№ 13580
гр. С, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110133014 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от А. И. Г., ЕГН **********, с адрес с.Г, община Б, чрез адв.В., със
съдебен адрес гр.С, бул.”В” №.., Търговски дом, кантора №.., за осъждане на ответника ДФ
„З”, ЕИК ...1, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Ц Б ІІІ” №.., да заплати на
ищеца сумата от 5671.67 лв., представляваща получена без основание сума, удържана от
ищецата по прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнително дело №.. по описа на ЧСИ С Б с peг. №.. от КЧСИ, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е осъден да заплати на ответника суми по
ч.гр.д.№ 2917/2003 г. и ч.гр.д.№ 2915/2003 г. по описа на СРС, за което на 11.08.2003 г. са
издадени изпълнителни листове по посочените дела. Въз основа на същите ответникът е
образувал първоначално изп.дело № 32/2006 г., а след прекратяването му по силата на
закона, ново изп.дело № 355/2017 г. пред ЧСИ С Б. Сочи се, че по последното
незаконосъобразно са извършвани удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, поради
което същият е завел дело с правно основание чл.439 от ГПК за установяване, че
материализираните в двата изп.листа вземания на ответника са погасени по давност.
Според ищеца, делото е приключило с влязло в сила на 10.04.2019 г. решение, с което е
признато, че ищецът не дължи на ответника като погасени по давност сумите по изп.лист от
11.08.2003 г., издаден по гр.д.№ 2717/2003 г. на СРС, а именно 1625.00 лв. главница и 65.00
лв. мораторна лихва и сумите по изп.лист от 11.08.2003 г., издаден по гр.д.№ 2915/2003 г. на
СРС, а именно 1076.40 лв. главница и 43.00 лв. мораторна лихва.
1
В исковата молба подробно е описано кога и в какъв размер са извършвани удръжки
от трудовото възнаграждение на ищеца, с които според него ответникът се е обогатил
неоснователно. С оглед на това претендира връщането им от ответника.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът възразява срещу допустимостта на предявения иск с аргумент, че за
ищеца съществува възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист по реда на чл.245,
ал.3 от ГПК.
По същество искът също се оспорва с аргумент, че от една страна липсват
доказателства за реално получаване на претендираната сума от ответника, а от друга страна,
че същата е събрана на валидно основание, а именно съдебен акт, който не е впоследствие
отменен. Аргументира се становище, че дори и при решение по предявен отрицателен
установителен иск, какъвто ищецът е завел пред СРС, 165 състав, когато вземането се
отрича поради настъпила погасителна давност, с нея не се погасява самото вземане, а
възможността за принудителното му изпълнение. В тази насока ответникът се позовава на
чл.118 от ЗЗД.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски. В условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД.
В случая ищецън е предявил иск за неоснователно обогатяване спрямо ДФ З за
събрани в хода на проведено изпълнително производство суми без основание.
Предявеният иск е допустим, като възраженията на ответника в тази насока не могат
да се споделят. За ищеца не съществува възможност да се снабни с обратен изпълнителен
лист, доколкото отричането на вземането на кредитора е станало с оглед настъпили
обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено
изпълнителното основание. С оглед на това и на възприетото в съдебната практика не са
налице основания за снабдяване на длъжника с обратен изпълнителен лист, а едниствения
ред, по който може да реализира правата си е искът, предявен в настоящето производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
2
ищецът е бил осъден по гр.д.№ 2917/2003 г. и гр.д.№ 2915/2003 г. по описа на СРС, да
заплати на ответника суми по договор № 42/14.11.2001 г. и договор № 43/14.11.2003 г. По
посочените дела са издадени изпълнителни листове срещу ищеца, по които е образувано
първоначално изп.дело пред ДСИ при РС-Б, а след това изп.дело № 355/2017 г. по описа на
ЧСИ С Б, рег.№.. от КЧСИ.
Видно от влязлото в сила на 11.04.2019 г. решение № 61827/11.03.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 19945/2018 г. по описа на СРС, 165 състав, в отношенията между
страните е прието за установено, че А. И. Г. не дължи на ответника ДФ З като погасени по
давност сумите по изп.лист от 11.08.2003 г., издаден по гр.д.№ 2917/2003 г. по описа на
СРС, а именно главница от 1625.00 лв. и мораторна лихва от 65.00 лв. и сумите по изп.лист
от 11.08.2003 г. по гр.д.№ 2915/2003 г. по описа на СРС, а именно главница от 1076.40 лв. и
мораторна лихва от 43.00 лв.
Съобразявайки приетото в процесното решения, което е задължително за страните и
техните наследници съобразно чл.298 от ГПК, съдът следва да приеме, че въпросът относно
това дали съществува основание за събиране на сумите по изп.дело №.. по описа на ЧСИ С
Б, рег.№.. от КЧСИ е окончателно разрешен и не подлежи на повторна преценка.
Ето защо, съдът, като съобрази данните от представените от ищеца удостоверения за
размера на дълга от ЧСИ С Б от 01.07.2019 г. и от 01.06.2012 г. и разпореждане за
отстраняване на явна фактическа грешка в удостоверението от 01.07.2019 г., намира, че
ищецът, е погсил по изп.дело сума от 6406.45 лв., от която разпределени по сметка на
взискателя ДФ З са 5671.67 лв., а останалите са отнесени за такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
Това налага извод за основателност на иска в пълния му предявен размер. За пълнота
на изложението и с оглед въведените в отговора на исковата молба възражения следва да се
посочи, че действително, при погасяване по давност на вземането на кредитора, то не
представа да съществува и може да бъде изпълнено във всеки един момент, но това може да
стане единствено и само по волята на длъжника, не и по пътя на принудителното
изпълнение, по какъвто ред са събрани процесните 5671.67 лв.
Като законна последица от уважаване на иска, върху признатия за основателен
размер следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба, до
окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направили.
От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, в който след запознаване с
приложените по делото платежни документи, съдът установи, че всички вписани в него
разноски са и реално извършени.
По отношение на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар
ответната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно по следните съображения: от една страна предявените искове не предполагат, а
и не разкриват в действителност фактическа и правна сложност, делото е приключило в
3
едно съдебно заседание с представените от страни писмени доказателства, без допълнителни
усложнения. От друга страна заплатеното от А. Г. адвокатско възнаграждение надхвърля
минималното такова по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо, при наличие на предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира, че
следва да намали заплатеното от А. Г. възнаграждение на процесуалния му представител до
870.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДФ „З”, ЕИК ...1, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Ц Б ІІІ”
№.., да заплати на А. И. Г., ЕГН **********, с адрес с.Г, община Б, сумата от 5671.67 лв.,
представляваща получена без основание сума, удържана от ищецата по прекратено по
силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело №.. по описа на
ЧСИ С Б с peг. №.. от КЧСИ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.06.2022 г., до окончателното изплащане
ОСЪЖДА ДФ „З”, ЕИК ...1, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Ц Б ІІІ”
№.., да заплати на А. И. Г., ЕГН **********, с адрес с.Г, община Б, сумата от 1090.17 лв.,
представляваща направени от последния разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4