О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 30.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 774 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Международна
банка за икономическо сътрудничество /МБИС/, със седалище гр. М, Р.Ф., чрез
адв. К.Й. срещу определение № 4667 от 10.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1115/2019
г. по описа на РС-Ботевград, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото.
Жалбоподателят излага
съображения, че постановеното прекратително определение е неправилно, поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излага съображения, че били налице основания за отвод
по чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК по отношение на съдия К.Н., постановила
обжалваното определение, тъй като участвала в състава на постановеното Решение
№ 484/09.11.2016 г. по в.гр.д. № 354/2016 г. на Софийски окръжен съд, за което
се иска да бъде прогласено за нищожно. Неправилна била преценката на
първоинстанционния съд, че срещу „ГМ К.“ ЕООД /в несъстоятелност/ не могат да
се предявяват искове, тъй като не било налице имуществено, гражданско или
търговски дело, а се иска установяване, че „ГМ К.“ ЕООД е собственик на
ипотекиран в полза на МБИС недвижим имот – хипотеза на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ.
На следващо място счита, че са неправилни изводите на съда, че ищецът не
разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК. Посочва, че МБИС е предоставила на „ГМ К.“ ЕООД кредит в
размер на 14 000 000 евро, който не е върнат в срок. Вземането на
МБИС е прието в производството по несъстоятелност, по което предстои
осребряване на имуществото на длъжника. Сред имуществото –обект на изпълнението
е поземлен имот, находящ се в строителните граници на гр. П., общ. Правец, с
площ от 86 796 кв.м., който имот съгласно действащия кадастрален план на
града, одобрен със Заповед № 300-4-01/2002 г. и допълнен с изменения, одобрени
със Заповед № 78/2006 г. и 267/2008 г., е съставен от имоти планоснимачни
номера от № 6320 до № 6384 вкл., заедно с построената в него триетажна масивна
сграда-обектова охрана, завършена в степен „груб строеж“, със застроена площ от
3 315 кв.м. Върху този имот кредитополучателят „ГМ Капитал“ ЕООД като
обезпечение на задължението си по кредитния договор е учредил първа по ред
ипотека в полза на МБИС. След учредяване на ипотеката в полза на МБИС на
наследниците на Х.И.Ч. е възстановено право на собственост върху овощна градина
с площ от 1, 460 дка, част от имота върху който е учредена ипотеката.
Жалбоподателят посочва, че не е участвал в това производство и имотът е
възстановен с нищожно решение № 6254/23.05.2012 г. на ОСЗ-гр. Правец. Във
връзка с решението за възстановяване на собственост Н.И.А. е предявила иск по
чл. 108 от ЗС срещу „ГМ-Капитал“ ЕООД и с решение № 52 от 25.02.2016 г.,
постановено по гр.д. № 458/2015 г. на РС-Ботевград „ГМ-К.“ ЕООД е осъдено да
предаде владението върху процесния имот –овощна градина с площ от 1, 460 дка.
Предстои осребряване имуществото на длъжника и МБИС има правен интерес в
производство по несъстоятелност да бъде продаден целия УПИ-V, включително с процесния имот от
1,301 дка, за да може да получи цялата продажна цена. Излага съображения, че не
били налице предвидените в закона предпоставки за възстановяване на процесния
имот на ответниците поради липса на годен обект, който може да бъде
възстановен. Съответно нищожни били и съдебните решения, с които „ГМ-Капитал“
ЕООД /н/ е осъдено да предаде на ответниците физически лица собствеността и
владението на недвижим имот, който не е подлежал на възстановяване. „ГМ-К.“
ЕООД е придобило право на собственост от „М. с.“ ЕАД /в несъстоятелност/ върху
целия УПИ V, вкл. и
върху имота с площ от 1, 460 дка добросъвестно, въз основа на валидна правна
сделка и го е владяло необезпокоявано, поради което в негова полза е изтекла
придобивна давност. МБИС има правен интерес да бъде установено, че не
наследниците на Х. И.Ч., а „ГМ-К.“ ЕООД е собственик на поземлен имот,
представляващ овощна градина. В този смисъл обжалваното определение било в
противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди, че е направено
необходимото уточняване по иска за нищожност на съдебните актове и е направено
искане, ако съдът приеме, че не са изпълнени всичките указания, за продължаване
на срока, да се дадат допълнителни указания. Заявява, че съдебните решения по
чл. 108 ЗС са нищожни, защото противоречат на българския правов ред. МБИС не е
участвала в административното производство по издаването на процесното решение
на ОСЗ и в производството по обжалването му. Посочва, че в имота е осъществено
мероприятие, което е пречка за възстановяването му, имота не отговаря на
минимални изисквания за площ. Излага съображения, че бил неправилен извода на
съда, че не може да предяви чужди права. Излага съображения, че защитава
правата си на ипотекарен кредитор, който има право да се удовлетвори като
привилегирован с вземане по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ от продажната цена на
целия имот. Искането е за отмяна на определението изцяло и връщане делото на
РС-Ботевград, с указания да бъде разпределено на друг съдия, поради наличие на
основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите
на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
РС - гр. Ботевград е сезиран с
искова молба от М.б. за и. с./МБИС/, със седалище гр. М., Р.Ф. срещу наследниците
на Х. И. Ч. и „ГМ К.“ ЕООД, ЕИК: – в несъстоятелност. С исковата молба е
предявен иск за прогласяване нищожност на решение № 6254/23.05.2012 г. на
ОСЗ-гр. Правец; искове за прогласяване на нищожност на три съдебни решения;
отрицателен установителен иск за собственост срещу наследниците на Х. И.Ч., с
който да се признае, че те не са собственици на процесния имот овощна градина с
площ от 1 ,460 дка и ревандикационен иск за признаване за установено по отношение
на наследниците на Х. И.Ч., че „ГМ К.“ ЕООД /н/ е собственик на процесния имот-
овощна градина с площ от 1 ,460 дка, като същия бъде осъден да предаде
собствеността и владението върху него.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна и
против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По предявения иск за прогласяване
на нищожност на Решение № 6254/23.05.2012 г. на ОСЗ-гр. Правец в частта, с
която се признава на наследниците на Х. И.Ч. правото на собственост върху
следния недвижим имот:овощна градина от 1, 616 дка, находяща се в строителните
граници на гр. П., в м. „Перуша“, както и в частта, с която се възстановява на
наследниците та Х. Иванов Ч. правото на собственост върху овощна градина от 1,
460 дка, находящ се в строителните граници на гр. П., съдът намира следното:
Оспорването на
незаконосъобразни или нищожни административни актове се извършва по реда на
АПК. Несъмнено Решение
№ 6254/23.05.2012 г. на ОСЗ-гр. Правец, издадено в производство по чл.11 и сл. от ЗСПЗЗ,
съставлява административен акт, чието оспорване е допустимо само по реда на АПК
и при наличието на правен интерес, а не в рамките на исков процес по ГПК. В случая липсва
и спор за материално право, тъй като ищецът не твърди, че е собственик на
процесния имот, а твърди, че решението на ПК-гр. Правец му пречи да се удовлетвори
от целия имот, който е ипотекиран в негова полза. Поради това исковата молба в тази
част е недопустима на това основание.
По отношения на
исковете за прогласяване нищожност на съдебните решения
По естеството си
съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Законът не определя
с отделен текст кое решение е нищожно. Съдебната практика приема, че нищожно е
всяко решение, поради липсва на надлежно волеизявление. Според решение по гр.д.
№ 1790/2009 г. по описа на ВКС,
съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда,
когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато
решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на
съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост.
Нищожното решение за разлика от
недопустимото не е годно да породи правни последици, ето защо това е
единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез
възражение или по исков ред безсрочно /чл.270, ал.2 ГПК/. Това е прието и в
Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдебните решения са нищожни само в случаите на
постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън
правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния
състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на
волята на съда дори и при тълкуване.
Искането обаче може да се прави
само от страни, които имат правен интерес от това, а в случая ищецът не е бил страна
в съдебните производства. Отделно от това всички наведени твърдения от ищеца
касаят неправилност на съдебните решения, а не се твърдят пороци водещи до
нищожност. Ето защо исковете се явяват недопустими.
По отношение на предявения отрицателен
установителен иск за собственост срещу наследниците на Х.И.Ч. и ревандикационен
иск за признаване за установено по отношение на наследниците на Х. И.Ч., че „ГМ К.“ ЕООД /н./ е собственик на
процесния имот и за предаване на владението съдът намира, че и тези искове са
недопустими. Ищецът няма правен интерес, тъй като предявява чужди права от свое
име, поради което исковете се явяват недопустими. Липсата на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка,
за която съдът следи служебно.
За пълнота следва да
се посочи, с оглед изложената фактическа обстановка от ищеца, че същият има
правен интерес единствено от установявана наличие на ипотечното право, което
може да реализира чрез предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
В решение № 64 от 16.04.2015 г., постановено по гр.д. № 6300/2014 г. на ВКС е
прието, че съществуването или несъществуването на ипотечното право може да бъде
установявано при наличие на правен интерес чрез предявяване на установителен
иск-чл. 124, ал. 1 ГПК и предприемане на принудително изпълнение не е основание
за допустимостта на този иск, тъй като правото съществува и без да са предприети
такива действия.
По тези съображения настоящата инстанция
счита обжалваното определение за законосъобразно, поради което следва да се
потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от М.б.за и.с.
/МБИС/, със седалище гр. М., Р. Ф., чрез адв. К.Й. срещу определение № 4667 от
10.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1115/2019 г. по описа на РС-Ботевград, с
което е върната исковата молба и
прекратено производството по делото.
Определението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.