МОТИВИ към решение №260001/15.02.2022 г.
по НАХД №430 по описа на Районен съд Враца за 2021г.
Районна прокуратура - Враца е внесла предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК на обвиняемия
Н.Г.Е.
*** за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1 вр. чл. 130, ал.2 вр. ал.1
от НК, за това, че на 17.03.2020г.
около 23.15ч. в гр. Враца, обл.Враца, ул.“ ***“, № 28, вследствие
нанесени удари в областта на главата и тялото, е причинил на П.Н.Н.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания, кръвонасядания и оток в
областта на лицето; кръвонасядане в областта на дясна ушна мида, охлузвания на
главата и долните крайници, които увреждания му причинили болка и страдание,
без разстройство за здравето, като телесната повреда е причинена по отношение
на длъжностно лице при изпълнение на службата му - Н. бил назначен като
охранител с трудов договор № 29/30.01.2020г. към „ ***“ ООД.
В хода
на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението така както е предявено
като счита същото за безспорно доказано. Твърди, че в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно
доказателства, че обвиняемият
Н.Г.Е.
е извършил деянието за
което е внесено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност. При определяне на наказанието пледира, предвид факта, че обвиняемият е с чисто съдебно минало и с добри характеристични данни, да му бъде наложена глоба в предвиденият от законодателя
минимум.
Защитникът на обвиняемия – адв. И.М. счита,
че обвинението не е доказано от събраният по делото доказателствен материал.
При предоставеното право на лична защита
обвиняемият Е. твърди, че по никакъв
повод не се е бил и не е удрял пострадалият П.Н.. Моли да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
Н.Г.Е. бил управител на „ *** “ЕООД. Той имал сключен договор с „МГ -
Сигурност“ ООД за осъществяване на охранителна дейност. Тъй
като обвиняемият не бил доволен от работата на пострадалия П.Н., който бил
охранител в „ ***“ООД, на 17.03.2020г. между 19.00ч., но преди 23.00ч. посетил
дежурната част на охранителната фирма, находяща се в гр.Враца, ул. „ ***“ № 28,
за да се срещне с него. Попитал Т.В. дали е виждал П.Н., на което В. отговорил, че
Н. е на работа. Тогава П.Н. бил на смяна, съгласно
предварително утвърден график за времето от 19.00ч. на 17.03.2020г. до
07:00ч. на 18.03.2020г. Обвиняемият Н.Е. не го
намерил в дежурната част, поради което което си тръгнал.
Около 23.15ч. обвиняемият Е. отново се
върнал в дежурната част на „ ***“ ООД. По същото време П.Н. се бил върнал от
обход и паркирал служебния автомобил. Обвиняемият спрял управлявания
от него автомобил зад паркиращия служебен автомобил на охранителната фирма,
управляван от П.Н., слязъл от автомобила си и се насочил към него. П.Н. отворил
вратата на автомобила, при което обвиняемият Е. му поискал
обяснение защо споделя данни, станали му служебно известни по повод работата
му. Пострадалият Н. тръгнал към него жестикулирайки, при което обвиняемият му
хванал ръцете, двамата се сграбчили, сбутали се, при което обвиняемият се
подпрял на вратата на дежурната стая в която се помещавал В., вратата се
отворила и двамата паднали на пода в дежурната стая при свидетеля Т.В..
Последният се стреснал, станал, вдигнал ги и ги помолил да излязат навън, след
което обвиняемият Е. си тръгнал, а по него си тръгнал и П.Н. с патрулния
автомобил.
По-късно
вечерта П.Н. се обадил по телефона на
свидетеля
И.Г., негов началник и съдружник в „ ***“ООД и
поискал да се видят. На срещата П.Н. обяснил, че се е скарал и сбутал с обвиняемия
Е., при което Г. го попитал дали има някакви претенции, но Н. заявил, че няма и
с Е. ще се разберат. Г. му поискал доклад
за случилото се, но Н. не представил такъв.
На
досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че на П.Н. е била причинена
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания, кръвонасядания и оток в
областта на лицето; кръвонасядане в областта на дясната ушна мида, охлузвания
на главата и долните крайници, без разстройство за здравето, които довели до
болка и страдание.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът възприе от свидетелските показания на М.А.Д.,
дадени в съдебно заседание и приобщени по надлежния ред от досъдебното
производство/л.58/, показанията на И.М.Г.,
Т.В.В., Т.П.Т., Г.А.Г., отчасти от показанията на П.Н.Н.,
съдебно-медицинска експертиза назначена на досъдебното производство/л.62/
,копие от трудово досие на П.Н./л.75-93/, график на дежурства/л.95/; справка
съдимост/л.114, 116/, характеристика/л.119/
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършеното деяние, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
След точна и пълна преценка на данните от
всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса, съдът стига до правния извод, че не може да се направи
еднозначен извод, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1 вр. чл.
130, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна не се установи по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият Н.Е. на 17.03.2020г. около 23.15ч. в гр. Враца, обл.Враца,
ул.“ ***“, № 28, вследствие нанесени удари в областта на главата и тялото е
причинил на П.Н.Н. *** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания,
кръвонасядания и оток в областта на лицето; кръвонасядане в областта на дясна
ушна мида, охлузвания на главата и долните крайници, които увреждания му
причинили болка и страдание, без разстройство за здравето, като телесната
повреда е причинена по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата
му.
Действително
обвиняемият на посочената дата и час е посетил дежурната част на охранителната
фирма „ ***“ ООД, находяща се в гр.Враца, ул. *** №28, за да се срещне с пострадалия П.Н., който
факт се потвърждава, както от показанията на свидетелят Т.В., който към този
момент е бил на работа в „ ***“ ООД, така и от показанията на свидетеля И.Г..Присъствието
на обвиняемия Е. на това място се потвърждава и от показанията на свидетелите Т.Т.
и Г.Г., с които обвиняемият пристигнал в дежурната част на охранителната фирма
„ ***“ ООД.
Никой от разпитаните по делото свидетели
обаче не установи, че е видял обвиняемият **** Е. на 17.03.2020г. около 23.15ч. в гр. Враца,
ул.“ ***“ № 28 да е нанесъл удари в областта на главата и тялото, с което да е
причинил на П.Н.Н. *** лека телесна повреда.
В показанията си свидетелят Т.В. твърди, че в
един момент се е отворила вратата на дежурната стая, в която се е помещавал и в
този момент обвиняемият Е. и пострадалият **** паднали вътре в стаята при него
при което В. се стресирал, станал и ги вдигнал след което ги помолил да излязат
навън. Въпреки, че П.Н. е останал при В. същата вечер още няколко минути, Н. не
му се оплакал, че е бит от Е., а и В. не е възприел по лицето и тялото на Н. да
е имало наранявания, нито е видял физическа саморазправа между Н. и Е...
На
следващо място П.Н. още същата вечер след случилото се е посетил своя началник
– свидетеля И.Г. у дома му, но от показанията на последния не се установява, че
П.Н. му е споделил, че Е. му е нанесъл удари в областта на главата и тялото.
Напротив - от показанията на му се установява, че Н. му споделил, че с Е. са се
скарали и сбутали заради жени и нямал никакви претенции към него. В показанията
си свидетелят Г. твърди, че не е забелязал никакви наранявания по Н.. Освен
това след като помолил Н. да опише в доклад всичко, което се е случило в
процесната вечер, тъй като според показанията на **** такива случаи се
парафират от офиса и стоят на съхранение, Н. му отказал и не е представил доклад.
Следи от побой по главата и тялото на Н. не
е възприел и колегата на Н., с когото последният е бил на работа на следващия ден – свидетелят М.Д..
Преките очевидци на случилото се –
свидетелите Т.Т. и Г.Г., с който обвиняемият пристигнал в дежурната част на
охранителната фирма, също не установяват обвиняемият Е. да е нанесъл удари в
областта на главата и тялото на Н.. Двамата свидетели твърдят, че след като
обвиняемият е излязъл от колата си и се е насочил към Н., двамата започнали да
си говорят и да се разправят, при което Н. хванал ръцете на Е., двамата се
сбутали и паднали върху вратата на стаята, в която се е помещавал В.. И двамата
свидетели не споделят да са забелязали следи от побой върху П.Н..
Съдът кредитира показанията на посочените
по-горе свидетели - И. ****, Т.В., М.Д., Т.Т. и Г.Г.. Всички посочени свидетели
твърдят, че не са забелязали следи от побой върху главата и тялото на
пострадалия, нито пък Н. им е споделил за такова нещо, въпреки че И.Г., Т.В., М.Д.
са говорили с Н. съвсем скоро след случилото. Т.В. е видял и е говорил с Н.
веднага непосредствено след случилото се, И.Г. още същата вечер, тъй като Н. го
е посетил у дома му, а Т.Т. се е срещнал с Н. на следващия ден, когато с него
са били заедно на работа. Свидетелите Т.Т. и Г.Г. са преки очевидци на
случилото се, но не са видели физическа саморазправа от обвиняемият спрямо Н..
Обсъдените показания са непротиворечиви и
еднопосочни, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Няма данни пострадалият П.Н. да е посетил и
съдебен лекар за освидетелстване на евентуално причинените травми върху главата
и тялото непосредствено след инцидента или след това.
В постъпило в съда писмо с
вх.№260232/09.02.2022 г. от „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо
Ботев“ е посочено, че в информационната система на болницата липсват данни за
осъществен преглед и/или хоспитализация на лицето на П. Никалаев Н. за периода
18.03.2020 г. до 19.03.2020 г.
Приложеният в досъдебното производство
болничен лист издаден от ЕТ д-р ****, касае трудова злополука на лицето П.Н. с
поставена диагноза „множествени повърхностни рани на главата“ с период на
болничен от 20.06.2020 г. до 26.03.2020 г. Тоест П.Н. е посетил личния си лекар
едва три дни след твърденията, че обвиняемият Е. му е нанесъл удари в областта
на главата и тялото. Несъмнено този болничен може да касае инцидент, станал
след процесната дата - 17.03.2020 г., тъй като в този период Н. е бил на работа
и колегите му не са забелязали множествено повърхностни рани по такава видима
област като главата. При тези съображения съдът не може да приеме, че
заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза касае именно нанесен на П.Н. на 17.03.2020г. около 23.15ч. в гр.
Враца, обл.Враца, ул.“ ***“ № 28 побой от обвиняемия Н.Е..
Н. освен, че не е посетил съдебен лекар, който да удостовери надлежно
състоянието на пострадалия след инцидента, не е представил и пред работодателя
си доклад за случилото се, както му е поискал неговият началник и както се
документират според твърденията на Г. такива случаи във фирмата, където работи
пострадалия. Н. е представил доклад до ръководителя на „Сигурност и СОД на
МГ-Сигурност”- Враца, според който на 17.03.2020 г. е застъпил в наряд от 19.00ч.
до 07.00ч. и по време на наряда не е имало сигнали по СОД/л.19 от досъдебното производство/.
Липсва описание и становище по отношение на случилото се с обвиняемия Е..
На следващо място според заключението на
видеотехническата експертиза, назначена на досъдебното производство,
извлечените фотоизображения на лицата не са годни за лицево-идентификационно
изследване, поради което не е извършено лицево-идентификационно изследване със
сравнителен материал на лицата П.Н. и Н.Е.. Според експертизата между заснетите
лица става сбиване, обаче извлечените фотоизображения, както се установи и в
съдебна зала след преглед на видеофайла на л.71 от делото са с лошо качество и
не спомагат, както за лицево идентифициране на лицата, така и за установяване с
конкретност на действията, които извършват двете лица.
Съдът при обсъждането и кредитирането на
експертното заключение следва да съобрази и прецени целият събран по делото
доказателствен материал с оглед това дали се потвърждава или не от него.
Несъмнено по делото се установи, че на 17.03.2020г. около 23.15ч. в гр. Враца,
ул.“ ***“ № 28 двете лица –обвиняемият Н.Е. и пострадалият П.Н. да се срещнали,
но не и че Е. е нанесъл удари на Н. в областта на главата и тялото. От обсъдените
по-горе свидетелски показания се установи, че между двете лица е възникнал
словесен контакт и впоследствие са се „сбутали“, но не и че обвиняемият Е. е причинил посочените в сезиращото съда
прокурорско постановление телесни повреди в областта на главата и тялото на Н.,
причинили му болка и страдание, без разстройство на здравето.
Твърдения за нанесени удари в областта на
главата и тялото на 17.03.2020г. около
23.15ч. в гр. Враца, ул.“ ***“ № 28 се извличат единствено и само от
показанията на пострадалия П.Н.. Тези показания обаче са изолирани и се намират
в пълно противоречие с целия събран и анализиран по делото доказателствен
материал.
Резултатите от проведеното съдебното следствие
обосновано предопределят в крайна сметка решаващият извод, че фактическото
обвинение почива изцяло на предположения, които по силата на чл.303 ал.1 НПК не
могат да залегнат в осъдителна присъда /решение/.
Предвид горепосоченото
съдът не намира да са налице в кумулативна даденост предпоставките за
признаване вината на обвиняемия в извършване на
престъпление по чл.
131, ал.1, т.1, пр.1 вр. чл. 130, ал.2 вр. ал.1 от НК, а
именно, че на 17.03.2020г. около
23.15ч. в гр. Враца, обл.Враца, ул.“ ***“, № 28 вследствие нанесени удари в
областта на главата и тялото е причинил на П.Н.Н. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания, кръвонасядания и оток в областта на лицето;
кръвонасядане в областта на дясна ушна мида, охлузвания на главата и долните
крайници, които увреждания му причинили болка и страдание, без разстройство за
здравето, като телесната повреда е причинена по отношение на длъжностно лице
при изпълнение на службата му.
Обвинението се явява недоказано
по несъмнен начин. Съдебният акт
не може да почива на предположения и хипотези, на съмнителни и колебливи
заключения досежно осъщественото престъпление, обективните му и субективни
признаци, и неговото авторство. Това е гаранция за охрана на процесуалните
права на подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията
за невиновност, прокламирана в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Р България и
изрично установена в чл. 16 от НПК, и за осигуряване на справедлив процес в
аспекта на императивните предписания на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. В тази насока е задължителната и
константна практика на ВС и на ВКС на РБългария.
При така
изложения разбор на доказателствения материал по делото и при липсата на
доказаност обвиняемият Н.Е. да
е извършил престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1 вр. чл.
130, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът го обяви за
невиновен в това, на 17.03.2020г. около 23.15ч. в гр. Враца, обл. Враца, ул. “
***“ № 28, вследствие нанесени удари в областта на главата и тялото да е
причинил на П.Н.Н. *** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания,
кръвонасядания и оток в областта на лицето, кръвонасядане в областта на дясна
ушна мида, охлузвания на главата и долните крайници, които увреждания му
причинили болка и страдание, без разстройство за здравето, като телесната
повреда да е причинена по отношение на длъжностно лице при изпълнение на
службата му, поради което и на основание 378 ал.4 т.2 НПК, го оправда по
повдигнатото обвинение по чл.131 ал.1 т.1 пр.1 вр. чл.130 ал.2 вр. ал.1 от НК.
При така
изложените по-горе мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия: