№ 20363
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20231110127536 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 141906/22.05.2023 г. на Е. Д. М.
срещу С------ за заплащане на обезщетение в размер на 24000 лв. за неимуществени вреди от
нарушаване на презумпцията за невиновност в периода 19.10.2022 г. – 17.05.2023 г. по
причина, че е държан в открито съдебно заседание по н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 14 състав, с белезници на краката.
При служебно извършена справка в Единната информационна система на съдилищата се
установява, че между същите страни и за същото искане има образувано гр.д. № 26481/2023
г. по описа на СРС, 174 състав, въз основа на по-рано подадена искова молба с вх. №
137223/17.05.2023 г. Обстоятелствата, на които са основани исковете по двете дела, са
идентични – за заплащане на обезщетение от 24000 лв. от нарушаване на презумпцията за
невиновност в периода 19.10.2022 г. – 17.05.2023 г. по причина, че ищецът е държан в
открито съдебно заседание по н.о.х.д. № 1006/2016 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, 14 състав, с белезници на краката. Видно е, че делата, образувани по
посочените две искови молби, имат обективен и субективен идентитет – фактическото
основание на исковите молби е напълно идентично, идентична е и претенцията (петитума),
както и периода, за който се претендира обезщетение за вреди (всъщност двете искови
молби са напълно идентични по съдържание).
Следователно, касае се за идентични осъдителни искове, по които са образувани две дела и
са предявени едни и същи вземания – за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
24000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в съда има висящи две дела
между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело
се прекратява служебно от съда. Наличието на висящ процес между същите страни за същия
спор е отрицателна процесуална предпоставка – процесуална пречка за упражняване на
1
правото на иск.
В случая двете искови молби, по които са образувани съдебни производства, са идентични
като обстоятелства, искане и страни, включително и относно предявения с исковете размер
на твърдяното вземане. При това положение, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно
заведеното дело (производството по настоящото дело, исковата молба по което е входирана
по-късно) подлежи на прекратяване поради недопустимостта на предявените претенции.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 27536/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, I гражданско отделение, 26 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред С------ в едноседмичен срок от
връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2