Присъда по дело №395/2019 на Районен съд - Айтос

П Р И С Ъ Д А   №

 

гр. А., 26.05.2020  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ІІ състав,  в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                         Председател: МАРИЯ ДЖАНКОВА

                                                                        Съдебни заседатели: 

                                                                                               

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на районния прокурор ………. разгледа докладваното от съдията  ДЖАНКОВА  НЧХ дело № 395 по описа за 2019 година

П Р И С Ъ Д И

           

ПРИЗНАВА подсъдимата Х.Р.Х., българска гражданка, семейна, безработна, неосъждана, ЕГН **********,*** за НЕВИНОВНА в това, че на 04.10.2019 година,  около 14:00 часа, в град А., на ***, на междустълбищната площадка на 5-ти етаж нанесла на тъжителя Т.В.К., ЕГН ********** лека телесна повреда изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци в областта на гърба и дясното рамо причинявайки му болка или страдание без разстройство на здравето, поради което и на осн.чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.К., ЕГН ********** граждански иск за обезщетение на причинените му от подсъдимата Х.Р.Х. неимуществени вреди, в следствие извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК в размер на 1500 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.В.К., ЕГН ********** да заплати на Х.Р.Х.,  ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд  в 15-дневен срок считано от днес.

 

                                                                                             

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                    

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 6/26.05.2020 год.

по НЧХ дело № 395 по описа за 2019 год.

 на А.кия районен съд

 

Производството по делото е образувано по тъжба на Т.В.К., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, действащ чрез пълномощник и съдебен адресат адв.Т.Х. - БАК против Х.Р.Х., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, с обвинение по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс (НК).

Наред с посоченото обвинение, за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и предявеният от тъжителя Т.В.К., ЕГН ********** граждански иск за обезщетение на причинените му от подсъдимата Х.Р.Х., неимуществени вреди, вследствие на извършеното и описано в тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 от НК, в размер на общо  1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на дължимото, както и на направените съдебно-деловодни разноски.

Обвинението повдигнато на подсъдимата с тъжбата и поддържано от Т. В.К. и процесуалния му представител адв.Т.Х. ***  е за нанесена на тъжителя лека телесна повреда, при условията на ал.2 на чл.130 от НК, изразяваща се  в това, че на 04.10.2019 година,  около 14:00 часа, в град А., на ***, на стълбищната площадка на 5-ти етаж подс.Х.Р.Х. нанесла на тъжителя Т.В.К., ЕГН ********** лека телесна повреда изразяваща се в удари с юмруци в областта на гърба и дясното рамо, причинявайки му болка и страдание без разстройство на здравето.

Тъжителят Т.В.К. се явява лично пред съда и чрез процесуалния си представител адв.Т.Х. поддържа тъжбата в съдебно заседание, както и предявения граждански иск. Ангажира писмени и гласни доказателства.

 

Подсъдимиата Х. Р. Х. се явява лично в съдебно заседание, заедно с процесуалния си представител адв.Ж.А. - БАК.  Представя писмен отговор на тъжбата, оспорвайки изложените твърдения досежно  нанесени от нея на тъжителя удари с юмруци в областта на гърба и дясното рамо. Твърди, че при срещата им на посочените в тъжбата дата и час именно тя е била изблъскана по стълбите от Т.К., в резултат на което паднала и от удара получила наранявания на ръката, коляното и главата. Не се признава за виновна по отправеното й обвинение. Представя писмени и гласни доказателства като моли да бъде изцяло оправдана, а предявеният против нея граждански иска – отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

 

След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази Закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

 

Не е спорно по делото, че страните са съседи, живеещи в град А., на ***. Не се сочи помежду да е имало родствена или друга връзка, както и предходни на процесния случай  взаимоотношения.

Според изложеното в тъжбата си, частният тъжител Т.К. твърди, че нa 03.10.2019г. докато се разминавал пo стьлбището със съседката Х.Х. й заявил, че нейната котка пикае в саксиите му, наредени в стълбищната клетка. Подсъдимата възразила, че това не може да е нейната котка, a той на свой ред отговорил, че няма друга в блока. Изложеното досежно поведението на котката К. признава, че  споделил и с други съседи. Ha следващи ден -  04.10.2019г. около 14:00 часа К. бил в дома си, когато се почукало на входната врата на апартамента му, находящ се на петия етаж. Отворил вратата и видял съседката си Х., която пo повод разговора им от предния ден, според тъжителя била явно афектирана, започнала да го  обижда, да ругае и да го нарича ненормален, луд. Понеже тонът й бил арогантен, той решил да не й обръща внимание и й заявил да си ходи, предупреждавайки я да си прибира котката. B знак нa желанието да прекрати спора, я избутал назад. Точно в това време се появила съседката им Ф., живуща на четвъртия етаж, която започнала да моли Х. да престане да вика. B същия момент подс.Х.Х. се нахвърлила върху тъжителя и започна да го удря с юмруци в областта на гърба и дясното рамо. Съседката Ф. я дърпала, за да престане да  удря К., но въпреки това тя продължи да му нанася удари по гърба ми. Понеже малко преди това К. бил излязъл от банята, вързаната  на кръста му хавлия паднала. Той се почувствал неудобно, обърнал в посока към апартамента си, за да затвори вратата и да сложа край на този цирк, но точно в този момент, Х. грабнала саксиите му и започнала да го замерва с тях, нo не успяла да го удари. Влизайки в апартамента си К. се обадил на тел.112 и се оплакал от случилото се. След около 10-15 мин. пристигнали полицаи от PУ - А.. Тъжителят обяснил станалото, показал  хвърлените по него саксии, след което полицаите го извикали заедно със съседката му Х.Х. в управлението, за да снемат сведения. Ha 07.10.2019г . К. бил освидетелстван от съдебен лекар в отделението пo „Съдебна медицина“ към УМБАЛ - Б., при което се установили следните травми и телесни увреждане пo тялoто му - кръвонасядане с драскотина пo гърба, охлузване на рамото, драскотина пo лява ръка. C Постановление с рег. № 979/15.11.2019г. на PП А., бил уведомен за прекратяване на преписката, тъй като в случая липсвали данни за извършено престьпление от общ характер.

В отговор на отправеното й обвинение подс.Х.Х. признава, че в посоченото време се е срещната със съседа си Т.К., но описва различна от отразената в тъжбата фактическо обстановка, според която: нa 04.10.2019г. около 14:00 - 14:30 часа, действително двамата провели разговор  във  връзка с оплакванията на тъжителя, направени пред хигиенистката нa входа, че кoтките на подъсдимата са уринирали в неговите саксии. Х.Х. го уведомила, че не пуска домашните си любимци да излизат навън от апартамента. Той обаче не искал дa чуе и започнал да крещи и да я заплашва. Изпаднал в истерия, след което неочаквано я изблъскал толкова силно, че подсъдимата  паднала пo стълбите. Както и тъжителят сочи свидетел на случилото се станала единствено съседката на страните  Ф. З. К., живуща на четврътия етаж в апартамент, находящ се под жилището на тъжителя К.. Подсъдимата твърди, че от случилото се била толкова стресирана и уплашена, че именно тя помолила съседката да се обади в полицията. Сочи, че до онзи момент не й било известно, че Т.К. e изключително конфликтна личност, че е агресивен и с него не може да се проведе спокоен разговор. Едва по-късно разбрала, че много други съседи имат оплаквания от него и са попадали в сходна с нейната ситуация. Отрича да се е нахвърлила срещу тъжителя и го е удряла с юмруци, а твърди че именно той я е  изблъскал пo начин, че тя паднала и при удара си наранила ръката, коляното и главата, а от случилото се преживяла изключителен стрес, болки и страдания.

В подкрепа на изложеното от тъжителя е единствено  приложеното към тъжбата му съдебномедицинско удостоверение № 356/07.10.2019г., от чието заключение е видно, че три дни след случилото се, при прегледа на Т.  К. се установяват външни белези на следните  увреждания - драскотина по гърба и лявата ръка, охлузване на рамото, без да е причинено  разстройство на здравето.  

От своя страна и по повод телесното увреждане защитата на подсъдимата при коментиране медицинската документация освен, че я оспорва,  обръща внимание на обстоятелството, че всъщност заключението е поставено въз основа заявление на освидетелствания К., като единственото обективно медицинско показание, което да даде отговор на въпроса дали всъщност има причинена телесна повреда е за налична драскотина по гърба и лявата ръка, охлузване на рамото. Сочи се, че тъжбата почива единствено на приложеното съдебно-медицинско удостоверение, което не е годно да послужи като доказателство, нито за датата и времето за получаване на драскотините и охлузванията, още по-малко за механизма на получаване на нараняванията и за авторството им. Същото се опровергава и от показанията на единствения свидетел – очевидец Ф. З. К. /съсед, без родство със страните по делото/, като последната, разпитана пред съда категорично отрича да е възприела нанасяне на удари  от страна на подсъдимата спрямо тъжителя. Тъкмо напротив свидетелката сочи, че  чула шум от гласове - мъжки и женски. Качила се на петия етаж и видяла, че  съседите й Х. и Т. се карали, защото К. твърдял, че котките на Х.Х. пикаят на неговата врата. При качването си св.К. видяла как  тъжителят бута Х. и тя паднала на стълбите. Свидетелката й помогнала да стане, а в това време Т.К. се прибрал в апартамента си. Тъй като Х. цялата треперела и ръката й била подута и зачервена, свидетелката К.   помолила брат си да се обади на полицията и да сигнализира на случилото се.

Св.К. е категорична, че нито е виждала, нито е чувала Х. да удря или да обижда Т.К., а освен нея друг свидетел на случая не е присъствал. Описва тъжителя като конфликтна личност и обосновава заявеното с пререкания през последните няколко месеца между К. и др.съседи, например домоуправителката.

По делото освен очевидеца – св.К. са разпитани още трима свидетели. Едната от тях – св.А. А. И. (майка на подсъдимата), в показанията си също е категорична, че след срещата между дъщеря й и тъжителя за  уреждане на отношенията им във връзка със спора за котките, именно Х. е била със следи от нараняване по тялото - синини /както й обяснила от блъскането й по стълбите от К./, плачела, стряскала се на сън. Липсват доказателства, а дори и твърдения, че помежду им е имало каквито и да било други допирни точки, поради което чисто житейски и логично следва, че именно разрешаване на спора относно домашните любимци на Х.  е бил повода за търсения от подсъдимата контакт със съседа. В този смисъл са и дадените от подсъдимата писмени обяснения. 

Що се отнася до показанията на двамата полицейски служители, отзовали се на сигнала – св.А.М. и св.Н.Д., при пълно кореспондиране помежду им  се установява, че при пристигането им на място скандал не е имало, единствено пред вратата на Т.К. забелязали счупени саксии. Липсвали видими следи от насилия по двете страни, извън драскотини по ръката на тъжителя, като същият изрично заявил, че няма нужда от медицинска помощ /вж показанията на св.Д./.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

 

Събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства не установяват изложена в тъжбата фактическата обстановка, извън безспорно установеното, че на 04.10.2019г. около 14:00 часа К. бил в дома си, когато се почукало на входната врата на апартамента му, находящ се на петия етаж. Отворил вратата и видял съседката си Х., която дошла да се разберат по повод разговора им от предходния ден относно котките й. Двамата повишили тон и се скарали по гореописания повод от чисто битов характер – относно поведението на домашните любимци на Х.Х.. В хода на този спор били счупени саксиите пред апартамента на К..   В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели, които следва да бъдат ценени, включително майката на подсъдимата /независимо от близкото родство/ и съседката им св.Ф. К., най-вече с оглед на изключително подробната и логична в житейски план хронология при описание на конкретните действия на страните.

При това положение и  изхождайки от принципа на разпределение на доказателствената тежест, в наказателни дела от частен характер, предвид липсата на събрани категорични доказателства, относно авторството на деянието, съдът намери, че не е безспорно доказано подсъдимата да е извършила вмененото й с тъжбата престъпление – нанасяне на удари по гърба и рамото на тъжителя, като я оправдава по повдигнатото му обвинение.

Така изяснената фактическа обстановка води до извода, че подсъдимата не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна състава на повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс.  Липсата на категорични доказателства, удостоверяващи твърдените в тъжбата факти и обстоятелства и в частност нанесена лека телесна повреда на тъжителя, причинявайки му болка и страдание без разстройство за здравето, се явява основание за оправдаване на подс.Х.Х. по предявеното обвинение. Предвид изложените по-горе съображения и липсата на категорично  установена виновност в поведението на подсъдимата, същата не е субект на наказателна отговорност, поради което и признавайки й за невиновна, съдът не наказва, оправдавайки я по повдигнатото му обвинение.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :

 

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за обезщетение на нанесени от подсъдимата на тъжителя неимуществени щети, конкретизирани като лека телесна повреда без разстройство на здравето.

При гореизложената фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, а именно признаването на подсъдимата Х.Х. за невиновна  по повдигнатото  обвинение, съдът намира, предявеният граждански иск за неоснователен. С оглед задължението за обезщетяване на виновно причиненото другиго, съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съдът приема, че в случая предявеният граждански иск следва да бъде изцяло отхвърлен като недоказан, както по основание, така и по размер. Основното съображение в подкрепа на този извод е, че не се установи спрямо тъжителя да е било извършено престъпно посегателство на изложените в частната тъжба дата, място и начин, съответно и същият да е пострадал (да е претърпял болки и страдания) в резултат на телесно посегателство от страна на подсъдимата. Доколкото се касае за неимуществени вреди, в конкретни случай чрез „ нанасяне на удари по гърба и рамото на тъжителя, без разстройство на здравето”, съдът намира, че обезщетяването им безспорно няма точно финансово измерение. Въпреки това и само за изчерпателност следва да се отбележи, че тъжителят не е ангажирал и доказателства за конкретно претърпените от него болки и/или други страдания, чието обезщетяване се претендира чрез сумата от 1 500 лева. 

 

С оглед гореизложената фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, а именно признаването на подсъдимата за невиновна  по повдигнатото обвинение, съдът прие предявеният граждански иск за неоснователен и недоказан, поради което и изцяло го отхвърли.

 

На основание чл.190, ал.1 от НПК и с оглед признаването на подсъдимата Х.Р.Х. за невиновна, съдът е приел, че са налице условия да осъди тъжителя Торор В.К. да й заплати направените съдебно-деловодните разноски в  размер на 500,00 (петстотин) лева, съставляващи адвокатско възнаграждиние по договор за правна защита и съдействие.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                        

 

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :