№ 385
гр. Разград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330100133 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79 и чл.86 от
ЗЗД, вр. със ЗПК.
Депозирана е искова молба от Р. И. С., с която е предявен иск срещу
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД за установяване нищожността на Договор за
потребителски кредит №*********/23.03.2023г., сключен между страните по
делото, като излага съображения за нищожност поради противоречие с
императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11; чл. 10, ал. 1 ЗПК
, вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГЛП и ГПР,
нееквивалентност на престациите, липса на информация за начина на
формиране на ГПР, уговорена лихва над трикратния размер на законната
лихва, некоректно посочен размер на договорната лихва – нелоялна,
заблуждаваща търговска практика. Твърди, че сключената застраховка „Банк
Пакет 3 Сметка и Банк пакет 3 кредит + сметка и сметките“ в размер на
3352,79 лв. е неравноправна, уговорена във вреда на потребителя и целяща
заобикаляне на императивни норми, уреждащи максималния размер на ГПР,
който в конкретния случай не включва застрахователната премия, въпреки, че
същата е част от погасителната вноска по кредита. Договорът за заем е
сключен за сумата 8200 лв., уговорено погасяване на 48 вноски, последната -
на 25.03.2027г., вноските са по 493,92 лв., че е уговорена договорна лихва в
размер на 41,12% - годишен лихвен процент; ГПР – 49,55%. Навежда доводи
за противоречие на договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
Прилага договор за паричен заем, пълномощно. Иска присъждане на
направените по делото разноски. Иска съдът да назначи съдебно - счетоводна
експертиза, като вещото лице отговори на следните въпроси: 1. По какъв
начин е формиран посоченият в договора ГПР и кои разходи по кредита са
включени в него? Ако застрахователните премии се извадят от главницата и се
сложат като разход по кредита, какъв ще бъде размерът на ГПР? 2. Какъв е
размера на извършените плащания по кредита от ищеца?
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в
1
срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за
неоснователен по основание и размер, като излага становище. По отношение
на сключената застраховка, ответника счита, че същата е сключена по искане
на потребителя, че не е задължително условия за сключване на договора за
кредит и че не представлява разход по същия, а напротив – с договорът за
кредит се финансират застрахователните премии. Сочи, че размерът на
договорната лихва е индивидуално уговорен и намира основание в свободата
на договаряне, същата е ясно формулирана и бидейки фиксирана, не е
необходимо да се описва начина на формиране, тъй като абсолютната
стойност не въвежда в заблуждение и не създава трудности при
възприемането й, указвайки общата цена на предоставения заем. Сочи, че в
ГПР са включени разходите, за които кредитора е знаел към момента на
сключване на договора. Признава, че застрахователната премия не е включена
в ГПР. Отрича размерът на договорната лихва да е прекомерен и да
противоречи на добрите нрави. Ответника твърди, че от договора и от
Стандартния европейски формуляр е видно, че преди сключването и при
подписването му кредитополучателят е бил наясно, какво включва ГПР
отрича твърдението на ищеца за заблуждаваща търговска практика.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на
ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е
подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на
Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не
с отделни клаузи на договора, вкл. относно сключване на предложени
застрахователни продукти. Не възразява срещу допускането на съдебно-
счетоводна експертиза, излага съображения, че застрахователните премии не
следва да се включват и не са включени в ГПР. Предоставя информация за
извършените плащания по кредита. Оспорва всички твърдения на ищеца за
недействителност на отделни клаузи от договора за кредит, неравносправност
и противоречие със ЗПК.
След анализ на представените по делото доказателства, Съдът
установи следните фактически обстоятелства:
На 23.03.2023г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Р. И. С. е сключен на
Договор за потребителски кредит №*********, със срок на погасяване 48
месеца и размер на главницата 8200 лв., уговорено погасяване на 48 вноски,
последната - на 25.03.2027г., вноските са по 493,92 лв., че е уговорена
договорна лихва в размер на 41,12% - годишен лихвен процент; ГПР – 49,55%.
Съгласно погасителния план в чл.11, т.2 от договора първата вноска е на
25.04.2023г., а последната – 25.03.2027г. Съгласно чл.7, т.1 от договора,
премията за застраховка „Банк пакет 3 Сметка“ и „Банк пакет 3 Кредит +
Сметка“ възлиза общо на 3352,79 лв., а общият размер на кредита е определен
на 11552,79 лв. В чл. 10 е посочен размера на общото задължение по кредита –
23708,11 лв.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са
обявени обстоятелствата, че на 23.03.2023 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит №*********, по силата на който ответникът
като заемодател предоставил в заем сумата от 8200 лева, която сума е
получена от заемополучателя, ответникът признава, че застрахователни
премии не са включена в ГПР по кредита.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, на страните е
указана необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават
твърденията си:
2
-ищецът - че в сключения между страните договор се съдържат
атакуваните клаузи, че са включени клаузи в противоречие със закона,
неравноправни, наличие на нееквивалентност на престациите, нищожност;
-ответникът - че при сключването на договора са спазени
императивните правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, включително че клаузите са
индивидуално договорени, именно по изрично искане от страна на ищеца.
СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, прецени следното от правна страна:
Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №*********/23.03.2023г. Същият е допустим.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е
сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон
писмена форма. Характеристиките на договора за заем са както следва:
главница 8200 лв., срок - 48 месеца, размер на погасителните вноски - по
493,92 лв., договорна лихва в размер на 41,12% - годишен лихвен процент;
ГПР – 49,55%.
Договорът изпълнява характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които е
регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи.
В чл. 22 от ЗПК са предвидени няколко хипотези за недействителност
на договорите за потребителски кредит, а именно: "Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12, чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен".
В чл. 10, ал. 1 от ЗПК са регламентирани изискванията, на които
задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да
са действителни, като едно от тях е изискването контрактът да е съставен по
ясен и разбираем за потребителя начин, а в случая това изискване не е
спазено. Не става ясно защо при отпуснат заем в размер на 85200 лева, лихвен
процент от 41,12 % и ГПР от 49,55 %, крайната дължима от ищеца сума
възлиза на 23708,11 лева – което е видно от погасителния план и разписано в
чл. 10 от договора, но в информацията, представяща общите параметри на
договора в чл. 7.1 е посочена съвсем различна сума – 11552,79 лв. т. е.
оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от
50 %. От гореизложеното следва, че ищцата е била подведен още изначално от
икономически по-силната страна – кредитора, че сключва договора при
посочените параметри на възнаградителната лихва и на ГПР. От погасителния
3
план, съдържащ се в самия договор, става ясно, че в общата стойност на
главницата от 11552,79 лева е включена и "застрахователната премия", която
очевидно се олихвява наред с посочената чиста стойност на заема, което е
недопустимо. В чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК законодателят е предвидил като
условие за действителност на договорите за потребителски кредити, какъвто е
процесният, наличие на подробен погасителен план, както следва: т. 11
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В процесният договор за потребителски кредит липсва и
ясно посочен лихвен процент на ден, което също е неизпълнение на
задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на
договора. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен. При
липса на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните
плащания във всяка анюитетна вноска в графата, озаглавена "главница", т. е.
каква част от посочената като дължима месечна сума представлява чистата
сума по кредита и каква – взастрахователната премия, договорът е
недействителен, дори само на това основание.
На следващо място, в процесния договор кредиторът е посочил
абсолютни стойности лихвеният процент и ГПР на кридета. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,55%, освен
лихвения процент от 41,12 %. Разпоредбите на ЗПК определят съдържанието
на ГПР - общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Т. е., в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен
е лихвен процент от 41,12 %, но не се изяснява как тези стойности се отнасят
към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 49,55 %.
В случая, при определяне на ГПР по кредита не е посочен разхода за
застрахователна премия, което обстоятелство е признато от ответника.
4
Спорен по делото е въпросът дали застрахователните премии в размер
на 3352,79 лв. са разходи по кредита, респективно следва ли да са включени в
ГПР по кредита и невключването им влече ли недействителност на договора
за кредит в цялост. На първо място следва да се прецени дали клаузата,
предвиждаща заплащането на застрахователни премии, е индивидуално
договорена, т. е. дали ищцата е пожелала сключването на застраховката или не
е изразила съгласие за това, а самата клауза за заплащането им е била
включена като част от общите условия. Принципно няма пречка в договора за
кредит да бъде включена и клауза за заплащане на застрахователни премии,
като е възможно тези премии да бъдат част от общите разходи по кредита по
аргумент от §. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който е дадена дефиниция на понятието
"общи разходи по кредита", а именно: всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, и по-специално – застрахователните премии, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат от
прилагането на търговски клаузи и условия. В настоящия случай
застраховката "Банк Пакет 3 Сметка“ и „Банк пакет 3 кредит + сметка" не е
индивидуално договорена с ищеца, а е част от Общите условия, изготвени от
икономически по-силната страна – Ти Би Ай Банк, върху която ищцата като
потребител не е могла да влияе. Независимо, че в Договора привидно е дадено
право на избор на ищцата дали да сключи или не застраховка, тя изначално е
инкорпорирана в договорното правоотношение, обвързана е с конкретен
продукт и застраховател, включена е и в погасителния план. Съответно, без да
даде възможност на потребителя впоследствие дали да сключи застраховка с
избрано от самия него застрахователно дружество, кредиторът още при
сключване на договора му е възложил заплащане на сумата от 3352,79 лева
под формата на застрахователна премия, без при това да я калкулира в ГПР.
Тази застрахователна премия е станала част от главницата, видно от чл. 7.1 от
договора, т. е. тя също се олихвява, наред с реално усвоената сума на заема.
Следователно, застрахователната премия реално не представлява отделна
услуга, а е част от цялостното споразумение и следва да бъде включена в ГПР.
За да получи сумата от 8200 лева /чистата стойност на заема/, за ищцата като
потребител се е наложило да приеме и заплащането на застрахователната
премия, без да е имала възможност да се запознае нито с условията на
застраховката, предлагана от Ти Би Ай Банк преди сключването на договора,
нито да избере застрахователно дружество, различно от това, използвано от
Ти Би Ай Банк. При това положение, на основание процесния договор за
потребителски кредит, изначално й е вменено задължение да заплаща към
месечните вноски и застрахователни премии и респективно. Ето защо
клаузата, съгласно която ищцата следва да заплати застрахователна премия в
общ размер 3352,79 лева, е неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10
от ЗЗП. Условията по процесния договор са наложени едностранно от
кредитора, без да е съществувала реална възможност потребителя да влияе на
съдържанието на клаузите. По този начин са нарушени правата на
кредитополучателя в качеството му на потребител, клаузата за застраховка не
е уговорена индивидуално и вменява допълнителни задължителни плащания
на икономически по-слабата страна в правоотношението.
Горното обосновава извода на съда, че застрахователната премия
представлява разход по кредита за потребителя и като такъв е следвало да
5
бъде включен в ГПР, поради което и договорът се явява недействителен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован извод дали да го
сключи. Такова е и изискването на чл. 10, §. 1, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО: "... посочват се всички допускания, използвани за изчисляването
на този процент". Неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран, води
и до неяснота относно включените в него компоненти. При включване на този
разход, ГПР надвишава в пъти законово допустимите граници от 50 %. След
като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от
съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и последния е недействителен – чл. 22 от ЗПК. Отделно от изложеното,
недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично
уговорен лихвен процент на ден – чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗПК, какъвто се явява и процесният.
Съдът намира, че договорената между страните годишна лихва в размер
на 41,13 % е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава
четирикратно размера на законовата. Към момента на сключване на договора
на 23.03.2023 г. основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 2,17 %. Поради
това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на
действие на договора от момента на сключването му е 12,17%. С решение №
378/18.V.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2-ро г. о. е прието, че
максималния размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 от
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави, а противно на
добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва /36,51%/, и възнаградителна лихва по
обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. Настоящият съдебен състав възприема трайната съдебна практика,
наложила критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната
лихва при обезпечените и необезпечените кредити и приема, че уговарянето
на по-голям от 3-кратния размер на законната лихва по просрочени
задължения накърнява добрите нрави. Ето защо клаузата за възнаградителната
лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
Договор за потребителски кредит №********* е сключен в
противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която
кредиторът има право само на връщане на неплатената главница, но не и на
6
съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените
неустойки.
По разноските:
При този изход на делото следва да се присъдят разноски по делото в
полза на ищеца. Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК /лист 101/ се претендират
948,32 лв. – платена държавна такса и 1439,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение /видно от договор за правна защита и съдействие – лист 20 от
делото/.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/ 9.07.2004г. за възнагражденията
за адвокатска работа, предвижда възнаграждение в размер на 2643,39 лв.,
далеч над претендираният размер от 1439 лв., с оглед на което възражението
не следва да се уважава.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между Р. И. С., ЕГН
**********, с адрес с. Б. ****** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-
54, представлявано от В. Г. и А. Д., сключения между тях Договор за
потребителски кредит №*********/23.03.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, чл. 19, ал. 1 и
ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Р. И. С., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на 2387,32
лв. / две хиляди триста осемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7