№ 263
гр. Разград , 16.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 във вр. с чл. 129, ал.3,
изр.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ш. ОРХ. М., ЕГН **********, с адрес
обл. Разград, общ. Кубрат, с. Севар, ул. Мургаш № 20, чрез пълномощника му
адв. Г.П.П. от АК – Русе срещу определение № 61 от 18.06.2021г.,
постановено по гр. д. № 323/2021 г. по описа на Районен съд - Кубрат, с което
е прекратено производството по делото, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят излага, че определението е незаконосъобразно, тъй
като не са налице сочените нередовности на молбата му. На първо място
сочи, че приложеното към молбата пълномощно е изрично по см. на чл. 34,
ал.2 ГПК, тъй като включва текста: „с право да завежда всякакви искове,
включително за промяна на собственото и/или фамилното ми име“. Липсва
нормативно изискване пълномощното по чл. 34, ал.2 ГПК да бъде с
нотариална заверка на подписа и съдържанието. На второ място счита, че
фирмената или адвокатска бланка, съдържаща лого, както и пояснителни
надписи на чужд език, достатъчно често използвани в преголям брой
търговски дружества и кантори в България, по никакъв начин на представлява
нарушение на чл. 127, ал.1 ГПК, тъй като не представлява логически,
семантично или смислово част от съдържанието на исковата молба/молбата,
като не допълва или изменя по никакъв начин нейното съдържание. Чл. 127,
ал.1 ГПК изрично изброява необходимите реквизити на исковата молба, кат
опри настоящия случай пропуск относно наличието на някой от тях не е
налице. На трето място сочи, че нито ГПК, нито ЗА забраняват поставянето
на печат, адвокатски или фирмен, до подписа на автора на молбата – адвокат,
законен представител, частно лице, управител на търговско дружество или
1
др.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението
за прекратяване и върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна, на осн.
чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Разградският окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна
с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на
обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба
оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК
на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в
едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от
фактическа и правна страна:
Производството по гр. д. № 323/2021 г. по описа на Районен съд -
Кубрат е образувано по молба с правно основание чл. 19 ЗГР подадена от на
настоящия частен жалбоподател, чрез пълномощника му.
С разпореждане № 200 от 31.05.2021г. първоинстанционният съд
намерил, че молбата е нередовна по см. на чл. 128, т.1 и чл. 127, ал.1, т.1 ГПК.
Посочил, че приложеното към молбата адвокатско пълномощно съставлява
общо пълномощие по см. на чл. 34, ал.1 ГПК, а не изрично по см. на чл. 34,
ал.2 ГПК. Посочил и че пълномощното следва да бъде с нотариална заверка
на подписа и съдържанието, а представеното пълномощно не е нотариално
заверено. Намерил за недопустимо поставянето на: 1/ фирмено изображение –
адв. Георги Попов на латиница с контакти в горен край на страницата; 2/
изображение на знамената на чужди държави – Р Турция и Р Гърция, както и
на тестове на съответните езици, в долен край на страницата. Допълнително
съдът намерил за ненужно поставянето на печат до парафа – съкратен подпис,
на автора на молбата. Ето защо, съдът указал на молителя, че в 1 – седмичен
срок от получаване на съобщението, следва да поправи допуснатите
нередовности, като представи издадено в полза на подписалия молбата адв.
Георги Петков, АК - гр. Русе, изрично пълномощно, съответно на указанията,
изложени в мотивите на разпореждането, или подпише лично молбата; и
представи на съда молба, която не съдържа фирмени изображения и
изображения на държавни знамена.
С обжалваното определение съдът е приел, че молителят не е изпълнил
указанията му за отстраняване нередовностите на молбата, поради което и на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал молба и е прекратил производството по
делото.
2
Настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния
съд за неправилни по следните съображения:
Задължението за отстраняването на нередовностите на исковата молба
тежи върху ищеца, поради което той трябва да предприема активни действия
в тази насока. Съгласно правилото на чл. 7, ал.2 от ГПК съдът задължително
връчва на страните препис от подлежащите на самостоятелно обжалване
актове, като за останалите актове подобно задължение не съществува. Тъй
като ищецът е заинтересования от отстраняването на нередовностите на
исковата молба, той ще трябва да прояви активност като установи този факт.
Изтичането на така определения по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК срок за
отстраняване на нередовностите на исковата молба не може да доведе до
връщането й по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК, респективно до прекратяване на
производството, дори да не са отстранени посочените недостатъци, ако
констатацията на съда за съществуването им е неправилна.
Затова при обжалването на определението за прекратяване на
производството по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК, въззивният съд трябва да
провери дали са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това, а
именно да са налице действителни нередовности на молбата, да е даден срок
за отстраняването на същите и този срок да е изтекъл без да са отстранени.
Така и Определение № 555 от 18.09.2018 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 490/2018
г.
За да е налице надлежно упълномощаване за предявяване на иск е
достатъчно да е оформено съответното пълномощно при спазване на
разпоредбите на чл.32, чл.33 и чл.34 от ГПК. Изискване за нотариална заверка
на подписите на упълномощителя и на упълномощения, и/или на
съдържанието, законът не поставя. Следователно за да е налице редовно
пълномощно за извършване на процесуални действия е достатъчно да са
изпълнени посочените императивни изисквания на закона. В случая това е
налице. Вж. и Определение № 496 от 9.07.2012 г. на ОС - Пазарджик по в. ч.
гр. д. № 605/2012 г.
Приложеното към молбата пълномощно е изрично по см. на чл. 34,
ал.2 ГПК, тъй като молителят е упълномощил пълномощника си „с право да
завежда всякакви искове, включително за промяна на собственото и/или
фамилното ми име“.
Не са налице и останалите сочени от първоинстанционният съд
нередовности на молбата.
Основателни са наведените в жалбата оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице посочените от
него нередовности на молбата, които не са отстранени, а вследствие на това е
формиран и погрешният правен извод, че производството подлежи на
3
прекратяване поради неизпълнение на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК
указания.
По изложените съображения следва да се приеме, че съдът е надлежно
сезиран, поради което на молителя не са се дължали указания за отстраняване
посочените от първоинстанционния съд нередовности на молбата и съответно
неизпълнението им не е основание за нейното връщане, с оглед на което
обжалваното определение, следва да бъде отменено като постановени в
нарушение на съдопроизводствените правила и делото – върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 61 от 18.06.2021г., постановено по гр. д. №
323/2021 г. по описа на Районен съд - Кубрат, с което е прекратено
производството и ВРЪЩА делото на същия съд, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4