Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 130
26.06.2020 г., гр. Габрово
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КОСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Дългичева в.гр.д. № 40 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
подадена въззивна жалба с вх. №10097/30.12.2019 г. и допълнение към нея
с вх. №10131/31.12.2019 г. от "Бауимпекс" ООД, с ЕИК:
*********, чрез процесуалния му представител адв. С.Б. - ГАК, срещу решение № 503
от 05.12.2019 г. по гр.д. № 1251/2018 г. на Районен съд - Габрово, с което е
отхвърлен предявеният иск за делба на сграда, представляваща имот с
идентификатор 14218.510.625.3, находяща се в гр. Г..
Въззивникът
счита първоинстанционното решение за неправилно поради нарушение на
съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
необоснованост. Намира, че районният съд не е направил коректна преценка на
доказателствата, а оттам от фактическа страна е достигнал до грешни изводи.
Твърди, че решението е постановено само въз основа на констатациите на вещото
лице, без да са обсъдени в съвкупност и останалите доказателства по делото. По
същество акцентира върху разпита на вещото лице С. Б., проведен на 19.11.2019
г., при който последният отговаря, че етажите в процесната сграда са четири -
три над кота 0 и един под кота 0. Намира, че тези констатации е следвало да са
в основата на правните изводи на съда, като посочва, че след извършеното
преустройство на процесната сграда през 2008 г. етажите от два са станали
четири. И доколкото тези преустройства са нанесени в кадастралната карта, а
според ЗКИР кадастралните данни дават актуална информация за състоянието и
етажността на сградата, то първоинстанционният съд е достигнал до неправилни
правни изводи, произнасяйки се в противоречие със закона.
В срока, предвиден в
чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва последната.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице, срещу акт,
който подлежи на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да постанови обжалвания акт, като отхвърли
предявения иск за делба, първоинстанционният съд по същество е приел, че макар
в периода от ипотекирането на сградата от "Баумипекс" ООД в полза на
"Банка ДСК" ЕАД, през 2008 г., до изнасянето й на публична продан и
възлагането й в полза на "Хостал" ООД през 2016 г., да са извършени
преустройства, то те не са довели до конструктивни изменения или промяна в
хоризонталното или вертикално състояние на сградата. Въз основа на изложеното и
позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи, както и на
останалите доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до
извод за липса на съсобственост върху процесната сграда между ищеца и ответника
и на това основание отхвърлил иска.
Съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. първо от ГПК, въззивният съд приема, че решението е
валидно и допустимо. По същество намира последното за правилно по следните
съображения:
През 2003 г., посредством покупко-продажба,
ищецът, с НА №196, том I, рег.№ 3075, дело № 160
на нотариус с рег.№ 165 Н. М. с район на действие РС - Габрово, е станал
собственик на двуетажна жилищна сграда с кадастрален № 3569 от кв. 18 по плана
на гр. Габрово, заедно с отстъпено право на строеж върху общинска земя. На 02.07.2008
г. процесният имот е послужил за обезпечаване на вземане на "Банка
ДСК" ЕАД, като между банката и "Баумипекс" ООД, представлявано
от В. Ц., е сключен ипотечен договор. През 2007 г. е открита процедура
по смяна предназначението на сградата, като е било издадено разрешение за
строеж с № 90 от 25.04.2007 г., което е било последвано от удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж с № 36/23.06.2008 г., озаглавено
"Преустройство на жилищна сграда в офиси". Със заповед №
РД-18-64/26.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена
кадастралната карта на гр. Г., като кадастралният номер на сградата става
14218.510.466.1. Със заповед № КД-14-071010/08.10.2008 г. на началника на СГКК
- Габрово кадастралната карта е променена по отношение на номера на поземления
имот, в който се намира процесната сграда, при което идентификаторът й е
променен на 14218.510.625.3.
През 2016 г. въззиваемата страна - "Хостал"
ООД е придобила собствеността върху сградата въз основа на постановление за
възлагане на недвижим имот от 21.01.2016 г. С постановление за поправка на
очевидна фактическа грешка на постановлението за възлагане, от 28.07.2016 г., е
отбелязано, че сградата е на три етажа, а предназначението й е - сграда със
смесено предназначение, като тази поправка е извършена в съответствие с
информацията, посочена в актуалната скица на имота. След закупуване на сградата
от "Хостал" ООД е извършено ново преустройство на сградата, като от
офис сграда е станала отново жилищна.
Спорният въпрос по делото се свежда до това дали
извършеното преустройство в процесната сграда през 2008 г. и промяна на
предназначението й от жилищна в офис-сграда е довело до изменение в етажността
й и по-специално до структурно изменение във вертикално отношение, а именно
надстрояване.
Съгласно първата приета по делото експертиза,
изготвена от инж. В. Р., процесната сграда към настоящия момент се определя
като двуетажна. Вещото лице е посочило, че първото преустройство на сградата,
видно от визата на главния архитект, е извършено при условията на чл.53 от ЗУТ,
т.е без промяна на очертанията й в хоризонтално или вертикално отношение. При
проведен в съдебно заседание от 11.04.2019 г. разпит вещото лице уточнява, че
макар при вертикален разрез на сградата да се виждат четири етажа, това не
означава, че е налице надстрояване с още два. Посочва, че сградата структурно
се запазва в същия вид, като единствено вътре се преустройва така, че да
отговаря на нуждите на новото предназначение /офис-сграда/. Видно от
обяснителната записка към инвестиционния проект за преустройството на сградата,
в нея се обособяват сутерен, първи етаж, втори етаж и подпокривен етаж. Според
изготвената и приета по делото допълнителна експертиза преустройството обхваща
няколко нови стени от гипсокартон и ново подвижно обзавеждане, което
представлява разпределение на вече съществуващи помещения така, че да се стигне
до тяхното ново предназначение. Вещото лице категорично посочва, че от
строителна гледна точка в сградата не са извършвани конструктивни изменения,
които да се отразят на етажността на сградата.
Изводите на инж. Р. се подкрепят и приетото по делото
заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, според което от
строителна гледна точка, съгласно одобрения на 25.04.2007 г. проект, в сградата
са направени единствено нови зидове от гипсокартон, цялостна външна мазилка по
сградата и ново обзавеждане и цветово решение.
На следващо място, от разрешението за строеж с №
90/25.04.2007 г. е видно, че същото се издава на основание чл.53 от ЗУТ.
Съгласно този текст сградите могат да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание,
в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят
съществено носещите конструкции.
От изложеното следва, че от всички писмени
доказателства по делото и изготвените на тяхна база и на база оглед
съдебно-технически експертизи, приети и неоспорени, може да се направи
единствено възможния извод за това, че преустройствата в сградата са извършени
без структурни промени в нея, било то в хоризонтално или вертикално отношение.
Макар с преустройството през 2008 г. да се обособили отделни помещения на всеки
един от етажите, включително и на таванския и сутеренния, то това не е довело
до фактическо изграждане на два нови етажа, за да се приеме, че сградата от
двуетажна е станала четириетажна.
Макар по делото да са приложени скици за процесната
сграда, в част от които същата е описана като триетажна или четири етажна, то
отразеното в тези документи не би могло да се отрази на вещноправния статут на
сградата. В приложеното по делото писмо с изх.№ 20-31439-10.05.2019 г. на АГКК
са проследени промените в етажността и предназначението на сградата, като е
видно, че промяната в етажите е извършена вследствие на подавани заявления от
"Баумипекс" ООД. От така нанесените промени в кадастралните данни,
обаче, не произтичат промени във вещноправния статут на имота. Одобрените по
реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие, т.е неправилното отразяване в тях не води до пораждане, изменение или
погасяване на правото на собственост.
Наведеното пред въззивната съдебна инстанция
възражение за преустройство на сутеренния етаж е неоснователно. Без правно
заначение е обстоятелството дали е налице вкопаване на този етаж и изграждане
на санитарни помощения в него. Подобно преустройство не би могло да доведе до
възникване на нов обект на правото на собственост. При промяна във височината
на вече съществуващ обект на правото на собственост, какъвто е сутеренният
етаж, е налице присъединяване по реда на чл. 97 ЗС, т.е. присъединената част
следва собствеността на главната вещ, ако не може да бъде обособена като
самостоятелен обект на правото на собственост, какъвто е случаят.
Извън всичко изложено до тук настоящият съдебен състав
намира, че следва да акцентира и върху това, че поначало поддържаните от
ищцовата страна фактически основания на предявения иск за делба не биха могли
да бъдат преценени като такива, които да доведат до възникване на съсобственост
върху процесната сграда. При положение, че се твърди надстрояване на вече
съществуваща сграда, новоизградените етажи, които имат статут на самостоятелни
обекти на правото на собственост, се придобиват по приращение като индивидуална
собственост от собственика на земята или от титуляра на правото на строеж. Ето
защо при нито едно положение не би могла да възникне съсобственост между
лицето, извършило надстрояването и друг собственик на самостоятелен обект в
същата сграда. Още по-малко пък в следствие на надстрояване би могла да
възникне съсобственост върху цялата сграда, в която фигурират отделни обекти на
правото на собственост, индивидуална собственост на конкретни лица.
В разглежданата хипотеза категорично се установява, че
процесната сграда е ипотекирана в полза на б. институция като обезпечение по
договор за банков кредит, за преустройство на същата от жилищна в офис сграда.
Сградата е описана като двуетажна със
сутерен и таванско помещение, а след извършеното преустройство, без промяна на
сградата във вертикално отношение, е заснета и описана в кадастралната карта и
кадастралните регистри като четириетажна сграда. Последното не сочи на извод,
че преустроените сутерен и таванско помещение са обекти, попадащи извън обхвата
на учредената ипотека. Преди преустройството им, същите са имали статут на
принадлежност към двата жилищни етажа, а след това, респ. и след осъществената
публична продан, са преминали в собственост на купувача по нея. Макар и
преустроени това са едни и същи обекти на правото на собственост, попадащи в
сграда, върху която е била учредена ипотека. Правата на купувача по публичната
продан се извеждат от правата на ипотекарния кредитор. Възникналият между
страните правен спор по статута на сграда, респ. и на преустроените обекти в
нея, сочи на извод за произнасяне по същество, с оглед релевантността на
въведените фактически основания по преценката за
възникване на поддържаната с исковата молба съсобственост.
Първоинстанционният съд, като е разгледал по същество
и отхвърлил предявения иск за делба, е достигнал до същите правни изводи, макар
и с различни мотиви, поради което решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има
въззиваемата страна по спора, но доколкото не доказва направата на такива, за
въззивната съдебна инстанция разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 503 от 05.12.2019 г., постановено по гр. д.
№ 1251/2018 г. на Районен съд - Габрово.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.