№ 6746
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100508908 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 10696 от 21.06.2023 г., постановено по гр. д. №
45809/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 68-ми състав е отхвърлен
като неоснователен предявеният от „Е.“ АД против „Б.В.И.Г.“ ЕАД иск по
чл. 411, изр. второ КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му
на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на собственика на
автомобил с рег. № РВ **** С да заплати на ищцовото дружество сумата от
332,45 лв., представляваща неиздължената част от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск „Каско на МПС“ по щета №
**********/15.12.2021 г. за имуществените вреди на автомобил с рег. № РВ
5783 РА, причинени при реализираното на 15.12.2021 г. в гр. Пловдив пътно-
транспортно произшествие.
Със същото решение с оглед изхода на спора е разпределена
отговорността за разноски между страните като на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв. – направените
от ответника разноски по делото за депозит за съдебна автотехническа
експертиза и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв. – полагащото се
на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ищеца „Е.“ АД, с която са изложени доводи за неправилност и
1
необоснованост на атакувания съдебен акт. Според въззивника
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцовото дружество не е
доказало по безспорен и категоричен начин, че между ответника и виновния за
процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП) към момента на
застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение
по риска „Гражданска отговорност“ поради липсата на представена съответна
застрахователна полица по делото. Изложени са съображения, че
представената справка от Информационния център към Гаранционния фонд
притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ,
който обвързва съда с материална доказателствена сила относно
съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ до доказване на противното. Ето защо според
въззивника представената справка е достатъчна да докаже валидно
застрахователно правоотношение между ответника и виновния водач.
Излага още, че с доклада по делото първоинстанционният съдебен
състав не е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно липсата на
пасивна материалноправна легитимация на ответника, включително и
последният е признал, че е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на моторно превозно средство (МПС) с рег. № РВ****СС и е
платил част от претендираната извънсъдебна претенция.
По изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което
да бъде уважена исковата претенция на дружеството, ведно със законните
последици от това.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна,
поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Същото обаче е неправилно поради следните съображения:
Пред СРС е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ
за заплащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на
застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е
2
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна
отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че между ответника и
виновния за процесното ПТП водач към момента на застрахователното
събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност“, тъй като по делото не е представена съответната
застрахователна полица. В мотивите е изложено още, че застрахователното
правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната
застрахователна полица, която е форма за неговата действителност, като
възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение между ответника и виновния водач не може да бъде обявено
за безспорно от съда. При липсата на доказателства за валидно
застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“ между
виновния деликвент и ответното застрахователно дружество, е обоснован
извод, че по делото не е доказана пасивната материалноправна легитимация на
ответника.
Така направеният краен извод на СРС е неправилен, тъй като
противоречи на събраните по делото доказателства, което води до
незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства настоящият
въззивен състав счита, че по делото са доказани всички елементи от сложния
фактически състав на нормата на чл. 411 КЗ и са налице основанията в закона
за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Съгласно чл. 411 КЗ
в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки на закона са налице.
Механизмът на настъпване на произшествието и причинно-следствената
връзка с причинените щети на лекия автомобил, застрахован при ищеца, се
потвърждава и от изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), приета от съда като неоспорена от страните. Предвид изложеното,
съдът счита, че настъпилото застрахователно събитие е вследствие на
3
противоправното виновно поведение на водача на лек автомобил марка
„Тойота Айго“ с рег. № РВ****СС, който при нарушаване правилата за
движение по пътищата е реализирал ПТП, при което са били причинени
процесните щети. Вината му съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
Основателно е възражението на въззивника, че по делото е доказано
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и прекия причинител на вредите, поради което
ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговоря по
предявения иск. Действително по делото не е представена полица за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество
и виновния водач. От друга страна фактът на извършеното от ответника
частично погасяване на регресната претенция на ищеца представлява
извънсъдебно признание на всички обстоятелства, от които произтича
ищцовото вземане, освен на размера му. С извънсъдебното си поведение
ответното дружество е признало наличието на основание за възстановяване на
платеното от ищеца застрахователно обезщетение и следователно – наличието
на застрахователно правоотношение, по което е застраховал гражданската
отговорност на делинквента управлявал лекия автомобил, с който е причинено
увреждането (ответникът не би погасил част от претендираната от ищеца
сума, ако отрича договорната си обвързаност по застраховка „Гражданска
отговорност“).
Посочените обстоятелства се потвърждават и от извършената интернет
справка от базата данни на Информационния център на Гаранционния фонд,
удостоверяваща, че за процесния автомобил в Информационния център към
15.12.2021 г. е регистрирана застрахователна полица със срок на валидност от
05.01.2021 г. до 04.01.2022 г.
Ето защо, въззивният съд намира за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на
процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
ответното дружество и покриващ отговорността на прекия причинител –
водача на лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № РВ **** СС.
При така изложените доводи въззивният съд счита, че в процесната
хипотеза са налице всички визирани в чл. 411 КЗ материалноправни
предпоставки за реализиране на регресната отговорност на ответника до
размера на платеното застрахователно обезщетение. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования. Видно от неоспореното
заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и
обективно изготвено, вещото лице е оценило размера на причинените вреди
по средни пазарни цени, тъй като това са действителните вреди, т.е. тези,
които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на
свободния пазар. Размерът на вредите по средни пазарни съгласно САТЕ
възлиза на 1253,20 лв., или вземането на ищеца чл. 411 КЗ срещу ответника
възлиза на 1253,20 лв., в която сума се включват и ликвидационни разходи в
размер на 15 лв.. След приспадане на погасената от ответника преди
предявяване на иска сума от 881,13 лв., дължимото регресно вземане е в
4
размер на 372,07 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 332,45 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
С оглед изложените съображения и поради несъвпадане на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
и постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция в пълния
предявен размер.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника (ищец) следва да
се присъдят сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции.
В производството пред СРС ищецът е сторил следните разноски: 50 лв.
за държавна такса; 150 лв. за депозит за САТЕ и за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя дължимото
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
първата инстанция в минимален размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за
правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на
липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Пред въззивната инстанция ищцовото дружество е сторило разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът отново определя в минимален размер от 100 лв. поради липсата на
фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.
При това положение общата сума, която следва да бъде присъдена в
полза на ищеца възлиза на 425 лв.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 10696/21.06.2023 г., постановено по гр. д.
№ 45809/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 68-ми състав,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ ЕАД с ЕИК **** да заплати на „Е.” АД с ЕИК
**** на основание чл. 411, изр. второ КЗ сумата от 332,45 лева (с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.), представляваща неизплатена
част от регресно вземане по платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил „Нисан Кашкай“
с рег. № ****, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
15.12.2021 г., в гр. Пловдив, по вина на водача на лек автомобил „Тойота
Айго“ с рег. № РВ****СС със сключена при ответника застраховка
5
„Гражданска отговорност“, заедно със законната лихва от 25.08.2022 г.
(датата на подаване на исковата молба) до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.В.И.Г.“ ЕАД с ЕИК ****
да заплати на „Е.” АД с ЕИК **** сумата от 300 лв., представляваща
разноски, направени в хода на исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.В.И.Г.“ ЕАД с
ЕИК **** да заплати на „Е.” АД с ЕИК **** сумата от 125 лв.,
представляваща сторените в хода на настоящото производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6