Решение по дело №12766/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2025 г.
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20191100512766
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

град София, …….2025 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание, в състав :

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА НАЙДЕНОВА

Мл. съдия: РАДИНА КАЛЕВА

 

като разгледа докладвано от съдия Димитрова в.гр. д. № 12766 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№262039 от 04.02.2025 год. от Р.Х.Р., ЕГН **********,*** и К.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***5, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260321 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12766/2019 год. по описа на СГС, II-г въззивен състав. Твърди, че доколкото първоинстанционното решение е изцяло потвърдено, респ. въззивната жалба е оставена без уважение, то в противоречие с така достигнатите изводи, съдът е осъдил молителите да заплатят разноски на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******.

Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** в отговор заявява, че не оспорва наличието на допусната очевидна фактическа грешка. Оставя на преценка на съда допускането и произнасянето по поправянето й.

Въззивният съд намира молбата за основателна.

По предявеното искане за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се посочи, че по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК очевидната фактическа грешка не се състои в погрешно формирана воля на съда, а в нейното външно изразяване, т. е. налице е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. На поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебния акт. В случая е налице разминаване между мотивите и диспозитива на определението, въпреки че и на двете места е отразена една и съща сума, като дължима. В случая, разминаването се състои в това, че правилно в мотивите съда е отхвърлил въззивната жалба, респ. оставил я е без уважение, като е потвърдил обжалваното решение, но погрешно приема, че на въззивника се дължат разноски. Доколкото действителната воля на съда е за неоснователност на въззивната жалба, то и не е налице основание, различно от техническа и грешно изписване при постановяване на решението, за присъждане на разноски на въззивника. Неоснователността на въззивната жалба води до отпадане и на основание за заплащане на разноски. Налице е основание за допускане поправка на очевидна фактическа грешка.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка по молба с вх.№262039 от 04.02.2025 год. от Р.Х.Р., ЕГН **********,*** и К.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***5, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260321 от 21.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12766/2019 год. по описа на СГС, II-г въззивен състав, като НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, а именно:  „ОСЪЖДА Р.Х.Р., ЕГН **********,*** и К.Х.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***5,  действащи чрез процесуалния си представител адв. П.С.А., със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. София, ул. ******(конституирани на основание чл.227 от ГПК на мястото на починалата М.С.Р.) да заплатят на основание чл.78,ал.3 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300 лева, представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.