Решение по дело №506/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 206
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 15 април 2020 г.)
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20181870200506
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  206

 

гр. С., 25.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. районен съд, трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                 Председател: Симеон Стойчев

при участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 506 по описа на С. районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е образувано по жалбата на Е.Ц.В., ЕГН **********, с която е обжалвано наказателно постановление  № 450 от 12.09.2018 г., изд. от В. Г. ***. С наказателното постановление на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 5 и от Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община С. е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. /петстотин лева/.

В жалбата се излагат доводи, че при издаване на акта и НП са допуснати съществени нарушения, които водят до незаконсъобразността на издаденото наказателно постановление, не могат да бъдат санирани с последващи действия на административнонаказващия орган и са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага съображения за основателност на жалбата.

Ответника по жалбата, чрез юрк. О. излага доводи за неоснователност ан жалбата и правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

С. районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установи че в град С. е регистриран търговски обект - кафе-клуб М., стопанисван  от В. .. ЕООД, като от събраното по делото уведомление от 16 май 2016 година се установява, че заявеното работно време на търговския обект е от 8 до 23 часа.

Установи се от събраните по делото доказателства и от разпита на свидетеля И.Н., че на 15-ти Юли 2018 година около 23 часа и 20 минути свидетелят Н. – полицейски служител при Районно управление С., извършил проверка в заведение на територията на община С. за спазване на работното време. При проверка в кафе - клуб "М." в гр. С., свидетелят установил, че след крайния час на работното време на заведението, то е било отворено за клиенти, като вътре на маса имало клиенти.

 По делото се разпита и свидетеля В., от чиито показания се установи че същият е бил повикан от жалбоподателя по телефона в нощта на проверката, когато пристигнал в заведението заварил служителите на МВР да съставят акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката, която работила в заведението. При пристигането свидетелят В. не заварил клиенти, като с показанията си установи, че след приключване на работното време служителите на заведението чистят заведението и го заключват. Показанията на свидетеля В. не установяват негови непосредствени възприятия от момента, в който другият разпитан свидетел - полицейския служител от Н. е възприел извършване на нарушения на административни правила установени с наредба на Общински съвет град С..

За констатациите си свидетелят Н. на място съставил акт за установяване на административно нарушение, същият бил подписан от жалбоподателката, препис от акта бил връчен.

С акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателката е вменено деяние, описано като неспазване на работното време. Посоченото деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община С..

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление. С наказателното постановлнеие жалбоподателката е наказана за това, че на 15.07.2018г., около 23:20 ч., в гр. С. в клуб „М." при извършена полицейска проверка е констатирано, че лицето Е.Ц.В. позволява търговският обект да работи извън определеното му работно време до 23:00 часа, съгласно Уведомлението за вписване на търговския обект с вх. № ЗХР - 669/26.05.2016г., с което виновно е нарушило разпоредбите на чл. 23, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 5 и от Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община С..

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

В хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило при нарушаване на процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление и ограничаващи правото на защита на административно-наказания.

На първо място е налице нарушение при описание на изпълнителното деяние, осъществено от административно привлеченото лице – в акта за установяване на административно нарушение е предявено обвинение в административно нарушение, изразяващо се в действие – неспазване на работното време. В издаденото наказателно постановление жалбоподателя е наказан за деяние, във формата на бездействие - позволява търговският обект да работи извън определеното му работно време.

На следващо място с акта за установяване на административно нарушение, описаното нарушение е квалифицирано като нарушение на чл.10, ал. 3 от Наредба № 3 на община Самоков. На свой ред с наказателното постановление е дадена различна правна квалификация на нарушението – такова по чл.23, ал.1, т.З от Наредба № 3.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в административно-наказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства- да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение.  В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация  се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на  посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация  нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите и правни  рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на съставяне и връчване  на АУАН.

Различията в посочената форма на осъществяване на изпълнителното деяние и в различната правна квалификация е съществено нарушение на процесуалните изисквания на ЗАНН и е накърнило правото на защита на привлеченото лице. По реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, не е възможно да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена правна норма. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение. В този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН и с различна форма на посоченото изпълнително деяние.

Допуснатите противоречия в съдържанието на акта и наказателното постановление са отнели възможността на жалбоподателя да се защити по предявеното обвинение, което е основание за отмяна на наказателното постановление, без спорът да се разглежда по същество. Ето защо и само на това основание съдът следва да отмени атакуваното наказателно постановление. Така мотивиран, С.  районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло  на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН наказателно постановление   № 450 от 12.09.2018 г., изд. от В. Г. ***..

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд С. - Област.               

                                                                                                                                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :