Р Е
Ш Е Н
И Е № 867
Гр.
Пловдив , 17.05.2013 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ
ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от председателя
ч.гр.д.1233/2013 година ,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е жалба от А.Т. вх. № 3092 от 29.03.2013 година против
действие на частния съдебен изпълнител Митрова
по изп. дело 358/2011 година ,
касаещо принудително изпълнение срещу жалбоподателя изразяващо се в насочване
принудително изпълнение посредством
насрочване на публична
продан на недвижим имот ,находящ се в
гр.*** .
Твърди се в жалбата, че
действията на ЧСИ Митрова , с
които е насочено принудително изпълнение по отношение недвижимия имот , описан
по – горе е неправилно. Този имот бил единствено жилище на длъжника и като такова не подлежало на секвестиране.
От страна на ЧСИ не било изследван въпроса дали имота е несеквестируем към
момента на насрочване четвърта по ред публична продан. По делото съществували
данни за извършена продажба на всички други имоти притежавани от длъжника и
намиращи се в патримониума му към момента на образуване изпълнителното дело. От
страна на ЧСИ не били събрани също така и доказателства относно поделяемост на имота
.При насрочване опис на имота на 25.07.2012 година предствил доказателства за несеквестирумост на имота с жалба вх. №
8373/20.07.2012 година , с които доказателства ЧСИ не се съобразил и тази жалба
не била администрирана и представена пред ПОС. Иска отмяна на насрочената четвърта публична продан на
имота на основание чл.444 т.7 от ГПК ,като в подкрепа на тезата си се позовава на съдебната практика на ВКС.
Освен горните основания за отмяна действията на ЧСИ , кредитополучателят
ЕТ”А.Б.” е продаден и тъй като между
едноличния търговец и физическото лица
имало пълна идентичност, поради което правилата
за несеквестирумост на имущество на
длъжника – физическо лице, в каквото качество и постъпилата жалба следвало да
се приложат като не се прилагат по отношение на юридическото лице. Имотът предмет на принудителното изпълнение
бил единствено жилище на жалбоподателя и след
прекратяване на брака му след постигнато споразумение със съпругата му
имота се предоставял на него. В момента
в това жилище наред с него живеели и двамата му пълнолетни синове. Притежаваният от жалбоподателя в
съсобственост имот от ¼ ид.
част намиращ се на *** ,след постигната
спогодба от 06.02.2012 година бил
предоставен на сина му –Б. Т. ,като този имот и не задоволявал жилищните нужди
на жалбоподателя и не следвало да се третира като „друго жилище” притежавано от
него. Освен това този имот бил възложен на купувач с Протокол за възлагане
от 13.12.2012 година ,като и бил възложен на купувача с Протокол от
03.12.2012 година . Другият притежаван
от него имот ,находящ се в гр.***
придобит по време на брака
му бил предоставен на бившата му съпруга съгласно постигнато
помежду им споразумение бил
възложен на банката-
кредитор с Протокол от 22.05.2012 година .Този последен имот не бил и семейна общност,пред вид това че бил
собственост на фирмата на бившата му съпруга , което изключвало
неговия принос. След принудително предприетите действия от съдебни изпълнители
по отношение на посочените други два имота
,от които първия от 1/4 ид. част
не задоволяващ жилищните му нужди, а
вторият не притежаван от него с
оглед ТР № 2/ 2001 година на ОСГК на ВКС , действията на ЧСИ- Митрова
изразяващи се в насрочена четвърта продан на описания по – горе недвижим имот
били незаконосъобразни и следвало да се
отменят, поради това че този имот бил единствено негово жилище и като такова по
отношение на него приложима разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК.
Взискателят по изпълнителното производство „Алфа Банка – клон България” гр.София е взела становище, че жалбата е
неоснователна.
Становището на ЧСИ по реда на чл.436
от ГПК е ,че жалбата е недопустима ,тъй като
по казуса касаещ предприетите принудителни действия по отношение на имота, предмет на жалбата имало постановени
четири акта на ПОС и два акта на ВКС,посочени в становището.
Пловдивският окръжен съд преценявайки
доказателствата по делото намира за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на
взискателя„Алфа-Банка” АД ,чрез представляващия
дружеството юр. П. ,на
основание издаден в негова полза изпълнителен лист въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. 476/2011 година на ПРС VІ гр.с. , с което е разпоредено длъжниците -ЕТ А.Б. и
А.Б. Т. жалбоподател в настоящето
производство солидарно да заплатят на
взискателя сумата от 30 000
евро главница ,ведно със законната
лихва от 12.01.2011 година до изплащане
на вземането, 101,09 евро просрочена
лихва върху редовна главница за времето от 28.12.2009 година – 12.02.2010
година,3550,13 наказателна лихва върху
просрочена главница за периода от 13.02.2010 година до 10.01.2011 година както
и 1316,32 лв. направени разноски в гражданското производство. ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение
като е насочил изпълнението към
притежавани банкови сметки на длъжника, ,включително в качеството
му на едноличен търговец, съдружник в събирателно дружество и др,МПС и
недвижими имоти и е възбранил посочения по – горе недвижим имот,както и имот находящ се в
гр.*** и друг самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.518.973.1.1 по КК на гр***, ведно с ¼ ид.
част от поземлен имот с идентификатол
56784.518.973 с площ от 121 кв. м , в
който е построена сградата при граници: имоти с номера 56784.518.974 ,
56784.518.972 и 56784.518.1409.
Съгласно чл.444 т.7 от ГПК ,изпълнението не
може да се насочва срещу жилището на длъжника ,ако той и никой от членовете на
семейството му ,с които живее заедно нямат друго жилище,независимо от това дали длъжника
живее в него.
Жалбоподателят е атакувал действията
на ЧСИ касаещи възбрана на процесния недвижим имот, последвал опис на същия както и насрочване на публична
продан,които жалби на Т. са оставени без
уважение с Определение от 13.07.2011 година на ПОС по ч.гр.д. 1930/2011 година,
Определение на ПОС от 09.10.2012 година
по ч.гр.д.2849/2012 година по описа на съда и Определение от 17.12.2012 година по ч.гр.д. 2813/2012 година ,като с всички
актове на съда е прето,че имота е секвестируем и не попада под закрилата на чл.444
т.7 от ГПК.
Тъй като предмет на настоящата жалба е
насрочената втора публична продан /неправилно посочена от жалбоподателя като
четвърта публична продан/ , то жалбоподателят има правен интерес да обжалва
това действие на ЧСИ и предвид това, че жалбата е подадена в срок, видно от
уведомлението получено от жалбоподателя на 22.03.2013 година , то същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
В настоящия случай ,видно от представените доказателства по делото и в частност декларация
за семейно и имотно състояние, както и доказателствата постъпили при
предходни обжалвания действията на ЧСИ и намиращи се в копието на изпълнителното дело е видно, че
длъжникът е разведен и живее
заедно с двете си пълнолетни
деца в процесния имот намиращ се бул.****
Безспорно е установено по делото,че
към момента на възбраната на недвижимия имот ,находящ се в гр.***
*жалбоподателят е притежавал и други недвижими имоти ,поради което
със сила на пресъдено нещо
отхвърляйки жалбите против действията на ЧСИ касаещи възбрана, опис и
първа насрочена публична продан е прието
,че принципът за несеквестируемост на
този имот е неприложим. Всички
извършени разпореждания след датата на
налагане възбрана както върху процесния имот, така също върху останалите
посочени недвижими имоти – 07.04.2011 година
са непротивопоставими на
взискателя по изпълнителното дело.
С оглед твърденията на жалбоподателя,че към момента на насрочване втората публична
продан от 10.04.2013 година до 10.05.2013 година ,видно
от представените при настоящето разглеждане на делото доказателства, както и
тези намиращи в изпълнителното дело е видно,че имота притежаван от длъжника в
режим на СИО в гр.***** е предмет на изпълнителни действия по изп. дело
398/2011 година на ЧСИ Горчев съгласно
Протокола за обявяване на постъпилите наддавателни предложения от
22.05.2012 година ,но с оглед
разпоредбата на чл. 496 ал.2 от ГПК липсват доказателства този имот да е
излязъл извън патримониума на длъжника,предвид липсата на постановление за
възлагане имота на купувач. Представените доказателства при настоящето
разглеждане на делото за обявяване за купувач на този имот наддавачът-
взискател „Банка- Пиреос България” АД ,както и Протокол за предявяване разпределение от 15.06.2012 година и Разпределението на
получени суми по изпълнителното дело от
12.06.2012 година не променят извода на съда , тъй като по делото липсват
доказателства за Постановление за
възлагане имота на купувача .Едва след влизане в сила на това постановление
купувачът придобива всички права ,които длъжникът е имало и оттам отпадат
правата върху имота за първоначалния собственик.
Същите съждения касаят и втория имот
,този находящ се в гр.*** и предмет на изпълнение по изп. дело 684/2011 година на
ЧСИ Горчев с оглед на липсата на доказателства
постановлението за възлагане на този имот на купувача С. Д. да е влязло
в сила, от който и момент ще придобие
права върху имота този купувач.
Ето защо настоящият състав на съда счита жалбата на Т. за неоснователна
и като такава ще се остави без уважение.
В заключение всички останали доводи развити в жалбата предвид същността на възбраната имаща характер на обезпечително действие ,без което
длъжникът би могъл да се разпореди с имота си ,след налагане възбрана на
07.04.2011 година длъжникът не би могъл да се разпорежда с имотите си и по този
начин възбранените имоти ще се
запазят в имуществото му спрямо взискателя за удовлетворяване вземания
на последния в изпълнителното производство. Задължението на СИ за проверка секвестируемостта на имота съществува още при
налагане възбрана ,което е сторено от
СИ след направената справка в Националната агенция по приходи ,като се пристъпва към
опис и изнасяне на публична продан на имота.При последваща продан какъвто е
настоящия казус ,СИ следва отново да разполага с доказателства дали имота
предмет на изпълнението е секвестируем,
предвид съществуща възможност другите
недвижими имот да са предмет на принудително изпълнение за друго
задължение както на длъжника така и на друг съсобственик на имота и тогава
отново да възникне основание за преценка приложимостта на чл.444т.7 от ГПК.
Тъй като както вече се посочи по- горе липсват доказателства правата върху имотите
предмет на принудителни изпълнения да са преминали в купувача на тези имоти, а
извършените от длъжника разпореждания
след възбраната на имота са непротивопоставими на взискателя,то атакуваните действия на ЧСИ Митрова и касаещи
насрочване на нова публична продан – втора от 10.04.2013 година- 10.05.2013
година са правилни и законосъобразни и
като такива жалбата ще следва да се остави без уважение.
Останалите
доводи развити в жалбата в това число и касаещи приложението на ТР2/2001
година са неотносими към спора и не
следва да се обсъждат от съда.
Мотивиран от горното , Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на А. Б. Т. за отмяна действията на ЧСИ Д. Митрова ,рег.
№ 828,район на действие Пловдивски окръжен съд
по изп. дело 20118280400358 касаещи
насочване принудително изпълнение посредством насрочване на публична
продан от 10.04.2013 година- 10.05.2013 година
на апартамент №**, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
56784.517.348.1.56, находящ се в гр.***
Решението
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :