Решение по дело №8227/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 907
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720108227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 907

гр. П., 10.07.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8227 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11, представлявано от управителя СРЕЩУ М.В. С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** с искане да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя, сумата в общ размер от сумата 1836.63 лв. /Хиляда осемстотин тридесет и шест лв. и 63 ст./, представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 28.11.2015 г. до 17.07.2019 г., сумата 304.11 лв. /Триста и четири лв. и 11 ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 13.02.2016 г. до 09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1836.63 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 28.11.2015 г. до 17.07.2019 г., за имот, находящ се в гр.П. ул."Б.Г."бл**вх*ап**.

Съдът след като се запозна с представените доказателства и направените доказателствени искания, като съобрази приложимото право за да се произнесе взе предвид следното:

Изисканото ч. гр. д. № 05897 по описа на съда за 2019 г.по описа на РАЙОНЕН СЪД - П., по което е издадена заповед № 4070 от 15.10.2019 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК следва да бъде приобщено, като доказателствен материал в настоящото исков производство.

Представените с исковата молба - заверени копия на писмени документи са допустими и относими и необходими за разрешаване на правния спор и следва да бъдат приети като доказателствен материал по делото.

Изготвянето на съдебно-икономическа експертиза с оглед характера на делото е безспорно необходимо, предвид на което и следва да бъде назначено вещо лице, което след като се запознае с делото и извърши проверка в карнета на инкасатора на района за начина на отчитане и разпределяне на количествата питейна вода и количествата отведени и пречистени отпадни води за процесния имот за исковия период. и проверка в счетоводните регистри на „ВиК" ООД- П. за процесния период като определи стойността /размера/ на претендираните вземания и даде заключение за дължимата от ответника сума, общо и по месеци, както и за размера на дължимото обезщетението за забава /лихва/ върху всяка от просрочените главници, считано от датата на настъпване на изискуемостта.

Съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154 ГПК, като е посочил, че доказателствена тежест на ищеца е да докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно отношение, задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения през процесния период.В доказателствена тежест на ответника е доказването на настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Указал е на ищеца че не сочи доказателства относно редовността на водене на счетоводните книги, както и че ответника е собственик или ползвател на водоснабдения имот. Приел е с доклада си впоследствие обявен за окончателен по делото, и възражението за съвместно разглеждане възражението на ответника, че задължението е погасено по давност.

Допусаната и изслушана по искане на ищеца във връзка със спорните по делото факти е и изготвянето на СИЕ по делото, чието заключение е било изслушано и прието от съда в последното по делото съдебно заседание, в което не са се явили представители и на двете страни по делото. В първото по делото с.з. се е явил представител за ищеца, който е представи и съдът е приел с нарочно определение писмени доказателства, а именно заверени ксерокопия от: 10 броя карнети за процесния период и процесния адрес, писмо от 18.04.2012 г. от „Жилфонд“ ЕООД гр.П. до „Водоснабдяване и канализация“ гр. П., местен и централен ежедневник, в които са публикувани Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. Съдът е уважил и доказателствено искане на ищеца за издаване на  един брой съдебно удостоверение на ищеца, по силата на което същият да се снабди с удостоверение от Община П., с оглед доказване наемните отношения между Община П. и ответницата М.В. С., като доказателства по делото в посочения смисъл не са били ангажирани.

Спорът е акцентирал, че касае пасивната процесуалната легитимация на ответника- да отговаря за това задължение доколкото възразява, че ответницата, не е собственик или ползвател на имота.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

           Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК. вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед № 4070 от 15.10.2019 г.за по ч. г. д. №№ 05897 по описа на съда за 2019 г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

В тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна връзка между него и ответника за процесния имот и изпълнение на задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост

В процесния случай, съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК, като на процесуалния представител на Дружеството е било издадено съдебно удостоверение, за да се снабди с посочените доказателства. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че доказателствена тежест на ищеца е да докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно отношение, задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения през процесния период.В доказателствена тежест на ответника е доказването на настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Указал е на ищеца че не сочи доказателства относно редовността на водене на счетоводните книги, както и че ответника е собственик или ползвател на водоснабдения имот. Приел е с доклада си впоследствие обявен за окончателен по делото, и възражението за съвместно разглеждане възражението на ответника, че задължението е погасено по давност. По делото в този смисъл ищецът е ангажирал само - писмо от 18.04.2012 г. от „Жилфонд“ ЕООД гр.П. до „Водоснабдяване и канализация“ гр. П., в което са описани имена и адреси на наематели към 2012 г., където действителто фигурира и името на ответницата за посочения имот, но същото не доказва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата за процесния период, както и че същата е пасивно процесуално легитимирана да отговаря за претенцията на ищеца, като титуляр на учредено вещно право на ползване на имота. Доказателства в посочения смисъл по делото липсват. По делото няма доказателства, от които да е видно, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител  на вещно право на ползване  на процесния имот за процесния период.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както главната, така и акцесорната претенция тоест като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви. Поради което и не следва да се навлиза по същество в обсъждане на възражението досежно погасяването на вземането по давност.

 

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на делото съдът намира, че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, като обаче в случая, ответникът е бил представляван  от процесуален представител по делото, като в отговора е представен и инкорпориран и списък за разноските по чл. 80 ГПК, като се претендират разноски за заплатена адв. Възнаграждение в исковото производство в размер на 800 лева, за което е представен и договор за правна защита и съдействие за заплащане на сумата в брой, като същата има значението на разписка за получаване и реална заплащане на сумата, поради което и с оглед изхода на спора сумата следва да се присъди в полза на ответника. Претендират се и разноски в заповедното производство в размер на 400 лева- отново заплатено адв. Възнаграждение, за което доказателства се съдържат в заповедното производство. Следователно на ответната страна предвид и липсата на възражение за прекомерност на разноските същите следва да се присъдят в пълен размер, а именно 1200 лв.

 

 

на разноски на ищеца, поради което и не следва да се присъждат разноски.

С оглед изложеното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11, представлявано от управителя  Борислав  Иванов срещу М.В. С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД  вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата  в общ размер от сумата 1836.63 лв. /Хиляда осемстотин тридесет и шест лв. и 63 ст./, представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 28.11.2015 г. до 17.07.2019 г., сумата 304.11 лв. /Триста и четири лв. и 11 ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 13.02.2016 г. до 09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1836.63 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 05897 по описа на съда за 2019 г.,  по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА  Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11, представлявано от управителя Борислав Иванов ДА ЗАПЛАТИ НА  М.В. С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 1200 /хиляда и двеста лева/ лева- разноски в заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила,  ч. г. д. № 05897 по описа на съда за 2019 г.,  на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА : В.А.