Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 23.04.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. дело № 1268/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „ВМФ П.Б.“ ЕАД, с която са предявени срещу „Т.И.“ ООД и „И.И.“ С.Р.О искове с правно основание 36 ал.2 ЗОЗ. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на „АТТД“ ООД, а за събиране на вземането му е била издадена обезпечителна заповед по т.дело N 5595/15 г. на СГС за налагане на запор върху 16 броя цилиндрични метални резервоари /цистерни/, монтирани върху бетонови фундаменти в имот с идентификатор 07079.618.1014 в гр.Бургас. Ищецът се е снабдил с изп.лист срещу своя длъжник „АТТД“ ООД и е образувано изпълнително дело, но е установено, че въпреки наложения обезпечителен запор длъжникът „АТТД“ ООД е прехвърлил собствеността върху съоръженията в полза на ответника „Т.И.“ ООД, който след сключване е учредил върху вещите особен залог в полза на ответника „И.И.“ С.Р.О, а на 22.01.2019 г. заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение по ЗОЗ срещу вещите. Сочи се, че прехвърлителната сделка и учреденият особен залог са непротивопоставими на ищеца, защото са извършени с цел да се намали имуществото на неговия длъжник и са сторени след налагане на запора –чл.451 ГПК, а а продажбата е антидатирана. Освен това цената е значително по-ниска от действителната стойност. Прехвърлителната сделка е симулативна, за да с увреди ищеца, и е сключена между свързани лица. Оспорва се да е налице дълг на „Т.И.“ ООД към „И.И.“ С.Р.О, който да се обезпечава чрез особен залог. Иска се от ищеца да се установи, че вписаният в полза на „И.И.“ С.Р.О особен залог върху имущество на „Т.И.“ ООД му е непротивопоставим, а при условията на евентуалност се иска да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнение по ЗОЗ – 16 бр.цистерни, не е собственост на залогодателя „Т.И.“ ООД.
Ответникът „И.И.“ С.Р.О е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че на 02.04.2018 г. е сключено споразумение с нот.заверка на подписите, с което залогодателят „Т.И.“ ООД е придобил собствеността върху вещите, предмет на залога, върху които е насочено изпълнението по ЗОЗ. Сочи се, че към налагане на запора вещите не са били собственост на длъжника на ищеца „АТТД“ ООД, защото действията на ЧСИ на Д.Н.по изпълнение на запора са сторени след прехвърляне на собствеността върху вещите. Поддържа се, че до придобиване на вещите от „Т.И.“ ООД върху тях не е бил наложен запор, а с оглед нормата на чл.12 ал.2 ЗОЗ невписани в ЦРОЗ действия са непротивопоставими на заложния кредитор. Освен това спиране на изпълнителните действия по ЗОЗ не поражда действие.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа исковете с довода, че след налагане на запора е била сключена симулативната сделка за прехвърляне собствеността на вещите, които са запорирани в полза на ищеца. Поддържа се, че спирането на изпълнението по ЗОЗ поражда действие.
Ответникът „И.И.“ С.Р.О не е подал допълнителна искова молба.
Ответникът „Т.И.“ ООД, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е подал отговор и не взема становище по исковете.
Представена е обезпечителна заповед от 01.03.2018 г. на СГС, ТО, 20 с-в, по т.дело N 5595/15 г., с която за обезпечение на иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 450 000 лв. на „ВМФ П.Б.“ ЕАД срещу „АТТД“ООД е наложен запор върху 16 броя цилиндрични метални резервоари /цистерни/, монтирани върху бетонови фундаменти в имот с идентификатор 07079.618.1014 в гр.Бургас.
С протокол от 02.03.2018 г. ЧСИ Д.Н.по изп.дело N 201580400684 е описал движимите вещи, върху които е наложен запор.
Представен е договор за особен залог от 26.02.2018 г., от който се установява, че „Т.И.“ ООД и „И.И.“ С.Р.О са постигнали съгласие за обезпечение на вземанията на „И.И.“ С.Р.О да се учреди от „Т.И.“ ООД особен залог върху съвкупност от вещи – съоръжение терминал, част от която са 16 метални цистерни.
Представено е удостоверение за вписвания в ЦРОЗ по името на „Т.И.“ ООД, от което се установява, че на 29.05.2018 г. е вписан в полза на „И.И.“ С.Р.О особен залог върху 16 броя цилиндрични метални резервоари /цистерни/, като част от съоръжение терминал, както и че на 22.01.2019 г. е вписано пристъпване на изпълнение на заложния кредитор.
Представено е уведомление от 20.03.2018 г., с което „АТТД“ ООД е уведомил съдебният изпълнител, че запорираните движими вещи, описани на 02.03.2018 г., не са негова собственост.
Представен е изп.лист от 07.02.2019 г. на САС по т.дело N 1185/2018 г., с който „АТТД“ООД е осъден да заплати на „ВМФ П.Б.“ ЕАД на основание чл.59 ЗЗД сумата от 450 000 лв. и сумата от 50 000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.08.2012 г. – 31.08.2015 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.36 ал.2, предл.1-во ЗОЗ, а при условията на евентуалност иск по предл.2-ро.
Установи се от удостоверение за вписвания в ЦРОЗ по името на длъжника „Т.И.“ ООД, че на 22.01.2019 г. е вписано пристъпване към изпълнение на заложния кредитор „И.И.“ С.Р.О. върху процесните движими вещи, върху които на 29.05.2018 г. е бил учреден особен залог от „Т.И.“ ООД чрез вписване в регистъра. В този случай ищецът има качеството на трето за изпълнението по ЗОЗ лице, поради което е процесуално легитимиран да води иска по чл.36 ал.2 ЗОЗ, доколкото твърди, че изпълнението по ЗОЗ го засяга, защото има право да се удовлетвори от вещите, върху които е насочено изпълнението от заложния кредитор „И.И.“ С.Р.О.
По силата на обезпечителна заповед от
01.03.2018 г. на СГС, ТО, 20 с-в, по т.дело N 5595/15 г. за обезпечение на иск по чл.59 ЗЗД за сумата от
450 000 лв. на ищеца „ВМФ П.Б.“ ЕАД срещу „АТТД“ООД е наредено да се
наложи запор върху процесните 16 броя цилиндрични метални резервоари
/цистерни/, монтирани върху бетонови фундаменти в имот с идентификатор
07079.618.1014 в гр.Бургас, а от протокол на ЧСИ Д.Н.от 02.03.2018 г. по
изп.дело N 201580400684
се установява, че са описани движимите вещи, върху които е наложен запор в
полза на ищеца. С оглед правило на чл.450 ал.1, вр. с чл.400 ГПК, съдът намира,
че запорът в полза ищеца върху процесните движими вещи е наложен с
описването на вещите от съдебния изпълнител на 02.03.2018 г.
От налагане на запора на 02.03.2018 г. за длъжника „АТТД“ООД е възникнала забраната по чл.451 ал.1 ГПК да се разпорежда със запорираните вещи, а извършени от длъжника разпоредителни действия след запора са недействителни на основание чл.452 ал.1 ГПК спрямо обезпечения със запор кредитор /ищеца/. На още по силно основание на обезпечения със запор кредитор /ищеца/ не може да се противопостави учреден от новия собственик на вещите особен залог по ЗОЗ, ако собствеността върху вещите е била придобита след налагане на запора – чл.453, т.4 ГПК.
Наложеният от съдебния изпълнител запор върху движимите вещи, собственост на „АТТД“ООД, който е длъжник на ищеца, има за цел да препятства длъжника да извърши разпоредителни действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на ищеца, който се ползва от запора. Целта на запора е да запази вещите в имуществото на длъжника, за да послужат за удовлетворение на ищеца в производството по принудително изпълнение.
От страна на ответниците, които носят доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че преди налагане на процесния запор на 02.03.2018 г. е бил сключен договор с достоверна дата, по силата на който длъжникът „АТТД“ ООД е прехвърлил в полза на заложния длъжник „Т.И.“ ООД собствеността върху процесните движими вещи. На ответника „И.И.“ С.Р.О, който е заложен кредитор по ЗОЗ, изрично е указано с доклада по чл.374 ГПК на основание чл.146 ал.2 ГПК, че че не сочи доказателства за твърдението, че на 04.02.2018 г. е сключено споразумение с нот.заверка на подписите, с което „Т.И.“ ООД е придобил собствеността върху вещите, поради което съдът приема за недоказан този факт.
Нормата на чл. 452 ал. 1 ГПК предвижда, че извършените от длъжника разпореждания с движимите вещи след налагане на запора са недействителни спрямо взискателя, който се ползва от запора. Ефектът на тази недействителност се изразява в предназначението на запора като обезпечителна мярка да "пази движимите вещи" в патримониума на длъжника, за да може по отношение на запорираните вещи да се проведе принудително изпълнение и те да послужат за удовлетворение на ищеца.
Доколкото не се доказа, че преди налагане на запора длъжникът на ищеца „АТТД“ООД е прехвърлил по силата на договор с достоверна дата движимите вещи в полза на „Т.И.“ ООД, съдът приема на основание чл.453, т.4 ГПК, че не е извършено отчуждаване на вещите, което да е противопоставимо на ищеца, който се ползва от наложения запор. Ако въобще е извършено разпореждане с движимите вещи, това е сторено след налагане на запора върху тях, поради което разпореждането е недействително спрямо ищеца – чл.452 ал.1. На още по-силно основание следва да се приеме, че спрямо ищеца на основание чл.453, т.4 ГПК е непротивопоставим учреденият от „Т.И.“ ООД на 29.05.2018 г. особен залог по ЗОЗ върху вече запорираните вещи.
Учреденият в полза на ответника „И.И.“ С.Р.О особен залог върху процесните движими вещи е вписан по партидата на „Т.И.“ ООД на 29.05.2018 г., но не може да се противопостави на ищеца, чиито права се бранят с наложения на 02.03.2018 г. запор, защото няма данни, че „Т.И.“ ООД е придобил собствеността върху вещите преди 02.03.2018 г., когато е наложен запорът.
Противопоставимостта по чл.12 ал.1 ЗОЗ на заложното право е по отношение на извършени след вписването на особения залог правни действия с имущественото право, предмет на залога, но случаят не е такъв, защото запорът върху вещите е наложен още на 02.03.2018 г. - преди вписване на особения залог на 29.05.2018 г. и преди вещите да са придобити в собственост от заложния длъжник по ЗОЗ. Не е налице и хипотезата на чл.12 ал.2 ЗОЗ, защото към налагане на запора от съдебния изпълнител на 02.03.2018 г. притежаваните от „АТТД“ ООД вещи не са били предмет на договор за особен залог.
Според съда учреденият на 29.05.2018 г. особен залог, когато е извършено вписването му в ЦРОЗ, има за цел да се осуети реализацията на наложения от съдебния изпълнител запор и да постигне като резултат удовлетворение на ответника „И.И.“ С.Р.О за сметка на ищеца.
На следващо място – не се представиха доказателства за наличието на валидно възникнал дълг на заложния длъжник „Т.И.“ ООД към заложния кредитор „И.И.“ С.Р.О , за който дълг е да била налице нужда и интерес да се обезпечи чрез особен залог. В този смисъл съдът приема, че договорът за особен залог, който по дефиниция е обезпечителен и акцесорен договор, е недействителен, защото не се доказа валидно възникнал дълг, който да оправдава и да е основание за възникването на това обезпечително право. След като договорът за особен залог е недействителен, следва да се приеме, че на ищеца не е противопоставим вписаният особен залог по ЗОЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният като главен иск следва да бъде уважен, а предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за собственост следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.36 ал.2, предл.1-во ЗОЗ по предявен иск от „ВМФ П.Б.“ ЕАД, ЕИК********, гр.Бургас, ул.****************“ N 1, срещу „Т.И.“ ООД, ***, и „И.И.“ С.Р.О, с регистрация в Република Чехия, гр.Прага, кв.“Живков“, ул.“********, вписан в ТР при Градски съд на Прага, част C, партида 220533, с идентификационен N 025 40 720, че на „ВМФ П.Б.“ ЕАД е непротивопоставим особен залог по ЗОЗ върху 16 на брой метални цистерни с обем от по 80 куб. м., представляващи част от специализирано съоръжение Терминал за течни хранителни продукти, находящо се на територията на Пристанище Бургас, учреден с вписване в ЦРОЗ под N 2018052901688 от „Т.И.“ ООД в полза на „И.И.“ С.Р.О.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ВМФ П.Б.“ ЕАД срещу „Т.И.“ ООД и „И.И.“ С.Р.О иск по чл.36 ал.2, предл.2-ро ЗОЗ за установяване, че не принадлежат на „Т.И.“ ООД 16 на брой метални цистерни с обем от по 80 куб.м., находящи се на територията на Пристанище Бургас, върху които „И.И.“ С.Р.О е насочил изпълнението по ЗОЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: