Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Велико
Търново, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
втори януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
АХД № 10325/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от гл. ***Р.Б., като пълномощник на А.Л.И. *** при ОДМВР - Велико
Търново, издал Заповед за задържане на лице peг. № 311зз-109/ 14.09.2020 г. по описа на районното
управление, против Решение № 260011/
06.11.2020 г. по АНД № 325/ 2020 г. на Районен съд – Павликени. С обжалваното
решение е обявена за нищожна посочената заповед, с която е разпоредено
задържането на И.С.И., ЕГН ********** ***, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличие на данни, че е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и Областна дирекция на МВР - Велико Търново е осъдена да заплати на И.И.
разноски по делото в размер 410,00 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението на РС -
Павликени, поради нарушение
на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3
от АПК. Касаторът намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, за
недоказаност на обстоятелството, че издателят на Заповед за задържане на лице peг. № 311зз-109/
14.09.2020 г. е полицейски орган. Изтъква, че тези изводи не кореспондират с
конституирането на касатора като ответник в първоинстанционното производство
„полицай охрана на обществения ред при РУ – Павликени“ и регистрирането на
заповедта за задържане в Централизираната автоматизирана информационна система
за документооборот на МВР. Отделно от това се акцентира върху обстоятелството,
че съдът е призовал И. по местоработата му – РУ - Павликени
при ОД на МВР - В. Търново. Касаторът намира, че в нарушение на
правилата на АПК, съдът е изискал от началника на РУ - Павликени да представи
административната преписка по заповедта за задържане и доказателства,
удостоверяващи неговото качество на „полицейски орган“, тъй като районното
управление не е самостоятелно ЮЛ по смисъла на чл. 37 от ЗМВР, нито началникът
му е орган по назначението по смисъла на чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР, и не е в
състояние да представи такъв документ. Счита и че
обратно на възприетото от районния съд, в заповедта за задържане са посочени
фактическите и правни основания за издаването й, като за целите на полицейското
задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМвР е достатъчно наличието на данни, че
лицето е извършило престъпление, без да е необходимо тези данни да са пълни или
да го уличават по категоричен начин. В тази връзка изтъква и че дори в
заповедта да не бяха изложени мотиви, в документите от преписката се съдържат
документирани данни за конкретното престъпление в което е уличен И., и от
районния съд е следвало да бъде съобразено Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България. С тези доводи от
настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на РС – Павликени и
да се произнесе по съществото на спора, като потвърди Заповед за задържане на
лице peг. № 311зз-109/
14.09.2020 г. по описа на РУ – Павликени. Претендира се присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, в размер определен по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – И.С.И.
***, чрез пълномощника си по делото ***И.Д. от ВТАК, в писмен отговор и в
съдебно заседание, заема становище за недопустимост на същата, като подадена от
лице без валидно учредена представителна власт. Сочи, че ответник в
първоинстанционното съдебно производство и касатор в настоящото е издателят на
оспорената заповед за задържане, а не учреждението, в което същият работи /ОД
на МВР – В. Търново/, а изготвилият жалбата юрисконсулт е в служебно правоотношение
именно с учреждението, поради което не може да бъде упълномощаван за
представителство от отделните служители. Алтернативно ответникът излага доводи
за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на РС –
Павликени. Счита, че същото не страда от сочените от касатора пороци и следва
да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита
за правилни изводите на районния съд за нищожност на Заповед за задържане на
лице peг. № 311зз-109/
14.09.2020 г. по описа на РУ – Павликени, при недоказани правомощия на нейния
автор да издава актове от този вид, тежестта за установяване на което се носи
от административния орган. Намира за правилни и изложените от първата инстанция
съображения за материална незаконосъобразност на административния акт. Предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея отменителни основания и събраните по
делото доказателства, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна -
ответник в производството пред РС - Павликени, за която съдебното решение е
неблагоприятно. Неоснователни е възражението на ответника по касационната
жалба, че същата е нередовна /формулирано като такова за недопустимост/, тъй
като не е подадена от надлежен пълномощник, т.е. не отговаря на изискването на
чл. 213 от АПК. Подписалото жалбата лице е приложило нарочно пълномощно за
представителство в настоящото производство, изходящо от лицето, упражнило
правомощия на административен орган и страна по първоинстанционното дело. Не
съществува спор, че пълномощникът заема длъжността „главен юрисконсулт“ в ОД на
МВР – Велико Търново, това обстоятелство е отбелязано и в самото пълномощно, а
също така е служебно известно на настоящия съдебен състав от множество други
дела в АСВТ. Претендира се лицето, издало акта – предмет на спора пред РС –
Павликени, да е действало в качеството на административен орган от системата на
МВР, по-точно като такъв в РУ – Павликени към ОД на МВР – Велико Търново. В
това му качество, за него не съществува пречка да упълномощи за
представителство по конкретно дело юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование от същата администрация, съгласно разпоредбата на чл. 32, т. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Възможността за надлежно упълномощаване на
юрисконсулт да представлява административния орган не зависи от обстоятелството
кой е органът по назначаване на конкретния юрисконсулт, с кого последният е в
отношения на пряка йерархична подчиненост и т.н. Достатъчно е юрисконсултът да
работи в едно учреждение с лицето /или лицата/, упражняващо правомощия на
административен орган и последното надлежно да го е упълномощило за
представителство по конкретното съдебно дело /в този смисъл напр. Решение № 13866
от 15.11.2017 г. по адм. д. № 12212 от 2016 г. на ВАС/. В случая посочените изисквания
формално са изпълнени, при което касаторът се явява валидно представляван по
чл. 32, т. 3 от ГПК, от гл. ***Р.Б.. От външна страна касационната жалба отговаря на останалите изисквания
на чл. 212 и чл. 213 от АПК и съобразно изложеното до тук, е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните в хода на производството пред него доказателства, районният съд е установил следната фактическа обстановка: Със Заповед за задържане на лице peг. № 311зз-109/ 14.09.2020 г. по описа на РУ – Павликени при ОД на МВР – Велико Търново е разпоредено задържането на лицето И.С.И. с ЕГН **********, постоянен адрес *** за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно отбелязаното в заповедта, същата е издадена на 14.09.2020 г., в 12:50 часа, от А.Л.И. на длъжност ПООР при РУ П-ни, като фактическо основание за задържането е вписано „за лицето има данни за извършено престъпление във връзка с чл. 216, ал. 1 от НК“. Съгласно отбелязаното в заповедта лицето е освободено на 15.09.2020 г., в 12:20 часа. Актът за задържане е бил обжалван по съдебен ред в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, като жалбата е подадена чрез РУ – Павликени. В разпоредително заседание на 15.10.2020 г., докладчикът по делото е изискал административната преписка от РУ – Павликени на основание чл.186 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК /преписката не е била представена до този момент/, вкл. доказателства, удостоверяващи компетентността на лицето издало заповедта и че към момента на постановяване на задържането то е действало в качеството му на полицейски орган. Със същото разпореждане съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да установи спазването на законовите изисквания при издаване на обжалваната заповед, както и фактическите основания за издаването й. С придружително писмо вх. № 269753/ 28.10.2020 г. на РС – Павликени, от ВПД началника на районното управление са представени документи от административната преписка – обжалваната заповед, протокол за личен обиск от 14.09.2020 г., декларации от задържаното лице за запознаване с правата му по чл. 94 от НПК, чл. 23 от ЗПП и чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/ 24.01.2015 г. на МВР, писмени обяснения от същото, справки от медицински прегледи, докладна записка от А.Л.И. от 15.09.2020 г., извлечения от книга за задържани лица и разпечатка от централизирана автоматизирана система за документооборот. По делото на РС – Павликени е проведено едно открито съдебно заседание в което издателят на заповедта за задържане не се е явил и не е изпратил представител, от страните не са били ангажирани доказателства извън съдържащите се в административната преписка. Въз основа на така установеното районният съд е преценил като основателна подадената пред него жалба, доколкото не е било доказано качеството на полицейски орган на лицето, издало оспорената заповед, а от там и неговата материална компетентност. Съобразно това, РС – Павликени е прогласил нищожността на Заповед за задържане на лице peг. № 311зз-109/ 14.09.2020 г. на РУ на МВР - гр. Павликени. Допълнително съдът е изложил и мотиви за формална, и процесуална незаконосъобразност на обжалвания пред него акт, самостоятелно обосноваващи неговата отмяна.
Постановеното
от Районен съд – Павликени решение е правилно, а касационната жалба е
неоснователна.
Административноправната
теория определя компетентността като властническо правомощие на определен по
закона орган да може той в определени случаи, определени териториални предели и
за даден период от време, да издава предвидените актове на държавно управление.
Това правомощие е нормативно предоставено на конкретния административен орган и
в негово изпълнение той има възможност при упражняване на държаната власт да
издаде административен акт, с който да бъде засегната правната сфера на правни
субекти и да възникнат предвидените в акта правни последици. Актът, издаден от
орган, който не разполага с такова правомощие /по материя, място, степен/ е
нищожен и не е годен да породи предвидените в него правни последици. Или иначе
казано, издаването на индивидуален административен акт от некомпетентен орган е
особено тежък порок и при всички положения води до нищожност на акта.
Според
установеното в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, задържането на лице при данни за
извършено от него престъпление, е в правомощията на полицейските органи.
Легалната дефиниция за понятието „полицейски органи“ е дадена в чл. 57 от ЗМвР
и съгласно редакцията, приложима към момента на издаване на процесната заповед,
включва органите на ГД „Национална полиция“, ГД „Борба с организираната
престъпност“, ГД „Гранична полиция“, областните дирекции, дирекция „Миграция“,
дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“, Специализирания отряд за борба с тероризма и звената „Общинска
полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3,
7 и 8 от ЗМВР, както и държавните служители за осигуряване на дейностите по
охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗМВР. От цитираната правна уредба
следва, че задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на
първо място е в правомощията на служители от системата на МВР, но не на всички
такива служители, а на лимитативно определените в посочената дефиниция. На второ място, при постановяването на акта
си съответното лице следва да действа именно в качеството си на полицейски
служител, т.е. по време на изпълнение на задълженията си, основани на
възникнало и непрекратено служебно правоотношение и във време, през което не е
в законоустановена почивка или отпуск. Съответно на изложеното не би могло да
има правомощията на административен орган по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВП лице,
неотговарящо на изискванията на чл. 57 от същия закон или такова, което макар и
поначало да отговаря на въпросните изисквания, не притежава повременна
компетентност, тъй като не е на служба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, уреждаща разпределението на
доказателствената тежест между страните в съдебното производство по обжалване
на административен акт, административният орган трябва да установи както
фактическите основания за издаването на ИАА, така и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Както се посочи, наличието на правомощия да бъде
постановен конкретния административен акт също е измежду законовите изисквания
за издаването на този ИАА, при това е от особена важност за неговата
законосъобразност, доколкото определя дали същият е валиден или не.
Коментираното разпределение на доказателствената тежест в процеса е било
надлежно указано от първоинстанционния съд на страните. Нещо повече, съдът е
положил и необходимите процесуални усилия сам да попълни делото с
доказателства, изисквайки на основание чл. 186 от ГПК намиращата се в РУ –
Павликени административна преписка, явно преценявайки, че предвид йерархичното
положение на административния орган в териториалната структура на МВР, за него
може да представлява затруднение своевременното комплектоване и представяне на
същата. Независимо от изрично дадените в разпореждането му указания да бъдат
представени и доказателства за компетентността на издателя на оспорената
заповед, надлежни такива не са били приложени към преписката, окомплектована от
ВПД началника на РУ – Павликени. Доказателства за компетентността му не са били
представени и от административния орган до приключване на устните състезания в
производството пред РС – Павликени, като същият не се е явил и не е бил
представляван в съдебно заседание.
Неоснователни
са оплакванията на касатора, че същият е бил конституиран като ответник в
първоинстанционното производство, с посочването на длъжността му „полицай
охрана на обществения ред при РУ – Павликени“ и призован по местоработата му РУ - Павликени
при ОД наМВР - В. Търново, при което липсвала логика в съображенията
на съдебния състав, че не е доказано той да е полицейски служител. При
конституирането на страните са спазени изискванията на чл. 153, ал. 1 и чл.
154, ал. 1 от АПК, като цитираните разпоредби задължават съда да конституира
служебно като ответник, органа издал оспорения административен акт. В случая
районният съд е процедирал в съответствие с цитираните норми и съобразно
данните за издателя на Заповед за задържане на лице peг. № 311зз-109/
14.09.2020 г. по описа на РУ – Павликени, отразени в самия акт /в заповедта
длъжността на издателя е отбелязана като „ПООР при РУ П-ни“ – абвеатура, твърде
неясна за всеки извън системата на МВР/. Процесуално задължение на съда за
конституиране на страните обаче, няма определящо действие спрямо съществуващото
между същите материално правоотношение, вкл. не презюмира, че издателят на акта
действително е носител на съответните властнически правомощия. Както се посочи,
последното обстоятелство е предмет на пълно и главно доказване от ответника в
първоинстанционното производство, чрез представяне на документи, установяващи
по безспорен начин както заеманата от издателя на акта длъжност, така и че към
момента на издаване същият е изпълнявал служебните си задължения, каквото
доказване в случая не е проведено. Призоваването на А.Л.И. по местоработата му
в РУ – Павликени сочи единствено, че същият работи във въпросната териториална
структура на МВР, но не и че заема длъжност определяща го като „полицейски
орган“ по смисъла на закон. Що се отнася до съдържанието на разпечатката от
Централизираната автоматизирана информационна система за документооборот на
МВР, то представлява единствено косвено доказателство и то само за първото от
коментираните обстоятелства - заемана от И. длъжност, като следва да се отбележи,
че разпечатката не съдържа отбелязване от кого е изготвена, съответно кой носи
отговорност за верността на съдържащите се в нея данни. Липсват обаче дори
косвени доказателства относно второто релевантно обстоятелство - че заповедта е
издадена по време, в което касаторът е бил на служба.
Развитите
в касационната жалба съображения относно изискването от съда на документи от РУ
– Павликени при ОД на МВР – В. Търново поначало не касаят предмета на спора,
при което подробното им обсъждане е излишно. Следва само да се отбележи, че
първоинстанционният съд надлежно е посочил правното основание за въпросното
искане – чл. 186 от ГПК, приложим в него производство по силата на препращащата
норма на чл. 144 от АПК. Ако ръководителят на учреждението /понятието не трябва
да се смества с юридическо лице, доколкото законът прави разлика между двете/,
е изпитвал съмнения в правомощията на съда да изисква такива документи, той е
имал възможността да се запознае с посочените законови текстове, а при
необходимост и да проведе консултация с квалифициран специалист. Фактическата
липса в РУ - Павликени на някой от изисканите от съда документи несъмнено
освобождава ръководителя на управлението от задължението да предостави този
документ на съда, но това обстоятелство е следвало да бъде надлежно и
своевременно удостоверено по реда на чл. 186, изр. второ от ГПК.
Предвид
изложеното, основан на закона и наличните в делото доказателства е изводът на
първоинстанционния съд, че в развилото се пред него производство
административният орган не е доказал да притежава правомощия за издаване на
актове по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а от там и изискванията за валидност на
оспорваната заповед. Следва да се отбележи и че независимо от наведените
оплаквания, и сочените касационни основания, надлежни доказателства за
компетентността на касатора не бяха представени и пред настоящата инстанция.
При наличието на порок, обуславящ нищожността на заповедта за задържане на
лице, е безпредметно да бъде обсъждано наличието на останалите основания за отмяна
по чл. 146 от АПК. Обжалваното съдебно решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото разноски на касатора
не следва да се присъждат. При липса на такова искане, разноски не се присъждат
и на ответника по касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 260011 от
06.11.2020 г., постановено по НАХД № 325/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Павликени.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.