№ 656
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20241100902494 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 625 от ТЗ.
Образувано е по молба на управителя на Брауро ЕООД, ЕИК *********
по чл. 625 от ТЗ.
Длъжникът сочи, че има изискуеми и неплатени публични задължения
в размер на 161 493,73 лева – главница и 17 923,55 лева – лихва, както и
задължения към още 12 търговски дружества по търговски договори за сумата
над 450 000 лева общо, подробно описани в молбата и уточнението от
11.02.2025 година.
Сочи се, че с оглед общия размер на изискуемите задължения на
длъжника, като същите са непосилни за длъжника, поради което и се намира в
постоянно затруднение, като след 18.11.2024 г. – затваряне на магазина на
дружеството в The Mall, дружеството вече не генерира никакви приходи, и не
развива основната си дейност. Към 16.12.2024 г. са изплатени задълженията по
всички трудови договор, като дружеството има действащ само един трудов
договор със служител, който ползва отпуск за отглеждане на малко дете.
Последните плащания са 18.11.2024 г., като до месец септември 2024 г.
редовно са заплащани дължимите суми за наем и консумативи.
Към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ се твърди, че
дружеството няма парични средства, както и не развива никаква дейност.
наличното имущество - финансови средства и бързоликвидни активи не е
достатъчно, като се твърди, че дружеството няма имущество към датата на
подаване на молбата
Поддържа се, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност от
18.11.2024 година.
С молбата се иска от съда да обяви неплатежоспособността и да открие
1
производство по несъстоятелността на дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Молителят е представил опис на активите на дружеството, опис на
пасивите на дружеството, списък на кредиторите, инвентаризационни описи
за 2020, 2021, 2022, 2023 и към 16.12.2024 г., ГФО за 2021г – 2024 г., справка
за задълженията към НАП от 13.02.2025 г., справка за актуалното състояние
на трудовите договори към 13.01.2025 година.
По делото е изготвена служебна справка за трудовите договори на
работници и служители на дружеството – длъжник, регистрирани в НОИ,
видно от които последните трудови договор с дружеството на длъжника са
прекратени на 22.11.2024 г., като има само един непрекратен трудов договор с
лицето Д.Д.Ц..
От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централната база на АИС-КАТ към 17.02.2025 г. на името на
дружеството Брауро ЕООД, ЕИК ********* няма регистрирани МПС.
Направена е служебна справка в системата ИКАР за притежавани
недвижими имоти от молителя и се установява, че такива не са регистрирани
към датата на справката – 14.02.2025 година.
От НАП са представени ГДД на дружеството за периода 2019-2023
година, както и данни, че няма извършвани ревизии на дружеството, няма
издадени ревизионни актове.
Съгласно представената справка за задълженията, плащанията по които
подлежат на разпределение от публичен изпълнител към 19.02.2025 г. са в
размер на 189 240,398 лева – главница и е образувано изпълнително дело.
Касае се за задължения по декларации-образец 6 /универсален/ДОО, ДОО, ЗО,
по ЗДДС, задължения по ДДФЛ. Най - старите непогасени публични
задължения към НАП са с падеж 25.10.2023 година.
Представени са и доказателства във връзка със задължения към АП
Ритейл ЕООД, „Бул. България 690“ ЕАД, дружество, регистрирнао в Турция,
А1 България ЕАД, Йеттел България ЕАД, Емаг Интернепънъл ООД, Пожарна
техника ООД, СИС Технология АД, Счетоводна къща актив груп ООД, Юнит
ЕНР ООД, Колиърс Интернешънъл ЕООД, Лаурин Рийл Истейт ООД.
По делото е прието заключениe на съдебно – финансово икономическа
експертиза.
При изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че за
период 2019 – 31.12.2024 г. структурата на активите на дружеството е както
следва:
Дълготрайни материални активи -2019 г. – 99 х. лева; 2020 - 175 х.
лева; 2021 – 335 х. лева; 2022 – 260 х. лева, 2023 г. – 190 х. лева, 2024 г. – 148
х. лева;
Краткотрайни активи –2019 г. –527 х. лева, от които 195 х. лева—
материални запази; 158 х. лева-краткосрочни вземания и 2 х. лева – парични
2
средства; 2020 г. -440 х. лева, от които 290 х. лева – материални запаси; 148 х.
лева-краткосрочни вземания и 2 х. лева – парични средства; 2021 г. – 398 х.
лева, от които 196 х. лева – материални запаси; 170 х. лева -краткосрочни
вземания и 32 х. лева – парични средства; 2022 г. – 722 х. лева, от които 185 х
лева – материални запаси, 472 х. лева-краткосрочни вземания и 65 х. лева –
парични средства; 2023 г. – 413 х. лева, от които 148 х. лева – материални
запаси; 159 х. лева-краткосрочни вземания и 106 х. лева – парични средства;
66 х. лева, от които 6 х. лева – материални запаси; 51 х. лева – краткосрочни
вземания;
Пасивите са :
- 2019 г. – 790 х. лева – краткосрочни задължения, от които 259 х. лева –
задължения към доставчици и клиенти и 522 х. лева – други заеми и дългове;
- 2020 г. – 300 х. лева – дългосрочни задължения – заеми и дългове и 898 х.
лева – краткосрочни задължения, от които 411 х. лева – задължения към
финансови предприятия, 167 х. лева – задължения към доставчици и клиенти,
3 х. лева – данъчни задължения и 2 х. лева – задължения към осигурителни
предприятия;
- 2021 г. – 1271 х. лева - краткосрочни задължения - от които 342 х. лева –
задължения към финансови предприятия, 300 х. лева – задължения към
доставчици и клиенти, 9 х. лева – данъчни задължения, 5 х. лева – задължения
към персонала; 615 х. лева – други заеми и дългове;
- 2022 г. – 1340 х. лева – краткосрочни задължения - от които 249 х. лева –
задължения към финансови предприятия, 382 х. лева – задължения към
доставчици и клиенти, 19 х. лева – данъчни задължения, 12 х. лева –
задължения към персонала; 678 х. лева – други заеми и дългове;
- 2023 г. – 959 х. лева – краткосрочни задължения, от които 460 х. лева –
задължения към доставчици и клиенти, 73 х. лева – данъчни задължения, 13 х.
лева – задължения към персонала; 11 х. лева – задължения към осигурителни
предприятия; 402 х. лева – други заеми и дългове и
- 2024 г. – 751 х. лева – краткосрочни задължения- от които 505 х. лева –
задължения към доставчици и клиенти, 117 х. лева – данъчни задължения, 7 х.
лева – задължения към персонала; 42 х. лева – задължения към осигурителни
предприятия; 80 х. лева – други заеми и дългове;
Съгласно разшифровката по конрагенти, към 31.12.2024 г.
задължения в размер на 505 463,08 лева са към 16 търговски дружества, като
най-гoлемите задължения са към DEHA MAGAZACILIK – 107 075,82 Ритейл
ЕООД – 26 856,48 лева, Бул България 69 ЕАД – 318 775,35 лева, Колиърс
Интернешънъл ЕООД – 50 482,01 лева;
При инвентаризацията към 31.12.2024 г. се установяват активи на
стойност 148 474,63 лева –компютърна техника, принтери, софтуерни
програми, търговско обзавеждане. Отчетени са и краткосрочни вземания към
31.12.2024 г. – 51 х. лева.
Последното плащане към НАП за публичните задължения е на
17.10.2023 г. – 6 733,94 лева, като длъжникът не е представило данни за
3
последното плащане по търговски сделки.
За периода 2019-31.12.2024 г. /08.04.2025 г/. – датата на изготвяне на
СФЕ вещото лице Д. е посочил следните коефициенти на ликвидност:
2019 2020 2021 2022 2023 2024
Коефициент на обща ликвидност:
0,4494 0,4900 0,3131 0,5388 0,4307 0,0759
Коефициент на бърза ликвидност
0,2025 0,1670 0,1589 0,4007 0,2763 0,0679
Коефициент на незабавна ликвидност
0,0025 0,0022 0,0252 0,0485 0,1105 0,0000
Коефициент на абсолютна ликвидност
0,0025 0,0022 0,0252 0,0485 0,1105 0,0000
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от
правна страна следното:
Молителят твърди наличието на неплатежоспособност
По отношение на неплатежоспособността
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое
от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от
ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории;
4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1
от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и
5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е
обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2,
т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната
си форма.
От събраните по делото доказателства се установи, че молителят
Брауро ЕООД има изискуеми публичноправни задължения към Държавата,
свързани с търговската му дейност, както и задължения по сделки, свързани с
търговската му дейност.
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения.
4
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение
на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на
плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
Забавата на длъжника Брауро ЕООД, проявена чрез спиране на
плащанията към кредитора - НАП, считано от 25.10.2023 г., предполага в
конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата
презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи
от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на
тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите
(аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по
делото.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумпция, състоянието на
неплатежоспособност на Брауро ЕООД се установи и при анализа на
финансовото състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни икономически и финансови
показатели, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1
година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално
- веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
5
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-
ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или
на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента
за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в
числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за
незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само
на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-
динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат
критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако
краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни
(в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани
като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
Както бе посочено по-горе, при преценка на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, следва да се изхожда от реалното
финансово състояние на длъжника, т.е от обективно установими и
документално обосновани данни.
По тези причини Съдът следва да съобрази заключението на СФИЕ,
се установява, че за целия изследван период 2019 – 31.12.2024 г. всички
коефициенти на ликвидност са под референтните стойности.
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо
понятие. Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да
се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от
6
чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като
юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът
съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС,
решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. №
169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е.
следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното
икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните
за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото
състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за
заплащане на установените публични задължения (23.10.2023 г.), както и
установеното трайно влошаване на икономическото му състояние за периода
след 2019 година, довело до прекратяване на дейността след 11.2024 година.
По тези критерии началната дата следва да бъде определена на 23.10.2023
година.
С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият
разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването
му, с протоколно определение от 15.04.2025 г. съдът е дал срок на кредиторите
да предплатят сумата от 5000 лева за началните разноски, на основание
чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като
определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ и обявено в ТР на
24.04.2025 година.
В дадения от съда едноседмичен срок не е предплатена определената
от съда сума за покриване на началните разноски, поради което съдът счита,
че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от
ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
7
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството,
съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови
заличаване на длъжника от търговския регистър.
Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в
производството освен в случаите по чл. 735, ал. 2.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК,
СГС, VI-10 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на БРАУРО ЕООД,
*********, седалище : гр. София. бул./ул. ****************** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА Й ДАТА – 23.10.2023 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника БРАУРО
ЕООД, *********, седалище : гр. София. бул./ул. ******************.
ОБЯВЯВА БРАУРО ЕООД, *********, седалище : гр. София. бул./ул.
****************** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на БРАУРО ЕООД,
*********, седалище : гр. София. бул./ул. ******************.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
БРАУРО ЕООД, *********, седалище : гр. София. бул./ул. ******************.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 2494/2024 г.
по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника БРАУРО ЕООД, *********,
седалище : гр. София. бул./ул. ******************, че на основание чл. 632,
ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на настоящото решение в Регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, по молба на кредитор или длъжника, при условие че
бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд
на сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника БРАУРО ЕООД, *********,
седалище : гр. София. бул./ул. ******************, че ако в срок една година
от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на производството,
производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА БРАУРО ЕООД, *********, седалище : гр. София. бул./ул.
****************** да заплати по сметка на СГС сумата от 250 лева –
държавна такса по делото и 800 лева – депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
8
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9