Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.София, 10.11.2021г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти  състав в публичното заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №3710/***8год., за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл.42, б."б" във вр. С чл.25, ал.1 от ЗН, чл.43, ал.1, б."а" във връзка с чл.13 и чл.30 от ЗН.

Ищцата А.Д.С. излага в исковата молба, че нейната майка, починала на 30.04.***7г., съставила саморъчно завещание, обявено на 11.01.***8г. и вписано на 27.02.***8г. в АВ, с което се разпоредила с притежаваното приживе движимо и недвижимо имущество в полза на посочените в него лица. Твърди, че завещанието не е написано и подписано от В.Р., но дори и да е подписано от нея го счита за нищожно на основание чл.42, ал.1, б."б" от ЗН.  Твърди, че съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, тъй като с него завещателката се разпорежда с имуществото си в полза на майка си Г.Р., съдружник А.К. и дъщеря си А.С.. В текста на документа липса означение за датата на съставянето  му, а от съдържанието му не може да се направи извод за това.  В документа е посочена една дата 23.04.***7г. която е на реда, следващ реда на който е положен подписа. Позовава се на практика на ВКС, според която завещанието е нищожно щом датата е поставена след подписа. Счита, че същото е недействително, тъй като от неговото съдържание не може да се установи действителната воля на завещателя, кои са облагодетелстваните лица и при какви квоти. Това не може да се установи дори и чрез тълкуване.

Твърди, че на първа страница от завещанието са описани четири апартамента, които завещава на майка си Г.  Г., без да са посочени идеални части. На втора страница отново за описани същите апартаменти, но е разпоредено ползващи лица да бъдат ищцата и Г.Р., при квоти от 1/2 идеална част, което прави текста неясен е нелогичен. В т.6 е изразена воля как да се постъпи със сумите  в посочени сметки, но не и кой да придобие правата за това, тъй като не е посочено ползващо се лице.

В условията на евентуалност са изложени твърдения, че завещанието е унищожаемо на основание чл.43 от ЗН, тъй като ако се приеме за вярна посочената дата, то към този момент завещателката е била в болница, в тежко  здравословно състояние, приемала множество лекарства, поради което не е била способна  да се разпорежда със своето имущество.  Осем дни по-късно е починала в същото лечебно заведение, което поставя под съмнение яснотата на съзнанието й. Този извод е подкрепен и от текста на завещанието, който е неясен, двусмислен и  нелогичен.    

 При условията на евентулност излага твърдения да е нарушена запазената й част от наследството, съобразно чл.28 от ЗН, тъй като е единствено дете на В.Р. и запазената й част от наследството се равнява на 1/2 идеална част с оглед чл.29, ал.1 от ЗН. Твърди, че завещаното в полза на трети лице е повече от оставеното в нейна полза.

  Предвид изложеното предявява искове за постановяване на решение, с което

1. Да бъде установена нищожността  на саморъчното завещание на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г., направено в полза на Г.Г.Р. с ЕГН********** и А.Л.К. с ЕГН**********, обявено на 11.01.***8г. с протокол, съставен от нотариус Л.С.с район на действие Софийски районен съд, рег.№ 400 на НК.

1. При условията на евентуалност да бъде унищожено саморъчното завещание на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г., направено в полза на Г.Г.Р. с ЕГН********** и А.Л.К. с ЕГН**********, обявено на 11.01.***8г. с протокол, съставен от нотариус Л.С.с район на действие Софийски районен съд, рег.№ 400 на НК.

3. При условията на евентуалност  да бъде възстановена запазената част на А.Д.С. с ЕГН ********** от наследството на В.В. Р. с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г., в размер на 1/2 идеална част, като бъдат намалени направените в полза на Г.Г.Р. с ЕГН********** и А.Л.К. с ЕГН********** завещателни разпореждания. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Г.Г.Р. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Поддържа, че завещанието е валидно и отразява действителната воля на дъщеря й. Не е присъствала на неговото изготвяне и го получила от свещеника, изповядал дъщеря й, ден преди смъртта й. На 10.03.***7г. разбрала за фаталната диагноза, която станала причина за смъртта й на 30.04.***7г.  Според нея завещателната й воля е напълно логична, тъй като направените в нейна полза завети имат за цел да запазят наследството в полза на дъщеря й А.. Излага доводи, че бракът на дъщеря й с Д.С. бил прекратен през ***4г., като в началото на годината тя й детето напуснали семейното жилище. Принудил я привидно да продадат на неговата сестра построената по време на брака им къща в гр.Банкя, в  която той живее в момента. По сделката не са плащани никави пари, като чрез нея той осигурил имота само за себе си и реално лишил детето от наследство от майка му.

След развода, поради липса на доходи, С. извършил множество сделки с недвижими имоти. Когато узнала за непредотвратимия си край, В.не желаела след смъртта й С., като законен представител на малолетното дете, да получи възможност да се разпорежда с наследствени имоти. Била убедена, че само майка й може да гарантира запазване на имуществото за  детето. Освен това два от недвижимите имоти били дарени на В.от нейните родители, тъй като не очаквали, че ще си отиде преди тях.  Към датата, на която е написано завещанието, В.била фатално болна, но напълно адекватна. Получила кръвоизлив на 29.04.***7г., след което починала. След развода детето живеело с майка си, а след като тя забояла с баба си.  С. не се интересувал от В.и нейното състояние. След смъртта наВ., С. реализирал всички възможни активи от наследството-обезщетения от болнични, вноски в ДЗПО на стойност над 10 000лева, които не са внесени по сметка на детето, без да погаси задълженията, които обременявали наследството на детето. Ответницата платила дълга на В.и спасила от публична продажба един от имотите. Само те поели организацията и разходите за погребението й. Към момента бащата на А. ограничава всеки контакт с нея и други близки на семейството хора.

Ответникът А.Л.К.  в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Счита завещанието за валидно, изразяващо последната вола на В.Р. и отразяваща  действителните им отношения, тъй като още приживе уредили реалната продажбата на  дяловете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа страна следното:

Представено е саморъчно завещание на В.В. Р. със следното съдържание:

" Завещавам на майка ми Г.Г.Р. с ЕГН ********** следните движими и недвижими имоти:

1. ********част бл.********2. Овча купел 1 част бл.********

3.Овча купел 1 част  бл.********

4. Манастирски ливади комплекс ********паркомясто Н12 към него

5. Лекият ми автомобил Ауди А5 *******

6. С парите ми от банковите сметки да ми бъде погасено изпълнителното дело при ЧСИ С.Я.и заличена овърдрафт картата от Пощенска банка

7. Дял от фирма "Д.Е.Е." студио на съдружникът ми в същата фирма А.Л.К.

8. Фирмата ми "ВВС ***"ЕООД на майка ми

 9. Мотопед Пежо …………………….на майка ми

10. на дъщеря ми А.Д.С. оставям (1/2) от ап.60 в ********и една втора(1/2) от ап.********в кв. Манастирски ливади. Другата 1/2 от тези двата на майка ми.

На дъщера ми А.С. оставям изцяло само на нея ап.********в Красна поляна, в който да живеят докато са живи майка и татко.

Свидетели на завещанието са М. Д.Д. с ЕГН ********** и В.Ю.Д.."

Посочено е място и дата на съставяне на завещанието -гр.София, дата 23.04.***7г. и са положени подписи на завещателя и свидетелите.  

От протокол за обявяване на саморъчно завещание се установява, че същото е обявено на 11.01.***8г. по искане на Г. Г..

С решение №496126/27.09.***8г. на Софийски районен съд, 80-ти състав по гр. дело №12857/***8г. е допуснато на основание чл.61, ал.1 от ЗН приемане по опис на наследството на В.В. Р. от наследника й А.  Д.С. на описани в 5 точки недвижими имоти, лек автомобил и движими вещи, намиращи се в ап.60, находящ се в  гр.София, кв."*******2 , описани в протокол за опис на движими вещи.

 Приета е съдебно-техническа експертиза, в която е определена пазарната стойност на недвижимите имоти. В допълнителна СТЕ е направена оценка на два от процесните имоти- ап.32 и ап.90, като е приспаднато учреденото вещно право на ползване. Като взе предвид запазеното вещно право на ползване по отношение на част от недвижимите имоти, останали в наследството на В.Р., съдът приема, че следва да вземе предвид пазарната стойност на тези имоти, определена в допълнителната СТЕ.

От двете приети експертизи се установява следната стойност на останалите в наследството недвижими имоти:

1. Недвижим имот, предмет на договор за дарение, оформен в нот.акт№132/20.06.2008г., с който В.Г.Р.и Г.Г.Р. даряват на В.Р. собствения си ап.32, находящ се в гр.София, ж.к."********част", ул."Кольо Фичето", бл.********, като си запазват вещно право на ползване с определена пазарна стойност в размер на 80560,00лева, от които 22 658,00лева пазарна стойност на вещно право на ползване и 57 920лева на апартамнет след приспадане стойността на правото на ползване.

2. Недвижим имот, предмет на договор за дарение, оформен в нот.акт№92/16.12.2008г., с който В.Г.Р.и Г.Г.Р. даряват на В.Р. собствения си ап.90, находящ се в гр.София, ж.к."********като си запазват вещно право на ползване с определена пазарна стойност в размер на 128 860,00лева, от които 36 243,00лева пазарна стойност на вещно право на ползване и 84 680лева стойност на апартамент след приспадане стойността на правото на позлване.

3. Недвижим имот по нот.акт №120/2002г. -ап. 60, находящ се в гр.София, ж.к."********Д  с площ от 84,14кв.м., заедно с избено помещение №3 , пазарна стойност 128 270лева.  

4. Недвижим имот по нот.акт№133/2008г. -ап. 29, находщ се в гр.София, ж.к."********част", ул."********, с площ от 61.00кв.м., заедно с избено помещение №1 с определена пазарна стойност в размер на 84 680,00лева.

5. Недвижим имот по нот.ак№15/***5г. -ап. Д***, находящ се в гр.София, м."Манастирски ливади-изток", ет.2 на секция "Д" с площ от 111,14кв.м. заедно с мазе №ДЕ76 с определена пазарна стойност в размер на 176 210лева и Паркомясто Н12 на първо ниво в общия сутерен на секция Н 12 с определена пазарна стойност в размер на 8920лева- обща стойност от 185 130лева.

За установяване стойността на дяловете  в дружество "Д.Е.Е." ЕООД  е представено извлечение от търговския регистър, от което е видно, че към 06.12.***9г. "Д.С." ЕООД с ЕИК ********е с едноличен собственик на капитала А.К.. По отношение на същото дружество е заличено обстоятелство, че съддружници в него са А.К. и В.В. С.  с дялове от по 500лева. Представен е  дружествен договор от 28.03.***8г., съставен от едноличния собственик, като в чл. 8 е предвидено, че  капиталът  на дружеството е 1000лева, раздределен на 1000 равни и неделими  дяла, всеки по един лев, внесен 100% при учредяване на дружеството.

 За установяване стойността на дяловете  в дружество "ВВС-***" ЕООД  е представено извлечение от търговския регистър, от което е видно, че към 06.12.***9г. същото е с едноличен собственик на капитала Г.Г.Р.. По отношение на същото дружество е заличено обстоятелство, че събдружници в него са Г.Р. и  В.С.. Представен е  дружествен договор от 28.03.***8г., съставен от едноличния собственик, като в чл.8 е предвидено, че  капиталът  на дружеството е 5000лева, разпределен на 50равни и неделими  дяла, всеки по 100лева, внесен 100% при учредяване на дружеството.

Приета е авто-техническа експертиза, в която е определена пазарната стойност на завещания автомобил към01.05.20017г. в размер на 44 000лева.

Приети са две съдебно-графологични експертизи, по които е направено заключение, че  саморъчното завещание е написано и подписано от В.Р..

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. Разпитана свидетелката Х. дава показания, че познава покойната В.от много години, били приятелки от "Красна поляна". Починала от злокачествено образование, което се развило бързо. Имала редовни контакти с нея, тъй като е много близка на майка й. Когато В.била в болница "Иван Рилски"  през ***7г., свидетелката я посещавала. Абсолютно нормално водела разговори  и като лекар свидетелката, счита че няма основание да се мисли да не е била адекватна, тъй като и самото й заболяване не предполагало мозъчно увреждане. Не е имала период в живота си, когато да е била неадекватна.  Споделяла за намерение да напише завещание на майка си, тъй като била в много лоши отношения със съпруга си и се опасявала, че имуществото  й ще бъде разпродадено от бившия й съпруг и няма да остане за детето.

Свидетелката А.познава В.от 1998г., заедно следвали в НСА. Контактувала с нея през цялото време, откакто заболяла  до последния й ден   и зне, че не е била неадекватна, тъй като разговарялли последния ден, преди да почине. Знае, че е разведена, не познавала бившия й съпруг. Знае, че имала няколко апартамента, кола и фризьрски салон и казвала, че не се притеснява за детето, тъй като за него ще има, както и че разчита на майка си.

Свидетелката В. познавала В.и съпруга й. Когато тя починала били разведени, а детето живеело при нея. Влезнала в болница на  10.03. и починала на 30.04. ***7г. През този период свидетелката я посещавала, заедно със съпруга си.  Познава А.К., с който били съдружници в обща фирма. Тя му оставила фирмата, тъй като се притеснявала, че  бившият й съпруг ще продаде всичко.  Това знае от нея още преди да влезе в болница. През това време детето й било при майка й. Не е виждала бившия й съпруг да я посещава.  Притеснявала се, че съпругът й ще продаде всичко и ще замине в Щатите, тъй като имал сестра там.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

По иска за установяване нищожност на процесното завещание съдът приема следното:

        Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗЗД саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. От приетите съдебно почеркови  експертизи, които са непротиворечиви, се установява, че саморъчното завещание е написано и подписано от В.Р.. От съдържанието му е видно, че  е означена дата, която се намира след завещателното разпореждане. В случая датата е в лявата част на листа, а подписът е на същия ред в дясната част, поради което съобразно правилата за писане в български език, съгласно които изписването е от ляво на дясно, се приема, че подписът е под завещателните разпореждания. В тази връзка са неоснователни възраженията на ищеца за нищожност на завещанието като неподписано от завещателя и поради липса на дата, тъй като изискванията на закона за неговата действителност са спазени.

           Неоснователно е възражението на ищеца, че завещанието е неясно, тъй като не може да се установи волята на завещателя относно облагодетелстваните лица. С решение, постановено по чл. 290 ГПК, № 855/***0 г. по гр. д. № 1497/*** г., на ВКС, I г. о., е прието, че при спор относно това, кой е завещаният имот, следва да се изследва действителната воля на завещателя, при което трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото като например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота, и всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя относно предмета и вида на завещанието. Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове - чл. 20 ЗЗД. С оглед характера на завещанието като едностранно волеизявление, то при тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание.

Тълкувайки волята на завещателя в настоящия спор, следва да се има предвид, че на първо място са описани завещаните на майка й Г.Р. недвижими имоти и лекият й автомобил. Между недвижимите имоти в  т. 2 и т.4 са описани ап.60 в кв."*********в ж.к."Манастирски ливади", заедно с едно паркомясто. По отношение на същите имоти в предпоследния абзац на завещанието е заявена воля 1/2 идеална част от тях да остане за дъщеря й, а другата за майка й.

            Следва да се вземат предвид разпоредбите на чл.38 и чл.39 от ЗН, които регламентират възможността за последваща отмяна на завещание изцяло или частично и да се приеме, че с процесното завещание е налице частична отмяна на първоначалното разпореждане  по отношение на 1/2 от недвижимите имоти,  посочени в предпоследния абзац на текста, за които се съдържа заявление тази част да остане за дъщеря й.

            Следва да се направи извод, че волята на завещателката е  майка й Г.Р. и дъщеря й В.Р. да получат по 1/2 от ап.60 в кв."*********в ж.к."Манастирски ливади" заедно с едно паркомясто. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение Решение № 245 от 31.10.***1 г. на ВКС по гр. д. № 1189/***0 г., II г. о., ГК, по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието че ако последващото завещателно разпореждане се отнася до същото имущество, до което се отнася и предходното, но сочи различно ползуващо се лице, то отменя предходното.

            По иска за унищожаване на завещанието съдът приема следното:

            На основание чл. 43, ал.1, б."а" ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. По аргумент от чл. 13 ЗН неспособността е налице, когато завещателят е недееспособен /ненавършил 18 г./, поставен под запрещение или поради слабоумие, душевна болест или друга причина е в обективна невъзможност да разсъждава нормално и действа разумно и не може да разбира и ръководи постъпките си. Меродавен за преценката завещателната способност на завещателя е моментът на съставяне на завещанието /означената в него дата на написване/, а не характера и продължителността на състоянието. В съответствие с правилото на чл. 154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че към датата на съставяне завещанието завещателката е била неспособна да действа разумно, да разбира значението на действията и разбира постъпките си.

            Събраните по делото доказателства не установяват твърденията в исковата молба завещателката В.Р.  към 23.04.***7г. да е била в състояние на завещателна неспособност. От събраните гласни доказтелства, които съдът кредитира като непротиворечиви и основаващи се на непосредствените впечатления на свидетелите се установява, че в периода около съставянето му ищцата е била адекватна. Макар и да е била в болница и в тежко състояние, тя се е държала адекватно, свидетелите  са я посещавали в болницата и са разговаряли  с нея преди смъртта й. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят посочените показания, поради което следва да се приеме за недоказано твърдението на ищеца за завещателна неспособност на В.Р. към датата на съставяне на завещанието , като предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

            По иска с правно основание чл.30 от ЗН съдът приема следното:

            В случай, че наследодателят се е разпоредил над размера на разполагаемата си част, се поражда правото на наследника по чл. 30, ал. 1 от ЗН да претендира намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената му част или до размер от 1/2. При универсалните завещателни разпореждания намалението се извършва направо, съобразно чл. 29 от ЗН, поради което и не е необходимо образуване и оценяване на наследствената маса по правилата на чл. 31 от ЗН.

От съдържанието на процесното саморъчно завещание следва да се направи извод за това, че не представлява универсално завещателно разпореждане, тъй като са посочени конкретни вещи и лицата, в полза на които са завещани.

            Съгласно т. 4  от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.***3 г. на ВКС по т. д. № 3/***3 г., ОСГК приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В случая се уставява, че ищцата е приела неследството на В.Р. по опис, като са описани имотите , съставящи наследствената маса. Според мотивите към т. 4 от горепосоченото търлкувателно решение, които имат отношение към разглеждания спор, съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица. В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество. ……В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.

            В разглеждания случай съдът приема, че наследствената маса се състои от описаните  в  решение №496126/27.09.***8г. на Софийски районен съд, 80-ти състав по гр. дело №12857/***8г., с което е допуснато приемане по опис на основание чл.61, ал.1 от ЗН на наследството останало от В.В. Р. от наследника й А.  Д.С., описани в 5 точки недвижими имоти, лек автомобил и движими вещи, намиращи се в ап. 60, находящ се в  гр.София, кв."*******2 , описани в протокол за опис на движими вещи.

            Съдът приема, че при определяне пазарната стойност на ап.60 вещото лице е взело предвид, че същият е луксозно обзаведен, поради което не е необходимо посочените в точка последна от решението движими вещи отделно да бъдат оценявани, същите следва да се приемат за оценени като част от недвижимия имот, в който се намират. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на задължения на В.Р.  към момента на откриване на наследството. От съдържанието на завещанието следва да се направи извод, че тя е имала задължения, включително и водени изпълнителни дела, но в т.4 от него се е разпоредила за след смъртта си с наличните пари по банковите сметки, като е направила волеизявление за погасяване на задълженията й по изпълнително дело и заличена овърдрафт карта. Съдът приема, че волята на В.Р. е изпълнена и са погасени задълженията й с наличините по банковите сметки пари. Поради това следва да се приеме, че към наследствената маса не следва да се включват задължения, а само описаните в  решението на Софийски районен съд недвижими имоти и движими вещи, на база на които да се направи преценка за основателността на претенцията за възстановяване запазена част от наследство. Към наследствената маса следва да се включат и описаните в завещанието дялове от две търговски дружество, която оценка съдът определя  съобразно посочената в дружествените договори стойност.

            Чл. 30, ал.1 от ЗН дава право на наследник със запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения на наследодателя, да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след признаване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Ищцата А.С.  е единствен наследник по закон на В.Р.. Съгласно чл. 28, ал.1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Съгласно чл. 29, ал.1 ЗН, когато наследодателят е оставил само низходящи, както е в настоящия казус, тъй като е разведена преди смъртта си, едно дете запазената част от имуществото е 1/2, а разполагаемата част също е 1/2.

            За да се извърши оценката на наследствената маса следва да се вземе предвид стойността на имуществото към момента на откриване на наследството, като се вземат предвид приетите експертизи и представените писмени доказателства. Съдът приема, че пазарната стойност на недвижимите имоти, включени в наследството е  420 329лева. Към тях следва да се добави стойността на лекия автомобил 44 000лева и стойността на дружествените дялове 3000лева.  Общата стойност на наследството е в размер на 467 329лева, като ищцата има запазена част от него в размер на 1/2  или 233 664,50лева.

            В полза на ищцата са завещани 1/2 идеална част от ап.60 в "Овча купел" на стойност 64 135,00лева или 1/2 от 128 270,00лева. По отношение на завещаната 1/2 ид част от  ап.***,вх.Д в кв. "Манастирски ливади", следва да се включи към цената на апартамента и тази на паркомястото, като съдът приема, че същото е принадлежност към  ап. ***. Следователно завещаното в полза на ищцата е в размер на 92 565лева или 1/2 от 185 130лева. В полза на ищцата е завещан апартамент №*********в ж.к. "*********който е на стойност от 57 902лева, след приспадане учреденото в полза на дарителите вещно право на ползване.  Следователно завещаното в полза на ищцата имущество е на стойност 214 602лева, което е по малко от разполагаемата част с 19 062.50лева.

            Като взе предвид, че в полза на А.К. са завещани дружествени дялове на стойност 500,00лева, съдът приема, че предявеният срещу него иск за намаляване на завещателно разпореждане следва да се отхвърли, тъй като не накърнява запазена част от наследството на ищцата.

            Частично основателен е искът срещу Г.Р. за намаляване на направеното в нейна полза завещателно разпореждане, поради накърняване на запазена част от наследството със сумата от 18 562,50лева, като следва да възстанови запазена част в размер на посочената сума от наследството и да се намали същото с 18 562,50лева.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът   дължи на ответника А.К. направените по делото разноски, но доказателства в тази връзка не са ангажирани, тъй като предявените срещу него искове са отхвърлени изцяло.

Ищцата дължи на ответницата Г.Г.Р. направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1000лева за адвокатско възнаграждение, 250лева възнаграждение за вещо лице, 120лева за призоваване на свидетели, от които следва да се присъдят разноски, като се вземе предвид, че е налице частично уважаване на един от исковете за 1/15 част.  Съдът приема, че за всеки един от исковете са направени разноски в размер на  456,66лева.  Един от исковете е уважен за 1/15, за която са направени разноски в размер на  30,44лева. Поради изложеното следва да се присъдят на ответницата Г.Р. разноски в размер на 1399,60лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищцата направените по делото разноски. Съдът приема, че два от предявените  искове са отхвърлени изцяло, а искът за възстановяване на запазена част от наследство е уважен за 1/15. Ищцата е освободена от държавна такса. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 000лева, разноски за вещи лица в общ размер от 1055,00лева или общо 10 055,00лева. Съдът приема, че  разноските по всеки един от исковете са в размер на 3351,66лева, като един от тях е уважен за 1/15 част, поради което  следва да се присъдят разноски в размер на 223,44лева.

На основание основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата Г.Р. да заплати разноски по сметка на Софийски градски съд, съобразно с  уважената част от исковете, в размер на 185,62лева или  0,1% от 18 562,50лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.С. с ЕГН **********, чрез законния й представител Д.Й.С. с ЕГН**********, срещу Г. Х. Р. с ЕГН ********** и А.Л.К. с ЕГН **********, евентуално съединени искове с правно основание  чл.42, б."б" във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН и чл.43, ал.1, б."а" от ЗН,  за установяване по отношение на ответниците, че  е нищожно саморъчното завещание на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г., направено в полза на Г.Г.Р. с ЕГН********** и А.Л.К. с ЕГН**********, обявено на 11.01.***8г. с протокола, съставен от нотариус Л.С.с район на действие Софийски районен съд, рег.№ 400 на НК, както и за унищожаване на същото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.С. с ЕГН **********, чрез законния й представител Д.Й.С. с ЕГН**********, срещу А.Л.К. с ЕГН **********,  иск  с правно основание чл.30 от ЗН  за възстановяване на запазената част на А.Д.С. с ЕГН ********** от наследството на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г.,  в размер на 1/2 идеална част, като бъде намалено направеното в полза на А.Л.К. с ЕГН********** завещателно разпореждане в саморъчното завещание на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г., обявено на 11.01.***8г. с протокола, съставен от нотариус Л.С.с район на действие Софийски районен съд, рег.№ 400 на НК.

            НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал.1 ЗН по иск, предявен от А.Д.С. с ЕГН **********, чрез законния си представител Д.Й.С. с ЕГН**********, срещу Г. Х. Р. с ЕГН **********, завещателното разпореждане, обективирано в саморъчно завещание на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г., направено в полза на Г.Г.Р. с ЕГН**********, обявено на 11.01.***8г. с протокола, съставен от нотариус Л.С.с район на действие Софийски районен съд, рег.№ 400 на НК,  със сумата от 18 562,50лева.  

           ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част  на  А.Д.С. с ЕГН **********, от наследството на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г., в размер на 18 562,50лева.  

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.С. с ЕГН **********, чрез законния й представител Д.Й.С. с ЕГН**********, срещу Г. Х. Р. с ЕГН **********,  иск  с правно основание чл.30 от ЗН  за възстановяване на запазената част на А.Д.С. с ЕГН ********** от наследството на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г.,  до пълния предявен размер от 18 562,50лева до 1/2 идеална част, от направеното в полза на Г. Х. Р. с ЕГН ********** завещателно разпореждане в саморъчното завещание на В.В. Р.  с ЕГН**********, починала на 30.04.***7г., обявено на 11.01.***8г. с протокола, съставен от нотариус Л.С.с район на действие Софийски районен съд, рег.№ 400 на НК.

        ОСЪЖДА Г.Г.Р. с ЕГН ********** и А.Л.К. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на А.Д.С. с ЕГН **********, чрез законния й представител Д.Й.С. с ЕГН**********, направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на  223,44лева.

        ОСЪЖДА Г.Г.Р. с ЕГН ********** и А.Л.К. с ЕГН ********** на основанеи чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на А.Д.С. с ЕГН **********, чрез законния й представител Д.Й.С. с ЕГН**********, направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на  223,44лева.

        ОСЪЖДА А.Д.С. с ЕГН **********, чрез законния й представител Д.Й.С. с ЕГН********** да заплати на Г.Г.Р. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски, съобразно с  отхвърлената част от исковете, в размер на  1399,60лева.

        ОСЪЖДА Г.Г.Р. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд разноските, от които е освободена ищцата, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 185,62лева.

РЕШЕНИЕТО може да  се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         СЪДИЯ: