РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1019/20.5.2021г.
град Пловдив, 20. 05. 2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
Членове:
Татяна Петрова
Йордан Русев
при секретаря Д. Й. и прокурора Б. М., като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 404 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Р.Й.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.П.,
против решение № 260737 от 19.12.2020 г., постановено по АНД № 4923/2020 г. по
описа на ПРС.
Твърди се,
че са налице основанията за оспорване, предвидени в чл.348, ал.1, т.2 вр. с ал.3, т.1 от НПК, а именно допуснати СПН, довели до ограничаване процесуалните права на
касатора.
Иска се
отмяна на оспореното решение. Подробни доводи се излагат в представена писмена
молба на л.17 по делото.
Ответната
страна не се представлява в съдебно заседание.
Представя се
писмено становище с изложени в него доводи за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила като правилно на обжалваното съдебно решение.
Претендират
се разноски.
Прокурор от
ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
настоящото касационно оспорване е Решение № 260737 от 19.12.2020 г. по АНД №
4923/2020 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 20-1030-004835/10.06.2020 г. на
началник група към ОДМВР Пловдив, с което на Р.Й.Д., ЕГН **********,***, е
наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл.483, ал.1 от КЗ на
основание чл.638, ал.1, т.1 вр.чл.461, т.1 от КЗ.
В мотивите
на първоинстанционният съд са обсъдени подробно направените в първата инстанция
оплаквания, както и въпросите, имащи отношение към административнонаказателната
отговорност, като тези мотиви се
споделят от настоящия съдебен състав, което прави излишно повтарянето им –
чл.221 ал.2 от АПК.
Единственото
оплакване по касационната жалба е за допуснати СПН от ПРС, касационно основание
по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се в ограничаване правото на защита на
касатора.
Според
касатора, ПРС е допуснал СПН като е дал ход на делото в о.с.з., проведено на
19.11.2020 г., без в това с.з. да е присъствал по обективни причини
(хоспитализация в УМБАЛ“Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив) адв.П..
Действително,
на въпросното с.з. адв.П. не се е явил. Същият обаче е редовно призован за него
и по делото не е постъпило искане/молба за отлагане на това съдебно заседание.
Болничният лист, доказващ обективната невъзможност на адв.П. да се яви във
въпросното с.з., е представен едва пред касационната инстанция. При това
положение, настоящият касационнен състав намира, че ПРС не е допуснал СПН като
е дал ход на делото в с.з., проведено на 19.11.2020 г.
Следва да се
има предвид, че това с.з. е проведено
след отмяна на протоколно определение от предходно съдебно заседание от
16.10.2020 г. по делото за даване ход на съдебните прения и е възобновено
съдебното следствие за представяне от въззиваемата страна на доказателства относно
заеманата длъжност от Матей Василев Матов в ОДМВР Пловдив към 10.06.2020
г. В проведеното на 19.11.2020 г. единственото процесуално действие, което е осъществено,
е именно приемането на писменото доказателство за това обстоятелство. Още в
предходното с.з., на което е присъствал адв. П., не са направени никакви
искания по доказателствата от негова страна, напротив изрично е заявил, че
такива няма.
Съгласно чл. 348, ал. 3
от НПК
"Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. – ДВ,
бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или
протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3.
присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на
съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или
решението. Касаторът от своя страна не мотивира доводи относно липсата на мотиви
или протокол от с. з. пред въззивната
инстанция, нито за незаконност на съдебния състав постановил решението, нито,
че е нарушена тайната по време на постановяване на решението. Формално твърди,
че са му ограничени процесуални права, тъй като адв.П. не е присъствал на
проведеното на 19.11.2020 г. с.з. При положение обаче, че още в предходното
с.з. адв.П. не е направил доказателствени искания и е посочил, че няма такива,
то не може да се приеме, че посредством неявяването му в следващото с.з. са
ограничени процесуалните права на касатора.
Ето
защо твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК
се явява изцяло неоснователно. Няма допуснато от РС нарушение на
съдопроизводствените правила, което да води до ограничаване процесуалните
правила на страната.
При
извършената служебна проверка на решението
съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което
следва да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде
оставено в сила.
При този
изход на спора на касатора се следват разноски по делото, които са своевременно претендирани. Същите,
на основание чл.27 е от Наредбата за правната помощ и с оглед фактическата и
правната сложност на спора, се определят в размер на 80 лева.
Воден от изложеното, настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260737 от 19.12.2020 г. по
АНД № 4923/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.Й.Д., ЕГН **********,*** разноски
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: