Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 05.10.2015 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ....……..........……………........................……………....
състав
на двадесет и осми септември ………………………... две хиляди
и петнадесета година
в публично заседание в
състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… В.К. ….…...…………………………………………………
мл.прокурор …………Петър Мидов ………. …................................................……………….......
като разгледа докладваното от ..........................председателя ….……...…..................………….
гр. дело № 434 ............ по описа за 2015
год., …………...........…………………..................….
Производството е по чл.336 и
сл. от ГПК вр. чл.5 от ЗЛС, образувано по молба на А.Г.В. *** против Б.Г.В. ***
В исковата си молба
ищцата твърди,че ответникът е неин син, роден
на *** г. От момента на раждане било установено заболяване на детето. Поставена
била диагноза – умерена умствена изостаналост. Болест на Даун. Твърди,че синът
й не може да се грижи сам за себе си, имал поведение на 3-4 годишно дете. Моли съда да постанови решение, с което да
постави ответника под пълно запрещение.
Ответникът Б.Г.В. не взема становище по
молбата.
ОП счита,че искът е
основателен и следва да бъде уважен и ответника поставен под пълно запрещение,
което е изцяло в негов интерес.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата е майка на ответника
Б.Г.В., роден на *** г., и е от кръга на лицата съгл. чл.336 ал.1 от ГПК,
легитимирани да водят иска по чл.5 от ЗЛС / удостоверение за раждане , издадено
въз основа на акт за раждане № 1292 от 30.06.1983 г. /.
В съдебно заседание, на
основание чл.337 ал.1 от ГПК, съдът се запозна визуално със състоянието на
ответника. Същият е неконтактен, неориентиран за място и време. Отговаря
неясно. На въпроса „ Как се казваш?
Отговаря – „ Стойчо”
По делото е представено
и прието като доказателство ЕР на ТЕЛК № 1250/30.05.2014 г., видно
от което е че ответникът е инвалидизиран, считано от *** г.г. Поставена е диагноза ” Умерена умствена изостаналост. Болест на Даун”
По делото в качеството на свидетел бе разпитана А. Г. В., дъщеря на ищцата и сестра
на ответника. Според показанията на св. В. заболяването на ответника датира от момента
на раждането му. Същият не можел да се обслужва сам в ежедневните си нужди,
като това изцяло било поето от нейните родители. Тя и по-малкият им брат също
се включвали при необходимост да помагат при ежедневното му обгрижване.Според
св. В. ответника не може да се грижи сам за себе си, не разпознава парите и не
може да се обслужва. Не може да комуникира, казва едносрични думи. Понякога
ходел до магазина, но с дадени точни пари и бележка за покупките, без което не
можел да бъде обслужен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Молбата е процесуално
допустима, подадена от лице, което е от кръга на лицата съгл. чл.336 ал.1 от ГПК, легитимирани да водят иска по чл.5 от ЗЛС.
Преценена по същество е основателна. С оглед вида
и степента на заболяване на ответника същият следва да бъде поставен под пълно
запрещение. След влизане на решението в сила , на основание чл.338 ал.3 от ГПК, препис
от него следва да се изпрати на органа по настойничество при Община Хасково, за
изпълнение на процедурата по чл.153 и сл. от СК.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който
се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване,
което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.
5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение
и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието
състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата
норма на чл.5 ал.3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата
по ал. 1 се прилага чл.3 ал.2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2
се прилага чл.4 ал.2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице
под запрещение. Т.е, за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки- лицето да
страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за
своите интереси.
От събраните в производството по делото
доказателства се установи, че ответникът страда от психично заболяване от момента на
своето раждане, като поставената му диагноза е „ Умерена умствена изостаналост.
Болест на Даун”. Т. е. налице е първият критерий- медицински за
признаването му за недееспособен по чл.5
от ЗЛС.
Налице е и втората
предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и
да охранява своите лични и имуществени интереси, което се установи от събраните
по делото гласни доказателства и въз основа на придобитите непосредствени
впечатления от съда относно състоянието на ответника, в съдебно заседание .
Наличното у ответника заболяване е
пречка в пълен обем той да се
грижи за себе си и да защитава своите лични и имуществени интереси. Това
предпоставя необходимостта от
поставянето му под запрещение с оглед охрана на личните и имуществените му
интереси.
Предвид на изложеното
съдът счита,че са налице са и двете предпоставки на закона за поставяне под
запрещение, а именно лицето да страда от душевна болест и на второ място
невъзможност само да се грижи за своите интереси. Ответникът, с оглед характера
и тежестта на заболяването, следва да бъде поставен под пълно запрещение. След
влизане на решението в сила , на основание чл.338 ал.3 от ГПК, препис от него
следва да се изпрати на органа по настойничество при Община Хасково, за изпълнение
на процедурата по чл.153 и сл. от СК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ Б.Г.В.,***, ЕГН **********.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се изпрати на органа по настойничество при
Община Хасково за изпълнение на
процедурата по чл.153 и сл.от СК.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: