О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр. Габрово, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровският окръжен съд,
наказателна колегия, в закритото заседание на двадесет и осми декември, през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПОПОВ
Членове: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от
съдия Попов ВЧНД № 115 по описа за 2018 г. на ГОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 7 от НПК.
Б.В.Б. ***, чрез пълномощника адв. Д.Д. ***, е обжалвал Определение № 156
от 01.11.2018 г. на Севлиевски районен съд по ЧНД № 380/2018 г., с което на
основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено Постановление на Районния
прокурор при РП Дряново от 11.09.2018
год., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство по Досъдебно производство № 338/2015 год. по описа на РУ на МВР
гр. Севлиево, водено срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като обосновано и законосъобразно.
В жалбата
се твърди, че районният съд приел липса на доказателства за извършено
престъпление от страна на Н.П., Г.С., Ц.С. и "неизвестно лице". Съдът
преценил доказателствата едностранно. Не обсъдил факта, че две от тези лица
били задържани за 24 часа в РУ Севлиево, дали обяснения - самопризнания, които
липсвали в преписката. Това било видно от свидетелските показания. Не били
предприети никакви следствени действия за разкриване на престъплението.
Длъжностното лице не изпълнило задълженията си по служба. Създавало се
впечатление, че се прикриват действията на тримата заподозрени и четвъртия
"неизвестен". Впоследствие това неизвестно лице станало известно,
поради което служителите от МВР Севлиево и РП Севлиево си направили отвод. На
заподозрените било предявено обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК. Районният съд не обсъдил този факт. Трябвало да се разследва
кое длъжностно лице е нарушило закона. Оставало впечатление, че се укриват
доказателства или не се събират своевременно. Отводите давали отговор на
въпроса защо било така. Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното
определение на РС Севлиево и постановлението на РП Дряново, да върне делото за
изясняване на всички обстоятелства, включително да "разпореди"
разследване на действието /бездействието/ на разследващите органи и длъжностни
лица.
Настоящият състав на ГОС, след
проверка на материалите по делото, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена
от пострадал, в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК. Разгледана по същество, същата
е неоснователна по следните съображения:
Наказателното производство е
образувано на 15.08.2015 година на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със
следствено действие по разследването: оглед на местопроизшествие, срещу
"неизвестен извършител" за това, че през нощта на 14 срещу 15.08.2015 година в село Б., Община Севлиево,
в Стопански двор, от производствени помещения на фирма „Дибор" ЕООД гр.
Севлиево, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
/взломяване на прозорец/ отнел чужди движими вещи - ел. уреди за изработка на
алуминиева дограма - 3 бр. ъглошлайфа; 4 бр. винтоверта; 4 бр. флекс; дрелки;
зегита и други вещи, собственост на Б.В.Б. ***, от владението му, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
За да се
произнесе, районният съд се е позовал на доказателствата по делото, и е обсъдил
извършените процесуално следствени действия, както следва:
По повод
постъпилата жалба от Б.Б. в производствените помещения на „Дибор" ЕООД гр.
Севлиево в село Б., Община Севлиево, бил извършен оглед на местопроизшествие,
при който били направени и снимки.
На 02.09.2015
година свидетелят Б.Б. е дал показания пред водещия разследването полицай, в
които е обяснил как е установил кражбата на 15.08.2015 година от офиса на
фирмата му и е посочил откраднатите вещи.
В хода на
производството са били изискани, изготвени и приложени към делото данни от
трите мобилни оператори на територията на Република България, като след
извършен анализ на същите разследващите са приели липса на съпричастност в извършването
на разследваното престъпление на лицата Н.А.П.; Г.С.С. и Ц.И.С., всички от село
Б., община Севлиево.
С Постановление
на прокурор от РП - Севлиево от 19.10.2015 година досъдебното производство е
било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК поради неразкриване на
извършителя на престъплението в законоустановения срок.
Впоследствие, с
постановление от 28.03.2017 година на районния прокурор на РП - Севлиево,
наказателното производство е било възобновено и с постановления на разследващия
полицай от 05.12.2017 година и 19.01.2018 година, в качеството на обвиняеми са
били привлечени посочените по-горе три лица, които в обясненията си след
привличането им в качеството на обвиняем, категорично са отрекли да са
извършили разследваното престъпление. Обвиняемият С. е заявил, че от страна на
пострадалия Б. и друго лице /И./ му е бил нанесен побой в сградата на
производственото помещение на дружеството и то с цел признание за участието му
в кражбата. Същият е обяснил, че Б. и И. го завели в офиса на фирмата, където
му показали някакъв запис от кражбата. Тогава С. заявил, че не е той човекът от
записа, след което двамата го „скрили от камерите" и започнали да го бият
за да каже, че той е извършил кражбата с още две лица – Н.П. и Ц.С. Тогава С.
им заявил, че казал, че той е извършител на кражбата, като направил това, за да
спрат да го бият. Казал им и това, което искали, т.е., че е бил с другите две
момчета. Освен това те му показвали накъде да върви около сградата и го завели
до мрежата, откъдето е влизано, като го карали да показва тези неща от негово
име, докато го записвали на видео. С. е заявил пред водещия разследването
полицай, че „когато бъркал" двамата го биели с теслата по главата. След
това дошли полицейски служители, които го отвели в сградата на РУ на МВР -
Севлиево, където бил задържан за 24 часа. Според обясненията на С.,
първоначално казал пред полицаите, че той е извършител на кражбата заедно с
другите две момчета, но при повторния му разпит заявил, че не е бил там да
краде, че няма нищо общо с кражбата и че Б. и И. го били принудили да излъже.
На 19.01.2018 година в качеството на обвиняеми са били привлечени и лицата Ц.С.
и Н.П.. Ц.С. е заявил в разпита си пред водещия разследването полицай, че
разбрал за кражбата през 2015 година, когато бил задържан в полицията за това.
Още тогава той обяснил на полицейските служители, че няма нищо общо с кражбата.
От Н. разбрал, че също бил задържан заради тази кражба, а за Г.С.С. е заявил,
че из селото разправяли, че собствениците го набили, за да каже, че е бил той.
Н.А.П. е заявил
в разпита си пред водещия разследването полицай след привличането му в
качеството на обвиняем, че той не е извършвал процесната кражба. От неговите
обяснения стана ясно, че същият бил чул от хора от селото, че Б. и още някой
друг са хванали Г., набили са го и са го принудили да каже, че е бил с него и Ц.
по време на кражбата. Н.П. също е заявил, че е разбрал за кражбата когато го
били задържали в полицията през 2015 година, и че из селото разправяли тогава,
че собствениците били набили Г., за да каже, че той е извършител на кражбата.
В хода на
производството показания са дали управителя на ощетеното юридическо лице Б.Б.,
И.К.Т., К.Т., Н.Н., И.Е. и С.С.
Свидетелят Б. е
обяснил, че в дните след кражбата е преглеждал многократно записите от
охранителните камери в обекта, при което е видял два силуета - единия на по-нисък
човек, а другия на висок и слаб човек. Месец след кражбата Б. бил заедно със
свид. И.Т. в центъра на село Богатово, община Севлиево, когато видял Г.С.,
който оприличил на по-ниския човек от двамата, видени от него на записите от
камерите. Тогава Б. казал на Г.С. да отиде с него в офиса на фирмата, където му
пуснал записите. Гледайки записа, според показанията на Б., Г. се припотил внезапно
и държането му станало неадекватно. След това казал, че не е взел машините, а
че е бил само в офиса. След това Г. разказал подробно начина на извършване на
кражбата, като заявил, че бил заедно с Н. и Ц. Завел двамата свидетели до срязаната
част на оградната мрежа и им показал откъде са влезли. Б.Б. отрича пред
разследващия полицай да е употребявал сила спрямо Г.С., за да го принуди да си
признае за кражбата. След това Б. се обадил в полицейското управление, откъдето
пристигнали полицейските служители Н.Н. и И.Е. Двамата отишли да търсят Н.П. и
Ц.С., но намерили само Н., който откарали в полицейското управление в гр.
Севлиево заедно с Г.С. На следващия ден родителите на Г. отишли в офиса на
фирмата и след като видели записите от камерите, бащата на Г. казал, че единият
от извършителите на кражбата е синът му Г. В последствие при разговор с бащата
на Г., същият казал на Б.Б., че синът му си е признал пред него, че той е
извършител на кражбата, заедно с Н. и Ц.
Свидетелят К.Т.
е обяснил, че през лятото на 2015 година разбрал от свид. Б., който е баджанак
на сина му И.К.Т., че била извършена кражба на машините, с които работи. Месец
след това - на 13.09.2015 година К.Т. отишъл в офиса на фирмата, където заварил
сина си, свид. Б. и обвиняемия Г.С.. Б. казал на Т., че Г. е момчето, което е
извършило кражбата, и че бил с още две момчета. Докато чакали да дойдат
полицейските служители Г. разказал подробно откъде са влезли, как са счупили
прозореца и изключили алармата, откъде са взели инструментите и къде са ги
поставили. Г. обяснил също така, че другите две момчета го излъгали, като не му
дали нито част от инструментите, нито някакви пари. След като дошли
полицейските служители, според показанията на Т., Г. си е признал и пред тях,
че е извършил кражбата. На следващия ден докато бил в офиса на Б., пристигнали
родителите на Г., като баща му, след като изгледал записа, тупнал по масата и
казал: „Туй е моят".
В показанията си
И.Т. е заявил, че през лятото на 2015 година разбрал от Б., че са извършили
кражба на машини от офиса на фирмата му. Тогава Т. присъствал на огледа,
извършен от полицейските служители, месец след което Б. му казал, че е разбрал
кой е единия от извършителите - Г. Двамата го срещнали на центъра на селото,
след което го поканили в офиса на фирмата „уж да свърши една работа". Като
отишли там и му пуснали записа от камерите, Г. се стъписал, започнал да трепери
и не можел да говори. След като двамата свидетели го заплашили, че ще извикат
полиция, Г. разказал, че бил с Н. и още едно момче, завел двамата свидетели до
мястото, откъдето били влезли, обяснил, че след влизането счупили прозореца, че
едното от момчетата останало да пази, а другите двама влезли в офиса, че при
счупване на прозореца писнала алармата, поради което Н. се качил на покрива над
входа и отскубнал сирената, че след това влезли вътре, откъдето взели
инструментите и ги поставили в чувал, който намерили там и че след това занесли
отнетите вещи до колата на Н. След пристигането на полицейските служители, И.К.Т.
тръгнал с единия от тях да търсят Н., който бил паркирал колата си пред дома на
Г. и като ги видял се опитал да избяга, но И.Т. успял да го пресрещне с колата
си, след което Н. бил откаран в сградата на полицейското управление в гр.
Севлиево.
Свидетелят Н.Н.
/полицейски служител/ обяснил в показанията си, че след получен сигнал отишъл с
колегата си И.Е. в цеха на Б.Б. в село Б., Община Севлиево,
където видял последния, свидетелите И.Т. и К.Т., както и непознато за него момче на име Г. Същият бил седнал на земята и по
главата му имало явни следи от наранявания - хематоми и зацапвания с кръв. На
място полицейските служители изгледали записа от камерите, на който не се
виждали отличителни белези според Н., като за тъмния силует, който се виждал,
Б. казал, че е на Г., който не отрекъл този факт. Именно поради това Г.С. бил
отведен в полицейското управление в гр. Севлиево за изясняване на случая. В
същото бил отведен и обв. Н.П.. Н. провел беседа с двамата, при която те
отрекли да са извършвали кражбата. Г. обяснил, че първоначално си признал, тъй
като бил бит. Нараняванията, които имал, обяснил с нанесения му побой.
Изнесените от свид. Н.Н. факти се потвърждават и от показанията на неговия
колега И.Е.
При задържането
на С. му бил извършен преглед от медицинско лице, което записало в протокола,
че по-рано вечерта му е бил нанесен побой, при който са получени разкъсно-контузна
рана на дясна вежда; кръвонасядане в теменната част на главата - темпорален
отдел в ляво и хематоми в областта на шията и лявата поясна област.
В хода на
досъдебното производство е разпитан и бащата на обвиняемия Г.С. – С.С., който е
отказал на основание чл. 119 от НПК да свидетелства по делото.
Според
заключението на назначената видеотехническа експертиза представените видео
записи с обозначения СМ 2; САМ 3; САМ 7 и САМ 5 не съдържат изображения на
силуети на лица или изображения на лица, годни за лицево-идентификационно
изследване.
Обсъждайки
същите доказателства, в постановлението за прекратяване на наказателното
производство прокурорът е приел, че обвинението срещу Г.С., Н.П. и Ц.С. не е
доказано и поради това наказателното производство следвало да се прекрати.
Изводите на
районния прокурор и първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението, на
база събраните по делото доказателства, са правилни.
В своите
показания свидетелите Б.Б., И.Т. и К.Т. пресъздават единствено направено
/според тях/ самопризнание от страна Г.С. преди да бъде подаден сигнала до РУ
Севлиево, и когато същият бил заведен от Б. в помещенията на фирмата да изгледа
записа от камерата. Тримата свидетели нямат лични възприятия относно
обстоятелствата около кражбата. Показанията на Б.Б., И.Т. и К.Т. не могат да се
кредитират с доверие, тъй като по делото има данни, че преди пристигането на
полицейските служители, по отношение на Г.С. е упражнено физическо насилие с
цел да признае участие в извършената кражба. В своите обяснения пред
разследващите органи Г.С. е заявил, че още при преглеждането на записите в
присъствието на Б. и Т. е отрекъл той да е едно от лицата, заснет на записа.
Тогава бил "скрит от камерите", след което двамата свидетели му
нанесли побой с цел да го мотивират да направи признания. Те му показали на
къде да върви, като го завели до местата, от които е имало проникване в имота.
Разказал също, че „когато бъркал"
двамата го биели с теслата по главата. Данните за упражнено физическо насилие
по отношение на С. се потвърждават от извършения преглед от медицинско лице при
задържането му. Лекарят е отразил в протокол, че са установени разкъсно -
контузна рана на дясна вежда; кръвонасядане в теменната част на главата -
темпорален отдел в ляво и хематоми в областта на шията и лявата поясна област.
С. разяснил, че тези травми се дължат на нанесения побой. При пристигането си
полицейските служители Н.Н. и И.Е. също са възприели наранявания по главата на
С., а именно - хематоми и зацапвания с кръв. При тези данни за упражнено
физическо насилие спрямо Г.С. е изключено да се приеме, че същият е признал за
кражбата пред свидетелите Б. и Т., и че сам ги е завел до местата, от където е
извършено проникване в имота, стопанисва от "Дибор" ЕООД гр. Севлиево. По делото липсват направени по
съответния процесуален ред самопризнания от страна на Г.С. Пред разследващите
органи обвиняемият отрича участие в кражбата и потвърждава, че по отношение на
него е упражнено физическо насилие от страна на свидетелите Б. и Т. От
изявленията на Н.П. и Ц.С. става ясно, че
нанесеният побой е бил коментиран и от хората в селото, които "разправяли",
че собствениците набили С., за да каже, че е бил той.
В представената
жалба се обръща внимание на саморъчни обяснения от страна на Г.С. и Н.П. при
задържането им, които впоследствие изчезнали. Правилно районният съд е обсъдил,
че причината за тази липса не е известна, но дори и да бяха налице, и в тях да
се съдържаха „признания" за извършената кражба, тези писмени обяснения
нямат доказателствена стойност и същите не могат да послужат като база за
правни изводи, тъй като не са събрани по предвидения в НПК ред. В заключение
може да се посочи, че самопризнания /или данни за такива/ от обвиняемите,
събрани по съответния ред, по делото липсват.
Други данни за
участие на обвиняемите в извършената кражба по делото няма. В своите показания
свидетелите Б.Б., И.Т. и К.Т. твърдят, че бащата на С. е заявил в тяхно
присъствие при гледането на записа от камерите, че единият от силуетите на
извършителите на кражбата е на сина му. Свидетелят С.С., като баща на обв. С.,
се е възползвал от правото си по чл. 119 от НПК да откаже да даде показания,
поради което негови изявления, направени в лично качество или пресъздадени от
други лица, не могат да се приобщават в производството. В информацията от трите
мобилни оператора на територията на Република България също липсват данни, които
да доведат до извод за участие на тримата обвиняеми в извършената кражба. По
отношение на записите от камерите, които са основен довод на жалбоподателя за
участието на тримата обвиняеми, е допусната видеотехническа експертиза. От
заключението става ясно, че
представените видео записи с обозначения СМ 2; САМ 3; САМ 7 и САМ 5 не
съдържат изображения на силуети на лица или изображения на лица, годни за
лицево-идентификационно изследване. При извършения на 15.08.2015 г. оглед на
местопроизшествие е установено проникването в помещенията на "Дибор" ЕООД гр. Севлиево, но не са
събрани данни, които да навеждат на извод, че то е осъществено от тримата
обвиняеми. Други доказателства по делото няма. Не съществуват данни за нови
доказателства, които да е възможно да се съберат. Такива не се сочат и в
депозираната пред настоящата инстанция жалба. При липсата на каквито и да било
годни доказателства за участието на обвиняемите Н.П., Г.С. и Ц.С. в извършената
кражба, както и данни за други лица, които да са съпричастни към деянието,
правилно районният прокурор е прекратил наказателното производство на основание
чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Правилно, и след като е изложил подробни мотиви,
районният съд е потвърдил атакуваното постановление. Прокурорските актове, с
които е спирано наказателното производство, както и сроковете, в които е
извършено разследването, не подлежат на контрол от настоящата инстанция.
Окръжният съд няма правомощия и да "разпорежда" разследване на действието /бездействието/ на
разследващите органи и длъжностни лица, каквото искане има в представената
жалба. По тези съображения РС Севлиево е постановил законосъобразен, обоснован
и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.
243, ал. 8 във вр. с ал. 7 от НПК,
окръжният съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 156 от
01.11.2018 г. на Севлиевски районен съд по ЧНД № 380/2018 г., с което на
основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено Постановление на Районния
прокурор при РП Дряново от 11.09.2018
год., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство по Досъдебно производство № 338/2015 год. по описа на РУ на МВР
гр. Севлиево, водено срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като обосновано и законосъобразно.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: