№ 89
гр. Елхово, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря А.Д.М.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20222310100132 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П.Н. Д.
от гр. Бургас, подадена чрез пълномощник адв. А.П., представляваща и
управляваща Еднолично адвокатско дружество „А.П.“ гр. Бургас, съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „В.А.“ №16, ет.3, офис 1, против ЕТ „И.У.- ИВ. В.“ със
седалище с. Ст. К., общ. Б., обл. Ямбол, с която е предявен частичен
осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1, вр. чл.318, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.79 от ЗЗД за сумата от 24 000 лева /част от цялата сума в размер на
36 661.25 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.03.2022г. между него и ЕТ „А.Д.Д.“ с ЕИК
********* със седалище с. Ст. К. е бил сключен Договор за цесия, по силата
на който вземането на цедента по отношение на ответника, произтичащо от
договор за търговска покупко- продажба на стоки: ЕПЖ- 82 бр. мъжки телета-
2бр. и крави – 9 бр., във връзка с която са били издадени 3 бр. фактури от
11.08.2021г., 24.08.2021г. и 05.11.2021г., е било прехвърлено на цесионера-
ищеца по делото. Твърди се, че задължението на ответника по издадените 3
бр. фактури във връзка със сключения договор за покупко- продажба е в
размер на 36 661.25 лева, която сума не е била заплатена на продавача по
договора за покупко – продажба, а в последствие и на ищеца в качеството му
на цесионер по договора за цесия от 07.03.2022г.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът и ЕТ „А.Д.Д.“
/цедент по договора за цесия/, са имали търговски взаимоотношения по повод
предоставяне на стоки. По силата на неформален /устен/ договор за продажба
по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ ЕТ „А.Д.Д.“ се е задължил да предостави на
ответника следните стоки: ЕПЖ- 82 бр. – 38 401 килограма, мъжки телета-
1
2бр.- 1360 килограма и крави – 9 бр.- 4753 килограма. Твърди се, че ЕТ
„А.Д.Д.“ е изпълнил задълженията си към купувача, като е доставил стоката,
за което са били издадени 3 бр. фактури: фактура № 262 от 11.08.2021г.;
фактура № 263 от 24.08.2021г. и фактура № 266 от 05.11.2021г. на обща
стойност 36 661.25 лева, която сума не била заплатена на продавача по
договора, така и на цесионера по договора за цесия от 07.03.2022г.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което са осъди
ответника да му заплати сумата от 24 000 лева, представляваща част от цялата
дължима сума в размер на 36 661.25 лева/, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът изразява становище за допустимост и основателност на
предявения частичен иск, не оспорва изложените от ищеца в исковата молба
факти относно сключването на договор за цесия между ищеца и ЕТ „А.Д.Д.“,
сключването на устни договори за търговски продажби между него и ЕТ
„А.Д.Д.“, признава задълженията по издадените фактури и не оспорва размера
на частичния иск, както и размера на цялото задължение. С отговора на
исковата молба ответникът е възразил по направеното от ищеца искане за
присъждане на разноски по делото, с твърдение, че не е дал повод за
завеждане на иска, като твърди, че ищецът до подаване на исковата молба, а и
след това не е посочил банкова сметка или друг начин на плащане.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален
представител на ищеца.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
По искане на процесуалният представител на ищцата и при
наличието на предпоставките за това, производството по делото е протекло по
реда на чл. 237 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е налице спор, а и събраните доказателства убедително
потвърждават, че между ЕТ „А.Д.Д.“ с ЕИК ********* със седалище с. Ст. К.
и ответникът ЕТ „И.У.- ИВ. В.“ със седалище с. Ст. К., общ. Б., обл. Ямбол, са
били установени търговски отношения по повод покупко- продажба на стоки-
животни. Не е спорно между страните, че между ЕТ „А.Д.Д.“ и ответникът ЕТ
„И.У.- ИВ. В.“ са били сключени три неформални /устни/ договора за
търговска покупко- продажба на следните стоки: ЕПЖ- 82 бр. – 38 401
килограма, мъжки телета- 2бр.- 1360 килограма и крави – 9 бр.- 4753
килограма, във връзка с които са издадени 3 бр. фактури от продавача както
следва: фактура № 262 от 11.08.2021г. за сумата от 184 324.80 лева с ДДС,
фактура № 263 от 24.08.2021г. за сумата от 6 528.00 лева с ДДС и фактура №
2
266 от 05.11.2021г. за сумата от 12 547.92 лева. Общата стойност на
дължимите от ответника суми по издадените фактури във връзка с
продажбите е 36 661.25 лева.
Между страните не е налице спор, че продавачът по отделните
договори за покупко- продажба е изпълнил задълженията си по тях, като е
доставил на купувача- ответника по делото стоките, предмет на договорите.
Между страните не е налице спор и относно това, че ответникът не е заплатил
на продавача дължимите се по издадените във връзка със сключените
договори фактури, като това обстоятелство се признава от ответника с
отговора на исковата молба. В подкрепа на това е и приложеното към
исковата молба потвърждение на задължението в размер на 36 661.25 лева от
ответника към първоначалния кредитор от 17.01.2022г.
По делото не е налице спор между страните и относно това, че с
Договор за цесия от 07.03.2022г., сключен между ЕТ „А.Д.Д.“ като цедент и
ищеца П.Д. като цесионер, цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера
цялото си вземането към ЕТ „И.У.- ИВ. В.“ със седалище с. Ст. К., общ. Б.,
обл. Ямбол, в размер на 36 661.25 лева, съгласно три броя фактури.
От приложеното към исковата молба уведомление по чл.99 от ЗЗД,
ведно с обратна разписка, се установява, че цедента по договора за цесия е
уведомил ответника за сключения договор на 24.03.2022г.
От така изложената фактическа обстановка която страните не
оспорват, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.327, ал.1, вр. чл.318, ал.1
от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД. Същият е предявен като частичен осъдителен иск за
сумата от 24 000 лева, представляваща част от цялата сума в размер на
36 661.25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът намира, че са налице изискуемите от закона кумулативни
предпоставки по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, предвид направеното в отговора на исковата молба признание на
исковата претенция и искането на процесуалният представител на ищцата за
произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по
чл. 237, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
С исковата молба ищецът е заявил претенция за присъждане на
сторените от него разноски по делото. Съгласно представените доказателства
по делото и представеният списък на разноските, направени от ищеца, същите
възлизат на сума в размер на 960.00 лева, представляваща заплатена държавна
такса. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил претенцията на
ищеца за присъждане на разноски, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78,
ал.2 от ГПК, с твърдение, че не е дал повод за завеждане на иска. Твърди в
тази връзка, че с уведомлението за сключения договор за цесия, както и с
3
подаване на исковата молба ищецът не е посочил банкова сметка или друг
начин на плащане, по който ответникът да изпълни задължението си. В хода
на производството, съгласно дадените от съда указания, ищецът е посочил
банкова сметка, по която ответникът да изпълни задължението си към ищеца,
която е съобщена на ответника. До приключване на устните състезания в
първоинстанционното производство по делото не са представени
доказателства за извършено плащане на исковата претенция от ответника на
ищеца. С депозирана молба по делото ответникът сочи, че посочената от
ищеца банкова сметка не е на името на ищеца, а на неговия пълномощник,
като по делото липсват доказателства ищецът да е упълномощил изрично адв.
П. да получава от негово име и за негова сметка суми по посоченото дело,
поради което и ответникът не е имал основание да изпълни задължението си
по исковата молба, плащайки по посочената сметка.
Възраженията на ответника по чл.78, ал.2 от ГПК не се възприемат
от настоящия съдебен състав. Отговорността на страните за разноски в
гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според
правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване
на иска, а според правилата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, при отхвърляне на иска
и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. В
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е уредено изключение от правилото на чл.78,
ал.1 ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се
понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска. Предявяването на иска несъмнено е
резултат от неизпълнение от страна на ответника на задължението му към
ищеца, което означава, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото и по аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК няма
право на разноски, а следва да възмезди ищеца за направените в процеса
разноски. Исковата молба има характер на покана до ответника, ищецът е
посочил банкова сметка, по която ответникът да изпълни задължението си,
като последният не е сторил това. Обстоятелството, че посочената банкова
сметка е на името на пълномощникът на ищеца не освобождава ответника от
задължението му за изпълнение, като това обстоятелство касае отношенията
между пълномощника и упълномощителя, но не и отношенията между ищеца
и ответника във връзка с изпълнение на задължението. Ето защо и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в производството в размер на 960.00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.237 от ГПК и чл.327,
ал.1, вр. чл.318, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД, Елховският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „И.У.- ИВ. В.“ със седалище с. Ст. К., общ. Б.,
Стопански двор, обл. Ямбол,с ЕИК ***, представлявано от ИВ. В. К. ДА
ЗАПЛАТИ на П.Н. Д. с ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „А.“ №20, ет.3,
4
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „В.А.“ №16, ет.3, офис 1, адв. А.П.,
представляваща и управляваща Еднолично адвокатско дружество „А.П.“ гр.
Бургас, на основание чл.327, ал.1, вр. чл.318, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД,
сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща част от
сумата 36 661.25 лева- стойността на продадени и доставени стоки: ЕПЖ- 82
бр. мъжки телета- 2бр. и крави – 9 бр., за което са издадени фактура № 262 от
11.08.2021г.; фактура № 263 от 24.08.2021г. и фактура № 266 от 05.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 24 000.00 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба- 29.03.2022г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 960.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при признание на иска на основание
чл.237 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
5