Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 19.04.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №13520 по описа на
СГС за 2017 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ.
В.И.И.-П. ЕГН ********** от гр.П. иска да се осъди З. „А.“ АД ***
ЕИК********да й заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 100 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на баща й И.А.И. при ПТП на 09.11.2013 г , около 17,45 часа на
първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/ на км 88+973
в близост до с.Опанец по вина на Н.И.М. управлявал л.а.БМВ Х3 с рег.№*******;
ведно със законната лихва от 09.03.2013 г до окончателното заплащане на сумите
.
Ищцата твърди , че на 09.11.2013 г е
настъпило описаното ПТП , при което е загубила баща си И.А.И. . От смъртта му
изпитала големи болки и страдания , тъй като били много близки , обичали се и се
подкрепяли .
Ответникът оспорва исковата молба по
основание и размер . Прави възражение за погасяване на иска и на претенцията за
лихви за забава по давност .
Прави възражение за съпричиняване , тъй като И.А.И. е пресичал платното
за движение на необозначено място на извънградски път , в тъмната част на
денонощието , под въздействието на алкохол и без да съобрази наближаващото МПС .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя констативен протокол за
ПТП от 24.01.2014 г с план схема .
Ищецът представя протокол за оглед от
09.11.2013 г , според който на място няма пешеходна пътека , а движението е
двупосочно . На мястото на ПТП до трупа на И. И. са намерени кожи от зайци и
счупена кофа .
С влязла в сила присъда №4 от 09.02.2016
г по н.о.х.д.№981/15 г на Окръжен съд-П. ; Н.И.М. е признат за виновен за това
, че на 09.11.2013 г г , около 17,45 часа на първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/ на км 88+973 в близост до с.Опанец
; при управление на л.а.БМВ Х3 с рег.№*******и като е нарушил правилата за
движение по пътищата е причинил по непредпазливост смъртта на И.А.И. .
Видно от удостоверение за наследници от
13.10.2017 г на Община П. ищцата е дъщеря на И.А.И. .
На 14.09.2017 г ищцата е отправила
претенция за обезщетяване от ответника .
Според решение №251 от 07.12.2016 г по
н.д.№1023/16 г на ВКС , III НО поведението на И.А.И. също е допринесло за настъпване на ПТП .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.П.Д. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието . Пострадалият
И.А.И. е имал възможност да възприеме светлините на автомобила и като го изчака
да предотврати ПТП .
Според разпитания пред съда свидетел
/виновен водач/ Н.М. , ПТП настъпило в тъмната част на денонощието . Трафикът
бил натоварен , насрещните автомобили го заслепявали , а И. И. внезапно
изскочил от храстите . Всичко станало много бързо .
Според разпитания пред съда свидетел А.П./съпруг
на ищцата/ И. И. огледал ищцата и двамата били много близки . И. им гостувал
често в П. и бил опора в живота на ищцата . След като починал И. много липсвал
на ищцата , защото вече нямало с кого да споделя .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е посочения по-горе иск .
Претендираното право
/обезщетение/ произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили за ищцата неимуществени
вреди /болки и страдания/ от смъртта на нейния баща .
Ищцата е от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС за неимуществени вреди от смъртта на И. И. .
В случая е налице влязла в сила присъда №4 от 09.02.2016 г по н.о.х.д.№981/15
г на Окръжен съд-П. ; с която Н.И.М. е признат за виновен за това , че на
09.11.2013 г г , около 17,45 часа на първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/ на км 88+973 в близост до с.Опанец
; при управление на л.а.БМВ Х3 с рег.№*******и като е нарушил правилата за
движение по пътищата е причинил по непредпазливост смъртта на И.А.И. .
На основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно
това дали то е извършено , неговата противоправност и виновността на дееца.
Според Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС силата на присъдено
нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно
правната квалификация на деянието . Всички останали постановки в присъдата,
извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът;
наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата
на присъдено нещо .
В случая трябва да се приеме , че Н.И.М.
е причинил виновно процесното ПТП , както и смъртта на И. И. .
Не се спори , че ответникът е
застраховател по „ГО“ на виновния водач . Като се вземе предвид този факт и
влязлата в сила присъда на виновния водач Н.М. реално спорът между страните се
концентрира относно размера на обезщетението за неимуществени вреди , за наличието на съпричиняване от
пострадалия и по възражението за погасителна давност на главницата и
лихвата за забава .
Относно
размера на обезщетението съдът счита
следното . Съгласно
ППВС № 4/68 г при определяне на размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
като те не само се посочат от съдилищата ,
но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства , тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на
лицата , обществено положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. Според формираната по реда
на чл.290 ГПК практика на ВКС съдът трябва да съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на обществото. Съгласно решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен конкретните
икономически условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове : решение по т.д. №795/2008 г на ВКС , II ТО, решение по т.д.№916/11 на ВКС , I ТО.
Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък трябва да отстранява „неотстранимото“ - последиците от
загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може
поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта
на близкия . Противоречи на морала и на справедливостта по чл.52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди , което косвено компенсира имуществени вреди
, дава възможност на ищеца рязко да подобри жизнения си стандарт и социален
статус и пр.
В случая претендираното обезщетение от 100 000 лева принципно
е доказано по размер . Съдът кредитира показанията на св.Павлов , че
починалият И. И. много липсвал на ищцата /негова дъщеря/ , че двамата били
много близки , а И. често им гостувал и им помагал. Обезщетение от 100 000
лева съответства на практиката на ВКС по сходни дела за неимуществени вреди от
смъртни случаи към края на 2013 г .
Възражението
за съпричиняване е основателно , макар
и не в претендирания размер от 80 % . Безспорно е установено по делото , че
пострадалият И. И. е извършил пресичане на път извън селото и на необозначено
за пресичане място . Пресичането е било в тъмната част на денонощието като И. е
носил кофа със заешки кожи , което допълнително е затруднявало движението му . Ищецът
е нарушил чл.113 ал.2 във ал.1 т.1 ЗДвП –
не е съобразил и не е пропуснал движещ се с предимство лек автомобил .
Предвид механизма на настъпване на
процесното ПТП и завишената отговорност на водачите на МПС спрямо пешеходците
съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП съдът счита , че степента
на съпричиняване на ищеца трябва да се определи на 1/3 , а приносът на виновния
водач е 2/3 . Ако беше управлявал МПС със съобразена скорост виновният водач е
можел да избегне ПТП . В този смисъл при подобни казуси са решение №39 от 16.07.2010 г по
т.д.№551/09 г на ВКС , II ТО и
решение №50 от 18.05.2017 г по т.д.№598/16 г на ВКС , II ТО.
Неоснователно е възражението за
погасяване на иска за главница по давност . Приложима е общата 5-годишна
давност по чл.110 ЗЗД . ПТП и смъртта на И. И. са настъпили на 09.11.2013 г и
до предявяване на иска на 20.10.2017 г не е изтекъл 5-годишен давностен срок .
Налага се изводът , че искът трябва да
се уважи до размера от 66 666, 67 лева и да се отхвърли за разликата до 100 000
лева .
Частично основателно е възражението за
погасяване на претенцията за лихви за забава по давност . Давността върху
обезщетението по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва е 3-годишна по чл.111
б.в ЗЗД – решение №67 от 24.06.2011 г по т.д.№323/10 г на ВКС , I ТО . Следователно погасена по давност е претенцията за
лихви за забава за периода 09.11.2013 г -19.10.2014 г , а е основателна
претенцията за периода от 20.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата
.
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника е част от адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищца ; както и част от държавна такса в полза на СГС . В тежест
на ищеца са част от деловодните разноски на ответника /депозит за САТЕ ,
депозит за разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение/ , съобразно
отхвърлената част от иска и претенцията за лихви за забава .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД *** ЕИК********да заплати
на основание
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ на В.И.И.-П. ЕГН ********** от гр.П. сумата от 66 666,67 лева , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на баща й И.А.И. при ПТП на 09.11.2013 г , около 17,45 часа на
първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/ на км 88+973
в близост до с.Опанец по вина на Н.И.М. управлявал л.а.БМВ Х3 с рег.№*******;
ведно със законната лихва от 20.10.2014 г до окончателното заплащане на сумите
.
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над
66 666,67 лева до предявения размер от
100 000 лева ; ведно със законната лихва от 09.11.2013 г до
окончателното заплащане на сумата като неоснователен ; както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихви за забава
върху присъденото по-горе обезщетение от 66 666,67 лева за периода
09.11.2013 г – 19.10.2014 г като неоснователна като погасена по давност.
ОСЪЖДА
В.И.И.-П. ЕГН ********** от гр.П. да заплати на З. „А.“ АД *** ЕИК********сумата
от 223,60 лева деловодни разноски , съобразно отхвърлената част от иска
и претенцията за лихви за забава .
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД *** ЕИК********да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38
ал.1 т.2 ЗАдв, на адвокат Г.З..Д. *** сумата от 2448,76 лева адвокатско
възнаграждение , съобразно уважената част от иска и претенцията за лихви за
забава .
ОСЪЖДА З. „А.“ АД *** ЕИК********да заплати по сметка на СГС
на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 2666,67 лева държавна такса .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :