Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260038 08.01.2022
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря: Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 924 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.)
Производството е образувано по
искова молба на И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н., против ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 7, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от настъпилото на ******* г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено
от Б.Н.Г., застрахован при дружеството ответник по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № *******., ведно със законната лихва, считано от ***** г.
до окончателното ѝ изплащане. Претендира се присъждане на разноски.
Твърди се, че на **** г. на път ****
е настъпило ПТП, с участието на л. а. „****“, рама № ******, управляван от Б.Н.Г.,
при организиран контролно-пропускателен пункт, във връзка със задържането на Б.Н.Г., по сигнал за извършено от него престъпление в гр. А. Пътното трасе
е било преградено със служебен л. а. „****“,
с per. № ****, при спуснати сигнализиращи бариери на прелеза. Непосредствено
зад автомобила се намирали множество полицейски служители, между които и ищецът
И. Д. Д., като около ***:** часа пристигнал
управляваният от Б.Н.Г. автомобил. Водачът разбрал целта на блокадата, но
вместо да спре продължил движението направо, като блъснал последователно
ограничителните бариери на прелеза, както и блокиращия пътното платно автомобил
„******“ и намиращия се непосредствено зад автомобила И.Д.Д., след което
преустановил движението си. Д. се приближил до автомобила и задължил водача да
излезе. Последният не се подчинил и отново потеглил, при което завлякъл ищеца
по пътното платно в продължение на десетина метра. Твърди се, че на ищеца били
причинени телесни увреждания, констатирани при преглед на същата дата, както
следва: овално кръвонасядане с еднакво червен цвят и диаметър три сантиметра по гръбната повърхност на дясна
гривнена става; кръвонасядане в областта на външна странична повърхност на
дясното бедро в горна трета; дифузно отточна, болезнена при опипване и
циркулярно кръвонаседната лява глезенна става. По своя медико-биологичен
характер тези травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Изложено е, че ищецът търпял е болки и страдания за един
продължителен период. Твърди се, че за управлявания от виновния водач автомобил
„****“, с рама № ***** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, полица № ******* г., със срок на валидност от **** г. до ***.,
издадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД; че за деянието е образувано сл. д. № ****
г. на отдел „Следствен“ при ОП - Пловдив, пр. пр. № **** г., по по описа на РП –
Пловдив, както и НОХД № **** г. на PC - Пловдив, приключило със споразумение по
силата, на което Б.Н.Г. е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и
причиняване на лека телесна повреда на ищеца.
В подадения отговор на исковата
молба ответникът възразява за отхвърляне на предявения иск, като оспорва
механизма на настъпване на вредите, техния вид и възстановителен период, както
и размера на претендираното обезщетение. Твърди недобра подготовка на блокадата
и неподготвеност на служителя. Заявява, че събитието подлежи на обезщетяване от
сключена задължителна застраховка при работодателя на лицето, от където е
получено обезщетение. Оспорва се съставения констативен протокол за ПТП. Възразява
за се съпричиняване, както и че претендираната сума не отговаря на размера на
вредите.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, приема предявената искова претенция за частично основателна по следните съображения:
Правната квалификация на
предявения иск е по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), с оглед датата на
сключване на договора за застраховка, поради което приложим е отмененият
материален закон, а не действащият КЗ. Следователно е без правно значение за
допустимостта на иска обстоятелството дали ищецът е представил доказателства за
доброволно уреждане на правния спор със застрахователя.
За да бъде уважен искът по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ищецът трябва да докаже, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, при съответно виновно и противоправно поведение
на последния, което е в причинна връзка с увреждането и от което да са произлезли
твърдените имуществени вреди, съответно размерът на последните и наличие на
застрахователно правоотношение, възникнало от застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена между водача и ответника като застраховател. Тоест необходимо
е да се докажат елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ведно с това,
че сключена валидна застраховка, като отговорността на застрахователя е функция
от отговорността на прекия причинител. В тежест на застрахователя-ответник е да
докаже фактическите основания на наведеното възражение за съпричиняване, както
и факта, че ищецът е обезщетен от друго лице (работодател или застраховател) за
претърпените неимуществени вреди.
В разглежданата хипотеза
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, по аргумент от чл.
300 ГПК, що се касае до процесното ПТП като факт от обективната действителност,
и това, че то е причинено вследствие на противоправно поведение на Б.Н.Г., се
установяват от влязлото в сила споразумение по НОХД № **** г. на PC – Пловдив,
което е задължително за гражданския съд. Оспорванията на ответника на механизма
на ПТП са без правно значение, тъй като виновността на водача е установена по
образуваното против него наказателно дело. Установява се, че ответникът е застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № **** г.,
със срок на валидност от **** г. до **** г. Наведеното възражение, че за
процесното ПТП ищецът е получил обезщетение от друг застраховател, по сключена
от работодателя застраховка, покриваща риска трудова злополука, е недоказано. По
делото не фигурират доказателства, които да установят този факт. Напротив, обосновано
може да се предположи, че ищецът не получил обезщетение от своя работодател,
или пък от друг застраховател, тъй като разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗМВР
гласи, че: „На служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по
повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер
10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни
възнаграждения при средна телесна повреда.“ Ищецът е претърпял лека телесна повреда, т.е. същият едва
ли е получил обезщетение за претърпените неимуществени вреди от друг правен
субект, предвид приложението на цитираната разпоредба от ЗМВР.
Възражението за съпричиняване е
неоснователно, тъй като поведението на ищеца не може да бъде преценено като
противоправно. Ищецът се е намирал на пътното тресе в изпълнение на служебните
си правомощия на полицейски служител, във връзка със задържането на лице, за
което е имало данни, че е извършило престъпление. Водачът е бил длъжен да спре,
възприемайки блокадата, но вместо това е предприел опит я преодолее,
преминавайки през нея. Според чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.) по застраховка „Гражданска
отговорност“, която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и
когато застрахованият го е увредил умишлено. Тоест е без правно значение
обстоятелството дали водачът е действал умишлено или по непредпазливост.
Установява се от влязлото в сила
споразумение по НОХД № **** г. на PC-Пловдив, както и от приетата по делото,
неоспорена от страните СМЕ, която съдът кредитира изцяло, че вследствие на ПТП
ищецът е претърпял описаните в исковата молба травматични увреждания. Вещото лице
сочи, че става въпрос за леки телесни повреди, като възстановителният период е
продължил около петнадесет дни, което се подкрепя и от разпита на допуснатия по
делото свидетел, които сочи, че ищецът се е върнал на работа след една седмица,
но изпитвал болки.
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според
разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е
обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи
критерии - характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата,
при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с
характерните за него конкретни икономически условия (елемент от който са и
нивата на застрахователно покритие) и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната.
В разглежданата хипотеза съдът
приема, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 3500 лева, с оглед: кратката
продължителност на възстановителния период; обстоятелството, че ищецът е лице в
активна възраст; че здравето му възстановено напълно без загрозявания и белези;
че същият е полицейски служител; че ПТП е настъпило при изпълнение на
служебните му задължения; че не би могло да се приеме, че ищецът изпитва
естествен страх и трудно би преодолял душевните, емоционални последици от
произшествието; в тази връзка не се установява от разпита на свидетеля, ПТП да
е довело до негативни изменения в психическата кондиция на ищеца. Ето защо не са
налице обстоятелства, сочещи на присъждане на завишено по размер обезщетение за
неимуществени вреди. Същевременно обаче съдът съобрази икономическите условия, елемент
от който са и нивата на застрахователно покритие, с оглед общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Така мотивиран, съдът приема, че справедливото
обезщетение, при така получените вредоносни увреждания на здравето, възлиза на
сумата от 3500 лева, което е стандартно обезщетение при този вид телесни
увреждания – кръвонасядания и охлузвания.
Законната лихва се дължи от
датата на увреждането, тъй като е приложим отмененият КЗ.
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. Правото на разноски е имуществено право на страната,
постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция. Според
разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС присъждат се действително
направените и доказани разноски. В случая ищецът няма право на разноски, тъй
като е освободен от държавни такси и разноски. Право на разноски, при условията
на чл. 38 от ЗА, в размер на 340 лева, определени по чл. 7, ал. 2, т. 3 от
НМРАВ, има процесуалният представител на ищеца, съобразно уважената част от
иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Пловдив
държавна такса, в размер на 140 лева, съобразно уважената част. Ответникът има
право на разноски за юрк. възнаграждение, в размер на 75 лева, съобразно
отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7 да заплати
на И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3500 ( три хиляди и
петстотин) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
настъпилото на ***** г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено от Б.Н.Г.,
застрахован при дружеството ответник по
силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, полица № ***** г.,
ведно със законната лихва, считано от **** г. до окончателното ѝ
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Д., ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ********* иск за разликата над присъдената сума от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева до пълния
предявен размер от 7 000 ( седем хиляди ) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
38 от ЗА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат В.Й.Н.,
ЕГН ********** сумата от 340 ( триста и четиридесет ) лева – разноски за
осъществената на ищеца права защита и съдействие, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ********* сумата от 75 (седемдесет и пет ) лева –
разноски за юрк. възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на РС-Пловдив сумата от 140 (сто и четиридесет) лева – държавна
такса, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.