Решение по дело №1516/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 24 март 2020 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20192230201516
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 103

 

 Гр. Сливен, 27.02.2020 г.

 

   В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, V-ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АННА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА  като разгледа докладваното от председателя АНД № 1516 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от Р.Ф.К.  против НП № 19-0804-001798 от 22.08.2019 г. на Началник група към ОД-МВР-Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал.1 от , на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от , е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. възз. страна редовно призована не изпраща представител.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено следното от  фактическа страна:

          На 29.04.2019 г. жалбоподателят К. отишъл до св. Трифон И., за да вземе оставения за ремонт товарен автомобил "Мерцедес Спринтер". Двамата, заедно със свидетелите Кямил и Ф. - син на жалбоподателя, за да изпробват автомобила. Св. И. управлявал МПС-то с цел да го изпробва след извършения ремонт, като се придвижвали от сервиза в с. Самуилово, общ. Сливен към гр. Сливен. В края на селото направили обратен завой и тръгнали обратно към сервиза. По пътя спрели на бензиностанция, за да закупят продукт да автомобила и след като излезли от бензиностанцията, продължили към сервиза. Автомобилът отново се управлявал от св. И..*** се движел автомобил на РУ-Сливен със служители свидетелите С. и С.. Двамата възприели движещият се пред тях автомобил, който бил без регистрационни табели и решили да го спрат за проверка. Със светлинен сигнал спрели този автомобил и се отправили към него за извършването на проверка. При достигането до автомобила, от шофьорското място слязъл именно св. И.. Тъй като полицейските служители възприели движение вътре в автомобила и според тях жалбоподателят и св. И. се разменили, повикали колегите си от сектор ПП за съставяне на АУАН на жалбоподателя, за това че е управлявал автомобил без регистрация. На място пристигнали актосъставителя Г. и св. Михалев и за констатираното актосъставителят съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, като това било подписано от полицейския служител Илия Маринов Михалев. В РП-Сливен било образувано и ДП, за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което приключило с постановление за прекратяване, поради малозначителност на извършеното деяние. Постановлението било изпратено на АНО, с оглед преценка за налагане на адм. наказание на жалбоподателя и въз основа на това постановление и съставения по-рано АУАН, е издадено и НП, с което на жалбоподателя за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено адм.наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на

делото, съдът изведе следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.

Действително редовно съставените по ЗДвП актове се ползват с доказателствена сила. Тази презумпция обаче е оборима и подлежи на доказване от страна на жалбоподателя, че констатациите, залегнали в съставения му акт, не отговарят на действителността. Жалбоподателят ангажира трима свидетели, които установяват, че на посочената дата не е управлявал въпросното МПС. Това са лицата, пътували в процесния автомобил - св. Трифон И., св. Ф. син на жалбоподателя и св. Кямил - негов приятел. И тримата са категорични, че автомобилът е бил управляван от св. И. и което е напълно логично, с цел да го изпробва, след като го е ремонтирал. При спирането жалбоподателят се е изправил, за да вземе документите на автомобила, което най-вероятно е било възприето като размяна на местата. Показанията на тримата свидетели са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се и съдът не намери основание да не им даде вяра. Напротив показанията на полицейските служители са противоречиви и нелогични. Св. С. твърди, че през задните стъкла на автомобила са забелязали движение вътре, а вече при отиване до дясната врата, на страничното стъкло са забелязали разместването. Св. С. пък заявява, че през задните стъкла са възприели размяната. Св. С. твърди, че е видял св. И., когато са излизали от бензиностанцията да стои до шофьора и тъй като го познава, го е възприел и познал, като това му го е казал при проверката. В същото време другият полицейски служител /доколкото се твърди, че двамата са били до св. И. и са разговаряли с него/ не знае дали колегата му познава св. И.. Ако е бил проведен такъв разговор, то св. С. би бил наясно, че св. С. познава св. И.. Последният от своя страна също отрича да се познава със св. С. и да го е виждал преди тази проверка. Твърдението на св. С. се явява и нелогично, тъй като ако проверяваният автомобил е излязъл от бензиностанцията на такова разстояние пред полицейския автомобил, че да бъде възприето кой къде седи, то несъмнено би попречил на движещия се по пътя с предимство полицейски автомобил, нещо което не се споменава в показанията на полицейските служители. Нелогично е и посоченото по-горе, ако действително целта на излизането с процесното МПС е била да бъде изпробвано, то да се управлява от собственика, а не от лицето, което го е отремонтирало и следва да установи дали всичко е наред.

Поради изложените по-горе съображения, съдът намира, че констатациите по съставения акт бяха оборени и доколкото прие, че не жалбоподателят е управлявал МПС, а св. И., то НП издадено на лицето Р.Ф.К. следва да бъде отменено.

Предвид изложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И       :

 

          ОТМЕНЯ НП № 19-0804-001798 от 22.08.2019 г. на Началник група към ОД-МВР-Сливен, с което на Р.Ф.К. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал.1 от е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                       

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :