Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 07.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 209 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началник на РУ – Шумен при ОД на МВР –
Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., против Решение №
376/18.11.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 967/2022г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
22-1729-000119 от 27.04.2022г. на началник РУ - Шумен към ОД на МВР – гр.
Шумен, с което на Я. Ю. А.,***, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
/шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
допусната нередовност при изписването на АУАН няма белезите на съществено
процесуално нарушение и не е рефлектирала върху правата на санкционираното
лице. В подкрепа на това становище жалбоподателят навежда и аргумента, че с
правилната квалификация, дадена от страна на наказващия орган при изготвянето
на НП, е осигурена възможността привлеченото към отговорност да организира
своевременно защитното си поведение. В допълнение, касаторът излага доводи за
законосъобразността на НП и по същество, поради което отправя искане за отмяна
на съдебния акт и за потвърждаването на наложените на лицето наказания.
Претендира и присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният
жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт В. Д..
Ответната страна, Я. Ю. А.,
депозира писмен отговор чрез адвокат Д. М. от Адвокатска колегия – Шумен, в
който обективира становище за законосъобразност на съдебния акт. Извод за
порочността на процесното НП аргументира и с обстоятелството, че при съставяне
на АУАН не са посочени всички лица-очевидци на нарушението, с което е нарушено
изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В съдебно заседание ответникът се
представлява от адвокат М..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 30.03.2022г. Я.А. управлявал
колесен трактор „ЮМ36АЛ“ с № на рама 075451, собственост на „Дуйгу-81“ ЕООД, с
ЕИК202970753, като се движел по първокласен път №I-7 в посока гр. Силистра.
Около 12.10 часа на същия ден бил
спрян за проверка от служители при РУ-Шумен в близост до разклона за с. Капитан
Петко, при което било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е
регистрирано по надлежния ред в Република България, но че същото е без
поставена регистрационна табела. По този повод на водача бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия АД № 119 от 05.04.2022г.
Актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
140, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, като същият е изложил, че
няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в
срока по чл. 44 от ЗАНН не е представил допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така
съставения акт, АНО издал и процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод за безспорната установеност на
приписаното на А. нарушение. За да отмени атакуваното НП, съдебният състав
счел, съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, че е налице
несъответствие между приложения по делото екземпляр на акта за установяване на
административно нарушение и връчения на лицето по време на проверката екземпляр
от същия, доколкото е налице нерегламентирана поправка по отношение на
конкретната разпоредба от чл. 140 от ЗДвП, която актосъставителят възприел за
нарушена. Предходната инстанция посочила, че в представения и приет от съда
екземпляр, връчен на водача, се чете изписана правна норма чл. 140, ал. 2 от ЗДвП /при редактирана ал. 1 в представеното от АНО копие/, без извършена
поправка, от което следва, че корекцията е била направена след връчване на
екземпляр от акта на А. и последният не е била запознат с нея. Според съда
корекцията не е била извършена по съответния ред, при което нередовността не би
могла да бъде санирана съобразно правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Воден от
тези съображения, районният съд отменил процесния санкционен акт.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради наличието на съществени процесуални нарушения,
осъществени в хода на административно наказателното производство.
Правилно съдът е приел, че
констатираното несъответствие между съдържанието на екземплярите, представени
от лицето и от наказващия орган, което по същността си съставлява съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на
лицето. Извършената поправка на счетената за нарушена алинея от чл. 140 от ЗДвП, която не е направена по надлежния ред и на всички съставени екземпляри от
документа, опорочава изначално административнонаказателното производство. Така
лицето е получило АУАН, в който е посочено, че е осъществило нарушение на чл.
140, ал. 2 от ЗДвП, докато в другия екземпляр е отразено чрез последваща
редакция с химикал, че нарушена е първата алинея от посочената разпоредба, без
обаче да е отразено, че поправката се извършва от актосъставителя, като се
посочат неговите имена и бъде подписана от него. Не се установява по подобен
начин да е нанесена редакция и в екземпляра, представен на А.. По този начин е
ограничена и възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно
нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.
Следва също да се има предвид, че в
санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на
актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.
Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат
статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява
извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на
постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да
бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити. Редът за отстраняване на допуснат пропуск е формален
и е съобразен изцяло с характера на производството - както правилно е посочил и
районният съд, наличието на технически грешки при изписване на АУАН следва да
бъде отстранено по надлежния ред - с посочване на лицето, което е извършило
поправката, като необходимо и задължително условие е поправката да бъде
извършена едновременно във всички екземпляри на АУАН. Едва тогава
административнонаказващият орган би могъл законосъобразно да издаде наказателно
постановление в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Това условие в случая не е
изпълнено, поради което закономерно районният съд е заключил, че са налице
коментираните основания за отмяна на НП.
Налице е още един съществен порок при
изготвянето на акта, въз основа на който е ангажирана отговорността на водача.
Актът е изготвен от надлежно
оправомощено лице, което се установява от приложена Заповед №
372з-11/26.01.2022г. на директора на ОД на МВР – Шумен. При изготвянето му
актосъставителят е посочил двама свидетели - Е.Ш., присъствал при установяване на деянието, както и Р.Р., в
качеството му на свидетел при самото съставяне на документа. От показанията на
свидетеля Шабан става ясно, че той не е присъствал при самото съставяне на
акта, което обяснява и липсата на негов подпис под неговото съдържание. При
това положение касационният състав намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. Общото правило за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение е разписано в разпоредбата на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената норма актът се съставя в
присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Изключение от това общо правило е посочено в
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН по отношение на свидетелите очевидци на
нарушението, като е дадена възможност актът да бъде съставен без тяхното
присъствие при невъзможност, но трябва да бъде съставен в присъствие на двама
други свидетели, като това обстоятелство изрично се отбелязва в него. В
настоящата хипотеза по категоричен начин е установено, че процесният акт за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствие само на един
свидетел, който не е очевидец на нарушението. Свидетелят Р. не е очевидец, а е
присъствал само при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и не е възприел извършването на нарушението от водача.
Актосъставителят е следвало да изготви акта в присъствие на свидетелите, които
са присъствували при извършване или установяване на деянието, които видно от
наличните доказателства са Е.Ш. /който е вписан в акта, но не е присъствал при
изготвянето му и не го е подписал/, Г.Н., Р.Н.и Д. Д.. Едва при невъзможност за
тяхното присъствие, актосъставителят е следвало да пристъпи към посочването на
двама други свидетели и това да бъде изрично вписано, съгласно правилата на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, което не е сторено. Правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН
гарантира на първо място правилно отразяване на действителната фактическа
обстановка, доколкото със съставяне на акта за установяване на административно
нарушение се образува административно-наказателното производство по правилото
на чл. 36 от ЗАНН и второ - обезпечава при възникнал спор събиране на
доказателства.
По изложените съображения настоящата
инстанция достига до извод за наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяна на процесното НП, каквото решаващо становище е
формирал и районният съд. Отменявайки процесното наказателно постановление
поради това, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 376/18.11.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 967/2022г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.02.2023 г.