РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600596 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 33 НПК.
С присъда № 260003/14. 01. 2021 г. Районен съд Пловдив е ПРИЗНАЛ
подс. Р. М. Л., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на
неустановени дати в периода от 12. 12. 2018 г. до 31. 05. 2019 г., в землището
на с. *, обл. *, чрез използване на МПС – товарен автомобил марка * с рег.
№*, е отнел чужди движими вещи, собственост на фирма * ЕООД на обща
стойност 311 735.16 лв., от владението на управителя на фирмата М. Х. Б., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
в големи размери, поради което и на основание чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като го е признал за НЕВИНЕН в това да е отнел матрици за
производство на керемиди над 12 227 броя до първоначално предявените 12
957 броя матрици за производство на керемиди, както и общата стойност на
вредите да е над сумата от 311 735.16 лв. до първоначално предявения размер
от 312 556.00 лв. и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по
първоначално повдигнатото му обвинение.
Съдът на основание чл. 66 ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното на подс. Р. М. Л. наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът се е произнесъл по предявения граждански
иск от * г. ЕООД и направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд с решение № 41/25. 06. 2021 г. по ВНОХД
1013/2021 г. е изменил присъда № 260003/14. 01. 2021 г. по НОХД 3284/2020
г. на ПРС в наказателно – осъдителната и в гражданско – осъдителната й част.
На 01. 12. 2021 г. в Апелативен съд Пловдив е получено искане от Р. М.
Л., чрез неговия защитник /пълномощно на л.6 НДВ/ за възобновяване на
НОХД 3284/2020 г. на РС Пловдив и ВНОХД 1013/2021 г. на ОС Пловдив на
основание чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове, Пловдивският районен
районен и Пловдивският окръжен съд са обсъдили внимателно и
задълбочено събраните по делото доказателства и са приели за безспорно
установена фактическата обстановка, която накратко се изразява в следното:
Собственик на *ЕООД е св.М. Б.. Дружеството развивало разнородна
дейност, вкл. и производство на строителни материали. През 2017 г. той
решил да инвестира в производство на бетонни керемиди, тъй като дълго
време бил дистрибутор фирма * гр.* . Именно от тази фирма познавал и Р.Л..
За целта подготвил свой имот, от около 16 дка, който бил в землището
на с.*, обл.*, където започнал да изгражда производствена база. По това
време св. М. Б. потърсил осъдения, който междувременно бил освободен от
фирмата в * и се занимавал с износ на дървесина. Осъденият се съгласил да
му съдейства, но не желаел да бъде назначаван на договор, тъй като имал и
друга дейност и там се осигурявал.
Двамата пътували до *, след което до * и там св. М. Б. се договорил с
фирма *, която била производител на линия за производство на бетонни
керемиди. Закупил от фабрика в * поточна линия на фирма * за производство
на бетонни керемиди на обща стойност от 500 000 евро. Тази линия била
2
изцяло комплектована и към нея имало 16 000 алуминиеви матрици за
производство на бетонни керемиди.
В началото на 2018 г. поточната линия и алуминиевите матрици, са
доставени с камиони в България и складирани в имота, отреден за
производствена база до с.*, който имот бил ограден, в него имало сгради и
складови помещения, като имотът се охранявал от СОТ.
Алуминиевите матрици за производство на бетонни керемиди били
наредени на палети, увити със стреч фолио и били между 44 и 48 палета.
Всички те били поставени в склад, който бил затворен с метална врата от
друго складово помещение. В това помещение се съхранявали и други
инструменти, както и апарат за фина настройка на екструдера – част от
поточната линия. Тъй като алуминиевите матрици следвало да се използват
едва при готова поточна линия, останали заключени в това помещение, като в
него рядко влизали хора и работници. През това време складът, както и
цялата база се охранявали от СОТ, а впоследствие били поставени камери.
За извършване на строително-ремонтните дейности по базата на
*ЕООД, в средата на 2018 г. св. М. Б. сключил договор с фирма * ЕООД,
откъдето били изпратени св.К. К. и Д. П.. Свидетелят М. Б. им представил
подс.Р.Л., като му обяснил, че той ще отговаря за всичко. След като св. К. К.
напуснал обекта през август 2018 г., предал на осъдения ключовете за базата,
както и за склада, където се съхранявали палетите с алуминиеви матрици.
С предаването на ключовете Р.Л. продължил да следи за ремонтните
дейности и осигурявал достъп на работниците до производствената база,
отключвал и заключвал, съответно включвал СОТ-а. Бил поел ангажимент да
стартира производствената линия, която подготвяли. За целта
производствената линия се сглобявала постепенно, с участие на работниците
в базата.
През ноември 2018 г. Р.Л. се свързал със св.К. К., като поискал от него
да му съдейства за предаване на метални отпадъци за скрап. Помолил го да
намери пункт за изкупуване на метали, където да предаде голямо количество
метал. Свидетелят К. К. се обадил на св.П. И., занимаващ се със скрап и го
свързал с подсъдимия.
Междувременно Р.Л. поискал и от св.Д. П., който работел като
заварчик, да намери машина за рязане на метал, с която да нареже метални
3
профили и ламарини, складирани в базата. Тъй като подсъдимият искал
рязането да се извършва в почивен ден св. Д. П. отказал, защото не желаел да
работи в събота, а и се съмнявал да не се върши нещо нередно.
В началото на декември 2018 г. Р.Л. отново потърсил св.К. К. за
намиране на малък камион и транспортиране на алуминиевите матрици.
Свързал се със св.А. Х. и двамата се уговорили за транспорт.
Рано сутринта на 12.12.2018 г. св. А. Х. отишъл с товарен автомобил
марка *, с ДК№ *, до Р.Л., който го чакал в производствената база на *ЕООД.
Там Р.Л. натоварил на камиона един палет с алуминиеви матрици, който бил
обвит с фолио, след което двамата отишли до гр.*. Там Р.Л. предал
алуминиевите матрици за скрап, за което му била издадена покупко –
изплащателна сметка.
В следващите дни отново по искане на подъсимия св. А. Х. пътувал
отново с товарния си автомобил до производствената база на *ЕООД с.*,
където го чакал подсъдимия. Той отварял с ключ складовото помещение, в
което имало палети с алуминиеви матрици и с мотокар качвал две – три
палета на товарния автомобил марка „*“, с рег.N *, след което потегляли за
гр.*, където предавали металите за отпадък в пункт за скрап. Шофьорът
получавал за всеки курс между 100 и 140 лв., което го устройвало и затова се
съгласявал. Той познавал подсъдимия като директор на производствената
база и не се съмнявал в действията му. Направило му впечатление обаче, че
палетите били с нови алуминиеви матрици, обвити с фолио, което го
усъмнило. Така при следващо позвъняване на му обяснил, че не може да
извърши курса. Тогава Р.Л. поискал да ползва товарния автомобил и започнал
сам да извършва превозите на алуминиевите матрици.
Междувременно осъденият поискал от св. А. Х. да намери друг пункт за
изкупуване на метали, като заявил, че в първия пункт ги лъжат с цената.
Свидетелят отишъл в друг пункт за изкупуване на метали, като договорил с
работещата там жена, че ще предава алуминиеви матрици и искал да му
плащат по 5 ст. на килограм. След това отново отивал до гаража на св. А. Х.,
вземал товарния автомобил, отправял се до базата на *ЕООД, товарел палети
с матрици, след което се връщал до гаража Там св.Х. се качвал на камиона си
и откарвал товара до новия пункт за изкупуване на метали, където предавал
алуминиевите матрици и му издавали документ на негово име. След това се
4
връщал до гаража си, където го чакал подсъдимия и му предавал парите от
предадените алуминиеви матрици и получавал пари за курса.
В първата половина на 2019 г. Р.Л. продължавал с организацията по
изграждане на базата и пускане на поточната линия за производство на
бетонни керемиди. Опитите за пускане на поточната линия се оказвали
неуспешни, поради което в края на месец май 2019 г. се срещнал със св. М. Б.
и му заявил, че се е изчерпал и иска да си тръгне.
По-късно, след констатирне на липсващите вещи била сигнализирана
полицията и било образувано настоящото наказателно производство.
Предвид безспорно установената фактическа обстановка, правната
квалификация на деянието законосъобразно е приета от първоинстанционния
съд. Отнемането на вещите е извършено с няколко деяния, без обаче по
делото да е установен точният им брой, както и датите, на които са
извършвани те. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на
първоинстанционния съдебен акт, че формално престъплението има данни да
е продължавано по смисъла на чл. 26 ал. 1 НК. Точен е и анализът в мотивите
към този съдебен акт, че именно поради липса на установяване на кои
конкретни дати са осъществени тези деяния, то обвинението не се е позовало
на разпоредбата на чл. 26 ал. 1 НК. Въпреки това формално в случая би се
постигнал абсолютно същия резултат, още повече че в обвинителния акт ясно
и конкретно е посочен времевият период, в който са извършени деянията, а
именно от 12. 12. 2018 г. до 31. 05. 2019 г. в землището на с. *.
Тези изводи настоящата инстанция прави предвид основния довод,
който се развива в искането за възобновяване, свързано със становище, че в
случая е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като са налице
формалните признаци за продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 НК, а
това не е отразено цифрово и словесно в обвинението, поради което е нямало
как този пропуск да бъде коригиран от районния съд.
Не може да бъде споделен остановището във въззивното решение, на
което акцентира защитата в искането за възобновяване, че не са налице
признаците на продължавано престъпление по чл. 26 НК.
Пловдивският окръжен съд е приел, че в случая се касае за едно
престъпление, тъй като същото е взето въз основа на едно решение, но тъй
като предметът на престъплението на посегателството бил обемен,
5
отнемането изисквало повече време. Това становище категорично не може да
бъде споделено. Основателно то е и оспорено в направеното искане за
възобновяване.
Както беше посочено по-горе и правилно маркирано в мотивите на
първостепенния съд, продължавано престъпление има, когато са извършени
две или повече отделни единични деяния, които осъществяват поотделно
един или различни състави на едно и също по вид престъпление, извършено
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и от
субективна страна продължение на предшестващите.
Кога обстановката е „една и съща“ се решава от съда за всеки конкретен
случай, като се изхожда от трайното отношение или трайния повод на дееца
към предмета и обекта на престъплението, мястото, времето, типичното в
конкретния начин на извършване на отделните деяния и всички други
обстоятелства. В тази насока е и цитираното ТР № 3/1971 г. на ОСНК ТР №
3/1971 г. на ОСНК.
Всички тези признаци са очертани в обвинителния акт и
обстоятелството, че правната квалификация не е била обвързана с хипотезата
на чл. 26 ал. 1 НК с нищо не променя описаната в него фактическа
обстановка, нито е довела до накърняване правото на защита на подсъдимия.
В случая не може да приеме, че е налице продължено престъпление, в
какъвто смисъл на практика е тезата на въззивния съд и упрекът на защитата в
тази насока не е лишен основание.
Продълженото престъпление се извършва само с едно деяние,
изразяващо се в бездействие или съвкупност от действие и бездействие, при
което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през
определен период от време, като създава по този начин едно трайно
престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. При този
вид услужнена пресъпна дейност се осъществява престъплението само с едно
деяние, основано на дено решение и насочено към постигане на една цел.
Като форма на изпълнителното деяние при продълженото престъпление е
характерно, че то винаги съдържа бездействие или съвкупност от действие и
бездействие.
В конкретният случай, през целия инкриминиран период,
6
неколкократно осъденият е извършвал действия по отнемането на
инкриминираните вещи, поради което и не може да се говори за продължено
престъпление, а и такова не е описано в обвинителния акт. На практика в него
е очертано продължавано престъпление, което е и прието, от
първоинстанционния съд.
Въпреки липсата на словестно и цифрово отразяване в обвинителния
акт, това не е довело до съществено процесуално нарушение, налагащо
възобновяване на наказателното дело.
Пловдивският апелативен съд счита, че неоснователен е доводът на
защитата, според който обвинителният акт не отговарял на изискванията на
чл. 246 ал. 2 НПК. Както правилно е приел Пловдивският районен съд, в него
са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение да могат да
очертаят рамката на обвинението, по която се развива съдебната фаза на
наказателния процес. Напълно основателно е преценено, че като време на
извършване на престъплението прокуратурата е посочила установения
времеви диапазон и не може да се изисква от нея да се фиксират конкретни
дати на извършване на всяко едно от деянията, когато това не би могло да
бъде установено. В обвинителния акт обаче са описани всички факти, които
са дали възможност на подсъдимият /тогава/ да разбере в какво точно е
обвинен, за да може да разгъне защитата си в пълен обем. Поради това е и
безпредметно да се обсъжда доводът, свързан очевидно с преклузията,
регламентирана в чл. 248 ал.3 НПК, относно възражения по време на
разпоредителното заседание и същестуващата в закона възможност винаги,
когато се констатират съществени процесуални нарушения служебно от съда,
те да бъдат коригирини по съответния процесуален ред.
Не може да бъде възприета и тезата на защитата, че в конкретния
случай осъденият Р.Л. владеел вещите, предмет на обвинението, поради което
и възведеното му обвинение по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 НК е неправилно.
Действително той разполагал с ключове от помещенията, където се
съхранявали процесните вещи, но това било с цел монтаж и пускане в
експлоатация на поточната линия за производство на керемиди. Това е
причината осъденият да е имал достъп до тези помещения и в извън работно
време. Именно по негово настояване той не бил назначен на никаква
длъжност в дружеството на пострадалия, а просто с него постигнал устна
7
уговорка да му окаже необходимото съдействие при въвеждането в
експлоатационен режим на закупената техника.
Ето защо не може да се приеме, че в случая е налице обсебване по
смисъла на чл. 206 НК, именно защото достъпът до помещенията, където са
се намирали отнетите вещи, не е бил предоставен на осъдения не за да ги
владее или пази.
Въззивната инстанция е преценила, че следва да бъде кредитирана
съответната съдебно – счетоводна експертиза и е направила съответните
аритметични изчесления, за които не са необходими специални знания. С
оглед събраните доказателства е преценено, че Р.Л. не е отнел апарат за фина
настройка на екструдера на стойност 960 лв., не е отнел над 6557 бр.
алуминиеви матрици за производство на керемиди нови и над 1243 бр.
използвани алуминиеви матрици за керемиди, поради което и го е оправдал за
разликата над общия им брой от 7800 бр. до 12227 бр. както и за разликата,
относно стойността на отнетите вещи от 192 048. 31 лв. до 311 735. 16 лв. и
присъдата е коригирана в негова полза.
Предвид на излложеното съдът намира, че не са налице основанията за
възобновяване и искането на защитата е неоснователно, поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД №
3284/2020 г. с присъда 260003/14. 01. 2021 г., по описа на Пловдивския
районен съд и ВНОХД № 1013/2021 г. с решение № 41/25. 06. 2021 г., по
описа на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8