Решение по дело №9911/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1993
Дата: 2 юни 2025 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20243110109911
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1993
гр. В., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110109911 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 150 от
СК и чл. 127а от СК от В. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител
М.К.С.-С. против С. В. С. за изменение на определената с Решение № 260041/14.08.2020 г.
по гр. д. № 6917/2020 г. по описа на Районен съд- Варна издръжка в полза на детето от 300
лв. на 1000 лв. месечно, с падеж всяко пето число на месеца, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 06.08.2024 г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й плащане.
Съдът е сезиран и с подадена от М.К.С.С. срещу С. В. С. молба с правно основание чл.
127а, ал. 2 СК за постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на С. В. С., да
бъде издаден задграничен паспорт на детето В. С. С., както и същото да напуска пределите
на Република България и да пътува до държави членки на ЕС, за периода от 1 юли до 30
септември до навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане в сила на решението
по делото.
Ищецът твърди, че с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 6917/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна е прекратен гражданския брак между М.К.С.-С. и С. В. С.,
като родителските права по отношение на детето В. С. С. били предоставени на майката, а
ответникът бил осъден да заплаща до навършване на пълнолетие на детето чрез законния й
представител – нейната майка, месечна издръжка в размер на 300 лв. Посочва се, че след
определяне на издръжката и до настоящия момент са настъпили значителни промени в
стандарта на живот и нуждите на детето. Нуждите за повече парични средства за храна и
облекло на детето били увеличени. Посочва се, че бащата работи като летец, командир
1
капитан на самолет в „***“ – Централен клон България и получава високо трудово
възнаграждение. Излага се, че детето към настоящия момент е записана във втори клас в ***
– гр. В., както и че посещава “***“ ООД, където изучава английски език. Цената годишно за
изучаването на чужд език възлизала на 1200-1300 лв. Отделно детето посещавало уроци по
балет, както и „***“. Предвид посоченото и във връзка с културните и образователни
извънкласни занимания на детето обосновава необходимостта от предоставянето на
заместващо съгласие на ответника за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето,
както и пътуването извън границите на Република България до всички страни членки на ЕС.
При тези съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените съдебни разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за
допустимост на иска по чл. 150 от СК, но за неговата неоснователност за размера от 350 лв.
до пълно предявения от 1000 лв. Излага, че въпреки нарастване на нужди на детето от
постановяване на съдебното решение през 2020г. до момента, ответникът закупува дрехи,
играчки, вещи и други пособия за дъщеря си, като по този начин счита, че изплаща
издръжка по – висока от тази, за която е осъден. Излага, че е създал ново семейство, от което
има син – *** от настоящата му съпруга – ***. Последната имала дъщеря от предходна
връзка, за която ответникът отговарял финансово като я издържал, предвид че родният й
баща бил в затвора и не помагал със средства. Оспорва твърденията на ищцата, че към
настоящият момент детето посещава извънкласни занимания. По отношение на иска с пр.
осн. чл. 127а, ал. 2 от СК излага, че за уважаването му е необходимо да са налице следните
предпоставки: Между родителите да е налице разногласие относно пътуването на детето в
чужбина и да е налице интерес на детето, медицинска или образователна нужда, което да
налага получаване на заместващото съгласие. Счита, че в настоящият случай липсват
посочените предпоставки. Ответникът излага, че не е имал против детето да пътува извън
страната, но никога не му е търсено съгласието за това. Не счита, че възможността детето да
посещава международни фестивали е основание за уважаването на иска и моли съдът да го
отхвърли.
В срока за отговор ответникът С. В. С. предявява насрещен иск по 59, ал. 9, вр. чл. 51,
ал. 4 СК, като моли съда да постанови съдебно решение, с което да измени Решение №
260041/14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6917/2020 г. по описа на Районен съд - Варна
по отношение на режима на лични отношения, както следва:
През седмица детето да е с бащата, с преспиване, от петък след приключване на
занятията в училище до понеделник за началото на учебните занятия в училище, а в случай,
че денят е неучебен-до 10ч. сутринта. Излага се, че тъй като бащата работи като пилот на
самолет, при невъзможност да вземе детето в петък, същият да може да предостави на друго
пълнолетно лице възможността да вземе детето или да ползва режима си от
съботния/неделния ден от 10 ч., като за това майката ще бъде уведомявана предварително
чрез писмо, смс или електронна поща;
На рождения ден на детето В. - 03.08. всяка нечетна година то ще бъде с бащата за
2
времето от 10 ч. на 03.08 до 10 ч. на следващия ден;
На рождения ден на бащата - 11.05. детето ще бъде с бащата за периода от края на
учебните занятия на 11.05. до началото на учебните занятия на следващия ден в учебни дни а
в неучебни дни от 10 ч. на 11.05. до 10 ч. на следващия ден;
През летния период детето ще прекарва един месец при бащата, като за избрания от
него период ще уведоми 10 дни предварително майката със смс, имейл или телефонно
обаждане;
През Коледните празници от 12 ч. на 24 декември до 18 ч. на 27 декември, на всяка
четна година;
През Новогодишните празници от 12 ч. на 30 декември до 18 ч. на 2 януари, на всяка
нечетна година;
През Великденските празници от 18 ч. на Велики петък до 18 ч. на Велика събота, на
всяка четна година, а от 18 ч. на Велика събота до 18 ч. на Великден на всяка нечетна
година;
През пролетния сезон - първата половина от пролетната ваканция на учениците от
12.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден през нечетните календарни години,
а през четните календарни години - втората половина от пролетната ученическа ваканция от
12.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден. Когато този период съвпадне с
Великденските празници приоритет имат Великденските празници, съответно детето ще
бъде при родителя, при когото се пада да прекарат заедно празниците, а останалата част от
пролетната ученическа ваканция ще се поделя поравно между родителите на същия
принцип;
През междусрочната ваканция всяка четна година от 8 ч. на първия ден до 19 ч. на
последния ден детето ще бъде с баща си;
Бащата има право да присъства по свое желание на тържествата, организирани в
училището на детето;
Бащата има право да присъства на първия учебен ден на детето всяка година за
времето на училищното празненство и ще може да прекарва два часа в същия ден,
непосредствено след края на училищното тържество.
Навежда се довод, че след като бащата започнал връзка с друга жена майката
започнала да ограничава контактите ми с детето и настройвала В. срещу него. Момичето
категорично отказвало да общува със съпругата на баща си и отричала синът му да е неин
брат. Ответникът търсил съдействие на национален телефон 112, поради отказ на ищцата да
предаде детето в изпълнение на съдебното решение, а впоследствие и образувал
изпълнително дело, по което на майката били налагани редица глоби. Ответникът поддържа,
че ограничавайки контактите му с В., чрез своите действия майката създава предпоставки за
наличието на Синдром на родителско отчуждение, който счита че вече е налице, съдейки по
поведението на момичето.
В срока за отговор ответникът С. В. С. предявява и насрещен иск с правно основание
3
чл. 127 а от СК за постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на М.К.С.С.,
да бъде издаден задграничен паспорт на детето В. С. С., както и същото да напуска
пределите на Република България и да пътува без ограничение на броя на пътуванията,
тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, за срок до навършване на
пълнолетие на детето, придружавано от бащата С. В. С. или друго упълномощено от бащата
пълнолетно лице в следните държави: Обединено Кралство/Англия, Шотландия, Уелс и
Северна Ирландия/, Турция, САЩ, както и държавите членки на ЕС. Посочва се в
насрещната искова молба, че бащата е търсил съгласието на майката за пътуване на детето
извън страната, но последната не му давала такова. Счита, че екскурзиите в чужбина биха
допринесли за обогатяване на мирогледа на детето й общата й култура, което е изцяло в
неин интерес. В този смисъл моли за уважаване на предявените насрещни искове и
претендира съдебни разноски.
Ответникът по насрещния иск – М.К.С.С., е депозирала отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че не
са налице законовите основания за промяна режима на лични отношения между баща и дете,
тъй като не са настъпили съществени изменения на обстоятелствата, обуславящи
необходимостта от промяна на режима. Оспорва твърдението, че майката не спазва
определения режим. Посочва, че бащата е този, който не изпълнява режима и често взима
детето единствено през неделните дни, тъй като съботите е на работа. Излага че бащата сам
е създал предпоставки детето не винаги да се чувства добре и обгрижвано в дома на баща
си, тъй като ответникът обгрижвал новото си семейство. Посочва че по повод действията на
бащата да спре да изплаща издръжка, майката образувала изп. дело. Твърди, че в дома на
бащата няма създадени условия, за да може детето да остава с преспиване – В. няма легло,
стая и условия, за да се чувства в уютна обстановка. Противопоставя се срещу искането на
бащата детето да бъде от петък вечер през седмицата до понеделник сутринта
непосредствено преди учебните занятия. Отделно се противопоставя и на искането, в случай
че бащата е служебно ангажиран, режимът да бъде ползван от друго лице. Поддържа, че в
държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не
са от Европейската общност, държавата не е способна да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето
и родителя, противопоставил се на извеждането му извън граница. При тези съображения
моли за отхвърляне на насрещните искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не се спори между страните, че с Решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. №
6917/2020 г. по описа на Районен съд- Варна е прекратен бракът между страните, като
родителските права по отношение на детето В. са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на родителски отношения с детето и е осъден да заплаща издръжка в
размер на 300.00 лева, съгласно постигнатото споразумение.
4
Представени са доказателства за проведено лечение на кариеси на детето през
октомври 2023 год., за което е заплатена сумата 143.60 лева. Представени са два фискални
бона за ортодонтия през 2021 год., но липсват данни относно пациента, а по делото не е
представена медицинска документация В. да е имала някога нужда от ортодонтско лечение,
още повече че то принципно продължава години, а от 2021 год. насам няма данни да са
извършвани манипулации в тази насока. Свидетелят *** С. заяви, че преди години детето се
появило един или два пъти с шини, но не ги е носило системно, а обратно- спряло да ги носи
още тогава. Поради това съдът не кредитира това доказателство като относимо към нуждите
на детето.
Представени са квитанции от клуб по художествена гимнастика „**“ за заплащани
суми на името на В. С., но не е посочена в тях годината, за която се отнасят. Показанията на
свидетеля Д.С.- баба на детето по майчина ления не изясняват този въпрос. Тя сочи само
посещавани от детето извънкласни уроци по английски и занимания по балет, както и по
общообразователни предмети, като за последните не се правят разходи. Свидетелят на
ответника и негова настояща съпруга *** С. заяви, че не знае В. да посещава клуб по
художествена гимнастика понастоящем. Поради това съдът не цени и тези доказателства за
настоящи нужди на детето, относими към периода, за който се претендира увеличаване на
размера на издръжката- от предявяване на иска.
Представени са фискални бонове за заплащана храна в училище, като дневната цена е
5.30 лева и се заплаща, съобразно броя дни, в които се е хранило в училище. Ако се приеме,
че то не е отсъствало и средно учебните дни са 20, то месечно разходите за храна в училище
са около 106 лева.
Представени са доказателства за закупени учебни помагала, дрехи, раница и чанта,
обувки, пособия и аксесоари за балет, от които е видно, че за детето се правят обичайни
разходи в тази насока. Няма данни за извънредни или скъпи покупки, свързани с училището
и извънкласните му занимания. През 2023 год. на детето са закупени кънки на стойност
140.00 лева.
Видно от приложените към исковата молба преводни нареждания за периода
декември 2022 год.- март 2023 год. В. е посещавала школа по балет в този период, като са
заплатени такси в общ размер 375.00 лева. След март 2023 год. няма данни детето да е
посещавало школата и да са правени разходи във връзка с това. Бабата на детето заяви, че
таксите за балет се плащат на ръка, което противоречи на представените писмени
доказателства, поради което съдът не кредитира показанията й в тази част. Свидетелят С.
посочи, че детето изучава балет в училище, паралелката й е с балет. Учи в музикалното
училище и там изучават усилено балет. Детето е споделяло, че по 5- 6 часа на ден учи балет,
но това е училищна дейност, а не е извънкласна. Свидетелят С. заяви, че В. се е подготвяла
усилено за кандидатстване в ***. Същевременно от Удостоверение на л. 17 от делото,
издадено от училището, детето е записано в първи клас през учебната 2023/2024 год. Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че уроците по балет са посещавани във връзка с
подготовката на В. за явяване на изпит за прием в училището и от началото на учебната
5
година- 15.09.2023 г. разходи за уроци по балет не се правят.
Не се събраха доказателства детето да посещава уроци по плуване, нито да се правят
разходи за това от майката.
Не се събраха доказателства детето, което е във втори клас през настоящата учебна
година, да среща затруднения в усвояването на учебния материал и да има необходимост да
посещава частни уроци. От социалния доклад е видно, че детето е с отличен успех, кротко и
изпълнително, посещава редовно учебните занятия. Свидетелят С. заявява, че тя преценила
необходимостта и по нейно настояване детето посещавало уроци при нейна близка, която е
учителка. Детето посещава курсове по чужд език в ***, като през 2023 год. майката е
заплатила общо 2 792.03 лева /средномесечно около 233 лева/, а на 04.01.2024 год.- 445.93
лева.
Установи се от показанията на свидетеля *** С., които съответстват на изложеното от
свидетеля Д.С., че подаръците, които бащата е купувал на детето, не са му предоставяни за
ползване, тъй като майката и бабата по майчина линия са ги намирали за неподходящи.
При извършеното проучване социалните работници от ДСП- Варна са установили, че
в жилището на майката са налице много добри хигиенно- битови условия. Социалните
работници са установили силна привързаност на детето към майката. Пред социалните
работници В. е заявила, че при посещенията при баща си той не й отделя нужното време, че
не е ангажиран достатъчно време само с нея, че излизат понякога, но заедно с брат й *** и
новата съпруга на баща си. Отказва да говори за своя полубрат. Думите на детето относно
общуването с бащата и желанието на детето да бъде само с него, без да присъстват
членовете на новото му семейство буквално преповтарят изразеното от майката становище в
открито съдебно заседание на 28.02.2025 год. Тя изразява съгласие да се разшири режимът
на бащата, но при условие, че той е само с В.. До този извод са стигнали и вещите лица,
които в т. 2 от заключението си посочват, че има данни за нагласи на родителя /майка/ да
сътрудничи с другия родител по теми за цялостното развитие и израстване на детето, но под
условие. Бащата също е изразил готовност, като не поставя условия. Свидетелят С.
установи, че когато вземат Вики, първоначално тя е резервирана, но бързо се успокоява и се
присъединява към заниманията на семейството, играе с брат си ***, гушка го, проявява
желание да остане за вечеря, но това няма как да се случи, защото баща й трябва да я върне в
18.00 часа. Вещите лица дават заключение, че въпреки споделеното безпокойство относно
дистантните отношения на В. към новото му семейство, бащата се старае да я приобщи към
детската група в новото му семейство, да има свободно време само за нея и общи занимания.
Вещите лица по приетата по делото съдебно- психологическа и психиатрична
експертиза дават обяснение на поведението на детето и зараждащия се конфликт на
лоялност- раздялата между родителите е свързана с преживяване на несигурност,
неразбиране на случващото се, чувства на тъга, страх от изоставяне и гняв от страна на
детето. Тези чувства са особено интензивни, ако раздялата се съпровожда от отношения на
враждебност, конфронтация и затруднена комуникация между майката и бащата, каквато
между страните по делото безспорно е налице. Като фамилен член всяко дете е свързано
6
емоционално и психологически с всеки един от родителите си. В. има позитивно отношение
и към двамата родители, но предвид създалата се ситуация на нея й се налага да упражнява
тази свързаност в сложната ситуация на развод между родителите, като така на практика
преживява "конфликт на лоялностите", т.е. опитва се да остане лоялна и към двамата
родители. Циркулирането на детето между разделените родителите по формула е свързано с
преживяване на несигурност. За да защити нуждата си от вътрешно равновесие, детето
употребява несъзнавано система за изключване от конфликта, като заема позиция на
лоялност към родителя, който основно го отглежда- майката.
Раздялата между родителите на В. се е случила в ранна възраст, когато по принцип от
основно значение за нейното развитие е присъствието на майката. Постепенно в процеса на
порастване на детето бащата започва да придобива все по- важно значение, като това се
случва на фона на силно влошените отношения между двамата родители и невъзможността
да се постига единно решение относно грижите за детето. Прави впечатление силното
желание на бащата да присъства в живото на детето, като той мотивира това с изграждането
на добра връзка баща- дете.
Според вещите лица и двамата родители покриват в еднаква степен критериите при
преценка на родителския капацитет и всеки от тях може да се справи с отглеждането на
детето. Майката посочва, че се чувства спокойна, когато детето е с баща си. Липсват данни
за рисково поведение на майката или бащата спрямо детето им. И двамата родители
показват възгледи в авторитетен родителски стил, различен опит и умения да се грижат
пълноценно за детето си, за удовлетворяване на неговите нужди и развитие. Изследването
установи изградена емоционална връзка на детето В. и с двамата й родители, с различен
характер. От психологична гледна точка между детето и майка му има данни за изградена и
съхранена устойчива топла емоционална връзка на доверие и сигурност. Възприета е като
най- близък член на семейството му, фигура на първична привързаност. В. казва и показва
радост от непосредствено общуване във времето, в което е с нея. В представите й тя
удовлетворява базисните й потребности, естествената за възрастта й любознателност,
подкрепа и внимание като създава в нея чувство, че е особено ценна.
От психологична гледна точка в представите на детето фигурата на бащата е
разпознаваема, изградена на базата на взаимодействия и приети родителски грижи по време
на общите им срещи. Към момента на изследването резултатите насочват към създадена, но
нарушена емоционална връзка с амбивалентно отношение на В. към баща й: в общуването
между двамата се наблюдава близост, но и лека дистанцираност на детето; бащата е в
актуалното й психично поле (емоционална реалност) като родител, с когото общува, но
поставя условие да има лични активности само с него. Наблюдава се динамика във
възприемането на личността му: по време на първата среща посочва позитивна представа за
баща си /“добър“/, при посещение с майка си отказва да го опише, при разговор с
психиатъра посочва, че е „лош“.
Вещите лица дават заключение, че детето има изградено мнение, относно авторитета
на всеки един от родителите. Майката е безусловен авторитет за детето, то изпитва респект
7
и доверие към нея като личност и родител, идентифицира бъдещето си с нейната първа
професия – стюардеса.
Мнението на детето за бащата е противоречиво. Реалната и символната фигура на
бащата е представена в психиката на детето и тя има връзка с вътрешния си образ на баща.
Това е важна предпоставка, правеща възможен един постепенен процес на съотнасяне на
вътрешния образ с външния и изграждане на авторитет/ значимост, уважение и респект/ при
наличие на достатъчно спокойно, устойчиво и откликващо на потребностите й бащино
присъствие. Регулярни и предвидими срещи с бащата биха могли да подкрепят този процес.
Изложеното, както и становището на вещите лица, дадено в открито съдебно
заседание на 02.05.2025 год., че процесът на преспиването е нещо много по- интимно и
трябва да е постепенен, водят до извод, че детето следва да преспива в дома на бащата, но
не в обема, поискан от него. Свидетелят С. посочи, че в дома на бащата има обособени две
детски спални- една за момичетата /нейната 10- годишна дъщеря и 8- годишната В./, както и
една за малките деца- брат им *** и бебето, което към момента на постановяване на
решението вероятно вече се е родило, предвид определения термин през месец май 2025
год./. За В. има легло, обособена част от гардероб и бюро, пригодено за ползване от две деца.
По- дългите пребивавания в дома на бащата ще благоприятстват развитието и поддържането
на връзка с другите деца, което несъмнено е в неин най- добър инетерес.
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 150 СК, чл. 127а СК и
чл. 59, ал. 9 СК имат връзка помежду си, касаят отношенията между родителите и детето, в
т.ч. и дължимата му се издръжка, поради което целесъобразно е разглеждането им в едно
съдебно производство.
Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на
родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е
практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или
не са в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще
упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.
Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните са
родители на детето и след прекратяване на брака, родителските права са предоставени на
майката, т.е. касае се за изменение на вече определен режим на родителски отношения на
бащата с детето по предявения насрещен иск и изменение размера на дължимата от него
издръжка.
В настоящия процес съдът трябва да разрешава въпроса за промяна на режима на
родителски отношения с бащата и дължимата от него издръжка по отношение на
малолетната В. само с оглед на нейните интереси, като взема предвид досегашните грижи и
отношения на родителите към детето, желанията на родителите, техния морал, условията на
8
живот при всекиго от тях, възрастта на детето и личната му привързаност към единия или
другия родител, социалното обкръжение и материалните възможности. Съдът, след
обсъждане на писмените доказателства и гласните доказателствени средства намира, че са
налице съществени обстоятелства, които обусловят необходимост от промяна на
установения между страните режим. Детето е пораснало- към момента на развода то е било
на 4 години, а понастоящем е на 8. В последните повече от 6 месеца, след като бащата е
завел изпълнително дело, тъй като майката не му давала детето, съобразно споразумението,
детето провежда редовни срещи с баща си, в които се чувства добре, общуват пълноценно,
както установи свидетелят Г.- колега и приятел на бащата. Детето проявявало желание да
остане при баща си за по- дълго време, но майката отказвала, като настоявала да се прибере
в 18:00 часа. Същите данни изнесе и свидетелят С., която е присъствала на такива разговори.
При постановявана на изменението на режима на родителски отношения на бащата с
детето съдът взема предвид факта, че детето има положително отношение и към двамата
родители. Съобразява също, че всяка промяна в обстоятелствата след решението, с което е
определено кой ще упражнява родителските права спрямо малолетните и ненавършили
пълнолетие деца, както и режима на лични отношения на другия родител, е от значение за
тяхната промяна. В случая такава е налице, поради което на бащата и детето следва да се
даде възможност да общуват по- дълго време, като по този начин се сближат още повече и
изградят силна емоционална връзка, каквато детето би могло да изгради и с по- малкото си
братче, както и с новороденото бебе в семейството в бъдеще.
Въз основа на гореизложеното съдът намира за подходящ следния режим на лични
отношения на бащата с детето:
-всяка нечетна седмица от годината от петък след приключване на занятията в
училище до 18:00 часа в неделя с преспиване;
- през Коледните празници- от 12:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 27 декември
всяка четна година;
- през Новогодишните празници- от 12:00 ч. на 30 декември до 18:00 ч. на 2 януари
всяка нечетна година;
- през Великденските празници- от 18:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч. на Велика
събота всяка четна година, а всяка нечетна година- от 18:00 ч. на Велика събота до 18 ч. на
Великден;
- през лятната ваканция на детето- един месец в период, в който майката не е ползва
платен годишен отпуск, като за избрания от него период бащата ще уведомява
предварително майката със смс, имейл или телефонно обаждане в срок до 15 юни всяка
година;
При осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема детето от дома
на майката и ще го връща обратно там. В случай, че бащата е служебно ангажиран във
времето, в което трябва да вземе или върне детето, същият може да предостави на друго
пълнолетно лице тази възможност, като уведоми за това майката предния ден писмено- чрез
9
писмо, смс или електронна поща.
При произнасянето си съдът взема предвид заключението на вещите лица, че
регулярни и предвидими срещи с бащата биха могли да подкрепят процеса на изграждане на
близки и доверителни отношения на бащата с детето, но тъй като процесът на преспиването
е нещо много по- интимно, той трябва да е постепенен. Разширен режим като поискания от
бащата би могъл да бъде постановен при съгласие на родителите, каквото в случая липсва.
Налице е разминаване между становището на М. С. и нейния адвокат. Майката в съдебно
заседание заявява, че няма пречка режимът да бъде разширен, но при условие, че бащата ще
прекарва времето само с В., което е неразумно и не е в най- добър интерес на детето. На
него трябва да му се даде възможност да се социализира в новото семейство на баща си и да
изгради близки отношения с другите деца, което няма как да се случи, ако прекарва времето
само с баща си. При положение, че ще преспива в дома му, това би било и невъзможно.
Следователно такова условие не би могло да бъде поставено, най- малкото и защото е
житейски необосновано. От друга страна процесуалният представител на майката в
писмената си защита категорично се противопоставя режимът на лични отношения на
бащата да бъде променян. Това становище не намира опора в събраните доказателства,
включително заключението на вещите лица. Изминали са почти 5 години, през които
обстоятелствата са се променили. Следва да се посочи, че няма пречка при желание на
детето и уговорка на родителите този режим да бъде разширен извън определеното от съда,
а ако съгласие липсва- да бъде ангажирана намесата на съда в бъдеще, ако са налице
предпоставките за това.
Издръжката на детето.
До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е
безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата
родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в
натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права.
Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се
съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст.
Нуждата от издръжка на децата се определя от самото им съществуване и възрастта
им, според която се определят и предполагаемите разходи. Вземайки предвид възрастта на
детето –8 години и половина към настоящия момент, съдът намира, че потребностите на
малолетното дете безспорно са нараснали, поради самото израстване на това дете и
нарастването на нуждите му за храна, облекло и учебни пособия, както и за задоволяване на
неговите интереси. Детето вече е ученичка във втори клас. Все още не е в период на активно
физическо израстване, няма данни да страда от заболявания, които да изискват специфично
скъпоструващо лечение. Липсват доказателства за нужди, извън обичайните за едно 8-
годишно дете. Действително, доходите на бащата са значителни – между 17 000 и 26 000
лева месечно, но не бяха ангажирани доказателства за нужди на детето, които да обусловят
издръжка в претендирания размер. Следва да се държи сметка, че майката също дължи
издръжка на детето си, което е единствено за нея, а бащата има още едно, а към настоящия
10
момент вероятно вече две деца. В случай, че бъде прието, че бащата следва да заплаща
издръжка в размер на претендирания 1000 лева месечно, то майката би трябвало да осигури
на детето издръжка поне в размер на 600 лева. По делото липсват доказателства майката да
прави такива разходи за нужди на детето.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че предвид възрастта на
детето В., родено на * год. , понастоящем на 8 навършени години, за задоволяване на
нуждите му от храна, облекло и други потребности, участие в издръжката на детето следва
да взема и бащата, като взема предвид и факта, че непосредствената тежест от грижите по
отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Бащата следва да заплаща за
детето месечна издръжка в размер на 600.00 лева. Размерът на така определената издръжка
се дължи от датата на подаване на исковата молба- 06.08.2024 год., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, изменящи или
погасяващи правото на издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
По исковете с правно основание чл. 127а от ГПК
Като взе предвид всички доказателства по делото, съдът преценява, че в интерес на
детето е да му бъде разрешено да пътува зад граница, придружавано от майка си,
респективно баща си по насрещния иск. Двамата родители сочат, че не са били уведомени за
желанието на другия да бъде издаден паспорт на детето и разрешено да пътува в чужбина,
но същевременно взаимно оспорват исковете си и сочат, че не е налице необходимост детето
да пътува.
Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в
Конституцията на Република България и по принцип е в интерес на детето да пътува и да
опознава други страни и култури. В настоящия случай съдът намира, че следва да ограничи
във времеви аспект разрешението си, тъй като това не би било в противоречие с трайно
установената практика на ВКС (Решение № 236/30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г., IV
г.о.,ГК, Решение № 150 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г., IV г. о., ГК и др.). Не
би било в колизия и с определения режим на лични контакти на бащата с детето, ако му се
разреши да пътува в чужбина, придружено от своята майка по време на лятната ваканция,
когато това не съвпада с режима на лични отношения на бащата. На бащата също следва да
се разреши да пътува с детето по време на неговия режим на лични отношения, но следва да
бъде ограничен в рамките на ЕС, за да е налице равнопоставеност на двамата родители.
Бащата не е обосновал необходимост от пътуване до Турция и САЩ. Съдът намира, че
следва да даде своето заместващо съгласие за издаване на паспорт на детето и пътуването му
в чужбина за срок от 5 години. Тъй като е недопустимо да бъдат издадени два паспорта на
детето, а всеки от родителите е заявил искане за заместващо съгласие за това на другия
родител, съдът намира, че следва да даде заместващо съгласие на двамата, като родителят, у
когото се намира паспортът на детето, бъде задължен да го предава на другия, когато се
налага пътуване най- малко един ден преди отпътуването и след предварително
11
едноседмично писмено уведомяване с писмо, смс и или по електронна поща.
По разноските за делото.
Прието е в ТР № 3/2023 г., постановено на 27.06.2024 год. по тълкувателно дело №
3/2023 год. на ОСГК, че когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на
страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои ограничения,
като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков
процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят
разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение на
определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно
упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. Поради това
разноските следва да останат за страните, както са ги направили.
Ответникът по първоначалния иск дължи държавна такса за присъденото увеличение
на издръжката, съгласно чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 432.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определената с Решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. № 6917/2020 г. по
описа на Районен съд- Варна издръжка в полза на детето В. С. С., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М.К.С.-С., ЕГН ********** от 300.00 лева на 600.00
лева месечно с падеж всяко пето число на месеца, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.08.2024 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й плащане, платима от бащата С. В. С., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер до предявения от 1000.00 лева.
ИЗМЕНЯ определения с Решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. № 6917/2020 г. по
описа на Районен съд- Варна режим на лични отношения като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата С. В. С., ЕГН ********** с детето В. С. С., ЕГН **********, както
следва:
-всяка нечетна седмица от годината от петък след приключване на занятията в
училище до 18:00 часа в неделя с преспиване;
- през Коледните празници- от 12:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 27 декември
всяка четна година;
- през Новогодишните празници- от 12:00 ч. на 30 декември до 18:00 ч. на 2 януари
всяка нечетна година;
- през Великденските празници- от 18:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч. на Велика
12
събота всяка четна година, а всяка нечетна година- от 18:00 ч. на Велика събота до 18 ч. на
Великден;
- през лятната ваканция на детето- един месец в период, в който майката не е ползва
платен годишен отпуск, като за избрания от него период бащата ще уведомява
предварително майката със смс, имейл или телефонно обаждане в срок до 15 юни всяка
година;
При осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема детето от дома
на майката и ще го връща обратно там. В случай, че бащата е служебно ангажиран във
времето, в което трябва да вземе или върне детето, същият може да предостави на друго
пълнолетно лице тази възможност, като уведоми за това майката предния ден писмено- чрез
писмо, смс или електронна поща.
РАЗРЕШАВА МВР, гр. В. да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето В. С.
С., ЕГН **********, без за това да е нужно съгласието на бащата С. В. С., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на детето В. С. С., ЕГН ********** да пътува, придружавано от майка
си М.К.С.-С., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, като напускат пределите на
страната неограничен брой пъти в държавите- членки на ЕС за срок от пет години, считано
от влизане в сила на съдебното решение в сила, без за това да е нужно съгласието на бащата
С. В. С., ЕГН **********, без ограничения на броя на пътуванията и тяхната
продължителност в периода от 1 юли до 10 септември, съобразени с учебните ангажименти
на детето, но без да съвпадат по време с определения режим на лични контакти на бащата с
детето.
РАЗРЕШАВА МВР, гр. В. да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето В. С.
С., ЕГН **********, без за това да е нужно съгласието на майката М.К.С.-С., ЕГН
**********.
РАЗРЕШАВА на детето В. С. С., ЕГН ********** да пътува, придружавано от баща
си С. В. С., ЕГН ********** или упълномощено от него лице, като напускат пределите на
страната неограничен брой пъти в държавите- членки на ЕС за срок от пет години, считано
от влизане в сила на съдебното решение в сила, без за това да е нужно съгласието на
майката М.К.С.-С., ЕГН **********, без ограничения на броя на пътуванията и тяхната
продължителност, но в рамките на определения режим на лични контакти на бащата с
детето и съобразно учебните ангажименти на детето.
ЗАДЪЛЖАВА родителя, у когото се намира паспорта на детето, да го предоставя на
другия родител най- малко един ден преди началото на пътуването, за което следва да бъде
уведомен минимум седмица преди отпътуването с писмо, смс и или по електронна поща.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Варненски районен съд в размер на 432.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14