Определение по дело №445/2024 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

На поименното повикване в 11.40 часа се явяват страните:

Жалбоподател – Ч. Д. Х. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Ц. с пълномощно по делото.

Ответник – Общото събрание на населението на с. Ветрен дол, общ. Септември, представлявано от председателя Г. Я. – редовно уведомен, явява се лично и с адв. С. с пълномощно по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Страните (поотделно) – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Страните (поотделно) – Водим допуснатите свидетели.

Адв. Ц. – Искам да направя едно уточнение относно преписката, тъй като все още не сме се запознали със списъците, по които е гласувано. Няма ги по преписката.

Адв. С. – Списъците съм ги пратила по електронна поща. Днес ги нося в оригинал и ги предоставям на съда.

Адв. Ц. – Моля да ми дадете възможност да се запозная с представените списъци.

Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Ц. да се запознае с предоставените списъци и обяви почивка в 11:48 часа.

Съдебното заседание СЕ ВЪЗОБНОВИ в 12:00 часа.

Присъстват същите страни и процесуални представители.

Адв. Ц. – Свидетелите ще установят истинността на гласуването и на броя записали се. Те твърдят, че е имало и хора, които са гласували „Против“, което не е отразено, също и броя на записалите се.

Адв. С. – Свидетелите ни ще установяват законосъобразността на събранието, начина на гласуване, присъствието.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на допуснатите свидетели.

СНЕМА СЕ самоличността на свидетеля –

В. А. Д. – българин, български гражданин, 43г., неосъждан, неженен, без родство с жалбоподателя.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината пред съда.

На въпроси на страните свидетелят отговори следното:

Свид. Д. – Знаех, че ще има Общо събрание на населението, на 06.04.2024 г., от обява във Фейсбук, по различни теми, които бяха посочени в самата обява.

Знаех за събранието, обявено за 06.04.2024 г. Видях обявата във Фейсбук, оттам разбрах каква е темата на събранието. Темата беше за отчуждаване на земи от общината, от ОбС, да не се променя статута на земи, по тези въпроси общо взето беше, във връзка с изграждането на кариера в с. Ветрен дол.

Аз не съм гласувал на събранието, защото при влизането във фоайето на сградата, където се провежда събранието, бяха предоставени номерца, аз отказах номерче, като отидох от любопитство да видя какво ще се случи. Никой не е казал за какво са тези номера, поне на мен. Аз не искам номер, 000не желая номер. Впоследствие не съм разбрал за какво са тези номера. Не знаех за какво са тези номера, но отказах.

В 16:00 часа, в колкото беше обявено събранието, когато аз отидох, в залата имаше не повече от 15-20 човека. Аз не стоях докато започна събранието, стоял съм 20 минути, след което реших да напусна и съм си тръгнал. Не съм присъствал на самото събрание и на гласуването. Към 16:20 часа си тръгнах, като после не се върнах.

Като влизах във фоайето, вляво, където е клубът на пенсионера, бяха събрани хора, които събираха подписи. Не знам за какво са събирани подписите. Не беше започнало събранието и това беше в зала отстрани.

Събранието беше обявено да се проведе в културния дом в с. Ветрен дол. Там има зала. Там, където бяха списъците, това е извън сградата на читалището, на стъклата.

Страните нямат други въпроси към свидетеля.

Същият беше освободен и напусна съдебната зала.

СНЕМА СЕ самоличността на свидетеля –

Й. В. К. – българин, български гражданин, 59г., женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината пред съда.

На въпроси на страните свидетелят обеща да говори истината.

Свид. Кондупишев – Знаех за въпросното събранието на 6 април. Аз съм председател на читалището и беше пуснато искане от Й. П. до мен, за да мога да осигуря залата. Й. П. трябва да е председател на събранието, искаше да осигуря залата.

Знаех темата на събранието, защото беше записано в самото искане – Дружество „Къркария“ местност „Бялата чука“ да стане защитена местност.

Аз не съм гласувал. Не съм участвал в събранието, нито съм се записал, нито съм гласувал. Бях през цялото време там, като домакин. Събранието трябваше да започне в 16:30 часа, но доста закъсня и започна към 17:15 или 17:30 часа.

Залата има капацитет 160 седящи места и бяха заети около половината седящи места. Аз през цялото време бях там и видях, че зад вратите имаше малко правостоящи – около 10-15 човека. Това се случва след 17:30 часа, може би към 18:00 часа. Към 17:15 часа бяха около 70-80 човека. Залата не беше пълна.

И. Й. П. и каза, че тя е председател на събранието. Гласуваше се явно, с вдигане на ръка. Те казаха – „Болшинство, приема се“. Не съм чул дали се е давала възможност на хората да гласуват „За“, „Против“ или „Въздържал се“. Казаха – „Болшинство“, не са питали дали има „Против“, или „Въздържал се“. Аз бях в залата през цялото време. Попитаха само дали има някой „За“. Никой не попита дали има „Против“. Никой не е казвал, че е „Против“. Не знам кой броеше гласовете. Не знам някой да е броил гласовете. Чувах през цялото време всичко, което се говореше. Никой не попита дали има гласове „Против“. Не съм излизал междувременно някъде, бях там през цялото време.

Не участвах в събранието, просто защото имах много задачи, имах съмнение, че ще се случи нещо с тока, да не изгасне тока и най-вероятно съм пропуснал момента, когато е трябвало да се подпиша. Не съм участвал в събранието, защото така съм решил.

Хората, които идваха се подписваха. Като влизаха хората, се раздаваха се едни номера и ние осигурихме друга зала, не голямата зала и те влизаха в тази зала. Сложихме маси и те влизаха там. Другата зала също е в сградата на читалището. Те влизаха в другата зала, даваха им някакви номера и се регистрираха, не знам точно какво правеха. Не съм видял върху какво се подписваха, не влизал там. След като предоставихме залата, сложихме маси, столове, те си седнаха там. Даваха тези номера и срещу тях си записваха имената и се подписваха. На столовете зад масата стоеше А. М.. Й. ми поиска масата и столовете. Каза ми: „Тук минават да си правят регистрацията и оттук ще минават и оттук ще влизат в голямата зала. Откакто хората започнаха да се регистрират не съм влизал в това помещение. Аз им дадох масата и столовете и излязох отвън. Не съм влизал там.

Мисля, че Й. П. трябва да е председател на събранието. Кметът на с. Ветрен дол Г. Я. беше там, както и кметът на с. Паталеница, Фърцов. Кметът Георги Янев беше на сцената. Като кмет беше там, не знам точно като какъв беше. В искането, което е пуснато до мен, Й. П. е пуснала искането, а сега дали е председател на събранието, дали е бил кмет, дали е бил Г. Я.. И. Й. П. и каза: „Аз съм председател на събранието, протоколчик, който е „За“ да гласува, гласуваха, „Болшинство“ и край. Аз седях почти до вратата в залата, на входа на залата.

Страните нямат други въпроси към свидетеля.

Същият беше освободен и напусна съдебната зала.

СНЕМА СЕ самоличността на свидетеля –

Г. С. Х. – българка, българска гражданка, 55 г., неосъждана, омъжена, съпруга на жалбоподателя.

Свид. Х. – Желая да свидетелствам.

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

Свидетелката обеща да говори истината пред съда.

На въпроси на страните свидетелката отговори следното:

Свид. Х. – Знаех за събранието на 6 април. Проведе се в читалището на с. Ветрен дол, в голямата зала, където някога беше киносалон. Не знам точно поводът за това събрание. От хората, които го коментираха, ставало въпрос за кариери в селото. Отидохме, защото ни стана любопитно и искахме да знаем какво точно ще се случи на това събрание. Аз съм от с. Ветрен дол. Аз отидох от любопитство. Аз отидох, за да разбера за какво става въпрос.

В 16:05 часа бях пред читалището. Казаха, че ще се отложи часът на започването на събранието, поради факта, че няма достатъчно хора. В 17:05 часа влязохме в залата и бях вътре около 35 минути. Събранието започна, в залата имаше не повече от 50-60 човека, от тях половината не бяха местни жители. До края на събранието не съм присъствала, а само до момента, в който се дискутираше въпросът за кариерите. След това започнаха да говорят за някакви исторически местности, на мен не ми беше интересно и си тръгнах. Тръгнах си около 17:40-17:45 часа.

Присъствах на гласуването. Задаваха се въпроси за избор на председател, за избор на членове и т.н., хората гласуваха, но никой не броеше гласовете и никой не питаше за „Въздържал се“ или „Против“. Просто се виждаха вдигнатите ръце и се записваше, че се приема. Приемаше се от членовете, които бяха на бюрото, които водеха събранието– кметът на с. Ветрен дол и там, да те се представиха.

Аз съм от с. Ветрен дол, израснала съм там, познавам хората. Аз не казвам, че нямат жителство, просто, че не са местни хора, не ги познавам. Не казвам, че не са жители на селото, просто това са хора, които ги виждам за пръв път. Това имам предвид.

Аз се подписах в списъка, защото когато отидохме те ни казаха: „Ето Ви по едно номерче и трябва да отидете да се регистрирате“. Аз и мъжът ми лично отидохме да се регистрираме. Фигурираме в избирателния списък. Не съм гласувала. Въобще не съм взимала участие в гласуването. Просто чаках някой да попита за „Въздържал се“ или „Против“. Такъв въпрос не беше зададен.

Основният въпрос на събранието беше за кариерите в с. Паталеница и в с. Ветрен дол. Дали хората искат да има кариера във Ветрен дол или не искат. Това беше темата. Когато се гласуваше темата имаше само „За“.

Страните нямат други въпроси към свидетелката.

Същата беше освободена и напусна съдебната зала.

СНЕМА СЕ самоличността на свидетеля –

Р. П. Х. – българин, български гражданин, 50 г., женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината пред съда.

На въпроси на страните свидетелят отговори следното:

Свид. Х. – На 06.04.2024 г. бях в читалището в с. Ветрен дол за провеждане на общо събрание. Аз присъствах на събранието, като поканен на събранието с идеята да бъда избран като член на комисията, която се избира, за да отчита хората, които ще гласуват. В 16:00 часа беше началото на събранието. В 16:00 часа дойдоха повече хора, списъците се преглеждаха от двама души и те се подписваха, затова събранието беше отложено за 17:00 часа. В 17:00 часа започна събранието и по дневния му ред се гласува за избор на комисията.

Помещението, където се подписваха хората в избирателния списък, е в сградата на читалището. С влизането вляво, залата е видима и всеки, който влизаше, виждаше където хората са наредени на опашка да се подписват. Подписваха се и след това влизат в залата. За гласуването в залата имаше 158 души. Това беше в 17:05-17:10 часа. Всички, които се подписаха, влязоха в залата. Всички, които се подписваха, влизаха в залата. Броенето се извърши, след като се гласува – 158 гласували. По време на гласуването имаше хора, които броят. При условие, че броят трима души, преброиха 158 души, толкова колкото са се подписали.

Имаше трима, които броят. Събранието ги определи, т.е. с избора на комисията. Първо беше поставен въпрос да бъде избрана комисия, след това председател на комисията, след това дали да бъде с явно или тайно гласуване. След това бяха предложени и избрани тези, които да броят. Да, познавам ги – А., Х. и Дидо.

Събранието беше за това: „Съгласни ли са Община Септември да промени статута на земите от земеделска, пасищна и др., в статут за кариери, за добив на подземни богатства и за дейности, които нямат съвместимост с нормалния начин на живот. Събранието реши единодушно, че е „Против“. Нямаше нито един „Против“, нито един „Въздържал се“. Ясно и отчетливо беше зададен въпросът и всички гласуваха „Против“. След това попитаха за „Въздържал се“ и „За“ и нямаше вдигнати ръце.

Не съм видял дали е имало хора, които да не са регистрирали, а са гласували. Аз бях на сцената и не съм видял. Това е третото заседание на общото събрание, правено в рамките на годината. Това общо събрание се прави в интерес на жителите на селото. Няма нормален и здравомислещ човек, който да е против това и да иска да се правят кариери в населеното място, където живее.

В залата имаше и правостоящи. Аз лично чух как питат дали има „Въздържал се“, дали има „Против“. И трите въпроса бяха поставени. Първият въпрос беше: „Съгласни ли сте да има преобразуване на землището. Всички отговориха „Против“, т.е. не сме съгласни. На въпроса „За“ нямаше вдигнати ръце, както и за „Въздържал се“ нямаше вдигнати ръце. Бях горе на сцената и виждах цялата зала.

Събранието беше 2 часа и 15 минути. В момента, в който имаше гласуване, всички бяха там. След това се поставяха и други въпроси, свързани с обществения ред в селото и не знам дали всички са били там до края. За гласуването всички бяха на мястото.

Събранието беше насрочено за 16:00 часа. Всички хора дойдоха в 16:00 часа. Хората чакаха за регистрация, поради което не успяха да влязат в залата и заради това нямаше кворум. Затова събранието се започна в 16:00 часа.

В 17:00 часа, когато започнахме, се избра комисия, избра се председател, зададоха се въпросите и минаха между 5-10 минути. Имаше си преброители на гласовете. Имаше 158 човека в 17:15 часа. В 16:15 часа имаше 50 човека.

Няма как да знам дали в залата има хора, които просто си стоят, без да са регистрирани, без да гласуват, само да гледат. Единственият начин да разбера дали са съпричастни или не, беше ако отговорят „Въздържал се“ или „Против“. Нямаше такива. Не съм видял дали по време на гласуването има хора, които не вдигат ръка.

Страните нямат други въпроси към свидетеля.

Същият беше освободен и напусна съдебната зала.

Съдът счита, че следва да бъдат зададени допълнителни въпроси на свид. Х., със снета по делото самоличност.

На въпроса на съда свидетелката отговори следното:

Свид. Х. – Ако бях попитана, щях да гласувам „Против“ това да има кариера в с. Ветрен дол. Аз казах, че не съм била до края на събранието. Тръгнах си от събранието, когато разискваха въпроса за някакво историческо светилище „Асклепий“. Това беше след въпроса за кариерата, той беше преминал. Аз съм гласувала „Против“ кариерата, не съм гласувала за всичко останало, което се обсъждаше и се говореше. Направи ми впечатление, че не се задаваше въпрос има ли „Въздържали се“ и „Против“. Не се брояха гласовете. Хората, които бяха регистрирани по списък, както твърдят, че са 150 човека, те не са били вътре в залата, за да гласуват. Аз гласувах против това да има кариера. Не знам събранието какво решение е взело. Когато гласувахме не обявиха решението. Не знам какво е решението на събранието. Тръгнах си, когато се обсъждаше въпросът за светилището. Нямаше процедура за приключване гласуването за кариерата. Нали точно затова съм тук, защото нямаше такава процедура. Не знам дали моят глас е отчетен, че съм против. Не знам дали въобще гласовете ни са отчетени. Никой не броеше гласовете. Точно затова съм тук, това ми направи впечатление. Аз гласувах само за кариерата, но нали наблюдавам. Докато бях там, се подложи на гласуване само въпросът за избор на председател, който ще води събранието и на членовете. Аз гласувах по въпроса за кариерата и оттам насетне не съм гласувала. Аз гласувах „Против“. Не мога да кажа какво решение взе събранието, защото не се каза.

Съдът няма други въпроси към свидетелката.

Същата беше освободена и напусна съдебната зала.

СНЕМА СЕ самоличността на свидетеля –

Г. Д. М. – българка, българска гражданка, 49г., омъжена, неосъждана, без родство с жалбоподателя.

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

Свидетелката обеща да говори истината пред съда.

На въпроси на страните свидетелката отговори следното:

Свид. М. – Участвах в общо събранието на с. Ветрен дол на 06.04.2024 г. Преди гласуването имаше регистрация на хората в избирателните списъци. Имаше две маси от двете страни и всички, които влязат се подписват, за да заявят участието си, с личните си данни и с подписа си.

Темата на събранието беше дали сме съгласни да бъде променен статутът на землището на с. Ветрен дол и да е възможно да го използват за кариера, за сметище, за което не сме съгласни. Аз се подписах в списъка за участие, участвах и гласувах.

В хода на събранието избрахме комисия, председател, наблюдаващи, преброяващи. Преброяващите отчитаха гласуванията. Гласовете ги брояха трима човека. Резултатите ги казваха на комисията. Имаше комисия, която отговаряше за това всичко да протече законно. Председателят мисля, че беше кметът. Подлагаше се на гласуваше всеки отделен въпрос, с гласуване с вдигане на ръка. Аз гласувах „Против“.

Постави се въпросът дали има „Против“, „Въздържал се“. Аз затова се учудих сега като разбрах каква е темата тук. Аз бях на втори или трети ред отпред и от няколко години в селото сме много активни. Попитаха дали има „За“, „Против“, „Въздържал се“. Всички се обърнахме назад да погледнем, за да видим дали въобще има някой с различно мнение от моето. Аз гласувах против смяна на статута, за да може да се правят кариери. При въпрос дали има някой „За“ или „Въздържал се“ нямаше вдигнати ръце.

Познавам жалбоподателя Ч. Х. и жена му Г.. Бяха там. Бяха седнали, но не са вдигнали ръка, че са „Въздържал се“ или, че са „За“ смяната на статута. Не съм видяла как са гласували. Не съм ги гледала и трите пъти, не съм ги видяла да вдигат ръка.

Решението против кариерите се взе със 158 гласа, нямаше никой „Против“ или „Въздържал се“. На събранието обсъждахме и други въпроси за селото. Ние не сме гласували за някакви други неща. Само за това сме гласували.

Залата беше пълна. Имаше и правостоящи. Имаше хора, които стояха, за да гледат и да слушат, без да участват в гласуването.

В залата имаше свободни места за седящи. Събранието беше насрочено за 16:00 часа, оказа се, че трябва да изчакаме малко, защото имаше хора, които дойдоха, подписаха се, че ще участват, но като разбраха, че малко ще се отложи във времето. Моят мъж се прибра до вкъщи, че трябваше да свърши неотложни неща, звъннах му, казах му да дойде. Той дойде, гласува и си тръгна. След това ние с кмета обсъждахме неща, свързани с осветлението, с боклука. След като премина гласуването, продължихме да обсъждаме други неща.

Причината за отлагането на събранието беше по-ранния час и това, че хора си имаха работа.

Страните нямат други въпроси към свидетелката.

Същата беше освободена и напусна съдебната зала.

СНЕМА СЕ самоличността на свидетеля –

А. И. М. – българин, български гражданин, 28 г., неосъждан, женен, без родство с жалбоподателя.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината пред съда.

На въпроси на страните свидетелят отговори следното:

Свид. М. – Присъствах на общото събрание на с. Ветрен дол, като преброител. Събранието беше на 6 април в с. Ветрен дол, като се проведе в залата на читалището. Когато идваха, хората се подписваха на списъците и след това преминахме на гласуването.

Първо имаше избор на комисия за събранието, избор на председател. След това се гласува дали ще бъде открито или закрито гласуването. Гласувахме с вдигане на ръка. Преброителите бяхме избрани последно. Преброителите бяхме трима – Х. М., Д. Х. и аз. Бяхме разделени на сектори и всеки един предава имената на председателя.

По време на гласуването на въпроса, за който се беше събрало общото събрание, имаше 158 човека. Имаше повече хора, защото имаше хора, които присъстваха, но не бяха жители на с. Ветрен дол и не можеха да гласуват, а просто морално подкрепяха събранието. Гласуващите бяха 158 човека.

В залата имаше правостоящи. Има едно фоайе зад залата и там имаше правостоящи, но там бяха хората, които не гласуваха. След гласуването доста от хората напуснаха понеже след това се разискваха и други теми, свързани със селото.

Бегло познавам жалбоподателя и жена му. Докато те бяха в залата не видях вдигане на ръка, или реплика от тяхна страна, че са „За“ добив на инертни материали в землището на с. Ветрен дол.

Страните нямат други въпроси към свидетеля.

Същият беше освободен и напусна съдебната зала.

Съдът върна списъците за произвеждане на Общо събрание на 06.04.2024 г. на ответника – 2 бр. списъци в оригинал.

Съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати поради следното:

Твърди се в жалбата, че се оспорва решение на Общото събрание на населението на с.Ветрен дол, с което е одобрено „Община Септември чрез кмет и/или общински съвет да позволи промяна на предназначението на поземлени имоти – земеделски земи и гори – частна общинска, публична общинска, частна държавна собственост, находящи се в землището на с. Ветрен дол, за кариери да добив на подмени богатства, сметища или замърсяващи производства чрез ПУП – ПРЗ“ – била нарушена процедурата по провеждане на събранието, тъй като присъствали не повече от 80 човека, а в протокола било записано 158 човека, както и жалбоподателят гласувал против, но това не било отразено, а било записано, че всички са гласували „за“.

Видно от събраните по делото доказателства взетото от общото събрание решение е именно да не се дава такова съгласие и в протокола от събранието като резултат от гласуването е посочено: от общо гласували 158 граждани, гласували „За“ – няма, гласували „Против“ – 158 - т.е. гласът на жалбоподателя е отчетен така, както го е дал – „Против“ предложението за промяна предназначението на поземлените имоти. Изрично е изготвено и решение в такъв смисъл – да не се променя предназначението на посочените имоти в землището на с. Ветрен дол, за кариери за добив на подземни богатства, сметища или замърсяващи производства. При тези данни съдът приема, че за жалбоподателя няма правен интерес от оспорването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството – да се прекрати.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ч. Д. Х. от с. Ветрен дол против решение № 1/06.04.2024 г. на Общо събрание на населението, проведено на 06.04.2024 г. по реда на ЗПУГДВМС в с. Ветрен дол.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 445/2024 г. по описа на А. съд Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ВАС на РБ.

Адв. С. – Претендираме разноски в размер на 1000 лв.

Адв. Ц. – Правя възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира искането за основателно – на ответника се дължат разноски и при прекратяване производството по делото, като видно от данните такива са направени в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя. Неоснователно е възражението за прекомерност, тъй като същите са в предвидения в Наредбата за адвокатските възнаграждения минимален размер. Затова

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Ч. Д. Х. от с. Ветрен дол, общ. Септември, [улица], с [ЕГН], да заплати на председателя на комисията на Общото събрание на населението на с. Ветрен дол Г. Я. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 000 лв.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред ВАС на РБ.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13,20 часа.