№ 245
гр. Кюстендил, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. К.
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. К. Въззивно гражданско дело №
20241500500160 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Д. К. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Сапарева баня, ул. „***“ № 26, чрез
процесуалния й представител по пълномощие адв. И. В., АК – Пловдив,
насочена срещу Решение № 31/19.01.2024 г., постановено по гр.д. №
1315/2022 г. на РС – Дупница.
С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявеният от Д. К. М. срещу
Детска градина „Света Анна“ иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415
от ГПК, вр. с чл. 220, ал.1 от КТ за признаване на установено, че ответната
детска градина дължи на ищцата сума в размер на 1 608, 29 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от
КТ, за което парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д.
№ 911/2022 г.по описа на РС – Дупница и срещу ответника е издадена Заповед
№ 558/19.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение, ведно със
законната лихва, считано от 18.05.2022 г. до окончателното плащане, като
неоснователен.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е
нищожен, неправилен и немотивиран. Конкретно се сочи, че е налице
противоречие в изложеното от решаващия състав в мотивите на обжалваното
решение, от една страна, а именно, че работодателят, който прекратява
трудовото правоотношение на работника следва да спази предизвестие и ако
не стори това, той безусловно дължи на работника обезщетение по чл. 220 ал.
1
1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на
неспазеното предизвестие, и от друга страна, че след като процесната заповед
е отменена с влязло в законна сила решение, то не са налице предпоставките за
присъждане обезщетение на работника. Подчертава, че отмяната на заповед за
уволнение по силата на съдебно решение има действие занапред, няма
обратна сила и не заличава с обратна сила правните последици на заповедта
до момента на отмяната й. Поддържа, че отмяната на заповед за уволнение не
санира порока на неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Иска прогласяване за нищожно атакуваното решение на
ДнРС и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав; в условие
на евентуалност, се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Детска градина „Света Анна“, с който
се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и
се оспорват наведените в нея оплаквания. Иска се оставяне без уважение на
въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноските в производството.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259
и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съображения
По делото няма спор, че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответната детска градина и е заемала длъжността „директор на детска
градина”.
Със Заповед № РД-08-227 от 16.04.2020 г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от датата на получаване на
издадената заповед.
С влязло в сила Решение № 469 от 21.10.2022г., постановено по гр. дело
№ 1195/2022г. по описа на РС – Дупница е признато за незаконно уволнението
на Д. М. и е отменена заповедта за дисциплинарно уволнение като
незаконосъобразна, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност
и й е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.
При така установената фактическа обстановка районен съд е отхвърлил
иска като неоснователен, приемайки, че не са налице кумулативно
необходимите предпоставки по чл. 220, ал.1 от КТ.
Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК в правомощията на въззивния
съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение
на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
2
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ, страната, която има право
да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В последователната си
практика - така напр. Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
375/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 271 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
409/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 770 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
312/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
375/2017 г., III г. о., ГК и др., Върховен касационен съд е подчертавал, че
обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ и обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ
обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно
оставането му без работа. Следователно обезщетение по чл. 220 , ал.1 от КТ се
дължи само когато уволнението е законосъобразно, но е извършено при
неспазване на уговореното между страните предизвестие за прекратяване на
трудовия договор. От горното се налага извод, че при признаване за незаконно
уволнението на работника или служителя и отменяването му, обезщетение по
чл. 220, ал.1 от КТ не се дължи.
В настоящия случай безспорно се установи, че с влязлото в сила съдебно
решение уволнението на ищцата е прието за незаконно. Следователно с
отмяна на уволнението на ищцата е отпаднало основанието за получаване на
сумата 1 608.29 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за
прекратяване без предизвестие от страна работодателя, поради което искът е
неоснователен.
Във връзка с възражението във въззивната жалба, че решението на съда,
с което се отменя незаконно уволнение на работник или служител
действително няма обратно действие, настоящият въззивен съдебен състав
намира, че действително това е така, но законността или не на уволнението
предопределя дължимостта, респ. недължимостта на обезщетението по чл.
220, ал.1 от КТ.
С оглед на изложеното, окръжен съд счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на районен съд е законосъобразно и следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото на въззивницата Д. М. не се дължат разноски,
а въззиваемата детска градина не е представила доказателства да е направила
такива пред въззивния съд.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31 от 19.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1315/20221 г. по описа на РС- Дупница.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4