предоставяне на процесните услуги е собствеността
върху електроразпределителната мрежа. В процесния случай, както се
установи, ответното дружество няма собствени съоръжения в
електроразпределителната мрежа, захранваща с електроенергия обекта на ищеца. Не
е имало такива вкл. към момента на сключване на договора. Следователно още
тогава е била налице, както правна, така и фактическа невъзможност за
престиране на услугата.
На практика договорът като каузален, а не абстрактен,
е лишен и от основание, каквото възражение също е направено от ищеца, тъй като
с него не е осъществена типичната му непосредствена цел, която се преследва със
сключването му и се явява причината страните да се задължат, а именно реално и възможно предоставяне на
услугата от мрежови оператор съобразно законовите изисквания за това. Без притежаването
на това качество, обвързано от принадлежността на вещно право по отношение на някой от елементите от електроразпределителната
мрежа, захранваща с електроенергия обекта на ищеца, ответникът обективно
не може да осъществи типичната цел на договора – реално престиране на услугата,
а такова по отношение обекта на ищеца, той не е притежавал вкл. към момента на
възникване на облигационната връзка, която и поради това не е могла да породи обичайното
си правно действие. Макар по принцип каузата да се предполага, в случая
законовата презумпция на чл. 26, ал. 2, изр. последно ЗЗД, следва да се счита
за оборена предвид категорично установените по делото и безспорни факти в
светлината на императивните нормативни постановки на ЗЕ.
Не води до друг извод обстоятелството, че
между ищеца и ЕСО ЕАД не са сключени договори за присъединяване, достъп и
пренос през електропреносната мрежа. Това, че ищецът не дължи нещо на трето за
спора лице, не означава автоматично, че услугата е престирана или е могла да
бъде обективно престирана от ответника и
за това да му се дължи цена за достъп. Без значение са и цитираните от
ответника в писмените му бележки писмо на ДКЕВР и подзаконови разпоредби,
доколкото ясна и недвусмислена е нормата на чл. 88, ал. 1 ЗЕ,
че услугата по достъп и пренос на електроенергия може да се предоставя само от
лице, собственик на електроразпределителната мрежа, като всякакви други
тълкувания и подзаконови постановки й противоречат. Доколкото ответното
дружество не е собственик на нито един от елементите й, чрез които се
осъществява снабдяването на ищеца с електроенергия, така сключеният договор е нищожен поради невъзможен предмет, с което на практика
– при така установената фактическа обстановка, се изпълва и хипотезата на
договор, сключен без основание. По този въпрос също вещите лица са категорични
при устния си доклад пред съда, а именно, че нормата на чл. 26, т. 1 от Наредба РД – 16 – 57
от 28.01.2008 г. за дейността на операторите на енергийната система и
разпределителните мрежи /ДВ бр. 17/19.02.2008 г./ е неприложима в случая, като
ответникът не се явява оператор на електроразпределителната мрежа и няма право
да получава цена за услугата достъп до нея, тъй като „въпросните два кабела не
са част от електроразпределителната мрежа, за да се извършва някакво
диспечеризиране от негова страна. Тези кабели са собственост на друго
юридическо лице, различно от ЕР Юг, който именно поради това не може да оперира
върху чужда собственост“.
Поради това платеното по нищожния договор е престирано
без основание и подлежи на връщане, с което главната претенция е изцяло
доказана.
Изцяло основателна и доказана е и акцесорната
претенция за лихви за забава, доколкото дъгласно задължителните постановки на
т.7 от ППВС № 1 от 1979 г. при първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД
основанието не е налице още при самото извършване на престацията и затова
давностният срок започва да тече от деня на получаването й, респ. от този ден е
изискуемо вземането и се дължат лихви за забава, като конкретният им размер се
установява от неоспореното заключение на ССчЕ.
При този изход
на спора на ищеца се дължат направените от него разноски в производството,
които се установяват в размер на 4011.25 лв – за ДТ и депозити за вещи лица съобразно
списък на разноските на л. 347 и доказателствата за действително направен
разход в този размер. Основателно е възражението на ответника за прекомерност
на платения адвокатски хонорар от 12 000 лв съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото /спор по фактите в случая няма/ и
минималния нормативен праг от 2936.44 лв, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредбата с добавен ДДС и 200 лв допълнително за защитата в трето и
четвърто о.с.з. /чл. 7, ал. 9 от Наредбата/, до който размер възнаграждението
следва да бъде намалено или общо размерът на разноските възлиза на сумата от 6 947.69 лв.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА "Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. "Хр. Г. Данов" № 37, да заплати на ОЕМП – 2002 ООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив ж.к.
Тракия, Индустриална зона, сумата от общо 57 333.12
лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.05.2020 г., до окончателното плащане, представляваща платена от ищеца на
ответника по 61 на брой фактури, издадени в периода от м. март 2015г до м. март
2020г, за предоставени услуги - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа по сключен между страните договор за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа от 01.10.2012 г., който е нищожен, поради липса
на основание, респ. невъзможен предмет, ведно със сумата от 1 014.90 лева – обезщетение за
забава плащането на главницата за периода от 08.06.2017г до 12.03.2020 г., ведно със сумата от 6 947.69
лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: