Решение по дело №17309/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2869
Дата: 17 юли 2018 г. (в сила от 14 януари 2019 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20175330117309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   № 2869                                17.07.2018 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 17309 по описа за 2017 година.

 

Предявеният иск намира основание в чл.422 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД.

Ищецът М.Н.К. твърди, че е сключила дружеството ответник договор за изработка, по силата на който то построило в самостоятелен обект - апартамент в сграда находяща се на адрес гр. П. ул. С. №**, който бил придобит в собственост от ищцата. Апартаментът бил разположен така, че над част от помещенията в него се намирала тераса на *** *** етаж, което налагало строителят да хидроизолира терасата. Във връзка с това между страните било постигнато споразумение от ***, съгласно което изпълнителят се задължил при поява на течове да отстранява причините в срок от двадесет дни от уведомяването. При неизпълнение той следвало да заплати неустойка в размер на 20 евро на ден, считано от изтичането на 20 дневния срок. Сградата била въведена в експлоатация на ***, а през зимата на *** в жилището на ищцата се появили течове по тавана. Строителят бил уведомен и изпратил представител, който заявил, че течът е поради неправилна експлоатация на терасата на *** етаж. През юни –юли на *** на тавата отново се появил силен теч, за което тя отново уведомила фирмата изпълнител. Поради сходни проблеми в *** апартамент, ищцата узнала, че хидроизолационните работи не били извършени съобразно проекта на сградата. За тези обстоятелства бил уведомен представляващия търговското дружество, който отново изпратил представител. Ищцата била уверена, че ще бъдат извършени ремонтни работи, но това не се случило. През *** в следствие на непрекъснатите течове жилището на ищцата станало необитаемо. Тя съобщила на строителя и негови представители извършили оглед на ***. Заявено било, че ремонтът ще е свързан със значителни средства. Тъй като искането на ищцата да се направи протокол било удовлетворено, тя изпратила такова искане до дружеството с писмо. Въпреки повторна покана от страна на ищцата ответникът не предприел действия по ремонт, поради което бил в забава за 170 дни, като дължал за нея неустойка в размер на 3400 евро или 6649, 82 лева. За сумата ищцата подала заявление по чл.410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Предвид това се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Ответникът „Филипополис – РК“ ООД отрича да е бил уведомяван за наличие на течове по време на строителството на сградата, както и през 2011 и 2013г. Твърди, че претенциите на ищцата са заявени през 2017г., след изтичане на гаранционните срокове, поради което строителят не носи отговорност. Твърди, че строително монтажните работи, включително и тези по хидроизолиране са били осъществени съгласно проекта. Моли иска да бъде отхвърлен, тъй като не дължи неустойка.

Съдът намери за установено следното:

На *** ищцата подала против дружеството ответник заявление по чл.410 ГПК, с което претендирала да ѝ бъде заплатена сумата  3400 евро, равняваща се на 6649,82 лева, представляваща неустойка дължима по споразумението от ***, ведно със законната лихва от датата на заявлението. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. № 13848/2017г. и издадена заповед за изпълнение. На *** ответникът подал възражение. 

            По делото не е спорно, че ищцата е собственик на апартамент №*, находящ се в жилищна сграда на адрес гр. П., ул. С. № **, чието строителство е било осъществено от ответното дружество. Безспорно е също, че сградата е въведена в експлоатация на ***, както и, че част от тавана на жилището на ищцата се намира под тераса на *** *** етаж.

            На *** между ищцата и ответното дружество било постигнато споразумение относно това, че ищцата, в качеството на възложител по договор за строителство, ще подпише незабавно Акт 15 за сградата, а изпълнителят ще предостави допълнителна гаранция за качеството на изпълнение на хидроизолацията на терасата, разположена над жилището на ищцата. К. се задължила в срок от 24 от откриване на теч да уведоми изпълнителя, а той от своя страна – да осигури свой представител за констатиране на теча в срок от 24 часа от съобщението. След изтичане на този срок за констатация, строителят се задължавал да отстрани теча, като извърши необходимите за това СМР в срок до 20 дни. При неизпълнение на това свое задължение той дължал на ищцата неустойка в размер на 20 евро на ден, считано от падежа на задължението до окончателното отстраняване на евентуално възникналия теч, включително и последиците от него в апартамента на ищцата. Предвидено било по същия начин да се процедира при всяка друга последица следствие от некачествено извършени строително-монтажни работи, довели до щети в апартамента на възложителката. Предвидено било още, че гаранционните срокове за изпълнените СМР започват да текат, съгласно чл.20, ал.4 от Наредба №2 от деня на издаване на разрешение за въвеждане на строежа в експлоатация и важат за предвидените в ЗУТ срокове /лист */.

            Установява се от представеното удостоверение на О. П., че жилищната сграда е въведена в експлоатация на ***. / лист **/.

            Според показанията на с. Н. С., течове били наблюдавани още по време на строителството на сградата. След това по-сериозни течове по тавата на хола, дневната и спалнята, които се намирали под терасата на *** етаж, се появили през зимата на 2011-2012г. Тогава ищцата уведомила представители на дружеството, които дошли на място и след проверката заявили, че проблемите се дължат на недобра експлоатация на терасата – запушени сифони, недобро почистване, но не са в резултат от хидроизолацията. Течовете продължили като особено сериозно се проявили през месец февруари на 2017г., когато започнала да пада и мазилката, което довело до възможност апартамента да се ползва / лист **/. С. Ш. която е собственик на апартамента *** този на ищцата сочи, че около 2012г. по таваните на ищцата са се появили жълти петна от теч. Ищцата я уведомила за това и извикала представители на фирмата строител, но тогава те не реагирали. В последствие през 2016г. също имало проблеми. Тогава представител на фирмата правил оглед на терасата и казал, че следва да се почиства редовно снега, за да не се задължа. Свидетелката сочи, че въпреки тези мерки взети от тяхна страна, както и от предприетото префугиране на плочите на терасата, течовете продължили периодично да се появяват в *** апартамент /лист **/.

            С. П., който е бил *** на дружеството строител при подписване на споразумението, сочи че до него се стигнало защото ищцата имала съмнения в хидроизолацията на терасата, разположена *** нейния апартамент и отказвала да подпише акт образец 15. Сочи, че във връзка с това още при изпълнение на строителството била преположена хидроизолацията и плочките на терасата заменени с по-скъпи. Потвърждава, че през месец *** на *** е бил в апартамента на ищцата заедно с *** и установил наличие на петно на тавана. Посетили терасата на *** етаж и установили наличие на изкъртени фуги. С. сочи също, че е имало подобни проблеми и с другата тераса от същия тип, разположена в същата сграда, като сочи, че това било през периода 2010 и 2011г. Тогава се установило, че водата от терасата ***апартамента на ищцата прелива, поради което били взети мерки за почистване на сифоните.

            На *** ищцата изпратила до свидетеля П., в качеството му на представител на ***на дружеството ответник, писмо с което поискала да бъде определен ден в който ще бъде съставен протокол за видяното от П. и техническото лице при огледа на апартамента на същия ден. Писмото е изпратено с услугата Телепоща, като е връчено на адреса на ответника на ***. /лист * и */.

            Установява се от заключението на съдебно техническата експертиза изготвено от *** С.Ж., че според проекта на сградата върху стоманобетоновата плоча, представляваща под на терасата, респективно таван на помещението под нея, следва да се положат следните пластове: - изравнителна циментова замазка; - пароизолация; - топлоизолация; - хидроизолация; - армирана циментова замазка; - керамика за външно полагане. Общата дебелина на пластовете по проект била 17 см., като разположението на отделните елементи е онагледено на стр.* от заключението /лист **/. Видно е схемата, че хидроизолацията следва да се положи върху топлоизолацията, под която следва да е изпълнена пароизолация. При направения от в. л. оглед на разкрита част от пода на терасата се е установило, че не са положени изравнителна замазка над железобетонната плоча и пароизолацията под топлоизолацията. Изпълнени са топлоизолация с дебелина около 10 см., хидроизолация от битумна мушама, армирана циментова замазка и настилка от керамични плочи за външно полагане, намираща се най-отгоре, върху пода на терасата. В. л. е установило наличие на течове в апартамента на ищцата идващи от покрива тераса и намиращи се на тавана в югозападната спалня, тавана на южното помещение – дневна със столова, както и по тавана и стени на югоизточния балкон на жилището. От наличието на течове може да се направи извод за нарушена хидроизолация, както и повредена топлоизолация, тъй като при намокряне тя губи свойствата си. Според отговорите на в. л. дадени в съдебно заседание функцията на пароизолацията е да предпазва топлоизолацията от парите, които идват от жилището под нея. Тя няма предназначена да задължа влага и поради това няма отношение към хидроизолирането на апартамента. В. л. сочи още, че наличието на течове в жилището на ответницата се дължи на нарушение на хидроизолацията, като е невъзможно точно да се определи местоположението на дефекта, тъй като хидроизолационната повърхност е скрита при довършителните работи. Възможно е хидроизолацията да е скъсана или нарушена при допълнителни работи. Сочи при огледа е установил наличие на частично разкриване на фуги, както и последвала допълнителна обработка на фугите /лист **/.

            При така установените факти се налагат следните изводи:

            Съобразно чл.92 неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

            Безспорно се установи по делото съществуването на правоотношение по договор за строителство, въз основа на което дружеството ответник е построило и въвело в експлоатация сградата, в която се намира апартамента собственост на ищцата. Установи се също така наличието на самостоятелно споразумение постигнато между ищцата и ответника, с което дружеството поема гаранционна отговорност за бъдещи дефекти в хидроизолацията на терасата на *** етаж, която се явява покрив за част от помещенията в апартамента на ищцата. С тази допълнителната уговорка изпълнителят е поел задължение за отстранява появили се дефекти в срок от двадесет дни от датата на която е констатирал наличието на теч. Споразумението е сключено от надлежно упълномощен представител на ответника, като с него дружеството изпълнител по същество е поело допълнителна гаранционна отговорност за евентуалните повреди в хидроизолацията на въпросната тераса. Тази гаранционна отговорност, се поражда от самото споразумение и съставлява задължение произтичащо от нея, а не от закона. Поради това съдът намира, че позоваването от ответника на изтичане на предвидените в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. гаранционни срокове е неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че сроковете по наредбата са минимални, като няма пречка страните да уговорят различна продължителност. Съдът счита, че извършеното в споразумението от *** препращане към гаранционните срокове по чл.20, ал.4 от Наредба №2 се отнася не до конкретния обект на споразумението – хидроизолацията на терасата над жилището на ищцата, а за останалите изпълнени строително монтажни работи. Този извод се налага от факта, че относно описаните с чл.1 от споразумението дефекти, са уговорени нарочни специални правила, които са в отклонение на общи  режим по наредбата.

             С оглед така изложеното се налага извод, че ответникът е следвало да предприеме действия по отстраняване на причините за появилия се теч, в срок от двадесет дни считано от двадесет и четири часа от датата на уведомяването. При уведомяване извършено на ***, този срок е изтекъл на ***. След изтичането му в полза на ищцата е възникнало правото да получи неустойката уговорена в споразумението.  Изчислена за времето на забава от 15.03.2017г.  ,  до ***. /деня преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/, неустойката е равна на 3400 евро, чиято левова равностойност възлиза на 6649,82 лева.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 997 лв. за настоящото производство, както и 483 лв. – разноски в заповедното производство.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК, по отношение на „Филипополис - РК” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Петко Каравелов №9 съществуването на вземането на М.Н.К., ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Л. №** за сумата 6649,82 лв. /шест хиляди шестстотин четиридесет и девет лева  и 82 ст./ представляваща равностойност на 3400 евро/ три хиляди и четиристотин евро/, дължима на осн. чл.92 ЗЗД и представляваща неустойка по споразумение от ***, начислена за времето от 15.03.2017г. до 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.09.2017г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №8678/07.09.2017г. по ч.гр.д. №13848/2017г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Филипополис - РК” да заплати на М.Н.К., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 997 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева /, представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата 483 лв. /четиристотин осемдесет и три лева / - деловодни разноски направени в заповедното производство по ч.гр.д. №13848/2017г. на Пловдивския районен съд.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :п/ Живко Желев

 

Вярно с оригинала.

М.К.