Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
град Горна Оряховица, 12.01.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти
състав, в публично заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………………………….,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 599 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К.И.К. е останал
недоволен и чрез защитника адв. К.С. *** обжалва електронен
фиш серия К № 3459943, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Поддържа, че фишът е издаден в
нарушение на конкретно изброени материални и процесуални норми и че е явно
необоснован, както и че наложеното наказание е определено в нарушение на
закона. Моли съда да отмени фиша.
В представено по делото писмено
становище защитникът поддържа жалбата. Допълнително посочва, че не е установено
дали посоченото място на нарушението попада в зоната на действие на пътния знак
В26 и дали е идентично с мястото, на което е била
разположена системата за видеоконтрол. Не било установено също така кой е
служителят, установил нарушението, и има ли той материална компетентност за
извършване на това действие, както и дали посоченото във фиша място на
нарушението е участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия с оглед
спазването на изискванията за определяне на места за контрол с технически
средства, определени в чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. Моли съда да отмени обжалвания фиш и да присъди на жалбоподателя направените
по делото разноски.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА при РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 28.09.2019 г. в 6:35 часа при
км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна
система MultaRadar SD 580 с
№ 00209D33F1A0 автомобил „О.К.” с рег. № ***, движещ
се в посока към гр. Варна със скорост 98 км/ч при въведено в този участък с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против В.М.К. в
качеството му на законен представител на дружеството собственик на автомобила „И.С.”
ООД, ЕИК ***, бил издаден електронен фиш серия К № 3062611, в който било прието, че в
момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 95 км/ч.
В законния срок В.М.К. подал до ОД на МВР – Велико Търново декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която декларирал, че към посочените във фиша дата и час на нарушението
заснетият автомобил е бил във владение на жалбоподателя К.И.К.. Към
декларацията В.М.К. приложил копие от свидетелството за управление на
жалбоподателя.
Въз основа на така подадената
декларация на 13.03.2020 г. ОД на МВР – Велико
Търново издала обжалвания електронен фиш серия К № 3459943, с който за
заснетото нарушение на жалбоподателя К.И.К. било наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
същия закон.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените
съдебни заседания.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да
обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Спазени са процесуалните правила
за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец
и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по
която да се извърши доброволното й плащане. Предвид изложеното е неоснователно
оплакването, че при издаване на фиша са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал.1,
т. 5 и т. 6 и на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Цитираната по-горе разпоредба на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не посочва като задължителни реквизити на електронния
фиш имената и длъжността на служителя, който е издал фиша от името на
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. Поради това непосочването на тези данни във
фиша не съставлява нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че в справката на л. 14 от
изпратената в съда преписка са посочени трите имена и длъжността на служителя,
който е издал обжалвания електронен фиш от името на ОД
на МВР – Велико Търново, като е посочено изрично, че лицето е служител на
сектор „Пътна полиция“ на тази дирекция. От друга страна, от данните за мястото
на нарушението, посочени в полето с данни от паметта на техническото средство
над снимката на л. 12, а именно „ПП I-4 (София – Варна), км 153+343, общ. Лясковец“, се установява,
че нарушението е установено на територията на ОД на
МВР – Велико Търново. Поради това съдът приема, че в процесния случай е
изпълнено изискването фишът да е издаден от териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението.
От приетото като писмено
доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по
метрология (л. 17), се установява, че е одобрен типът на стационарната
видео-радарна система MultaRadar SD
580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на
валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
нарушение.
Видно от протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. (л. 15), използваната в конкретния
случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична
проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство
за измерване.
Неоснователно е оплакването, че
мястото за контрол не отговаряло на изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. От приетата като писмено доказателство
схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в
участъка от км 152+000 до км 155+000,
в сила към 28.09.2019 г. (л. 31 – 32), се установява, че мястото за контрол при
км 153+343 се намира при движение в посока към гр.
Варна непосредствено преди кръстовището с общинския път, по който пътуващите от
село Д. излизат на път I-4. Ноторен е фактът, че
посоченото кръстовище е място с концентрация на пътнотранспортни произшествия.
И при най-повърхностното онлайн търсене по ключови думи „Д.“, „кръстовище“ и „ПТП“ се откриват многобройни публикации в национални и в
местни електронни и печатни медии с новини за тежки пътнотранспортни
произшествия, реализирани на това кръстовище, и за протести на жители на село Д.
с искания за обезопасяване на кръстовището. Поради това не може да се приеме,
че при определяне на процесното място за контрол не са отчетени критериите по
чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
Обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и по същество.
От приетата като доказателство
снимка № 158, изготвена с автоматизирано техническо средство MultaRadar с № 00209D33F1A0 (л. 12)
и представляваща веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес (чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен
носител, се установява, че на 28.09.2019 г. в 6:35 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 98 км/ч. Видно от схемата на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от
км 152+000 до км 155+000, в
сила към 28.09.2019 г. (л. 31 – 32), посоченото във фиша място на нарушението
при км 153+343 в посока към град Варна попада в
зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км
153+300, с който е въведено ограничение на скоростта
от 60 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП
зоната на действие на този знак обхваща участъка от км 153+300
до кръстовището при км 153+600 в посока Варна, тъй
като в посочения участък не е поставен знак, който да отменя въведената забрана
за превишаване на скоростта, а към знака няма допълнителна табела Т2, която да указва разстоянието, на което е в сила
въведеното ограничение на скоростта. Предвид изложеното е неоснователен
развитият от защитника довод, че не е установено дали посоченото във фиша място
на нарушението попада в зоната на действие на пътния знак В26.
Противно на поддържаното от
защитника, мястото на монтиране на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 се установява по
несъмнен начин както от техническите данни от паметта на системата,
възпроизведени на хартиен носител с фотоснимката (л. 12), така и от цитираната
по-горе схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка,
изготвена от ОПУ – Велико Търново. От посочената схема
на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка се установява също
така, че посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343
се намира по посоката на движение на процесния автомобил след мястото, на което
е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar
SD 580 (км 153+337). Тези
данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата
задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***.
От друга страна, от данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за
работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 18 – 20 от делото) се установява, че дистанцията
на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в
момента на заснемане на нарушението автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на
стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.
Предвид изложеното съдът приема,
че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин, поради
което са неоснователни оплакванията за необоснованост на изложените във фиша
фактически констатации.
От данните в справката на л. 13
се установява, че собственик на заснетия автомобил „О.К.” с рег. № ***, при
управлението на който е извършено нарушението, е дружеството „И.С.” ООД, ЕИК ***,
а от данните в Търговския регистър е видно, че управител и законен представител
на това дружество е В.М.К., ЕГН **********. По реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
законният представител на юридическото лице собственик е декларирал
обстоятелството, че към датата и часа на нарушението автомобилът е бил във
владение на жалбоподателя, като към декларацията е приложил копие от
свидетелството за управление на последния. При това положение правилно и в
съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП за извършеното нарушение при управление на
заснетия автомобил е наказан жалбоподателят.
Описаното в електронния фиш
деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в
закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 300 лв. С
оглед изложеното е неоснователен доводът, че при издаване на фиша е допуснато
нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 2 във вр. с
1 от ЗДвП и на чл. 12 и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Извършеното редуциране на
фактически измерената скорост от 98 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена
скорост от 95 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните
неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със
стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т. 1.4 от цитираните по-горе Методически указания
за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD580). Така извършеното редуциране на фактически
измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно
решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Приетото за установено превишение на скоростта от 35 км/ч надвишава значително
границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение
по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП,
което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова
нарушение.
По изложените по-горе мотиви
съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3459943, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на К.И.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис * – адв. К.С., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….