РЕШЕНИЕ
№
38
гр. Хасково 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд, въззивен
наказателен състав, в публично съдебно заседание проведено на десети март, две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове: 1.БОРЯНА БОНЧЕВА
2.МИЛУШ
ЦВЕТАНОВ,
при
секретаря: Веселена Караславова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНЧХД № 645 по описа
на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С присъда № 11 от 24.10.2019 г. на
Ивайловградския районен съд, постановена по НЧХД № 30/2019г. по описа на същия
съд, е признат подсъдимия А.Х.В. за виновен в това, че на 15.06.2019г., в землището
на гр. И., област Х., в района на „П. Ч.“, на път II-**, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Н.И.К., в негово присъствие, като
обидата е нанесена публично и на длъжностно лице при и по повод изпълнение на
службата му - като **** ****** в РУ-Ивайловград при ОДМВР-Хасково,
изпълняващ служба в смесен полицейско-граничен наряд, поради което и на
основание чл. 148, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.146, пр. 1-во, във вр. с чл.
54, ал.1 от НК му е наложил наказание – глоба, в размер на 3000 лева и
обществено порицание. С присъдата съдът осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 1000лв.
- обезщетение
за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
15.06.2019г. - до окончателното й заплащане, както и сумата от 412,50лв. -
разноски по делото, а по сметка на съда - сумата от 50 лв. - държавна такса
върху уважената част от предявения за съвместно разглеждане граждански иск,
който за
разликата до пълния предявен размер от 2500 лв. отхвърлил.
Недоволна от присъдата останала адв. А.Й.
***, която, като защитник на подсъдимия А.В., обжалва съдебния акт в срок с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и иска присъдата да бъде
отменена, като вместо нея въззивната инстанция постанови нова, с която подсъдимият
да бъде оправдан. В условията на алтернативност иска намаляване размера на
наложеното наказание и на присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
Във въззивната жалба и в пледоария в
съдебно заседание защитникът обосновава оплакванията си с твърдения за
недоказаност на квалифицирания състав по чл. 148, ал.1, т.1 от НК, като твърди
и афект на подсъдимия, предизвикан от това, че пострадалият го нарекъл
престъпник.
Подсъдимият, редовно призоваван, не се
явява във въззивни заседания, като в дадените пред първа инстанция обяснения
сочи, че въпреки, че му е известно, че управлението на нерегистрирано МПС е
престъпление – бил афектиран от това, че тъжителят го нарекъл престъпник, и
счита за нормално ако му е отвърнал с обида, но отрича да е използвал
посочените в обвинението думи и изрази.
За тъжителя и граждански ищец се явява редовно
упълномощеният адв. Й.А. от ХАК, който иска обжалваната присъда да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане в полза на
тъжителя на направените по делото разноски.
Хасковският окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите
доводи, събраните доказателства и служебно, приема за установено следното:
На 15.06.2019г., на път II-** от
републиканската пътна мрежа, **** ******* Н.К. ***, по
време на работа в наряд с колегата си Х.
Х.,
и при изпълнение на служебните си задължения спрял за проверка трактор, без
регистрационен номер, управляван от А.Х.В.. К. обяснил на В., че установеното деяние
е престъпно съгласно НК, и не може да го прикрие, независимо от причините за
извършването. В. се почувствал афектиран от обясненото и в това състояние започнал
да нарича служителя на реда с обидни думи - „боклук“, „идиот“, отправил към
него сексуална закана и пренебрежителни изрази – „..за какъв се мислиш…“,
„…началник ли ще ставаш…“, „няма да оправиш света“. Освен пред първоначално
присъствалия Х., обидните думи и изрази били отправени от В. към К. и пред
пристигнали в последствие ********* служители и
поемни лица, сред които свидетелите Г. С. (***** в сектор ПП), В. Р. (****** - ******* *******), М. А. и Г. Н. (поемни лица).
Настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд е постановил присъдата при изяснена фактическа
обстановка като е събрал доказателствата относими към извършеното престъпление
и след обсъждането и преценката им е достигнал до обоснован извод за установена
по несъмнен начин съставомерност и авторство на инкриминираното деяние от
обективна и субективна страна, които правилно е привел към материалния закон.
Макар и довел до правилни
изводи, анализът на доказателствения материал, изразил се в показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия, следва да бъде допълнен не само
количествено, предвид изисканите от РУ – Ивайловград сведения относно
длъжността и работния график на тъжителя, но и качествено – посредством по-детайлна
преценка на релевантните към предмета на доказване обстоятелства посочени в
показанията на свидетелите.
Първични доказателства
относно инкриминираното деяние се съдържат в изложеното от присъствалите при
извършването му. Такива доказателства са освен обясненията на подсъдимия В. -
показанията на свидетелите Х. Х., Г. С., В. Р., М. А. и Г. Н..
В обясненията на подсъдимия,
ценени в двойствената им роля на средство за защита и на основано доказателствено
средство, В. е заявил: „Нормално е ако, не знам изобщо ако съм го обидил нещо,
но той така си го съчинява, но аз не мога да го отрека.“ Подсъдимият явно не
отрича, че счита за нормално в конкретната обстановка да е отправил обиди към
тъжителя, а само - че е направил това с цитираните в обвинението думи и изрази.
Съдържанието на вербалните му обиди се установява от показанията на свидетелите
Х. Х.,
Г. С., В. Р., М. А. и Г. Н.. Според
взаимно непротиворечивите им и едносмислени показания - изброените, присъствали
заедно на местопроизшествието, свидетели са чули В. да нарича К. с конкретни
обиди. Всички те са чули отправеното от подсъдимия към тъжителя обръщение
„идиот“, повечето са чули и това „боклук“, а някои и вповече от останалите
обиди, цитирани в тъжбата („простак“).
Обстоятелството, че не всеки
отделен свидетел е чул всички казани от В. обидни думи и изрази не влияе на
съставомерността на инкриминираното деяние, а логично се обяснява с динамиката
на ситуацията, при която са изречени унизителните за честта и достойнството на
тъжителя оценки и закани. Освен че различните свидетели са били ангажирани с
различни дейности - оглед на местопроизшествие и съставяне на АУАН, които,
макар и на едно място, са се извършвали на метри разстояние едни от други, показанията на някои от тях
(Х., С., Р.) са и в смисъл, че подсъдимият,
обикаляйки мястото, нееднократно е отправял обиди спрямо К., заради което му са
правени и забележки - да престане. Съдът напълно кредитира като достоверни
гореизложените непротиворечиви показания, от които се установява освен
конкретното съдържание на обидите - и че подсъдимият ги е отправял спрямо ****** К.
умишлено и публично - съзнавайки, че ще бъдат възприети не само от адресата им,
а и от останалите, намиращи се в непосредствена близост множество други лица.
Производни доказателства във връзка с инкриминираното
деяние се съдържат в показанията на свидетелите Д. П. и Д. В., от които се потвърждава времето и мястото на инцидента и съзнаването
от страна на подсъдимия на длъжностното качество на тъжителя. Преразказаното от
посочените двама семейно близки на подсъдимия свидетели твърдение на В. - че е
бил наречен „престъпник“ от ****** К., не се потвърждава от показанията на никой от останалите шест души разпитани
по случая. В този смисъл първоинстанционният съд оправдано е приел оплакванията
на подсъдимия за недостоверна защитна теза. Освен това обсъждането й се явява
безпредметно с оглед квалификацията на престъплението и по чл. 148, ал.1, т.3
от НК, за какъвто случай възможност за реторсия не се предвижда (чл. 148, ал.3
от НК). Сред разпоредбите на закона относно процесното престъпление няма и
привилегирован състав за извършването му в състояние на афект, което да се
отрази на размера на наказанието.
С оглед гореизложеното
районният съд коректно е приел и квалифицирал съставомерността на извършеното
от подсъдимия В. от обективна и от субективна страна.
По отношение определеното
наказание обаче, преценката на първоинстанционния състав следва да бъде
ревизирана, като при индивидуализацията на санкцията се приложи разпоредбата на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Добрите характеристични данни и чисто съдебно минало
на подсъдимия, установяването на противоправното управление на МПС - по повод
трудовата му инициативност, локалния отзвук и почти битовия мащаб на
престъпната ситуация настоящият състав преценява като многобройни смекчаващи
обстоятелства, обосноваващи определяне на наказание под законово предвидения
най-нисък и оказващ се несъразмерно тежък предел на санкцията за извършеното.
Съобразяването и на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, изразили
се в осъществяването на два от квалифицираните състави, изброени в нормата на
чл. 148, ал.1 от НК, както и неколкократните и различни вербални обиди спрямо
пострадалия, предпоставят умереност при снижаването на наказанието, като според
настоящата инстанция за постигане на целите по чл. 36 от НК подходящият размер
на глобата е 2300 лева.
Относно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди приложими са критериите, посочени в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. В тази връзка районният състав коректно
е отбелязал оскъдност на доказателствата, установяващи здравословни или морални
страдания на пострадалия. Негативните преживявания на К., свързани с обидите
намират доказателствено отражение в заявеното от свидетелите Х. и Р. – че тъжителят е предупреждавал и приканвал подсъдимия да престане,
от което се налага извод, че му е станало неприятно. Освен това, според показанията
на свидетеля П. –
колегата му К. му е споделил, че се чувства обиден, а в същия смисъл е и самият
факт на подаване на тъжбата. Дотолкова установеният интензитет на подлежащите
на обезщетение вреди предпоставя и съответстващ му размер на обезщетението. Ето
защо, съобразавайки и обстоятелствата, свързани с обстановката и начина на
извършване на инкриминираните деяния, настоящата инстанция намира за справедлив
размер на обезщетението 700 лева.
Предвид
гореизложеното първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена в частта й
относно признаването на подсъдимия за виновен, което, на основание чл. 189,
ал.3 НПК, предпоставя и осъждането му да заплати разноските по делото -
включително претендираното платено адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на пострадалия за настоящата въззивна инстанция, установено в
размер на 400 лева от приложения договор за правна защита и съдействие.
Изложените
съображения обосновават изменяне на обжалваната присъда в частта относно
размерите на наложеното наказание и присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
При извършена служебна проверка настоящата
инстанция не констатира първоинстанционният съд да е допуснал съществени
процесуални нарушения при разглеждането и решаването на делото, които да
налагат отмяна на присъдата на това основание.
Така мотивиран Хасковският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 11 от 24.10.2019 г., постановена по НЧХД №
30/2019г. на РС- Ивайловград, като на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА
наложеното на А.Х.В. с ЕГН ********** наказание глоба от 3000 лева – на 2300
лева.
ИЗМЕНЯ Присъда
№ 11 от 24.10.2019 г., постановена по НЧХД № 30/2019г. на РС- Ивайловград, в частта, с която подсъдимият А.Х.В. с ЕГН **********
е осъден
да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на Н.И.К. с ЕГН **********,
като НАМАЛЯВА обезщетението от 1000 лева на 700 лева и ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над 700 лева до 2500 лева, ведно със законната лихва върху тази
разлика, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Х.В. с ЕГН **********
да заплати на Н.И.К. с ЕГН ********** сумата от 400 лева – представляващи направени
във втора инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Потвърждава
присъдата в останала й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.