№ 7583
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110145845 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран от Р. И. С., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)” ООД,
ЕИК ********* с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26
ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договори за паричен
заем Кредирект № 661639 от 12.04.2022 г., №826799 от 10.03.2023 г. и
Договор за потребителски кредит № 848537 от 20.04.2023 г., сключени между
страните по делото са нищожни, под евентуално съдът да обяви за
недействителни клаузите на чл. 6.2 и чл. 3.7 от Договори за паричен заем
Кредирект № 661639 от 12.04.2022 г., №826799 от 10.03.2023 г. и клаузите на
чл. 11 и чл. 3.7 от Договор за потребителски кредит № 848537 от 20.04.2023
г., както и да осъди ответника да плати на ищеца сумата в размер на 1028 лв.
и сумата в размер на 718,48 лв., представляващи платени без основание суми
въз основа на нищожен договор Договори за паричен заем Кредирект №
661639 от 12.04.2022 г. и нищожен договор Договори за паричен заем
№826799 от 10.03.2023 г.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договори за паричен заем
Кредирект № 661639 от 12.04.2022 г., №826799 от 10.03.2023 г. и Договор за
потребителски кредит № 848537 от 20.04.2023 г., по силата на които са му
предоставени в заем сумите в размер на 1100 лв., 1000 лв. и 900 лв. Излага
аргументи, че всички договори са сключени в противоречие на
1
императивните разпоредби на ЗПК. Релвира се становище, че съгласно чл. 11
от договора страните са се уговорили при непредставяне на обезпечение в
тридневен срок да бъде начислена неустойка.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробни
съображения за валидност на процесните договори и клаузи за неустойка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договори за паричен заем
Кредирект № 661639 от 12.04.2022 г., №826799 от 10.03.2023 г. и Договор за
потребителски кредит № 848537 от 20.04.2023 г., под евентуалност са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузите на чл. 6.2 и чл. 3.7 от Договори за паричен заем
Кредирект № 661639 от 12.04.2022 г., №826799 от 10.03.2023 г. и клаузите на
чл. 11 и чл. 3.7 от Договор за потребителски кредит № 848537 от 20.04.2023
г., и кумулативно са съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55
ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер на 1028 лв.
и сумата в размер на 718,48 лв., представляващи платени без основание суми
въз основа на нищожен договор Договори за паричен заем Кредирект №
661639 от 12.04.2022 г. и нищожен договор Договори за паричен заем
№826799 от 10.03.2023 г.
За уважаване на предявения главен иск е в доказателствена тежест на
ищеца да докаже, наличието на облигационно правоотношение по Договор за
паричен кредит; че последният е нищожен поради противоречие със закона, и
в частност поради неспазване на процедурата по сключването му; по
евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже, че част от съдържанието на
Договор за паричен кредит са оспорените клаузи; че последните накърняват
добрите нрави, противоречат и заобикалят закона, както и че са
неравноправни.
За основателността на иска по чл. 55, ал. ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: В тежест на ищеца е да докаже реалното
заплащането на сумата, съответно получаване от ответника на
2
претендираната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че е било налице
основание да задържи тази сума, т.е. че сумата е била дължима и е платена на
правно основание.
Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между
страните на Договори за паричен заем Кредирект № 661639 от 12.04.2022 г.,
№826799 от 10.03.2023 г. и Договор за потребителски кредит № 848537 от
20.04.2023 г., по силата на които са му предоставени в заем сумите в размер
на 1100 лв., 1000 лв. и 900 лв., както и уговорката между страните в чл. 11 от
договора при непредставяне на обезпечение в тридневен срок да бъде
начислена неустойка.
Преценката относно действителността на процесните договори за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
3
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
47,92 % за Договор за паричен заем № 661639 от 12.04.2022 г., 54,39 % за
Договор за паричен заем № 848537 от 20.04.2023 г., т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за
погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
4
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договори за паричен заем Кредирект № 661639 от 12.04.2022 г., №826799 от
10.03.2023 г. и Договор за потребителски кредит № 848537 от 20.04.2023 г. за
основателни и следва да ги уважи.
Доколкото съдът е уважил главните искове, не се е сбъднало условието
да разгледа предявените под евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 6.2 и чл. 3.7 от
Договори за паричен заем Кредирект № 661639 от 12.04.2022 г., №826799 от
10.03.2023 г. и клаузите на чл. 11 и чл. 3.7 от Договор за потребителски
кредит № 848537 от 20.04.2023 г.
Относно предявените кумулативно искове с правно основание чл. 55
ЗЗД:
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетата като писмено доказателство по делото справка се
установява, че по Договори за паричен заем Кредирект № 661639 от
12.04.2022 г. ищецът е заплатил сумата в общ размер на 2671,16 лв. По делото
бе установено като безспорно обстоятелство, че предоставеният заем е в
размер на 1100 лв., което е чистата стойност на кредита, поради което
горницата над тази сума е платен без основание и искът следва да се уважи в
претендирания размер.
От приетата като писмено доказателство по делото справка се
установява, че по Договори за паричен заем Кредирект №826799 от
10.03.2023 г. ищецът е заплатил сумата в общ размер на 2093,04 лв. По делото
бе установено като безспорно обстоятелство, че предоставеният заем е в
размер на 1000 лв., което е чистата стойност на кредита, поради което
горницата над тази сума е платен без основание и искът следва да се уважи в
претендирания размер.
5
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 352,84 лв. за заплатена държавна такса
и адв. М. М. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Съдът приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец
срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този
смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа
на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400 лв.
Съдът приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК. От служебна справка в деловодната система на съда се установява,
че ищецът Р. С. е предявил над десет на брой идентични претенции – напр. по
гр.д. № 58982/2023 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. № 65811/2023 г. по описа
на СРС, ГО, по гр.д. № 62190/2023 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. №
62188/2023 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. № 58990/2023 г. по описа на СРС,
ГО и др.
Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се
достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и
съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от
26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която
злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на
субективните права и основните принципи на гражданския процес. С
цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да
съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските
не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно
6
производство. В този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по
в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-Д състав.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по исковете с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Р. И. С., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)”
ООД, ЕИК ********* Договори за паричен заем Кредирект № 661639 от
12.04.2022 г., №826799 от 10.03.2023 г. и Договор за потребителски кредит №
848537 от 20.04.2023 г., сключени между страните по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД „(ФИРМА)” ООД, ЕИК ********* да
заплати на Р. И. С., ЕГН ********** сумата в размер на 1028 лв. и сумата в
размер на 718,48 лв., представляващи платени без основание суми въз основа
на нищожен договор Договори за паричен заем Кредирект № 661639 от
12.04.2022 г. и нищожен договор Договори за паричен заем №826799 от
10.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК
********* да заплати на Р. И. С., ЕГН ********** сумата в размер на 352,84
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „(ФИРМА)“
ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. М. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7