Р Е Ш Е Н И Е
№ 930
гр. Русе, 16.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7612 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу С.Д.П., в която се твърди, че
ответницата е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за
имот в гр. Русе, ***********, с абонатен № ****. За периода от 22.01.2019г. до
23.04.2019г. в този имот дружеството доставило и по партидата на ответницата
била разпределена топлинна енергия на обща стойност 185,15лв. по 3 броя
фактури, която енергия не била заплатена. С оглед липсата на изпълнение на това
задължение в предвидените в Общите условия срокове - до 15.06.2019г., на
ответницата били начислени и 7,17лв., представляващи обезщетение за забава
върху неплатените суми по трите фактури.
За събиране вземането
си, ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № ****/2019г. по описа на Районен съд – Русе и срещу
ответницата е издадена Заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и
разноски. С оглед дадените от съда указания в заповедното производство за
предявяване на установителен иск, ищецът претендира в настоящото производство
да бъде признато за установено, че С.Д.П. *** ЕАД сумата от 185,15лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 3 броя фактури за
периода от 22.01.2019г. до 23.04.2019г., лихва за забава в размер на 7,17лв.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се
и направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва твърдението в исковата молба, че имотът на
ответницата е присъединен към сградната инсталация на ищцовото дружество, че в
същия има горещо водоснабдяване, както и че се извършва разпределение на
топлинна енергия с индивидуални разпределители.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
представените писмени доказателства – договори за доставка на топлинна енергия,
договори за топлинно счетоводство и извършване на услугата дялово
разпределение, както и предшестващи ги протоколи за проведени общи събрания на
етажната собственост в която се намира процесния имот, сградата, в която се
намира той е присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество.
Със заявление от
08.09.1999г. ответницата С.П. е поискала да бъде изключено част от отоплението
в процесното жилище, като е декларирала, че е запозната и съгласна, че ще
продължи да заплаща топлинна енергия, представляваща процент от необходимата за
нормално отопление на жилището.
За периода от
22.01.2019г. до 23.04.2019г. ищцовото дружество е издало три фактури за
дължимите от ответницата суми за доставена и потребена топлинна енергия за
процесното жилище.
Според заключението
на изготвената по делото техническа експертиза, процесният имот е присъединен
чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД
с аб. №****. В имота съгласно базата данни при ищеца има две отоплителни тела и
се доставя битова гореща вода, които се отчитат с един индивидуален
разпределител на топлинна енергия и един водомер за битова гореща вода, който е
вътре в имота. В сградата е въведено дялово разпределение на топлинна енергия,
което за процесния период е осъществявано от „Топлоснабдяване“ АД – Шумен. При
спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, вещото лице е посочило,
че за периода 22.01.2019г. – 23.04.2019г. следва да се разпределят за имота 1,8678
МWh топлинна енергия на стойност 185,17лв.
с ДДС.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу С.Д.П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК с №****от 07.10.2019г. по ч.гр.д.№****/2019г. по описа
на РС-Русе за сумите 185,15лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 22.01.2019г. до 23.04.2019 г. по 3 броя фактури, лихва за
забава в размер на 7,17лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите
до 03.10.2019г., законовата лихва върху главницата от 04.10.2019г. до
окончателното изплащане, както и 77лв. разноски. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства безспорно установяват, че между ищцовото дружество
и ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
топлинна енергия за обект в гр. Русе, ************ с абонатен №****. По делото
няма данни това правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от
страните, с оглед на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило
да съществува и ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на
топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане по аргумент от чл.
73 от ОУ на договора между страните. Реалното ползване от ответницата на
доставената за процесния имот топлоенергия (т.е. обитаването лично от него на
жилището) не е предпоставка за дължимостта от нейна страна стойността на
същата. Допълнителен аргумент за обстоятелството, че ответницата е клиент
(абонат) на ищцовото дружество е и обстоятелството, че постоянният и настоящият
й адрес съвпадат с адреса на процесния имот, включително и през периода за
който се претендира плащането.
Заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява количеството и
стойността на доставената и потребена за имота на ответника топлинна енергия за
процесния период. Съдържащите се при ищцовото дружество и дружеството
извършващо услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ данни за вида и
броя на измервателните уреди в имота на ответника, за да не бъдат кредитирани в
настоящото производство следва да бъде установено друго фактическо положение,
чрез оглед в процесния имот, което би могло да стане само със съдействието на
ответника, каквото в случая няма. По тази причина няма основание да не бъде
кредитирано заключението на вещото лице относно стойността на топлоенергията
дължима от ответника. Изчисленото по експертизата количество топлинна енергия,
като реално потребено в имота на ответника и нейната стойност е идентично с претендираното
от ищцовото дружество (с две стотинки повече). Поради липсата на доказателства
за плащането на тези суми, то следва да се приеме, че същите са дължими от
ответника на ищцовото дружество, включително дължимо е и претендираното
обезщетение за забава.
По тези съображения
предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на 535лв.
(включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за особен
представител и вещо лице) и за заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.П.
ЕГН********** ***, дължи на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе,
ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев сумите: 185,15лв. - главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода от 22.01.2019г. до 23.04.2019 г. по 3 броя фактури
за аб. №****, лихва за забава в размер на 7,17лв. дължима за периода от падежа
на всяка от фактурите до 03.10.2019г., законовата лихва върху главницата от
04.10.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №****/07.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2019г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С.Д.П. ЕГН********** *** да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ
Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев сумата от 535лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: