Решение по дело №4/2022 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №7/03.02.2022 г.
ПО АНД № 4/2022 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД СМОЛЯН

От * Смолян е внесено мотивирано постановление с предложение
обвиняемият *, ЕГН:**********, постоянен адрес: *, да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по
чл.78а НК, за това, че на 17.02.2020г., около 07:25 часа в гр.Смолян, на ул.“*“,
до кръстовището й с ул.“*“, при управление на лек автомобил „*“, с рег.№ * е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП,
съгласно който „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
вследствие на което е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка * от
гр.* и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, в областта на
хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движението на горния
ляв крайник- престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на * * поддържа така
повдигнатото обвинение. Посочва, че на досъдебното производство са
събрани достатъчно доказателства, обуславящи извод за извършено
престъпление от обвиняемия. Излага съображения, че са налице
предпоставките по чл. 78а ал. 1 НК, като предлага при индивидуализация на
наказанието, същото да бъде ориентирано около минималния размер,
предвиден в разпоредбата.
Обвиняемият * се признава за виновен в с.з. и моли наказанието глоба
да бъде определено в предвидения от закона минимум, като не бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС. В предоставената му
последна дума изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият * е роден на * г. в гр.*, *. * и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а
1

НК. Обвиняемият * е правоспособен водач на МПС, с придобити категории -
„В“ „С“, „АМ“ и „ТКТ“, като притежава СУМПС № *, валидно до
01.12.2021г., и се води на отчет в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Смолян.
Същият е нямал извършени нарушения по ЗДвП и издадени наказателни
постановления.
На 17.02.2020 год. сутринта обвиняемият * * се качил в лекия си
автомобил „*“, с рег. № *, привел двигателя му в работен режим и
управлявайки го се насочил към работното си място в „* в гр.Смолян.
Обвиняемият * управлявал лекият си автомобил по ул. „*“, в посока от запад
на изток, към ул.“*“ в гр. Смолян със скорост на движение около 23 км./ч. и с
включени светлини, при максимално разрешена скорост на движение на
превозни средства от категория „В“ за този участък от пътя 50 км./ч. Времето
било слънчево, студено, с нормална видимост. Пътната настилка била от
едрозърнест асфалт като в краищата му имало ивици пясък. Управляваният
лек автомобил марка „*“ с рег. № * е бил стар /на 22 години/, технически
изправен и с необходимата застраховка /валидна гражданска отговорност/.
Обвиняемият * около 07:25 часа на 17.02.2020 год. управлявал
автомобила си по наклонен нагоре (4%) равен участък от пътя по ул. „*“,
приближавайки кръстовището с ул .“*“ в гр. Смолян, със скорост около 23
км./ч., когато навлязъл в лявото пътно платно на улицата, защото в дясното
платно имало спрял автомобил, който обвиняемият * заобиколил. През това
време пострадалата * се движила пеша от дома си на ул.“*“ *, в близост от *
към магазин „*“ в град Смолян. Когато стигнала до тротоара под сградата на
*, * спряла, огледала се в двете посоки на ул.“*“ и след като видяла, че няма
приближаващи автомобили тръгнала спокойно да пресича пътното платно на
ул.“*“, към ул.“*“. Мястото, където свидетелката * предприела пресичане на
пътното платно не е било обозначено за тази цел като пешеходна пътека. При
предприетото пресичане на пътното платно на ул.“*“ * * се озовала точно
пред автомобила, управляван от обвиняемия *, който в този момент бил
предприел маневра заобикаляне на спрял автомобил в пътното платно, по
което се движил той. При така създалата се ситуация, обвиняемият * не могъл
да реагира своевременно и правилно, като с оглед закъснялото възприемане
на пресичащата перпендикулярно на пътното платно пешеходка - * *, не
могъл да задейства спирачната система и спре своевременно автомобила си и
по този начин да предотврати настъпването на ПТП. Последвал удар с
предната дясна част на автомобила, управляван от обвиняемия * в дясната
страна на тялото на пострадалата *, която от удара била избутана напред, и
след загуба на равновесие паднала на асфалта на лявата си страна.
Непосредствено след настъпилият удар, обвиняемият * слязъл от
автомобила си и се притекъл на помощ на пострадалата * като я завил с якето
си. * лежала на пътното платно, била в съзнание, но не можела да обясни
какво й има, а само сочела лявото си рамо. Пострадалата * * била
транспортирана в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“, където й е била оказана
спешна медицинска помощ и били извършени множество изследвания и
2

рентгенографии, както и проведени консултации със специалисти.
Установено е било при ренгенографиите, че пострадалата *, вследствие на
ПТП й е била причинено счупване на горния край на раменната кост на лявата
ръка, в областта на хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване
движението на горния ляв крайник по смисъла на чл.129 НК за повече от 30
дни. Пострадалата * * била настанена за стационарно лечение в
Травматологично отделение от 17.12.2020 год. до 20.02.2020 год., след което
лечението е било осъществено продължително време при домашни условия.
Непосредствено след настъпването на ПТП на 17.02.2020 год.
местопроизшествието е било посетено от оперативно-следствена група от РУ
- Смолян и е бил извършен оглед на местопроизшествието от 17.02.2020 год.,
като е бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум
към него.
На място дошли и свидетелите * и * - ***, които на място извършили
проба на обвиняемия * за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с инв.номер АКВВ-0055, което отчело, че
обвиняемият * не е употребил алкохол.
Съгласно извършена заключението по автотехническата експертиза
назначена в хода на досъдебното производство лек автомобил „*“ с рег.№ *,
управляван от ** се е движил по платното за движение на ул.„*“ в гр.*, в
посока от запад на изток. През това време пешеходката * * е била на северния
тротоар. Когато л.а.“*“ е бил на около 33-34метра, пешеходката * * е
предприела пресичане на платното за движение на ул.„*“ в посока от север на
юг, от лява на дясно пред автомобила /към ул.“Т*“ като от лявата й страна е
останало кръстовището с ул.“*“/, на място което не е обозначено като
пешеходна пътека. Водачът на л.а.“*“ е реагирал на около 3,72сек. след това,
като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около
1,59сек. е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в
предната част на л.а.“*“. След удара л.а “*“ се е установил, след което е бил
преместен, а пешеходката * * е паднала на платното за движение пред
автомобила. Съгласно заключението причините за настъпване на ПТП са, че
водачът * * не е реагирал своевременно със спиране на опасността от удар с
пешеходката *. От момента, в който пешеходката * е навлязла на платното за
движение, водачът на л.а.“*“ - *, при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този
момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
В хода на разследването са били назначени и извършени
съдебномедицинска и допълнителна съдебно-медицинска по писмени данни
експертизи. В заключението си по основната експертиза вещото лице д-р * е
посочил че: По време на ПТП на 17.02.2020г. на * е било причинено:
„Счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, в областта на
3

хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движението на горния
ляв крайник по смисъла на чл.129 НК, за повече от 30 дни. Тази травма е
причинена от действието на твърд тъп предмет - удар с или върху такъв. Тази
травма е в пряка причинно следствена връзка с ПТП на 17.02.2020 год., при
която е пострадала * от гр.*.“. Съгласно заключението по допълнителната
съдебно-медицинска по повод епикризи издадени на пострадалата * през
месец април 2020 г. и епикриза от 29.09.2020 г., в които е отразено
диагностициране и провеждане на лечение по повод на остеохондропатия на
дясна колянна става, вещото лице приема, че се касае за старо хронично
болестно състояние, което не е в причинна връзка с ПТП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На първо
място това са обясненията на самия обвиняем **, събраните гласни
доказателства – разпитите на свидетелите *, ***. Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена и въз основа на приложените по делото
писмени доказателства, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествието
от 17.02.2020 год. и фотоалбум към него; Справка за съдимост от 13.01.2022
год. за *; Характеристична справка с данни за *; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние с данни за *; Справка за
нарушител/водач с данни за *; Констативен протокол за ПТП с пострадало
лице; Заключение по назначена и извършена автотехническа експертиза;
Заключения по назначени и извършени съдебномедицинска и допълнителна
съдебномедицинска експертизи.
Съдът следва да посочи, че в гласните доказателствени източници не
се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват описаната фактическа обстановка, която съответства и на
изложената в обстоятелствената част на мотивираното постановление,
внесено от * *. Доколкото в гласните доказателствени източници не се
съдържат противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не
се налага по-детайлното им обсъждане.
Описаното травматично увреждане на свидетелката * счупване на
горния край на раменната кост на лявата ръка, в областта на хирургичната
шийка, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник за
повече от 30 дни се установява от приобщените по делото СМЕ и
допълнителна СМЕ. Това травматично увреждане, представляващо средна
телесна повреда, се явява в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съдът кредитира приобщените по делото експертизи – СМЕ, допълнителна
СМЕ и САТЕ, като намира същите за компетентно изготвени, с необходимите
знания и умения и отговарящи на поставените им задачи.
Обстоятелствата, приети в описаната фактическа страна, се доказват
по несъмнен начин от свидетелските показания, обясненията на обвиняемия,
експертизите, писмените доказателства. Досежно същите не се констатираха
противоречия.
4

Изводът за чистото съдебното минало и добрите характеристични
данни на обвиняемия, съдът направи въз основа на приложените по делото
справка съдимост и характеристична справка.
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по -
отношение на обвиняемия са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 343, ал. 1 б. "б" пр. II-ро, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, доколкото на 17.02.2020г., около 07:25 часа в гр.*, на
ул.“*“, до кръстовището й с ул.“*“, при управление на лек автомобил „*“, с
рег.№ * е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20,
ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2 от
ЗДвП, съгласно който „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
вследствие на което е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка * от
гр.* и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, в областта на
хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движението на горния
ляв крайник.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като за
съставомерността на деянието препраща към правилата за движение по
пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената
съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова нарушение
на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат /така
Решение № 289/18.01.2017 г. по н. д. № 1237/2016 г., 1 НО/.
От приетата по делото съдебна автотехническа експерта се установи,
че причината за настъпване на процесното ПТП, е че водачът на лек
автомобил "*" не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пресичащия пешеходец. Доколкото се касае за късно възприемане на
опасност, при обективна възможност същата да бъде възприета
своевременно, съдът намира, че нарушено правилото по ЗДвП е по чл. 20, ал.
1 ЗДвП /така Решение № 45 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 685/2008 г., III
н. о.; Решение № 126 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 191/2012 г., II н. о.;
Решение № 164 от 14. IV. 1988 г. по н. д. № 148/88 г., III н. о. /. Поради тази
причина именно посочената норма е в пряка причинно-следствена връзка с
причинения съставомерен резултат.
Съдът счита, че вменената на обвиняемия разпоредба по чл. 20, ал. 2
ЗДвП също се явява в причинна връзка с настъпилия резултат, като
5

съображенията за това са следните: От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че опасността е била извън опасната зона на
автомобила, управляван от обвиняемия *, ударът е бил предотвратим от него.
Късното възприемане на опасността и несвоевременната реакция на водача
води до нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП. Последният нарушава задължението
си да се движи със съобразена скорост –такава, която да му позволи да
избегне ПТП, ако внезапно възникне критична ситуация на пътя.
Нанесеното увреждане на пострадалата, вследствие на настъпилото
ПТП – счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, в областта
на хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движението на
горния ляв крайник следва да се квалифицира като средната телесна повреда
по чл. 129, ал. 2 НК, а именно: трайно затруднение на движението на
крайниците. Този извод следва от обстоятелствата, че причиненото
увреждане е ограничило възможността на горния ляв крайник да извършва
движенията си в пълен обем. Същото е трайно, доколкото е продължило
повече от тридесет дни, в която насока са и разясненията, дадени в ППВС
3/1979 г.
Деянието извършено от обвиняемия * е съставомерно и от субективна
страна, тъй като той е извършил престъплението виновно и при
непредпазливост, в нейната по-лека проявна форма-небрежността. Не се
установява обвиняемият * да е предвиждал, а още по-малко да е желаел или
да се е съгласявал с настъпилия съставомерен резултат, поради което
деянието не е извършено умишлено. Той обаче е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на процесното произшествие. Задължението му за
предвиждане е изрично регламентирано в разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП,
задължаваща водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Освен задължението за
предвиждане в случая е съществувала и възможност това да бъде направено.
Времето е било ясно, деянието е настъпило в светлата част на денонощието.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намери, че
обвиняемият * е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 343, ал. 1 б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 НК, и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1
НПК го призна за виновен.
С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от
обвиняемия * деяние, съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а
НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание – глоба. За престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "б"
вр. чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание: лишаване от свобода до три
години или пробация. От справката за съдимост, се установява, че
обвиняемият не е осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и
изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с
6

налагане на административно наказание ограничения по чл. 78а ал. 7 НК.
При индивидуализиране на административното наказание на
обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения /засегнати са обществените отношения свързани с безопасността и
сигурността на транспорта, които се отличават с голяма обществена
значимост/, степента на засягане на същите, намерила израз във вида на
допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът
отчете, че освен основното увреждане на пострадалата, което се явява
съставомерно за вмененото на обвиняемия деяние, а именно причинената
средна телесна повреда, на същата не са причинени други увреждания. Следва
да се съобрази и личността на обвиняемия, същият е с чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, работещ, признава вината си, изразява
съжаление за случилото се. При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид, че се касае за инцидентна проява, като видно от приложената по
делото справка за нарушител по отношение на обвиняемия няма издадени
наказателни постановления. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете и другата причина за настъпване на процесното ПТП –
пресичане от пострадалото лице на място, което не е обособено като
пешеходна пътека.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1000 лева. Този размер на
санкцията съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност
на деянието и на обвиняемия, като счита, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обвиняемия, без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.
Доколкото, както беше посочено, липсата на издадени наказателни
постановления по отношение на обвиняемия * и ниската обществена
опасност на дееца и обстоятелството, съдът намери, че не следва на
основание чл. 78а ал. 4 НК да постановява лишаване от право да управлява
МПС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът счита, че обвиняемият
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1298,40 лв. по сметка на ОД на
МВР – Смолян, представляващи разноски по досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	7
Дата:	3 февруари 2022 г. (в сила от 19 февруари 2022 г.)
Съдия:	Райна Русева

Дело:	20225440200004
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 януари 2022 г.

Решение по дело №4/2022 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите