Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 12.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на осми декември
през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря
Ели Гигова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 15632 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 174390 от 23.07.2019 г. по гр. д. №
81497/2018 г. на СРС, 85 състав, е отхвърлен
предявеният от „А.Л.“ ООД *** с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.2 от ЗЗД за установяване,
че ответната община дължи на ищцовото дружество
сумата от 22 903.80 лв., представляваща стойността на недобита
дървесина по договор СОА17-ДГ-56-667/28.07.2017 г., ведно със законната лихва
от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и лихви в размер на 1 179.35 лв. за
периода от 01.04.2018 г. до 02.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК от 18.10.2018 г.
по ч. гр. д. № 65384/2018 г. на СРС, 85 състав.
Недоволен от така постановеното решение
е останал ищецът „А.Л.“ ООД, който в срока рпо чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва като неправилно поради
нарушение на материалния закон. Поддържа, че след като по делото е доказано
несъмнено, че е платил 100 % от цената за всички 1254 куб.м. дървесина по
договора, но че същевременно до изтичане на срока му е добил само 39 куб.м., то
той има право да му се върне надплатеното на стойност 19 086.35 лв. без ДДС
(22903.80 лв. с ДДС). Като изтъква, че не е могъл да добие повече дървесина
поради обективни обстоятелства, а именно – преминаващата през обекта еко-пътека и множество туристи по нея, счита, че исковете
са доказани както по основание, така и по размер и моли обжалваното решение да
бъде отменено и исковете – уважени така, както са предявени.
Въззиваемата С.О.
оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства по делото във връзка с инвокираните от
страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК,
намери следното:
Предявени са обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за установяване, че ответната С.О. дължи на ищцовото
„А.Л.“ ООД сумата от 22 903.80 лв., представляваща стойността на недобита
дървесина по договор СОА17-ДГ-56-667/28.07.2017 г., ведно със законната лихва
от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и лихви в размер на 1179.35 лв. за периода от 01.04.2018 г. до
02.10.2018 г.
Производството
се развива след като за процесните вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 18.10.2018 г. по ч. гр. д. №
65384/2018 г. на СРС, 85 състав, срещу която в срок е подадено възражение от
длъжника, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение.
От фактическа страна по делото не се
спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че след
като със Заповед № РД09-577 от 02.06.2017 г. на Кмета на СО е била открита
процедура по договаряне за отдаване ползването на прогнозни количества
дървесина при проведената процедура по Наредбата за условията и реда за
възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска
собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, ищцовото дружество „А.Л.“ ООД е било определено за купувач
на 1254 куб.м. дървесина, собственост на С.О.. В резултат, на 28.07.2017 г. е сключен договор
СОА17-ДГ-56-667/28.07.2017 г., съдържащ елементите на продажба и изработка.
По силата на това съглашение ответната СО се задължила да прехвърли
собствеността върху прогнозно количество маркирана дървесина, а ищецът – да
добие и извози същата и заплати уговорената цена. Няма спор, че плащането на
цялата цена е извършено още при сключването на договора. Наред с това,
ищецът е поел задължения и да започне сеч в тридневен срок от издаване на
съответното позволително, да извърши сечта и да извози дървесината в срока на
позволителното и да почисти сечището, да изгражда необходимите пътища за
усвояване на дървесината и да поддържа горските пътища към и в обекта, както и
да отсече и извози всички маркирани дървета върху цялата площ, включваща общо
десет подотдела (подобекта). Преди сключване на договора ищецът е депозирал
декларация, че е извършил оглед на обекта и е запознат с всички условия, които
биха повлияли на предложението му да сключи договора с общината. Въпреки
издадените девет позволителни за сеч, на 27.11.2017 г. е съставен протокол, от
който се установява, че на почти всички отстъпени на ищеца подотдели не се
работи, с изключение на 1023-е1, където имало повалени дървета. Видно от
протокола, съставен на 19.12.2017 г., в осем подотдела сечта изобщо не е
започвала, а в подотдел 1023-е1 е извършена по технологичния план, но вършината
била разхвърляна по цялото сечище. От представените от ответника в съдебно заседание на 27.06.2019 г.
доказателства се установява, че в близост до обект 1023 преминава пътека,
която не е със статут на еко-пътека или друг вид
туристически обект. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля К.,
според когото пътеката, по която се движели туристи, минавала „наблизо“, „до
сечището“. Туристите пречели на извозването, тъй като можели да пострадат. За
това горските ги предупредили да не извозват, докато има хора. Предупрежденията
били устни. От показанията на св. Вачков – главен лесничей, също се установява,
че по повод оплакване от минаващи туристи на ищеца
било дадено предписание (но не за спиране), което е било изпълнено. Установява
се още, че разрешителни за сеч са били издадени за цялото договорено количество,
като за срока на договора сечта не е била спирана нито по административен, нито
по друг законен ред.
При
тези данни настоящият въззивен състав намира от
правна страна предявеният иск за неоснователен и недоказан. Твърдените в
исковата молба факти и обстоятелства сочат на виновно неизпълнение на договора
от страна на общината, в резултат на което в полза на ищеца е възникнало право
на обезщетение вместо изпълнението по чл. 79 ал. 1 пр.2 ЗЗД в размер на
платената, но неполучена дървесина. По заявлението за издаване на заповедта по
чл. 410 ГПК вземането е „за заплатена и неусвоена дървесина по договор
СОА17-ДГ-56-667/28.07.2018 г.“. Същото е индивидуализирано в обстоятелствената
част на исковата молба като произтичащо от договор със същите инициали от
28.07.2017 г., по който цената на цялото количество дървесина от 1254 куб.м.
било платено от ищеца при подписване на договора, но от него били изсечени и
добити само 39 куб.м., тъй като ответната
СО спряла сечта и до края на годината, когато договорът бил прекратен с
изтичане на срока му, не позволила да се
добие заплатената дървесина. Такива данни по делото липсват. Твърдяното
спиране на сечта и забраната да се извършва такава до изтичане на срока от
страна на ответната С.О. не се доказва с писмени доказателства, а гласните
такива сочат на обратния извод. Ето защо, не може да се приеме, че
невъзможността за изпълнение на договора от страна на ищеца се дължи на виновно
поведение на ответника. Последният не е изпаднал в неизпълнение на договорните
си задължения, не е неизправна страна по облигацията, с оглед на което не може
да отговаря по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за вреди от
неизпълнение, каквото неизпълнение в случая не е допуснал. Напротив, в
неизпълнение е останал ищеца, който не само не е вдигнал дървесината, за която
е получил разрешение да изсече, но и не е изпълнил задълженията си по чл. 4.2.
от договора и по-конкретно – да почисти сечището, да изгражда необходимите
пътища за усвояване на дървесината, да поддържа горските такива към и в обекта,
както и да отсече и извози всички маркирани дървета от цялата площ.
В чл. 5.6.3. вр.
5.6.1. от договора страните са предвидили връщане на платените суми за
насаждения, които поради обективни причини, които са наложили промяна във вида
и интензивността на сечта, не са могли да бъдат ползвани, но ищецът не се е
позовал на това право, очевидно приемайки, че подобни обективни причини за
неизпълнение на договора спрямо него не са налице. Още повече, клаузата визира
случаи, в които невъзможността за сеч касае едно насаждение и не засяга
останалите. А в случая ищецът изобщо не е извършвал сеч в останалите подобекти,
за които е сключил договора. Установява се от показанията на разпитаните
свидетели, че в близост на един от десетте подобекта (подотдела) е минавала
пътека, по която се разхождали планинари. Присъствието на граждани около
терена, предназначен за сеч, е от естество да затрудни работата на ищеца, но
само в този подобект. В останалите подобекти ищецът изобщо не е започнал сечта,
като нито е придобил блага от правата, които произтичат за него от договора,
нито е изпълнил насрещно поетите си задължения по него, които не се изчерпват
само с плащането на покупната цена. От друга страна, ищецът няма право да иска
връщане на съответната част от цената и на основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 193 ал. 1 от ЗЗД, тъй като дори наличието на пътека
да съставлява недостатък по смисъла на посочените разпоредби, то ищецът изрично
е декларирал, че е запознат с обекта, за който кандидатства да сключи договор,
а съгласно чл. 193, ал. 2 ЗЗД продавачът не отговаря за недостатъците, които са
били известни на купувача при продажбата. Предвид, че по делото не се
установява виновно неизпълнение на поето договорно задължение от страна на
ответната С.О., ищецът няма право на обезщетение за вредите от такова
неизпълнение. Доводите, изтъкнати при устните състезания пред първата инстанция
(които впрочем не се поддържат пред настоящия въззивен
съд), сочещи на неоснователно обогатяване, като несвоевременно заявени, не
могат да бъдат обсъждани.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът „А.Л.“ ООД следва да
заплати на ответника С.О. сумата 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174390 от 23.07.2019 г. по гр. д. № 81497/2018
г. на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА
„А.Л.“ ООД с ЕИК-*****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.О.,
с ЕИК-*****, с адрес: гр. София, ул. „*****,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяване на страните за изготвянето му чрез връчване на
препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.