Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр.Панагюрище, 19.09.2018 г.

 

В  И  М  Е  Т  О   Н А  Н  А  Р  О  Д  А

 

                    ПАНАГЮРСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА

 

, като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА  гр.д. № 11/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: 

         Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

         Постъпила е молба от ищеца по делото „Б.И.“ АД за допълване на постановеното по делото решение № 57/25.05.2018г.  с  твърдения, че  съдът не се е произнесъл по направеното от ищеца в първото съдебно заседание възражение за придобиване на 4733/39733 идеални части от делбения имот по давност за периода от 28.11.2005г. до датата на предявяванена исковата молба.

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.250, ал.1, изр.2 от ГПК.

         В срока по чл.250, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ответника със становище за неоснователност на молбата.

         Молбата е неоснователна по следните съображения:

         С решение №57 от 25.05.2018г. Панагюрският районен съд е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от  „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от Г.С.С. срещу „С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Т.В.М. за делба на поземлен недвижим имот с № ******, находящ се в землището на град С. с ЕКАТТЕ ***** – производствен терен с площ 39 733 кв.м. в местността „Радин дол“ по картата на възстановената собственост за землището на град С., с граници и съседи: имот с № 062120 – земеделско образувание, собственост на Община С.; имот с № 062125 – нива, собственост на П.В.С.; имот с № 062202 – нива, собственост на Община С.; имот с № 062*** – пасище, мера, собственост на Община С.; имот с № 062118 – нива, собственост на Р.Д.Г.; имот с № 002115 – полски път, собственост на Община С.; имот с № 000687 – друга селскостопанска територия, собственост на И.Ф.Ч.; имот с № 000688 – друга селскостопанска територия, собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ; имот с № 000682 – ведомствен път, собственост на Община С.; имот с №  031002 – пасище, мера, собственост на Община С.; имот с № 000682 – ведомствен път, собственост на Община С.; имот с № 031043 – пасище, мера, собственост на Община С.; имот с № 031012 – полски път, собственост на Община С..

         В обстоятелствената част на решението съдът е изложил мотиви защо приема иска за неоснователен. Приел е, че ищецът не е доказал правото на собственост на праводателя си, следователно и своето, върху имота, чиято делба се иска, така както е индивидуализиран в исковата молба. Приел е , че част от имота ( т.нар. централана част), представляваща  4 733 кв.м. по графични измерения, а по цифровия модел на КВС – 4 482 кв.м. е общинска  собственост съгласно чл.19 от ЗСППЗ и за същата е приложима забраната по чл.7, ал.1 от ЗОбС за придобиване по давност. Приел е, че не би могъл да се произнасе по квотите на страните за останалата част от имота – източната и западната част, тъй като те не са индивидуализирани като отделни поземлени имоти. Приел е ,че само и единствено на това основание искът за делба е неоснователен и  като такъв следва да бъде отхвърлен.  Съдът е посочил, че при тези фактически  и правни изводи обсъждането на многобройните писмени и устни доказателства, събрани по повод твърдението  на ищеца, че със сделката, обективирана в акт № 134, том ІІ, дело № 379, вх. рег. № 447 от 09.06.2008 г. на Службата по вписвания - гр. Панагюрище не  се е разпоредил изцяло с имота, продавайки го на  праводателя на ответника „Б.М.- С.“ АД, а само с 35 000/39 733 идеални части от имота е безпредметно, предвид констатацията, че ищецът не е притежавал собственост върху имота в такъв обем. Съдът е приел, че по същите съображения не следва да се произнася и по въпроса за изтекла в полза на ищеца придобивна давност, тъй като претенцията е за 4 733/39 733 идеални части. Аргументирал се е и с обстоятелствето, че искането е  направено от ищеца под условие, а именно, в случай че  съдът приеме че на 06.06.2008г. ищецът се е разпоредил в полза на праводателя на ответника  „Б.М.- С.“ АД с целия имот – въпрос, който е останал без разглеждане по изложените горе съображения.

         От всичко изложено горе е видно, че съдът е изложил в мотивите си защо не следва да се произнася по въпроса за изтекла в полза на ищеца придобивна давност по отношение на 4733/39733 идеални части от делбения имот. Дори обаче това да беше сторено, съдът не дължи произнасяне по този въпрос в диспозитива на решението, а само в мотивната част.  Това е така, тъй като искането не представлява отделна искова претенция, нито възражение, което има силата на пресъдено нещо, по което съдът би дължал произнасяне в своя диспозитив ( аргумент от чл.298, ал.4 от ГПК). Доводите за изтекла давност са заявени в първото по делото открито съдебно заседание като отговор на твърденията на ответника, че ищецът не притежава право на собственост върху делбения имот, тъй като на 09.06.2008г. се е разпоредил изцяло с него ( а не с 35000/39 733 идеални части) в полза на праводателя на ответника „Б.М.- С.“ АД.  ( Вж. съдебния протокол на л. 191, обратна страна, абзаци 3,4 и 5 и л.192, обратна страна, абзац 4 в Том І от делото) .

 

По  изложените съображения Панагюрският районен съд ,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  ищеца по делото „Б.И.“ АД за допълване на постановеното по делото решение № 57 от 25.05.2018г., направено с молба вх.№ 2415/20.08.2018г., като неоснователно.

         Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: