№ 13533
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.А
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110125526 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от „.......“ ООД с правна квалификация чл. 55, ал., 1,
пр. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД против „.......“ АД“
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен с всяко от лицата А. В А.ов ЕГН
**********, Б Х И ЕГН **********, Б Н М ЕГН **********, В К К ЕГН ********** и В С
Р ЕГН ********** Договор за вземания от финансови институции е титуляр на вземания от
длъжника, дължими поради неоснователно обогатяване на последния за сметка на всяко от
лицата (цеденти), възникнали в периода от 17.07.2015 г. до датата на сключване на
съответния договор за цесия. Поддържа, че активната му процесуална легитимация
произтича от качеството му кредитор на ответника на основание сключените договори за
цесия с всеки един от цедентите, за които излага доводи за валидност. Ищецът твърди, че
всяко от изброените лица в исковата молба в периода 17.07.2015 г. до 2020 г. е плащало суми
в размер на 25000.00 лева в полза на ответника без да има правно основание за това,
вследствие на което ответникът се е обогатил неоснователно. Посочва, че за извършените
прехвърляния на вземанията ответникът е уведомен от цесионера след изрично
упълномощаване за това от всеки един от цедентите. Уведомленията са изпратени до
ответника посредством телепоща. Длъжникът е бил поканен доброволно да върне
предадените суми, но плащане не е последвало, което е обусловило правния интерес на
ищеца за предявяване на настоящите искове, претендирайки частично по 100.00 лева, от
вземания в размер на по 25000.00 лева. Уточнява, че всички претендирани суми са
предадени от цедентите на ответника при начална липса на основание – нищожни клаузи в
договори за потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти, недействителни
договори за потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти. Посочва, че предаването
на сумите е ставало чрез банкови преводи, преводи през оператори на платежни услуги,
както и на касите, на служителите или на други лица, наети от ответника. При тези данни
ищецът претендира осъждането на ответника да заплати сумите, съгласно допуснато
изменение на исковите претенции на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение на
съда от 13.02.2025 г. както следва:
1. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от А. В А.ов ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 13.02.2020 г. , което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 13.02.2020 г.;
1
2. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от Б Х И ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 13.04.2020 г. , което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 13.04.2020 г.;
3. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от Б Н М ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015. до 04.03.2020 г. , което вземане е цедирано
на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 04.03.2020 г.;
4. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от В К К ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 23.03.2020 г. , което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 23.03.2020 г.;
5. 435,70 лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от В С Р ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 17.03.2020 г., което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 17.03.2020 г.;
В съдебно заседание след наведени от ответника доводи, че всички суми са получени
от него на основание сключени с цедентите договори за кредит, ищецът прави възражение за
тяхната недействителност. Претендира сумите ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното и заплащане. Претендира
присъждането на разноски за производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв излагайки подробни съображения за
нередовност на исковата молба и недопустимостта на предявените искове, поради липса на
активна процесуална легитимация на ищеца, както и липсата на интерес от образуване на
настоящото производство. Навежда твърдения, че представените по делото договори за
вземания от финансови институции, с които са прехвърлени вземанията, предмет на
исковете са нищожни поради невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание и
противоречие с добрите нрави, както и поради неравноправност на част от техните клаузи,
съставляващи част от същественото им съдържание, поради което не са породили желаните
правни последици и нелегитимират ищеца като носител на процесните вземания. Посочва,
че предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи към момента на
прехвърлянето вземания, но не и бъдещи такива. Поддържа, че цесиите не са породили
прехвърлителния си ефект, както и че изпратените уведомления и покана за добрововолно
изпълнение не са отправени от лице с представителна власт, който пропуск не може да бъде
саниран с връчването на исковата молба. Счита, че по отношение на сключените договори за
цесия приложение следва да намери ЗЗП, тъй като се касае за договори сключени между
потребител и търговец. Оспорва представените по делото договори за вземания от
финансови институции и пълномощни за изпращане на съобщения за цесията да са
подписани от посочените в тях цеденти (кредитори). Твърди и че същите са антидатирани.
Посочва, че обстоятелството, че ответникът трябва да установи основанието, на което е
получил сумата, не освобождава ищеца от задължението да посочи кога, за какво и в какъв
размер е извършвал плащания към ответника, както и защо не е трябвало да го прави.
Възразява кредиторите, посочени в представените по делото договори за вземания от
финансови институции да имат каквито и да било вземания към „.......“ АД. Възразява, че
между посочените в исковата молба лица и ответното дружество има сключени договори за
потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти, съдържащи нищожни клаузи или
които да са били недействителни в тяхната цялост. Възразява през посочените в исковата
молба период да е имало парични постъпление към дружеството от изброените в исковата
молба физически лица. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички
претендирани с исковата молба вземания. Претендира присъждане на разноски за
производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на исковете ищецът следва да докаже, че всеки от праводателите му
2
е предал на ответника парична сума поне в претендирания размер в посочения период при
липса на основание за това, поради което ответникът се е обогатил, както и предпоставките
относно придобиване на вземанията на кредитора по силата на договори за цесия, сключени
с посочените в исковата молба лица, които са валидни и са съобщени на ответника. При
доказване на тези факти в тежест на ответника е да установи погасяване на паричните
задължения, респ. че е налице валидно правно основание, на което е получил сумите от
всяко от посочените в исковата молба лица, което не е отпаднало към момента на
приключване на устните състезания. В случай че ответникът докаже основанието, на което е
получил даденото, в тежест на ищеца е да докаже възражението си, че това основание е
нищожно.
По делото са представени сключени между ищцовото дружество и А. В А.ов, Б Х И, Б
Н М, В К К и В С Р договори за вземания от финансови институции, които имат за предмет
вземания на кредитора, дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка
на кредитора и възникнали в периода 01.01.2015 г. до датата на сключване на всеки от
договорите, заедно с Приложение №1 – Списък на финансовите институции и пълномощно в
полза на „.......“ ЕООД от цедента да уведоми длъжника за цесията. Съгласно договорите
прехвърлените вземания преминават в патримониума на ищеца ведно с всички техни
принадлежности, вкл. с изтекли лихви. Съгласно чл. 14 от договора кредиторът
упълномощава цесионерът да изпрати от негово име съобщение до длъжника за прехвърляне
на вземанията в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Установи се от
заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза, чието заключение е
прието от страните и съда без оспорвания и което съдът цени като обективно и
безпристрастно, че договорите за вземания от финансови институции, сключени на
13.02.2020 г., на 13.04.2020 г., на 04.03.2020 г., на 23.03.2020 г. и на 17.03.2020 и
представените към тях пълномощни в полза на ищеца са подписани от посочените за
„кредитор“ и съответно „упълномощител“ в тях лица. С така представените договори за
цесия ищецът се легитимира като носител на вземанията на цедентите, срещу което
ответникът възразява твърдейки, че същите са нищожни поради невъзможен предмет, липса
на съгласие, липса на основание и противоречие с добрите нрави, както и поради
неравноправност на част от техните клаузи, съставляващи част от същественото им
съдържание. По така наведените възражения съдът намира следното:
Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът като с този договор не се
създават нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, а само се променя
лицето на което той трябва да изпълни. Предмет на договора е прехвърлянето на вземане,
което следва да съществува към момента на сключването му и да е прехвърлимо, каквито са
процесните. Действително предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.
Определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е
изискване за действителност на прехвърлените вземания, което видно от договорите се
установява (така в решение №32 от 09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., на ВКС II т. о.). В
този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен
предмет на договор за цесия, противно на възраженията на ответника. За да премине
вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и
досегашния му носител, като със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен
поради изчерпване на предмета му. При съобразяване на представените договори съдът
счита, че е налице постигнато съгласие между страните по сделката за прехвърляне на
вземането, като противни възражения в тази насока могат да се релевират единствено
помежду им, но не и от длъжника, който е трето лице по сделката. Именно защото не е
страна по договора за цесия длъжникът не може да релевира възражения за нищожността ,
ако няма интерес от това. Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се
позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и
длъжникът по договора за цесия, но възможността от такова позоваване е ограничена от
наличието на интерес. Такъв е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на
право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга
3
или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за
това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при
сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в
правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. Длъжникът не е легитимиран да
оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в
предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или
допустимо при изрично установени условия, които не са спазени. Отделно от това
длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на
уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като
изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на
уведомление (Решение №60256 от 07.03.2022 по гр.д. № 3590 /2020 г.:на ВКС, 4 то). В
случая длъжникът признава получаването на уведомления и покани за доброволно
изпълнение, но възразява същите да изхождат от лице с представителна власт.
Съобщаването съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД следва да бъде направено от
цедента, но в настоящия случай е направено от цесионера. По делото са представени и
приети изрични пълномощни от цедентите в полза на ищеца, и доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие съдът намира, че уведомяването е извършено надлежно
преди образуване на делото. Следва да се отбележи, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за противопоставимост. Предвид това следва да се счита, че
прехвърлянето на вземанията за неоснователно обогатяване е противопоставимо и има
действие спрямо ответника. Позовавайки се на гореизложеното съдът счита, че не дължи
произнасяне по наведените от ответника възражения за нищожност на договорите за цесия
на твърдените пороци. Относно възраженията за достоверността на датите на договорите за
цесия следва да се посочи, че длъжникът не се явява трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК
по отношение на договора за цесия, тъй като трети лица са онези лица, които черпят права
от някой от издателите на документа и могат да бъдат увредени от неговото антидатиране.
Такова увреждане ще е налице, ако поради посочената в документа дата, правата на третото
лице, придобити от един от съставителите да документа, биха се явили непротивопоставими
на другия участник в съставянето му, който придобива идентични права от същия
праводател, или пък правата на лицето биха били ограничени или засегнати от
придобиваните въз основа на документа права. Затова в случаите, когато трето лице, извън
тези по чл.181 от ГПК, твърди, че договорът е нищожен поради това, че е съставен след
определена дата, то носи доказателствената тежест за установяване на този факт, т. е. следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че договорът е сключен след
твърдяната дата, каквото доказване в производството не беше проведено. (решение №60256
от 07.03.2022 г. по гр.д. 3590/2020 на ВКС, 4-то ГО).
При това положение съдът приема, че към датата на подаване на исковата молба
ищецът е носител на процесните вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване на
ответника, които са му прехвърлени надлежно по силата на сключените договори за
вземания от финансови институции с всяко от лицата А. В А.ов, Б Х И, Б Н М, В К К и В С
Р.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.5.1979 г в разпоредбата
на чл.55 ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Първият състав на чл.55 ал.1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго-напр. когато е получено нещо въз основа
на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след
прогласяване на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без
наличието на някакво правоотношение. Следва да се посочи и че първата хипотеза на чл. 55
ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е
получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в
двата случая даденото е без основание. (решение №227 от 22.03.2019 г. по гр.д. 896/2018 г.
на ВКС 3-то ГО и решение №276 от 17.01.2020 г. по гр.д. 4663/2018 г. на ВКС 4то ГО).
4
Ответникът е представил обобщена справка на договори за заем, сключени между него
и А. В А.ов, Б Х И, Б Н М, В К К и В С Р в качеството им на заемополучатели, за които
твърди да са правното основание въз основа на което е получил плащания през процесния
период. По делото са приети като доказателства оригинали на Договор за заем №3675760 от
06.11.2019 г. и Договор за заем №3774467 от 20.02.2020 г., Договор за паричен заем
№3637608 от 24.09.2019 г. между Б Н М и ответника, Договор за паричен заем №3617487 от
29.08.2019 г. между Б Х И и ответника, Договор за паричен заем №3732008 от 06.01.2020 г.
между В К К и ответника, Договор за паричен заем № 3540407 от 30.05.2019 г. между В С
Родоев и ответника.
От представените договори е видно, че имат за предмет предоставянето на заемна сума
в различен размер от страна на кредитора, която заемополучателят се е задължил да върне в
определения в договора срок при годишна лихва в размер на 35% и ГПР 40,00 % - 42,00%. С
подписването на всеки от договорите заемополучателят удостоверява, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получената сума. Според клаузата на чл. 4 от договорите заемателят
се задължава е срок до три дни, считано от сключване на всеки договор да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Следва физическите лица
поръчители да отговарят да посочените в договора изисквания, а именно: всяко от които да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на получаването от него трудово възнаграждение да е над 1000,00 лева, да
работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „.......“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“.
Уговорено е, че банковата гаранция трябва да покрива размера на всички суми, които
кредитополучателят е длъжен да заплати по договора за кредит и да има срок на валидност
не по – кратък от срока на договора за кредит плюс 30 месеца. Погасяването на кредита е
договорено на равни месечни, съответно седмични вноски във фиксиран размер. Съгласно
клаузата на чл. 8 при забава на плащане на някоя от погасителните вноски заемателят дължи
на замодателят законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава като годишният
размер на лихвата е равен на основания лихвен процент на БНБ в сила от 01.01, съответно
01.06. на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Предоставянето на заемните суми от страна на ответника се установява от
удостоверителната сила на подписаните договори, за които страните по тях са се съгласили,
че служат за разписка. Независимо, че по делото не са представени всички сключени между
цедентите и ответника договори за паричен заем съгласно представената справка, вещото
лице по съдебно – счетоводната експертиза след направена при ответника проверка е
констатирало наличието на твърдените договори между „.......“ АД и всеки от цедентите,
както и че заемните суми по всеки договор са предадени от заемодателя и са усвоени от
заемателите преди сключване на договорите за прехвърляне на вземания от финансови
институции. Предвид това съдът намира, че кредиторът е изпълнил основното си
задължение, регламентирано в правната норма на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а за заемателите е
възникнало задължение да върнат сумите ведно с лихва в случай, че такава е уговорена.
От приетото заключение на съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в полза
на ответното дружество са извършвани плащания от цедентите през периода от 17.07.2015 г.
до датата на сключване на съответната цесия като същите са отчитани като приходи в
счетоводството на ответника за погасяване задължения по сключените договори. Вещото
лице изрично е посочило, че при изготвяне на заключението е съобразило само плащанията
извършени след 17.07.2015 г. до сключване на съответния договор за цесия, като плащания
преди този период, те не са отразени.
Съгласно заключението на ССчЕ за периода 17.07.2015 г. до 13.02.2020 г. – датата на
цесията А. В А.ов е правил плащания към ответника по 9 договора, а именно: по Договор за
5
кредит №2266425/12.03.2015 г. сумата 276,74 лева, от която 196,48 лева – главница, 3,91 лева
–договорна лихва и 76,35 лева – неустойка; по Договор за кредит №2357094/29.07.2015 г.
сумата 719,88 лева, от която 500,00 лева – главница, 28,04 лева –договорна лихва и 191,84
лева – неустойка; по Договор за кредит №2401540/07.10.2015 г. сумата 1007,76 лева, от
която 700,00 лева – главница, 39,28 лева –договорна лихва и 238,48 лева – неустойка; по
Договор за кредит №2451517/17.12.2015 г. сумата 1263,99 лева, от която 800,00 лева –
главница, 69,40 лева –договорна лихва и 394,59 лева – неустойка; по Договор за кредит
2570802/02.06.2016 г. сумата 1003,73 лева, от която 700,00 лева – главница, 35,25 лева –
договорна лихва и 268,48 лева – неустойка; по Договор за кредит №2612297/01.08.2016 г.
сумата 925,59 лева, от която 750,00 лева – главница, 26,00 лева –договорна лихва и 149,59
лева – неустойка; по Договор за кредит №2663920/19.10.2016 г. сумата 1090,62 лева, от
която 1000,00 лева – главница, 12,94 лева –договорна лихва и 77,68 лева – неустойка; по
Договор за кредит №2736139/27.01.2017 г. сумата 1083,50 лева, от която 749,99 лева –
главница, 58,76 лева –договорна лихва и 274,75 лева – неустойка; по Договор за кредит
№3615594/27.08.2019 г. сумата 324,24 лева, от която 300,00 лева – главница, 15,24 лева –
договорна лихва и 9,00 лева – такса;
Съгласно заключението на ССчЕ за периода 17.07.2015 г. до 13.04.2020 г. – датата на
цесията Б Х И е правила плащания към ответника по 4 договора, а именно: по Договор за
кредит №3198806/13.04.2018 г. сумата 1175,38 лева, от която 750,00 лева – главница, 74,28
лева –договорна лихва и 351,10 лева – неустойка; по Договор за кредит
№3318041/10.09.2018 г. сумата 1044,18 лева, от която 750,00 лева – главница, 51,37 лева –
договорна лихва и 242,81 лева – неустойка; по Договор за кредит 3482788/22.03.2019 г.
сумата 2362,94 лева, от която 1250,00 лева – главница, 150,44 лева –договорна лихва и
962,50 лева – неустойка; по Договор за кредит №3617487/29.08.2019 г. сумата 2302,86 лева,
от която 2000,00 лева – главница, 284,86 лева –договорна лихва и 18,00 лева – неустойка.
Съгласно заключението на ССчЕ за периода 17.07.2015 г. до 04.03.2020 г. – датата на
цесията Б Н М е правила плащания към ответника по 10 договора, а именно: по Договор за
кредит №3048885/30.09.2017 г. сумата 947,49 лева, от която 600,00 лева – главница, 46,11
лева –договорна лихва и 301,38 лева – неустойка; по Договор за кредит
№3121700/05.01.2018 г. сумата 1932,12 лева, от която 900,00 лева – главница, 179,64 лева –
договорна лихва, 807,48 лева – неустойка и 45,00 - такса; по Договор за кредит
№3203390/18.04.2018 г. сумата 678,72 лева, от която 500,00 лева – главница, 29,44 лева –
договорна лихва, 140,28 лева – неустойка и 9,00 - такса; по Договор за кредит
№3304009/22.08.2018 г. сумата 748,36 лева, от която 500,00 лева – главница, 37,00 лева –
договорна лихва, 175,36 лева – неустойка и 36,00 - такса; по Договор за кредит
№3531378/20.05.2019 г. сумата 391,80 лева, от която 300,00 лева – главница, 17,67 лева –
договорна лихва и 74,13 лева – неустойка; по Договор за кредит №3547525/07.06.2019 г.
сумата 798,04 лева, от която 600,00 лева – главница, 29,74 лева –договорна лихва и 168,30
лева – неустойка; по Договор за кредит №3588011/25.07.2019 г. сумата 388,90 лева, от която
300,00 лева – главница, 14,77 лева –договорна лихва и 74,13 лева – неустойка; по Договор за
кредит №3600061/08.08.2019 г. сумата 751,67 лева, от която 700,00 лева – главница и 51,67
лева –договорна лихва; по Договор за кредит №3637608/24.09.2019 г. сумата 549,63 лева, от
която 500,00 лева – главница и 49,63 лева –договорна лихва; по Договор за кредит
№3675760/06.11.2019 г. сумата 340,68 лева, от която 278,66 лева – главница и 62,02 лева –
договорна лихва;
Съгласно заключението на ССчЕ за периода 17.07.2015 г. до 23.03.2020 г. – датата на
цесията В К К е правил плащания към ответника по 16 договора, а именно: по Договор за
кредит №2729214/18.01.2017 г. сумата 402,73 лева, от която 300,00 лева – главница, 13,57
лева –договорна лихва и 89,16 лева – неустойка; по Договор за кредит №2771959/20.03.2017
г. сумата 387,73 лева, от която 299,98 лева – главница, 12,81 лева –договорна лихва и 74,94
лева – неустойка; по Договор за кредит №2822426/31.05.2017 г. сумата 317,88 лева, от която
300,00 лева – главница, 2,61 лева –договорна лихва и 15,27 лева – неустойка; по Договор за
кредит №2837729/24.06.2017 г. сумата 424,73 лева, от която 400,00 лева – главница, 3,55 лева
6
–договорна лихва и 21,18 лева – неустойка; по Договор за кредит №2997331/19.07.2017 г.
сумата 756,24 лева, от която 500,00 лева – главница, 36,84 лева –договорна лихва и 219,40
лева – неустойка; по Договор за кредит №3066087/26.10.2017 г. сумата 383,74 лева, от която
300,00 лева – главница, 12,03 лева –договорна лихва и 71,71 лева – неустойка; по Договор за
кредит №3081769/17.11.2017 г. сумата 266,66 лева, от която 249,97 лева – главница, 2,43 лева
–договорна лихва и 14,26 лева – неустойка; по Договор за кредит №3095931/05.12.2017 г.
сумата 904,32 лева, от която 500,00 лева – главница, 57,31 лева –договорна лихва, 338,01
лева – неустойка и 9,00 - такси; по Договор за кредит №3224593/15.05.2018 г. сумата 668,91
лева, от която 399,98 лева – главница, 36,15 лева –договорна лихва, 214,78 лева – неустойка
и 18,00 - такси; по Договор за кредит №3318337/10.09.2018 г. сумата 675,31 лева, от която
400,00 лева – главница, 32,61 лева –договорна лихва и 242,70 лева – неустойка; по Договор
за кредит 3396415/12.12.2018 г. сумата 1058,76 лева, от която 600,00 лева – главница, 56,55
лева –договорна лихва, 384,21 лева – неустойка и 18,00 - такси; по Договор за кредит
3499646/11.04.2019 г. сумата 1074,59 лева, от която 600,00 лева – главница, 63,38 лева –
договорна лихва, 384,21 лева – неустойка и 27,00 - такси; по Договор за кредит
№3626860/10.09.2019 г. сумата 721,77 лева, от която 700,00 лева – главница и 21,77 лева –
договорна лихва; по Договор за кредит №3656234/15.10.2019 г. сумата 520,61 лева, от която
500,00 лева – главница и 20,61 лева –договорна лихва; по Договор за кредит
№3699626/02.12.2019 г. сумата 512,89 лева, от която 500,00 лева – главница и 12,89 лева –
договорна лихва; по Договор за кредит №3732008/06.01.2020 г. сумата 123,63 лева, от която
96,16 лева – главница, 18,47 лева –договорна лихва и 9,00 лева - такса;
Съгласно заключението на ССчЕ за периода 17.07.2015 г. до 17.03.2020 г. – датата на
цесията В С Р е правил плащания към ответника по 2 договора, а именно: по Договор за
кредит №3410709/27.12.2018 г. сумата 701,55 лева, от която 400,00 лева – главница, 40,85
лева –договорна лихва, 242,70 лева – неустойка и 18,00 лева - такси; по Договор за кредит
№3540407/30.05.2019 г. сумата 1077,08 лева, от която 500,00 лева – главница, 74,84 лева –
договорна лихва, 454,24 лева – неустойка и 45,00 лева - такси;
Качеството на кредитор по вземанията за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1
ЗЗД ищецът обосновава с твърдения, че сключените договори за кредит са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради нищожност на клаузата за неустойка за предоставяне на
обезпечение, и поради заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал.4 ЗПК. Няма спор, че
лицата, сключили договорите за кредит, чиято нищожност се твърди, имат качеството
потребители като тези правоотношенията се уреждат от норми от императивен порядък,
които са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва служебно
да следи валидността на включените в договора клаузи. Установената съдебна практика
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът
следи служебно както за противоречие с добрите нрави на договорните клаузи, така и за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – (решение № 23 от 07.07.2016 г. по
т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о.
на ВКС и др.).
От представените 6 броя договори за паричен заем е видно, че същественото
съдържание на договора е индивидуално уговорено в него, включително и клаузата за
дължима възнаградителна лихва. Същата е определена във фиксиран за срока на договора
размер, поради което заемополучателят отнапред е знаел с колко се оскъпява дългът му.
Страните са се съгласили, че при забава в плащанията заемателят ще дължи и лихва за
забава. Предвид това съдът намира, че заплатените от Б Х И по Договор за кредит
№3617487/29.08.2019 г. суми за главница и договорна лихва са платени на основание
7
сключения между страните договор за заем, чиито клаузи съдът не счита да са
неравноправни или нищожни, поради което не подлежат на връщане. Това важи и за
заплатените от Б Н М суми за главница и договорна лихва по Договор за кредит
№3675760/06.11.2019 г. и Договор за кредит №3637608/24.09.2019 г., за заплатените от В К К
суми за главница и договорна лихва по Договор за кредит №3732008/06.01.2020 г., както и
заплатените от В С Р главница и договорна лихва по Договор за кредит
№3540407/30.05.2019 г. В представените договори обаче липсват клаузи уговарящи
дължимостта на неустойка при непредставяне на обезпечение и такси, за погасяването на
които са заплащани суми от Б Х И в размер на 18,00 лева, В К К – 9,00 лева и В С Р - 454,24
лева – неустойка и 45,00 лева – такси. Липсата на клаузи в представените договори,
съгласно които за заемателя да се поражда задължение да заплати определени суми, прави
плащането им без основание.
По отношение на вземанията на ответника касателно сключените с всеки от цедентите
договори за заем, извън приложените 6 броя, следва да се посочи, че липсата на представени
от страна на ответника договори, прави невъзможна преценката на съда относно
валидността на съдържащите се в тях клаузи. Вещото лице по ССчЕ е констатирало
направени от всеки от цедентите плащания, като с тях са погасявани не само дължими
главници, но и вземания за лихви, неустойки и такси. Ответникът, чиято бе
доказателствената тежест не доказа при условията на пълно и главно доказване, че
получените суми по всеки един от договорите над предоставената заемна сума е на
основание уговорка между страните, която не е неравноправна или нищожна. Дори и да се
приеме, че сключените договори са типови и съответстват на представените по делото, то в
тях както се посочи по – горе изначално липсва уговорка за заплащане на неустойка и/или
такси. Установи се по делото от приетото заключение на ССчЕ, че заемните суми по всички
договори са предадени на цедентите, поради което за тях е възникнало задължение за
връщането им, а всички останали вземания на ответника над предоставената сума по всеки
договор включително и за лихви се дължат само ако са уговорени писмено, за което по
делото няма представени доказателства. Ответникът не установи в процеса валидно правно
основание, на което да задържи получените суми за договорна лихва, неустойка и такси. Ето
защо съдът намира, че всички суми заплатени от цедентите за погасяване на задължения
различни от предоставената главница по всеки договор, който не е представен по делото, са
платени без основание и подлежат на връщане.
От заплатените в периода 17.07.2015 г. до 13.02.2020 г. от А. В А.ов суми по
сключените договори в като платени без основание следва да се определят тези за договорни
лихви в общ размер 288,82 лева, за неустойки в общ размер 1701,76 лева и 9,00 лева за
такса, поради което подлежат на връщане, респ. исковата претенция следва да се уважи за
сумата 100,00 лева, предявена като частична от 25000,00 лева.
Според заключението на ССчЕ Б Х И е заплатила в полза на ответника в периода
17.07.2015 г. до 13.04.2020 г. за погасяване на договорни лихви и за неустойка сума в общ
размер 276,09 лева и съответно 1556,41 лева и 18 лева за такса, които като платени без
основание подлежат на връщане, респ. исковата претенция следва да се уважи за сумата
100,00 лева, предявена като частична от 25000,00 лева.
Установява се по делото, че Б Н М е заплатила в полза на ответника в периода
17.07.2015 г. до 04.03.2020 г. сумата 406,04 лева – договорни лихви, 1741,06 лева неустойки
и 90,00 лева такси, които при липса на уговорки за тяхното заплащане подлежат на връщане,
респ. исковата претенция следва да се уважи за сумата 100,00 лева, предявена като частична
от 25000,00 лева.
От заплатените от В К К суми в полза на ответника в периода 17.07.2015 г. до
23.03.2020 г. се установява, че 385,11 лева са за погасяване на договорни лихви, 2069,83 лева
- за неустойки и 81,00 лева - за такси, поради което като платени без основание подлежат на
връщане, респ. исковата претенция следва да се уважи за сумата 100,00 лева, предявена като
частична от 25000,00 лева.
Установява се по делото, че в периода 17.07.2015 г. до 17.03.2020г. В С Р е заплатил в
8
полза на ответника 40,85 лева – договорни лихви, 696,94 лева неустойки и 63 лева такси,
които при липса на уговорки за тяхното заплащане подлежат на връщане, респ. исковата
претенция следва да се уважи за сумата 435,70 лева, предявена като частична от 25000,00
лева.
Предвид основателността на предявените искове следва да се разгледа и възражението
на ответника за погасяване по давност на вземанията. Пленумът на ВС се е произнесъл с т.7
от Постановление № 1/1979 г., с която е постановено, че вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичане на общата
петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от изискуемостта на вземането.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно
става изискуемо от момента на разместване на имущественото благо, т.е от момента на
получаване на недължимо платеното. При това положение за погасени по давност следва да
се считат всички суми, които са заплатени пет години преди датата на исковата молба –
17.07.2020 г. От заключеното на съдебно – счетоводната експертиза се установява ,че
плащането суми, за които не е имало основнаие от всеки от цедентите е направено след
17.07.2015 г. като вещото лице изрично е посочило, че при изготвяне на заключението е
съобразило само плащанията извършени след 17.07.2015 г. до сключване на съответния
договор за цесия, като плащания преди този период, те не са отразени, поради което и
възражението на ответника за погасяването им по давност съдът намира за неоснователно.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят само на ищеца, който
претендира такива за настоящото производство за депозит за вещи лица - 3000,00 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева, както и за юрисконсултско
възнаграждение в производството по гр. д № 2320/2020 г. по описа на СРС, 76 състав и по
в.гр.д. №7728/2022 г. по описа на СГС. Ответникът е навел възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски, по което съдът намира следното: Съгласно даденото
тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан
от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 год. при
определяне на отговорността за разноски, и при преценка относно размера на адвокатското
възнаграждение при направено възражение в тази връзка следва да се съобрази конкретно
вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните
действия, извършени от процесуалния представител на ответника,продължителността на
процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания. Съгласно чл. 36, ал. 1
ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал. 2 на същата
норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и
обоснован. А именно да съответства на високите изисквания за упражняване на
адвокатската професия по глава ІІ от ЗА и на извършената дейност. В случая процесуалният
представител на ищеца е депозирал исковата молба, в който са изложени и доказателствени
искания, изразявал е становища по възраженията и исканията на ответника, явявал се е в
съдебно заседание, поради което съдът намира, че договореният и заплатен от ищеца
адвокатски хонорар отразява действително осъществените по делото действия в защита
интересите на ищеца, поради което не следва да бъде намаляван. Предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ищеца сумата 5000,00
лева разноски за настоящото производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца при предходното разглеждане на делото, както и в
производството пред въззивния съд, което следва да се определи на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 150,00 и съответно 100,00 лева. В
негова тежест следва да се възложи и заплатената от ищеца държавна такса в
производството по гр. д. №2320/2022 г. по описа на СРС, 76 състав в размер на 250,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.......“ АД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. ....... да
заплати на „.......“ ООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ......... на
9
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следните суми:
1. 100 лв., представляващи част от 25000 лв., предадени без основание от А. В А.ов
ЕГН ********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 13.02.2020 г., което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 13.02.2020 г.
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното
плащане;
2. 100 лв., представляващи част от 25000 лв., предадени без основание от Б Х И ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 13.04.2020 г. , което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 13.04.2020 г.
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното
плащане;
3. 100 лв., представляващи част от 25000 лв., предадени без основание от Б Н М ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015. до 04.03.2020 г. , което вземане е цедирано
на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 04.03.2020 г. ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното плащане;
4. 100 лв., представляващи част от 25000 лв., предадени без основание от В К К ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 23.03.2020 г. , което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 23.03.2020 г.
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното
плащане;
5. 435,70 лв., представляващи част от 25000 лв., предадени без основание от В С Р ЕГН
********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 17.03.2020 г., което вземане е
цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 17.03.2020 г.
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното
плащане;
ОСЪЖДА „.......“ АД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. ....... да
заплати на „.......“ ООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ......... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5000,00 лв. – разноски в настоящото производство,
сумата 400,00 лв. – разноски по гр.д. №2320/2022 г. по описа на СРС, 76 състав и 100,00 лв.
– разноски по в.гр. №7728/2022 г. по описа на СГС, III-в въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10