Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6153 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.86
от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ***против Н.Б.К., ЕГН: **********,***, в която се
твърди, че на 09.07.2018 г. между ***и кредитополучателят Н.К. бил подписан
Рамков договор № ***за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic, с който бил
отпуснат кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева. Твърди се още, че кредитният
лимит бил напълно усвоен от кредитополучателя на 09.07.2018 г. Сочи се, че в
чл.33 от Договора страните уговорили, че за ползваната част от кредитния лимит,
кредитополучателят дължал на Банката годишна лихва в размер на 18.9 %, като
лихвата се начислява върху ползваната част от лимита за периода, през който бил
ползван. В чл.47 от Договора страните уговорили, че при изцяло или частично
неплащане на минималната погасителна вноска в посочения в Договора срок,
банката начислявала обезщетение за забава - наказателна лихва в размер на 10 %
на годишна база върху забавената сума. Съгласно чл.43 от Договора, минималната
погасителна вноска била в размер на 5 % от общата дължима сума (усвоен кредитен
лимит с добавени лихви, такси и комисиони), плюс непогасени минимални
погасителни вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, плюс всички разсрочени
операции, ако имало такива, но не по-малко от 10лева / 5 евро. Твърди се, че
Банката била изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за
банков кредит и закона. На кредитополучателят била отпусната парична сума за
възмездно ползване; от страна на кредитора
не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и
промяната на договорните отношения между
страните.
Твърди се още, че били настъпили
обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията
на Банката по кредита: Основно задължение на заемателя,
съгласно чл.430 от ТЗ било да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно
чл.144 от Договора, кредитополучателят бил длъжен да обслужва редовно и в срок
ползваната част от кредитния лимит в съответствие с условията по Договора. В
съответствие с разпоредбата на чл.139 от
Договора, кредитополучателят бил длъжен да погаси по всяко време използвания
кредитен лимит. Съгласно чл.59, буква „а" от Договора - Банката имала право
да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими, в
случай че кредитополучателят не е спазил което и да е условие от Договора.
Излага се, че в случая кредитополучателят не заплатил дължимите месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.10.2018 г. до 20.03.2019 г., с оглед на
което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432
от ТЗ, Банката обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Сочи се,
че предсрочната изискуемост била обявена на кредитополучателя Н.К. на 16.04.2019
г. с писмо с изх.№ ИЗХ-001-21622 от 25.03.2019 г. Съгласно оформената обратна
разписка, писмото било достигнало до адреса на кредитополучателя, с което
съгласно чл.202 от Договора, се считало за получено. Навеждат се доводи, че писмото не било получено, защото пратката не
била потърсена. Фактическото получаване на уведомлението от длъжника не било
осъществено, поради неговото бездействие, а кредиторът бил положил необходимите
усилия да изпълни задължението си за уведомяването му, упражнявайки правомощието
си да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Излага се, че в Договора била обективирана уговорка - чл.11.8, според която изявленията в
писмена форма щели да се считат за получени, ако достигнат до адреса за
кореспонденция на кредитополучателя. Сочи се също, че предсрочната изискуемост
на всички вземания на Банката по Договора за кредит била осчетоводена на
16.04.2019 г. Кредиторът предприел и действия за принудителното събиране на
вземанията си, като депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 3178/2019
г. по описа на ПлРС, но при наличие на основания по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията му.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
спрямо ответника съществуването и изискуемостга на
вземанията на ищеца, произтичащи от Рамков договор № ***за издаване и ползване
на безконтактна кредитна карта Visa Classic от 09.07.2018 г., а именно: изискуема главница в
размер на 1 000.00 лева; изискуема редовна лихва в размер на 53.33 лева,
начислена за периода от 16.10.2018 г. до 16 12 2018 г включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 2.15 лева, начислена за периода от 16.10.2018 г.
до 16.12.2018 г включително; изискуема такса в размер на 27.88 лева, начислена
за периода от 10.10.2018 г. до 08.11.2018 г.
включително, ведно със законна лихва за забава за периода от 17.05.2019 г. до
изплащане на вземането.
При условията на евентуалност - в
случай че главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като
неоснователни, ищецът предявява осъдителни искове за същите суми. При това се
навеждат доводи, че исковата молба служи като покана за изпълнение, от който
момент длъжникът изпадал в забава. Същата имала и характер на уведомление до
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията за главницата.
Процесиите вземания ставали предсрочно изискуеми в хода на исковото
производство в момента на връчване на ответника на исковата молба, като
съдът следвало да зачете този юридически
факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до
приключването на съдебното дирене по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът
Н.Б.К., чрез назначения особен представител адв.П.П. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва исковете.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от
фактическа страна :
Искът е предявен в законоустановени едномесечен срок след даване на указания
от заповедния съд в производството по ч.гр.д.№3178/2019г., поради което е
допустим.
От представения препис на Рамков договор
за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 09.07.2018г., подписан
между ***, в качеството на кредитор и ответника Н.К., в качеството на
кредитополучател, се установява, че между страните било постигнато съгласие за издаване
и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic с кредитен лимит в размер на 1 000лв.
Установява се също така, че според обективираното
в чл.33 от съглашението, кредитополучателят следвало да заплаща годишна лихва в
размер на 18.9%, начислявана върху ползваната част от лимита за периода, през
който е ползван.
Видно е още, че страните уговорили в
чл.47 от договора дължима наказателна лихва в размер на 10% на годишна база
върху всяка забавена дължима от картодържателя сума.
Видно е от отразеното в чл.43, че била
уговорена минимална погасителна
вноска в размер на 5 % от общата
дължима сума (усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисиони), плюс непогасени минимални погасителни вноски от предходен период,
плюс сумата на надвишението на кредитния лимит,
плюс всички разсрочени операции, ако има такива,
но не по-малко
от 10лева / 5 евро.
В тежест на картодържателя
е изрично уговорено, според отразеното в чл.144 от договора, да обслужва
редовно и в срок ползваната част от кредитния лимит в съответствие с издаваните
от банката извлечения и условията на договора.
Установява се също така от приложения препис на сключения между
страните договор, че в чл.59, б.“а“ са предвидили, че банаката
има право да обяви всички суми по кредита за изцяло и предсрочно изискуеми при неизпълнение
от страна на картодържателя на което и да е условия
по съглашението, в това число неплащане на падежа на дължима погасителна
вноска.
Предвидили са също така в чл.202, че за адрес на кореспондеция ще се считат посочените от страните и в
случай, че бъде променен без своевременно писмено уведомяване на насрещната
страна за новия адрес, всички уведомления и съобщения до страната на стария й
адрес ще се считат за валидно получени с удостоверяване от страна на връчителя, че адресата не е бил намерен.
От представения препис на писмо, изходящо от банката с
№ИЗХ-001-21622/25.03.2019г. и адресирано до ответника се установява, че ищеца е
отправил волеизявление до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем,
поради неизпълнение на задължението за плащане погасителните вноски за периода
от 01.10.2018г. до 25.03.2018г. От приложеното копие на известие за доставянене се установява, че изявлението на банката е било
изпратено на постоянния адрес на длъжника в гр.Плевен, като е било върнато на
подателя с отбелязване, че не е било потърсено.
От изслушаното в о.с.з. на 24.06.2020г. заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че сумата по
кредитната карта е била усвоявана многократно – първото усвояване било
извършено на 27.08.2018г., а последното на 24.09.2018г., като ответника
извършвал плащания при търговец в чужбина и всички усвоени суми били с това
основание. Установява се също, че ответника не е погасявал нито една от
дължимите суми и просрочил всички минимални месечни вноски. Става ясно, че
банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем, считано от
16.04.2019г. Установява се още от експертното заключение, че усвоената и
непогасена главница се изчислява на 1 000лв., дължимата договорна лихва за
периода от 16.10.2018г. до 16.12.2018г. се изчислява на 53,33лв., а
обезщетението за забава за същия период се изчислява на 2,15лв., както и за
периода от 10.10.2018г. до 16.10.2018г. била
начислена дължима такса в размер на 27,88лв. – 20лв. за надвишаване на кредитен
лимит и 10лв. за преразглеждане
кредитоспособност, прихванати 2,12лв. от надвишен кредитен лимит. Видно е от експертното
заключение, че при вариант на настъпване на предсрочната изискуемост на
21.02.2020г., когато била връчена исковата молба, щяло да се установи същото
задължение, т.к. още на 16.12.2018г. било прекратено начисляването на лихви.
Съдът изцяло възприема обсъденото експертно заключение,
като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно в
производството по делото валидно
възникнало правоотношение между ***, в качеството на кредитодател
и ответника Н.Б.К., в качеството на кредитополучател по сключен между тях
Договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 09.07.2018г.
Установиха се безспорно и
съществените елементи на това правоотношение, както и изпълнението на задължението,
произтичащо от него за кредитодателя – да предостави кредитната
карта с уговорения кредитен лимит.
Установи се също така от експертното
заключение, че ответника е усвоил изцяло сумата от 1 000лв. по кредитната
карта, чрез извършени плащания при търговец в чужбина за периода от
27.08.2018г. до 24.09.2018г. Установи се още, че размерът на дължимата договорна
лихва за периода от 16.10.2018г. до 16.12.2018г. се изчислява на 53,33лв., а обезщетението за забава за същия
период се изчислява на 2,15лв., както и за периода
от 10.10.2018г. до
16.10.2018г. е
дължима такса в размер на 27,88лв. Стана ясно, че ответника не е извършил никакви плащания по
процесния договор за кредитна карта.
Поради горното, към датата на отправяне на волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост – 25.03.2019г., в негова полза
е възникнало предвиденото такова субективно потестативно
право по чл.59, б.“а“ от договора – неизпълнение на задължението длъжника за
плащане на която и да е погасителна вноска с настъпил падеж.
За да настъпи предсрочната
изискуемост, обаче, е необходимо волеизявление на банката, достичнало
до длъжника и от този момент настъпват целените последици – в този смисъл е
възприетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК
на ВКС.
Както е прието в Решение № 148 от 02.12.2016г. на ВКС по
т.д.№2072/2015г., І т.о., клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора
опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване.
Както се установи в настоящото производство от обсъдения
писмен договор между страните, в чл.202 е регламентирано, че всички изявления
на банката, касаещи правоотношението, ще се считат получени от длъжника, ако
чрез изпращане по пощата достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в искането.
Осъществяването на тези предпоставки се доказа в настоящото производство с
обсъденото изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост,
пощенски плик, установяващ изпращането му и оформена обратна разписка,
установяваща достигане на съобщението до адреса на длъжника, сочен в договора.
При това, съдът приема, че е била положена от банката дължимата грижа да доведе
до знанието на длъжника изявлението си, че е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Невъзможността за лично връчване е обусловена от
поведението на длъжника, за който и в настоящото производство се установи
отсъствието му от вписаните постоянен и настоящ адрес.
Установи се от експертното заключение и какъв е бил размера
на задълженията на кредитополучателя по процесния
договор към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, а именно: неплатена
главница в размер на 1 000лв.;
договорна лихва за периода от
16.10.2018г. до 16.12.2018г. в размер на 53,33лв., изискуема наказателна лихва за същия период в размер на
2,15лв., както и изискуема такса в размер на
27,88лв. за периода от 10.10.2018г. до 16.10.2018г. Съдът намира, че тези суми са били изцяло дължими към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.05.2019г.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се признае за
установено съществуването на вземанията на кредитора, претендирани
и в заповедното производство.
По въпроса на разноските: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените в заповедното и исковото производство разноски. В заповедното производство
са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв.
по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или
общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство ищеца е направил
разноски за държавна такса в размер на 175лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП, за особен
представител в размер на 300лв. и депозит за вещо лице в размер на 230лв. или
общо 805лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.Б.К.
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-***, следните суми : сумата от 1 000,00 лв. – изискуема
главница; сумата от 53,33 лв. – изискуема редовна лихва, начислена за периода
от 16.10.2018 г. до 16.12.2018 г.; сумата от 2,15 лв. – изискуема наказателна
лихва, начислена за периода от 16.10.2018 г. до 16.12.2018 г. включително;
изискуема такса, дължима съгласно чл.37 и чл.49 от Рамков договор № ***за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic от 09.07.2018
г. в размер на 27,88 лв., начислена за периода от 10.10.2018 г. до 08.11.2018
г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2019 г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.05.2019г. по
ч.гр.д.№***по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Б.К. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***-***, следните суми: сумата от 75лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 805лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия: